Абсурдната битка на Комисията по убежището срещу беларуския дисидент Вашкевич
Президентът на Беларус
Лукашенко е "диктатор" - истински, от плът и кръв, с всичките фашизоидни и азиатско-тиранични атрибути: репресии, мъчения, безследно изчезнали, побоища, цензура. През 1995 г. в сравнително честни избори печели поста президент срещу силния кандидат на крайните бивши комунисти. Беларус и Европа си отдъхват, демократичните интелигенти в съседна Русия ликуват. Още през следващата 1996 г. Лукашенко показва зъбите си като преследва всяка опозиция и различно мнение. Резултатите не закъсняват - опозицията е практически заличена, тотална цензура разсипва свободното слово, правителствена пропаганда облъчва обществото. Следва поредица от фалшифицирани или манипулирани избори, последните от които бяха преди броени месеци.
Реакцията на европейските съседи е повече от твърда. Беларус е в пълна дипломатическа изолация, Лукашенко и съмишлениците му имат наложена забрана за пътуване в ЕС, а в момента се обсъжда запор върху всички техни банкови сметки в страните от ЕС.
Президентът на България
Според Конституцията от 1991 г. президентът предоставя убежище на чужди граждани. Това не е административна процедура, като предоставянето на статут на бежанец от Агенцията за бежанците (АБ). То е суверенно право на държавния глава, затова и не подлежи на съдебен контрол.
През 2002 г. влезе в сила Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) и с него се уреди по-подробно начинът, по който президентът реализира конституционното си правомощие да дава убежище. Прие се обем на правата на получилия убежище, същият като при статута на бежанец, признаван от АБ съгласно ЗУБ. След встъпването си в длъжност, президентът Първанов делегира това свое правомощие на вицепрезидента ген. Ангел Марин.
Комисията
Комисията по убежището, част от президентската администрация, има съвещателни функции. Нейни членове са университетски преподаватели, общественици и професионалисти в различни области, включително и в областта на сигурността. Работата на комисията е помощна, тя подпомага вицепрезидента в проучването на случаите и тяхната оценка и го съветва чрез становища по тях. Досега няма нито едно положително становище за убежище на тази Комисия.
Дисидентът
Михаил Й. Вашкевич е убеден атникомунист и журналист, упорито изразяващ политическо мнение. През 80-те години е лежал в съветските трудови лагери като политически затворник. През 90-те години активно се включва в демократизацията на страната и в политическия живот. Има множество публикации, остро критикуващи наречената от Горбачов прослойка на "номенклатурата" и изобличава нейните престъпления. В сътрудничество с руските християндемократи основава Християндемократическия съюз на Беларус. Не успява да вкара депутати в парламента, но се коалира с други демократични сили. През 1995 г. оглавява политическия предизборен съвет на опозиционния кандидат за президент граф Ал. Прушински. Графът се класира трети на тези последни честни избори, след Лукашенко и кандидата на комунистите. Вашкевич е участвал и в множество демонстрации и митинги, неколкократно е бил незаконно задържан. След установяването на диктатурата през 1996 г., дисидентът Вашкевич бяга в братска и демократична България.
Тук обаче Агенцията за бежанците отказа да му признае статута на бежанец. С подкрепата на БХК г-н Вашкевич обжалва пред съда и спечели делото на първа инстанция. Отказал се от услугите на адвокат от БХК, той загуби пред горната инстанция и се озова без разрешително за пребиваване. Последва арест в центъра за нелегални имигранти в столичния кв. “Дружба”. След повече от месец полицията се съгласи да прекрати незаконното му задържане. В негова защита се обявиха много български интелектуалци и журналисти. С помощта на адвокат от БХК Агенцията за бежанците преразгледа случая и предостави хуманитарен статут на дисидента, въпреки сериозните данни за политическо преследване и въпреки общественото мнение. Макар и с по-слаба защита и срочен, хуманитарният статут е повече от нищо и спаси Вашкевич от депортиране в Беларус.
Дисидентът продължава политическата си дейност и в България. Опитва се да разясни на българското общество съдбата на беларусите и да разобличи диктатурата в българските медии. Свързва се и сътрудничи тясно с редица опозиционни политици в изгнание. Публикува книги, статии, интервюта. Основа “Демократична Беларус” - организация за сближаване на България и Беларус и за спомагане демократизацията на страната.
На 29 март т.г. Комисията по убежището издаде поредното си негативно становище - този път по искането на Вашкевич. В отговор на медийните протести доц. Благой Видин, председател на Комисята, даде доста противоречиви публични изявления. Първо, че при наличието на хуманитарен статут нямало нужда от убежище. Второ, че Вашкевич имал развита опозиционна дейност в емиграция, но това не било достатъчно. Трето, имало достатъчно данни за опозиционна дейност в Беларус преди 1996 г. Четвърто, имало обаче и други данни, че няма такава дейност (т.е. доказват се отрицателни факти).
Оставям сами да прецените адекватността на подобни твърдения. Ще спомена само, че журналистът Иван Панчев от в. "Телеграф" имаше нужда само от два часа и два телефонни разговора с Беларус, за да потвърди дисидентската дейност преди 1996 г. и заплахите срещу Вашкевич, както и за да си набави негови политически публикации от този период. На комисията й отне 4 години, за да проучи случая.
Комитет за свободна, демократична и независима Беларус (КСНДБ)
До всички политически партии в България
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Уважаеми господа,
Дълбоко впечатлени от последователността на политическите позиции, които отстояват и продължават да отстояват българските опозиционни партии ДСБ,СДС, ДП и БЗНС “Народен съюз” (членове на Европейската народна партия), както и партиите БЗНС, Движение “Гергьовден”, ССД и ВМРО, ние - членовете на Комитета за свободна демократична и независима Беларус (КСДНБ), учреден на 12 ноември 2004 г. в София, поставил си за цел изграждане на демократично общество в Беларус - се обръщаме към вас да дадете своята парламентарна подкрепа чрез КСДНБ на беларуската опозиция.
На 19 март 2006 г. в Беларус се състояха президентски избори, след проведен през 2004 г. в нарушение на конституцията на Беларус референдум, който даде възможност на Александър Лукашенко на трети президентски мандат. Опозицията, международните наблюдатели и КСДНБ не признаваме законността на референдума, защото позволи промяна на Конституцията. Изборите се проведоха в условия на ограничения за опозиционните кандидати и в отсъствие на равноправно участие в кандидат-президентската кампания.
КСДНБ, като се придържа към Хартата за правата на човека, се присъединява към оценките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Европейския съюз, че президентските избори в Беларус не бяха свободни и честни. След изборите властите използваха специални части за разпръскване на мирно протестиращи демонстранти. Хиляди бяха арестувани заради политическите им убеждения, а стотици от тях останаха в неизвестност за близките си. Мнозина получиха тежки присъди, включително и смъртни.
Ние поставяме въпросите:
Как и дали изобщо българският посланик информираше българското общество за случващото се в Беларус?
Защо демократична България не работи по правилата на демократична Европа?
Защо българското правителство не реагира незабавно с апел към Лукашенко за провеждане на нови избори на 16 юли 2006 г.
КСДНБ настоява:
ДСБ, СДС, ДП, БЗНС”Народен Съюз”, БЗНС, “Гергьовден”, ССД и ВМРО да упражнят натиск върху правителството на Република България за решителни политически мерки, като се снижи рангът на българското посолство и се отзове българският посланик от Минск, до:
- освобождаване на всички политически затворници от Беларуските затвори,
- даване свобода на опозиционните партии и медии,
- изпълняване исканията на опозицията и насрочване на извънредни президентски избори на 16 юли 2006 г. при зачитане човешките права и свободи на всички граждани и партии в Беларус.
Нека чрез вас, парламентарната опозиция, получим отговорите на правителството на Република България.
Председател на КСДНБ Борис Ташков Зам.-председател на КСДНБ Михаил Вашкевич, политически емигрант от Беларус София, 8 април 2006 г. www.ksdnb.data.bg