Абсурдната битка на Комисията по убежището срещу беларуския дисидент Вашкевич

Пре­зи­ден­тът на Бе­ла­рус

Лу­ка­шен­ко е "дик­та­тор" - ис­тин­ски, от плът и кръв, с всич­ки­те фа­ши­зоид­ни и аз­иат­ско-ти­ра­нич­ни ат­ри­бу­ти: реп­ре­сии, мъ­че­ния, без­след­но из­чез­на­ли, по­бои­ща, цен­зу­ра. През 1995 г. в срав­ни­тел­но чес­тни из­бо­ри пе­че­ли пос­та пре­зи­дент сре­щу сил­ния кан­ди­дат на край­ни­те бив­ши ко­му­нис­ти. Бе­ла­рус и Ев­ро­па си от­дъх­ват, де­мок­ра­тич­ни­те ин­те­ли­ген­ти в съ­сед­на Ру­сия ли­ку­ват. Още през след­ва­ща­та 1996 г. Лу­ка­шен­ко по­каз­ва зъ­би­те си ка­то прес­лед­ва всяка опо­зи­ци­я и раз­лич­но мне­ние. Ре­зул­та­ти­те не за­късн­яват - опо­зи­ция­та е прак­ти­чес­ки за­ли­че­на, то­тал­на цен­зу­ра раз­сип­ва сво­бод­но­то сло­во, пра­ви­телс­тве­на про­па­ган­да об­лъч­ва об­щес­тво­то. Следва по­ре­ди­ца от фал­ши­фи­ци­ра­ни или ма­ни­пу­ли­ра­ни из­бо­ри, пос­лед­ни­те от кои­то бяха пре­ди брое­ни ме­се­ци.

Реак­ция­та на ев­ро­пей­ски­те съ­се­ди е по­ве­че от твър­да. Бе­ла­рус е в пъл­на дип­ло­ма­ти­чес­ка изо­ла­ци­я, Лу­ка­шен­ко и съ­миш­ле­ни­ци­те му има­т на­ло­же­на заб­ра­на за пъ­ту­ва­не в ЕС, а в мо­мен­та се об­съж­да за­пор вър­ху всич­ки тех­ни бан­ко­ви смет­ки в стра­ни­те от ЕС.

Пре­зи­ден­тът на Бъл­га­рия

Спо­ред Кон­сти­ту­ция­та от 1991 г. пре­зи­ден­тът пре­дос­тавя убе­жи­ще на чуж­ди граж­да­ни. То­ва не е ад­ми­нис­тра­тив­на про­це­ду­ра, ка­то пре­дос­тав­яне­то на ста­тут на бе­жа­нец от Аге­нция­та за бе­жан­ци­те (АБ). То е су­ве­рен­но пра­во на дър­жав­ния гла­ва, за­то­ва и не под­ле­жи на съ­де­бен кон­трол.

През 2002 г. вле­зе в си­ла За­ко­нът за убе­жи­ще­то и бе­жан­ци­те (ЗУБ) и с не­го се уре­ди по-под­роб­но на­чи­нът, по кой­то пре­зи­ден­тът реа­ли­зи­ра кон­сти­ту­цион­но­то си пра­во­мо­щие да да­ва убе­жи­ще. Прие се обе­м на пра­ва­та на по­лу­чи­лия убе­жи­ще, съ­щият ка­то при ста­ту­та на бе­жа­нец, приз­на­ван от АБ съг­лас­но ЗУБ. След встъп­ва­не­то си в длъж­ност, пре­зи­ден­тът Пър­ва­нов де­ле­ги­ра то­ва свое пра­во­мо­щие на ви­цеп­ре­зи­ден­та ген. Ан­гел Ма­рин.

Ко­ми­сия­та

Ко­ми­сия­та по убе­жи­ще­то, част от пре­зи­дент­ска­та ад­ми­нис­тра­ция, има съ­ве­ща­тел­ни фун­кции. Ней­ни чле­но­ве са уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­те­ли, об­щес­тве­ни­ци и про­фе­сио­на­лис­ти в раз­лич­ни об­лас­ти, вклю­чи­тел­но и в об­лас­тта на си­гур­нос­тта. Ра­бо­та­та на ко­ми­сия­та е по­мощ­на, тя под­по­ма­га ви­цеп­ре­зи­ден­та в проуч­ва­не­то на слу­чаи­те и тяхна­та оце­нка и го съ­вет­ва чрез ста­но­ви­ща по тях. До­се­га няма ни­то ед­но по­ло­жи­тел­но ста­но­ви­ще за убе­жи­ще на та­зи Ко­ми­сия.

Ди­си­ден­тът

Ми­хаил Й. Ваш­ке­вич е убе­де­н ат­ни­ко­му­нист и жур­на­лист, упо­ри­то из­раз­яващ по­ли­ти­чес­ко мне­ние. През 80-те го­ди­ни е ле­жал в съ­вет­ски­те тру­до­ви ла­ге­ри ка­то по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник. През 90-те го­ди­ни ак­тив­но се включ­ва в де­мок­ра­ти­за­ция­та на стра­на­та и в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Има мно­жес­тво пуб­ли­ка­ции, ос­тро кри­ти­ку­ва­щи на­ре­че­на­та от Гор­ба­чов прос­лой­ка на "но­мен­кла­ту­ра­та" и изо­бли­ча­ва ней­ни­те прес­тъп­ле­ния. В сът­руд­ни­чес­тво с рус­ки­те хрис­тия­нде­мок­ра­ти ос­но­ва­ва Хрис­тия­нде­мок­ра­ти­чес­кия съюз на Бе­ла­рус. Не ус­пява да вка­ра де­пу­та­ти в пар­ла­мен­та, но се коа­ли­ра с дру­ги де­мок­ра­тич­ни си­ли. През 1995 г. ог­лав­ява по­ли­ти­чес­кия пре­диз­бо­рен съ­вет на опо­зи­цион­ни­я кан­ди­дат за пре­зи­дент граф Ал. Пру­шин­ски. Гра­фът се кла­си­ра тре­ти на те­зи пос­лед­ни чес­тни из­бо­ри, след Лу­ка­шен­ко и кан­ди­да­та на ко­му­нис­ти­те. Ваш­ке­вич е уча­ства­л и в мно­жес­тво де­монс­тра­ции и ми­тин­ги, не­кол­кок­рат­но е бил не­за­кон­но за­дър­жан. След ус­та­нов­ява­не­то на дик­та­ту­ра­та през 1996 г., ди­си­ден­тът Ваш­ке­вич бяга в брат­ска и де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия.

Тук обаче Аге­нция­та за бе­жан­ци­те от­каз­а да му приз­нае ста­ту­та на бе­жа­нец. С под­кре­па­та на БХК г-н Ваш­ке­вич об­жал­ва пред съ­да и спе­че­ли де­ло­то на пър­ва ин­стан­ция. От­ка­зал се от ус­лу­ги­те на ад­во­кат от БХК, той за­гу­би пред гор­на­та ин­стан­ция и се озо­ва без раз­ре­ши­тел­но за пре­би­ва­ва­не. Пос­лед­ва аре­ст в цен­тъ­ра за не­ле­гал­ни ими­гран­ти в сто­лич­ния кв. “Друж­ба”. След по­ве­че от ме­сец по­ли­ция­та се съг­ла­си да прек­ра­ти не­за­кон­но­то му за­дър­жа­не. В не­го­ва за­щи­та се об­яви­ха мно­го бъл­гар­ски ин­те­лек­туал­ци и жур­на­лис­ти. С по­мощ­та на ад­во­кат от БХК Аге­нция­та за бе­жан­ци­те пре­раз­гле­да слу­чая и пре­дос­та­ви ху­ма­ни­та­рен ста­тут на ди­си­ден­та, въп­ре­ки се­риоз­ни­те дан­ни за по­ли­ти­чес­ко прес­лед­ва­не и въп­ре­ки об­щес­тве­но­то мне­ние. Ма­кар и с по-сла­ба за­щи­та и сро­чен, ху­ма­ни­тар­ният ста­тут е по­ве­че от ни­що и спас­и Ваш­ке­вич от де­пор­ти­ра­не в Бе­ла­рус.

Ди­си­ден­тът про­дъл­жа­ва по­ли­ти­чес­ка­та си дей­ност и в Бъл­га­рия. Опи­тва се да разя­сни на бъл­гар­ско­то об­щес­тво съд­ба­та на бе­ла­ру­си­те и да ра­зоб­ли­чи дик­та­ту­ра­та в бъл­гар­ски­те ме­дии. Свър­зва се и сът­руд­ни­чи тясно с ре­ди­ца опо­зи­цион­ни по­ли­ти­ци в из­гна­ние. Пуб­ли­ку­ва кни­ги, ста­тии, ин­тер­вю­та. Ос­но­ва­ “Де­мок­ра­тич­на Бе­ла­рус” - ор­га­ни­за­ция за сбли­жа­ва­не на Бъл­га­рия и Бе­ла­рус и за спо­ма­га­не де­мок­ра­ти­за­ция­та на стра­на­та.

На 29 март т.г. Ко­ми­сия­та по убе­жи­ще­то из­да­де по­ред­но­то си не­га­тив­но ста­но­ви­ще - то­зи път по ис­ка­не­то на Ваш­ке­вич. В от­го­вор на ме­дий­ни­те про­тес­ти доц. Бла­гой Ви­дин, пред­се­да­тел на Ко­мис­ята, да­де дос­та про­ти­во­ре­чи­ви пуб­лич­ни из­явле­ния. Пър­во, че при на­ли­чие­то на ху­ма­ни­та­рен ста­тут няма­ло нуж­да от убе­жи­ще. Вто­ро, че Ваш­ке­вич има­л раз­ви­та опо­зи­цион­на дей­ност в еми­гра­ци­я, но то­ва не би­ло дос­та­тъч­но. Тре­то, има­ло дос­та­тъч­но дан­ни за опо­зи­цион­на дей­ност в Бе­ла­рус пре­ди 1996 г. Чет­вър­то, има­ло оба­че и дру­ги дан­ни, че няма та­ка­ва дей­ност (т.е. до­каз­ват се от­ри­ца­тел­ни фак­ти).

Ос­тавям са­ми да пре­це­ни­те аде­кват­нос­тта на по­доб­ни твър­де­ния. Ще спо­ме­на са­мо, че жур­на­лис­тът Ива­н Пан­чев от в. "Те­лег­раф" има­ше нуж­да са­мо от два ча­са и два те­ле­фон­ни раз­го­во­ра с Бе­ла­рус, за да пот­вър­ди ди­си­дент­ска­та дей­ност пре­ди 1996 г. и зап­ла­хи­те сре­щу Ваш­ке­вич, как­то и за да си на­ба­ви не­го­ви по­ли­ти­чес­ки пуб­ли­ка­ции от то­зи пе­риод. На ко­ми­сия­та й от­не 4 го­ди­ни, за да проу­чи слу­чая.

Ко­ми­тет за сво­бод­на, демократична и независима Беларус (КСНДБ)

До всич­ки по­ли­ти­чес­ки партии в България

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Ува­жае­ми гос­по­да,

Дъл­бо­ко впе­чат­ле­ни от пос­ле­до­ва­тел­нос­тта на по­ли­ти­чес­ки­те по­зи­ции, кои­то от­стоя­ват и про­дъл­жа­ват да от­стоя­ват бъл­гар­ски­те опо­зи­цион­ни пар­тии ДСБ,СДС, ДП и БЗНС “На­ро­ден съюз” (чле­но­ве на Ев­ро­пей­ска­та на­род­на пар­тия), как­то и пар­тии­те БЗНС, Дви­же­ние “Гер­гьов­ден”, ССД и ВМРО, ние - чле­но­ве­те на Ко­ми­те­та за сво­бод­на де­мок­ра­тич­на и не­за­ви­си­ма Бе­ла­рус (КСДНБ), уч­ре­ден на 12 ноем­ври 2004 г. в Со­фия, пос­та­вил си за цел из­граж­да­не на де­мок­ра­тич­но об­щес­тво в Бе­ла­рус - се об­ръ­ща­ме към вас да да­де­те своя­та пар­ла­мен­тар­на под­кре­па чрез КСДНБ на бе­ла­рус­ка­та опо­зи­ци­я.

На 19 март 2006 г. в Бе­ла­рус се със­тоя­ха пре­зи­дент­ски из­бо­ри, след про­ве­ден през 2004 г. в на­ру­ше­ние на кон­сти­ту­ция­та на Бе­ла­рус ре­фе­рен­дум, кой­то да­де въз­мож­ност на Але­ксан­дъ­р Лу­ка­шен­ко на тре­ти пре­зи­дент­ски ман­дат. Опо­зи­ция­та, меж­ду­на­род­ни­те наб­лю­да­те­ли и КСДНБ не приз­на­ва­ме за­кон­нос­тта на ре­фе­рен­ду­ма, за­що­то поз­во­ли пром­яна на Кон­сти­ту­ция­та. Из­бо­ри­те се про­ве­до­ха в ус­ло­вия на ог­ра­ни­че­ния за опо­зи­цион­ни­те кан­ди­да­ти и в от­със­твие на рав­ноп­рав­но уча­стие в кан­ди­дат-пре­зи­дент­ска­та кам­па­ния.

КСДНБ, ка­то се при­дър­жа към Хар­та­та за пра­ва­та на чо­ве­ка, се при­съе­дин­ява към оце­нки­те на Ор­га­ни­за­ция­та за си­гур­ност и сът­руд­ни­чес­тво в Ев­ро­па (ОС­СЕ) и Ев­ро­пей­ския съюз, че пре­зи­дент­ски­те из­бо­ри в Бе­ла­рус не бяха сво­бод­ни и чес­тни. След из­бо­ри­те влас­ти­те из­пол­зва­ха спе­циал­ни час­ти за раз­пръс­ква­не на мир­но про­тес­ти­ра­щи де­монс­тран­ти. Хил­яди бяха аре­сту­ва­ни за­ра­ди по­ли­ти­чес­ки­те им убе­жде­ни­я, а сто­ти­ци от тях ос­та­на­ха в неиз­вес­тност за близ­ки­те си. Мно­зи­на по­лу­чи­ха теж­ки при­съ­ди, вклю­чи­тел­но и смър­тни.

Ние пос­тав­яме въп­ро­си­те:

Как и да­ли изо­бщо бъл­гар­ският пос­ла­ник ин­фор­ми­ра­ше бъл­гар­ско­то об­щес­тво за случ­ва­що­то се в Бе­ла­рус?

За­що де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия не ра­бо­ти по пра­ви­лата на де­мок­ра­тич­на Ев­ро­па?

За­що бъл­гар­ско­то пра­ви­телс­тво не реа­ги­ра не­за­бав­но с апе­л към Лу­ка­шен­ко за про­веж­да­не на но­ви из­бо­ри на 16 юли 2006 г.

КСДНБ нас­тоя­ва:
ДСБ, СДС, ДП, БЗНС”На­ро­ден Съюз”, БЗНС, “Гер­гьов­ден”, ССД и ВМРО да уп­ражнят на­тиск върху пра­ви­телс­тво­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия за ре­ши­тел­ни по­ли­ти­чес­ки мер­ки, ка­то се сни­жи ран­гът на бъл­гар­ско­то по­солс­тво и се от­зо­ве бъл­гар­ският пос­ла­ник от Минск, до:

- ос­во­бож­да­ва­не на всич­ки по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци от Бе­ла­рус­ки­те зат­во­ри,

- да­ва­не сво­бо­да на опо­зи­цион­ни­те пар­тии и ме­дии,

- из­пълн­ява­не ис­ка­ния­та на опо­зи­ция­та и нас­роч­ва­не на из­вън­ред­ни пре­зи­дент­ски из­бо­ри на 16 юли 2006 г. при за­чи­та­не чо­веш­ки­те пра­ва и сво­бо­ди на всич­ки граж­да­ни и пар­тии в Бе­ла­рус.

Не­ка чрез вас, пар­ла­мен­тар­на­та опо­зи­ци­я, по­лу­чим от­го­во­ри­те на пра­ви­телс­тво­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Пред­се­да­тел на КСДНБ Бо­рис Таш­ков Зам.-пред­се­да­тел на КСДНБ Ми­хаил Ваш­ке­вич, по­ли­ти­чес­ки еми­гран­т от Бе­ла­рус Со­фия, 8 ап­рил 2006 г. www.ksdnb.data.bg