Азербайджан: Провъзгласяват за Мъж на годината убиец на арменски офицер
През април Будапещенският върховен съд осъди на доживотен затвор Рамил Сафаров, лейтенант от азербайджанската армия, за убийството на негов арменски колега, извършено през 2004 г., докато двамата участвали в натовско учение.
През февруари 2004 г., докато участвал в натовска партньорска програма за мир, Сафаров бил арестуван от унгарската полиция за бруталното убийство на арменския лейтенант Гюрген Маркарян, който също участвал в мероприятието. Сафаров е признат за виновен, че е насякъл Маркарян до смърт с брадва и нож, докато арменецът спял. Адвокатите на Сафаров веднага оповестили, че възнамеряват да обжалват тази присъда, която може да бъде намалена до 30 години затвор.
От многократни прегледи, наредени от унгарското Министерство на правосъдието, се заключава, че Сафаров няма психично заболяване и е бил способен да оцени последствията от действията си. По време на изслушванията той не е изразил никакво съжаление и всъщност е признал с гордост постъпката си. При произнасянето на присъдата съдията потвърдил, че обвиненият “е убил своята жертва само защото той е бил арменец”, като отбелязал, че извършеното убийство “е умишлено, порочно и крайно жестоко престъпление”.
Европейската арменска федерация е споделила с медиите, политиците и политическите лидери, че правителството на Азербайджан се отнася към Сафаров като към национален герой. През февруари 2006 г. той е обявен за Мъж на годината от министъра на вътрешните работи Искандер Хамидов, защото “защитавал държавата и националните є интереси”. По случай празненството Хамидов заявява: “Не ме интересува как Сафаров е убил арменския офицер. Колкото повече азери убиват арменци, толкова по-малко арменци ще има. Ако всеки азерски войник е убил по един арменски, войната щеше да е завършила с победата на Азербайджан.”
Случаят на Сафаров илюстрира антиарменската истерия, обхванала Азербайджан. Подбудителствата към расова омраза от страна на политическите лидери представят поредицата от ужаси, които карабахските арменци са преживели, преди да се освободят от азербайджанския контрол”, заяви Лоран Лейлекян, изпълнителен директор на Европейската арменска федерация.
Между 1988 г. и 1994 г. над 500 000 арменци от Азербайджан, главно жертви на погроми (в Шумграит, Кировабад, Баку), организирани от азербайджанските власти, са били принудени да избягат от страната си.
“Климатът на омраза, подклаждан от азербайджанските власти, остава главното препятствие за мирния процес на ОССЕ. В интерес на мира Европейският съюз трябва да наложи на Азербайджан същите ограничения, които е използвал спрямо лидерите на Беларус”, заключи Лоран Лейлекян.