Акция за сплашване
На 20 октомври 2005 г. ЕСПЧ излиза с решение по делото на ОМО “Илинден” - ПИРИН срещу България. Той постанови, че с решението си от март 2000 г. да забрани тази партия нашият Конституционен съд е нарушил член 11 от ЕКПЧОС (правото на свободно сдружаване на гражданите). Въодушевени от това решение, активистите на ОМО “Илинден” - ПИРИН решават да възстановят организацията си, като я учредят отново при условията на новия Закон за политическите партии. Нека напомним, че в предишната си редакция този закон изискваше само 50 учредители, за да бъде регистрирана дадена партия. С новата му редакция нужното число учредители се увеличи десетократно, а, освен това, прибави и необходимостта от набирането на 5000 члена в срок от три месеца след учредителното събрание. Чак след това новата партия може да се представи пред Софийския градски съд и да иска регистрация.
На 25 юни в Гоце Делчев се проведе учредителното събрание на новата ОМО “Илинден” - ПИРИН в присъствието на 558 учредители. На 20 септември, пет дни преди изтичането на тримесечния срок, декларирайки, че има освен първите 558, още 5302 члена, партията подава молба в Софийския градски съд за регистрация. След редица перипетии делото е насрочено за 18 октомври. На него прокурорът внася около 90 страници документи, които трябва да докажат, че учредяването на партията е станало в нарушение на закона и затова тя не трябва да бъде регистрирана. На адвоката на ОМО “Илинден” - ПИРИН Йонко Грозев са дадени 30 минути (!), за да се запознае с представените от прокурора материали и да вземе отношение по тях. На 9 ноември СГС отказва регистрация, а на следващия ден партията обжалва пред ВКС.
Тогава, в края на ноември, започна най-големият “лов на вещици” в периода след 10 ноември - проверка на всичките почти 6000 члена на партията, за да може - в резултат от нея - да бъде обосновано заключението, че ОМО “Илинден” - ПИРИН не бива да съществува легално, не защото е “сепаратистка и заплашваща териториалната цялост и единството на България”, а защото е мошеническа организация, служеща си с криминални средства при самото си възникване. Очевидно е, че след решението от 20 октомври 2005 г. нова забрана от страна на Конституционния съд е, меко казано, неуместна. Затова следва да се опита с нови средства. Заслужава да се отбележи, че в нормалните случаи, съдът, след като констатира нередности в документите, представени за регистрация, дава указания нередностите да се поправят и отпуска на кандидатстващата партия срок за това. Но случаят с ОМО “Илинден” - ПИРИН, както се знае, не е от обикновените.
И така, акцията почва около 10 ноември 2006 г., а в края на месеца обхваща цялата страна. Никой не знае точния брой на привиканите в полицията хора, но те със сигурност са стотици, а може би и хиляди. Всички те са разпитвани със специални формуляри. Акцията е широко разгласена в медиите. Но тук има характерен детайл - основанието й, т.е. прокурорската заповед на прокурора от СГП Ил. Славевска - не се показва нито на ръководителите на организацията, нито на огромното мнозинство от разпитаните стотици хора. Може би Прокуратурата се бои от собствения си документ? А разпитващите, т.е. цивилните и униформени полицаи не знаят ли, че са длъжни да показват на хората основанието за призоваването им в полицията? Няма нито едно свидетелство при разпитите полицията да е казало на хората, че могат да ползват адвокат. Тези двама, които сами са се сетили и са дошли с адвокат, просто не са били разпитвани - казали им, че ги викат съвсем не за членството им в опасната партия.
Представете си сега положението на мирен човек, живущ в някое от отдалечените села на Благоевградска област. Той (тя) никога досега не са си имали работа с полиция. В селото идването на цивилни и униформени полицаи (за да връчат призовка за явяване за “справка” в полицията в Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Благоевград или някъде другаде) не може де се скрие - там всичко се вижда и всички се познават. Не би ли изпитал такъв човек страх? Не биха ли го гледали съселяните му с подозрение? А когато му стане ясно, че причината за тези, да ги наречем неудобства, е заявлението му за членство в ОМО “Илинден” - ПИРИН, няма ли част от тези хора да си помислят, че “преклонена главица сабя не я е сече” и да кажат и подпишат, че не са членове, че са били “измамени”, че не знаят за такава партия и т.н. Както всеки се досеща, това е и целта на масовата акция. При това - първо и най-шумно се проверяват младите членове, жените, старите хора, които се страхуват, приучени от горчив опит, че държавата може всичко, например да им отнемат прехраната, т.е. пенсиите. Въобще тези, които е по-вероятно да се поддадат на полицейския натиск и да се отметнат от организацията си. Например М.А*. от Сандански е взет с кола от работното си място и отведен в полицията да дава обяснения. Това става пред очите на много хора. Същото се повтаря и с М.Б. от Благоевград, и с много, много други.
Има регистрирани случаи, когато на възрастни и недовиждащи хора е даден да подпишат документ, който те не могат да прочетат (например Н.П. от Петрич). После, който си няма работа, нека доказва, че е подписал заявление за отказ от членство, без да знае какво подписва!
На редица хора са били задавани въпроси къде и какво работят, знаят ли всъщност на каква партия са станали членове, защо в края на краищата са се присъединили. Нима обикновен човек след такива въпроси няма да си помисли, че тук има някаква опасност, че “срещу ръжен не се рита”. Няма ли да има такива, които биха предпочели да се откажат?
В редица случаи (например К.П. от едно петричко село) полицията е манипулирала хората, като си е играла с разликата между думи като заявление и молба. Питат човека попълвал ли е заявление за членство. При отговор “да” му се казва, че в същност питането е дали е попълвал молба. Човекът казва “не” и тогава във формуляра се вписва, че лицето не е подавало “молба” (въпрос 2 от полицейския въпросник). Изводът е ясен - омовци лъжат - ето човекът X.Y. не е подавал молба. После иди доказвай, че си подал заявление.
Важен детайл: питат човека дали е присъствал на събранието, на което е бил приет. Той казва “не”. Но според устава на ОМО “Илинден” - ПИРИН съвсем не е необходимо да си присъствал на събрание, за да бъдеш приет! Питани са били също така хората на кога са дали заявлението си, кои са му гаранти за членство, не е ли бил в чужбина през съответния период и т.н. Докато, за да станеш член на тази партия е достатъчно да си съгласен с устава и с целите й, и да подпишеш съответното заявление. Всички тези уловки са, за да може да се получат отговори, от които после да се каже, че човекът е заблуден, че не е знаел какво прави и т.н. Освен това разни хора са били заплашвани. Например К.Н. от Петрич. На тази жена е било казано, че партията е незаконна и че членовете й ще бъдат пратени в затвора. И тя отговорила с “не” на всички въпроси във формуляра. Ето още едно “доказателство” за измама от страна на ръководителите на ОМО “Илинден” - ПИРИН. А пък старата жена Б.А. от едно село в Търговище е била заплашвана, че ще се отрази негативно на дъщеря й нейното упорство да бъде “македонка”.
В много случаи полицаите са служили като агитатори. 17 члена от едно село близо до Сандански са били привикани в полицията, било им “разяснено”, че партията е “незаконна” и са били призовани да намерят начин да се махнат от нея.
Какъв е резултатът от всичко това?
Има около двайсет декларации пред полицията на членове, които са заявили, че не са давали съгласието си да станат членове. Ако “измамите” на ръководителите на партията бяха такива, за които съобщаваше пресата - по информация на полицията, естествено - нямаше ли броят на тези декларации да е много по-голям? А може би всичките почти 6000 члена са “купени” от “чужда държава” и затова упорстват в прикриването на “мошеничествата” на своите ръководители?
Самото ръководство на ОМО “Илинден” - ПИРИН установява 55 случая на сгрешени адреси (някои от грешките са смехотворни), 11 случая на сгрешени ЕГН, 8 случая на липсващи ЕГН. Освен това - има (3) трима непълнолетни.
Очевидно е, че историите за “купуване” на подписи са измислени. Най-малкото е несериозно да се очаква от хора, много от които са били дълги години по затворите на комунистическа България заради упоритостта си да бъдат македонци, да прибягват до такива лесни за разобличаване трикове. Впрочем, имаше твърдения в медиите, че един ром от Гоце Делчев бил записал сто члена като им платил по 30 лв. на всеки. Но разследването на тези твърдения под № 1928/2006 е прекратено “поради липса на данни за извършено престъпление”.
Накрая, заслужава да се отбележи, че към датата на писането на този текст (25 януари 2007 г.) Върховният съд не се е произнесъл по жалбата на ОМО “Илинден” - ПИРИН, въпреки всички срокове. Българският хелзинкски комитет провежда собствено разследване на обстоятелствата около безпрецедентната полицейската акция с разпитите на стотици членове на една политическа партия. Резултатите ще бъдат публикувани.
* Редакцията на “Обектив” разполага с имената и адресите на лицата, чиито изявления се цитират.