„АТАКА“ в Пловдив

"АТА­КА" от­кри ев­ро­пей­ска­та си пре­диз­бор­на кам­па­ния в Плов­див. Ако чо­век не знае­ше ка­къв е по­во­дът, ще­ше да по­мис­ли, че се на­ми­ра на чес­тва­не на го­диш­ни­на­та от Ап­рил­ско­то въс­та­ние.

Сред го­ра­та от бъл­гар­ски три­баг­ре­ни­ци и въз­рож­ден­ски ло­зун­ги не се виж­да­ше ни­то ед­но ев­ро­пей­ско зна­ме. А в ре­чи­те по-чес­то се го­во­ре­ше за "робс­тво" и "фе­со­ве", от­кол­ко­то за Ев­ро­па.

Пло­ща­дът на Съе­ди­не­ние­то бе­ше съб­рал при­вър­же­ни­ци на Во­лен Си­де­ров от цяла Юж­на Бъл­га­рия. Не смея да вли­зам в по­ле­ми­ка кол­ко бе­ше тех­ният брой, но съ­щес­тву­ват се­риоз­ни по­доз­ре­ния, че ако бяха ос­та­на­ли са­мо плов­див­ча­ни, ми­тин­гът ще­ше да бъ­де съиз­ме­рим с тра­ди­цион­ни­те еже­сед­мич­ни сбир­ки на мес­тни­те пен­сио­не­ри.

Сам Во­лен Си­де­ров на мо­мен­ти пос­ти­га­ше по­ве­че де­ци­бе­ли, от­кол­ко­то цяло­то мно­жес­тво в хор.

При­бър­за­но е да пра­вим из­во­ди, че "Ата­ка" гу­би по­пуля­рност - ве­роя­тно ста­ва ду­ма и за ло­ша ор­га­ни­за­ция. И най-ве­че за лип­са на па­ри за пла­ка­ти и ме­дий­на раз­гла­са.

Най-нап­ред Ди­ми­тър Стоя­нов из­гра­ди те­за­та за пер­ма­нен­тно­то Ап­рил­ско въс­та­ние, ка­то вклю­чи сред уча­стни­ци­те в не­го "на­ши­те братя, ба­щи и де­ди".

След то­ва ед­на френ­ска да­ма, пред­ста­ве­на ка­то за­мес­тнич­ка на Льо Пен, да­де ев­ро­пей­ски об­лик на съ­би­тие­то. По­не с ав­тен­тич­ния си френ­ски ези­к.

Име­то на Льо Пен оба­че зву­че­ше ка­то не­що да­леч­но за пуб­ли­ка­та, тя по­ве­че се въл­ну­ва­ше при спо­ме­на­ва­не­то на Бой­ко Бо­ри­сов, кой­то оче­вид­но в мо­мен­та е ак­туал­на­та ми­ше­на. За­ра­ди не­го бе по­заб­ра­вен да­же Ах­мед До­ган.

Сим­па­ти­зан­ти­те на БСП пък бяха ока­чес­тве­ни от Во­лен Си­де­ров ка­то "шу­шу­ми­ги и пе­де­рас­тче­та, на кои­то им пее Ази­с". Пос­лед­ва­ха бур­ни ап­ло­дис­мен­ти. И мо­же би за­що­то всич­ко то­ва се случ­ва­ше на място­то, къ­де­то е про­въз­гла­се­но Съе­ди­не­ние­то, се се­тих за сло­ва­та на За­ха­ри Стоя­нов. Ка­то гру­бич­ки са ги ока­чест­вява­ли съв­ре­мен­ни­ци­те, но са въз­пла­мен­ява­ли ма­си­те по­ве­че, от­кол­ко­то со­не­ти­те на ев­ро­пее­ца Кон­стан­тин Ве­лич­ков - при­мер­но.

В кул­ми­на­ция на ми­тин­га трябва­ше да се пре­вър­не пър­во­то пуб­лич­но пред­став­яне на но­ва­та по­ли­ти­чес­ка звез­да Сла­ви Би­нев.

Два дни пре­ди то­ва в по­ред­но­то пре­да­ва­не по СКАТ ед­на зри­тел­ка приз­на: "Ата­ка" е в кръв­та ми, но за­ра­ди Сла­ви Би­нев ще на­пус­на пар­тия­та."

"И ще ос­та­ви­те да из­те­че кръв­та ви?" - с раз­би­то сър­це я по­пи­та во­де­щият, но зри­тел­ка­та ос­та­на неп­рек­лон­на.

След сло­во­то на Сла­ви Би­нев на пло­ща­да не из­те­че ни­чия кръв. Той не ка­за ни­що но­во, но по­не не кре­ще­ше. Кое­то си­гур­но се е ха­ре­са­ло на по-уме­ре­ни­те сим­па­ти­зан­ти.

Ев­ро­пей­ска­та те­ма гръм­на най-сил­но в сло­во­то на Кон­стан­тин Поп­то­до­ров, кой­то се пред­ста­ви ка­то ле­гио­нер. Той из­ра­зи уве­ре­нос­т, че опи­тъ­т на Бъл­га­рия в преи­ме­ну­ва­не­то на ино­вер­ци­те от то­дор­жив­ко­во вре­ме ра­но или къс­но ще се изу­ча­ва в Ев­ро­па. И ве­роя­тно ще бъ­де бъл­гар­ският при­нос към ев­ро­пей­ска­та ци­ви­ли­за­ция. Към края Во­лен Си­де­ров се срав­ни с Бен­ков­ски, кой­то е от­во­рил "в сър­це­то на ти­ра­на ед­на лю­та ра­на." Са­мо че не про­дъл­жи на­та­тък. А как­то знаем, по-на­та­тък Бен­ков­ски ка­ни Ру­сия "да за­пов­яда".

Мо­же да е има­ло и дру­ги сло­ва, но след ка­то Во­лен Си­де­ров зак­лей­ми за тре­ти път "по­ръч­ко­ви­те жур­на­лис­ти" и впи стра­шен взор в моя­та по­со­ка, ре­ших да се из­не­са по най-бър­зия на­чин.