26 септември - мониторингът продължава!
В медийните състезания по новия национален спорт “Гадаене за датата на членството в ЕС и за предпазните клаузи” тези дни настъпи затишие. Стана ясно - ще ни приемат на 1 януари 2007 и то без проклетите “предпазни клаузи. За сметка на това ще има, както се изрази бТВ на 23 септември вечерта, “суперстрог” мониторинг след приемането. Политиците сигурно са си отдъхнали с облекчение. Но имат ли повод да сторят същото хората с ментални и физически увреждания, затворниците, хилядите деца, отглеждани от държавата, т.н. “деца в институциите”, малцинствата и най-вече ромите? Всички виждат и знаят какво е положението в тези области. Те спадат към “политическите критерии”. Принципното им покриване е предварително условие за започване на присъединителни преговори. Затова и на критиките, изложени към състоянието им, с изключение на тези за “съдебната реформа” и “борбата срещу корупцията” по традиция не се обръща внимание. Упреците се повтарят от доклад в доклад, а после всичко си е по старому.
В доклада си от 16 май ЕК отправи към МС 21 констатации и препоръки в областта на “защитата на правата на човека и интеграцията на уязвими групи”. В отговор МС на 1 юни прие “План по политическите критерии за членство в ЕС” и в него бяха разписани 51 мерки, чието изпълнение би следвало да отрази европейските критики. През юли и август група НПО, обединени във фамилия “Права на човека” извърши независимо наблюдение и оценка както на качеството на тези мерки, така и на степента на изпълнението им. То е обобщено в обемист документ, наречен “Граждански доклад за изпълнението на марките на правителството...[*]”
Дали и тази последна година България и ЕК пак играха играта “Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша?” Ето какво е написано в Заключението към доклада: “Констатациите и препоръките на Европейската комисия по отношение защитата правата на човека и интеграцията на уязвими групи в частта за изпълнение на политическите критерии за членство в мониторинговия й доклад от 16 май 2006 г. са известни на българското правителство, защото са по повтарящи се констатации на Комисията и по проблеми, чието решение се бави или отлага...” И по-нататък: “Обобщеният анализ на правителствените мерки в Плана по политическите критерии за членство в ЕС от 1 юни 2006 г. показва че: повечето мерки са неизчерпателни и съдържателно неадекватни спрямо констатациите и препоръките на комисията. По-някога това се дължи на недобър превод. В редица случаи, обаче, се касае за дейности, които сами по-себе си са необходими, но не са точно тези, които биха довели до постигане на желаната промяна. Най-честият им пропуск е, че не са обвързани... с международните правозащитни стандарти в съответните области. Мерките най-често внушават несистематичност, отсъствие на взаимна обвързаност на действията (например, по отношение на закрилата на детето, интеграцията на малцинствата, грижите за хора с увреждания, трафика на хора). Краткият срок на последния мониторингов доклад ... очевидно е допринесъл за търсене на количествено изразен бърз ефект, отколкото на действия, водещи до трайни и положителни промени в рамките на една системна политика. От друга страна може да се отчете, че и в предишни отчети, сроковете, за които са били далеч по-продължителни, формулираните в отговор на препоръките правителствени мерки към малцинства и уязвими групи са били също така несистемни и демонстриращи “работа на парче”.
Но системни или не, мерките все пак трябва да се изпълняват. Така ли е? По-голямата част от тях са със срок август - септември, за да влязат в последния решаващ септемврийски доклад. Ето какво пише в НПО доклада за това: “Степента на изпълнение на мерките към датата на обобщаване на доклада е ниска. Трудно може да се посочи дори една, която да е изпълнена изцяло.” И по-нататък: “Дори и изпълнението им да е започнало или да са частично изпълнени, най-често качеството на изпълнение е незадоволително.”
Образцов пример за формално изпълнение са мерките, взети за отразяване на препоръката, отнасяща се до констатацията относно работата на Комисията за защита от дискриминация. “Комисията за защита от дискриминация все още не разполага с точните ресурси и не е напълно оперативна”, са написали експертите на ЕК. В отговор МС е решил, че до 30 юли следва да се обявят конкурси и да се назначат необходимите кадри. Но ето какво констатира гражданския доклад: “Тази мярка, обаче, представлява минималното и далеч не изчерпва необходимото за адекватното постигане на подобрение в работата на комисията. ...Численото попълване на състава без изработени процедури, правила и практики за работа рискува да доведе вместо до повишаване капацитета й, до утежняване на структурата на комисията.” След това разбираме, че средната работна заплата там (523,85 лв.) е много по-ниска, отколкото в други подобни звена, например Редакция “Нормативни актове” в МС (884.25 лв.), че МС е поискал щатът и да бъде съкратен със 7% и “този брой щатове определя кадрови ресурс на КЗД, колкото на две относително развити НПО - недостатъчен за националната институция за утвърждаване на равенство”. А за подобряването на квалификацията на кадрите четем: “Оценяваната мярка не е изчерпателна и защото не предвижда обучение за кадрите на КЗД. В България експертите в тази област са единици... Планираното обучение изобщо не включва обучение по антидискриминационно право”.
Гражданският доклад е написан от автори и организации, които от години наблюдават състоянието на правата на човека и положението на т.н. “уязвими групи”. Дано текстът да бъде прочетен и от правителствените чиновници, и от ЕК. А фамилия “Права на човека” чрез медийна кампания трябва да информира публиката за начина, по който - за кой ли път - управляващите се опитват да хвърлят прах в очите на “Европа”.
[*] Фамилия “Права на човека” обединява: фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, БХК, Институт “Отворено общество”, фондация “Спасете децата”, фондация “Партньори”, БГО “Джемини”, фондация “Български адвокати за правата на човека”, Проект “Права на човека”, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Център на НПО - Кърджали, фондация “Етнопалитра”,социация “Човешки права - стъпка по стъпка” - Варна, фондация “Партньори - Дупница”, “Младежки форум 2001” - Разград, сдружение “Интелеко” - Търговище. В гражданския мониторинг са участвали също фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, “Център за независим живот”, фондация “Асоциация Анимус”, Фонд за превенция на престъпността - ИГА - Пазарджик и експерта д-р Михаил Иванов. обратно