Азиатските имигранти в Румъния и България

За­пад­на Ев­ро­па пред­ставл­ява на­деж­да за подо­бър жи­вот за мно­го ру­мън­ци, но и Ру­мъ­ния на свой ред се ока­зва Ел­до­ра­до за не­мал­ко ки­тай­ци. Ки­тай­ско­то при­със­твие се чувс­тва още на меж­ду­на­род­но­то ле­ти­ще “О­то­пе­ни­”. На раз­пи­са­ние­то за прис­ти­га­щи­те са­мо­ле­ти фи­гу­ри­рат ди­рек­тни по­ле­ти от Пе­кин и Шан­хай. Пър­ви­те ки­тай­ски ими­гран­ти прис­ти­гат през 90-те го­ди­ни. Някои от тях до­ри са ус­пе­ли да се за­мог­нат. Лип­са­та на дос­та­тъч­но ру­мън­ска ра­бот­на ръ­ка ста­на при­чи­на за вто­ра въл­на от ки­тай­ски ими­гран­ти, прив­ле­че­ни от сред­ни зап­ла­ти по 250 ев­ро ме­сеч­но или шест пъ­ти по­ве­че от­кол­ко­то в Ки­тай.

В Бу­ку­рещ ра­ботят де­се­ти­на хил­яди ки­тай­ци и по­ве­че­то от тях се за­ни­ма­ват с тър­го­вия. В ед­но от пред­гра­дия­та на ру­мън­ска­та сто­ли­ца има па­зар, кой­то се каз­ва “Че­рве­н дра­кон”. То­ва място е съз­да­де­но пре­ди 15 го­ди­ни от ру­мън­ски биз­нес­ме­ни, кои­то още от са­мо­то на­ча­ло ра­ботят с ки­тай­ци. Тър­го­вия­та из­глеж­да про­цъфт­ява, но ка­то че ли пре­ка­ле­но в очи­те на да­нъч­ни­те служ­би, кои­то чес­то правят из­не­над­ва­щи про­вер­ки. В та­къв мо­мент всич­ки ме­тал­ни що­ри и ро­лет­ки на ма­га­зин­че­та­та се спус­кат. Някол­кос­то­тин мет­ра по-на­та­тък се из­ди­га чис­то но­вият “Че­рве­н дра­кон” и как­то из­глеж­да там се от­насят с по­ве­че ува­же­ние към да­нъч­ни­те влас­ти. Но­вият па­зар всъщ­ност пред­ставл­ява ог­ро­мен тър­гов­ски цен­тър на някол­ко ни­ва, къ­де­то се пред­ла­гат еди­нстве­но ки­тай­ски сто­ки. На вто­рия ета­ж мла­да­та ки­тай­ки Ли сер­ви­ра на клиен­ти­те в за­ве­де­ние за бър­зо хра­не­не. Ли е дош­ла при по-гол­яма­та си сес­тра, коя­то жи­вее в Ру­мъ­ния от 10 го­ди­ни. И две­те са в Ру­мъ­ния, за да пе­челят па­ри. “Тъ­й ка­то ми­на­ла­та го­ди­на при­съе­дин­ява­не­то на Ру­мъ­ния към ЕС ве­че бе ясно и по­ло­же­ние­то на сес­тра ми бе доб­ро, аз ре­ших да дой­да тук.”, спо­деля Ли. Ру­мъ­ния и Ки­тай са дос­та раз­лич­ни, но на Ли жи­во­тът в Ру­мъ­ния й ха­рес­ва. Спо­ред нея ру­мън­ци­те са мно­го от­во­ре­ни, мно­го гос­топ­рием­ни и топ­ли, до­ри е ус­пяла да за­вър­жи прия­телс­тва с ру­мън­ци.

В бли­зост до “Че­рве­н дра­кон” се из­ди­гат и но­ви сгра­ди и по строе­жи­те преоб­ла­да­ват ки­тай­ски­те ра­бот­ни­ци. То­ва е доб­ре дош­ло за пред­прие­ма­чи­те, тъй ка­то ми­лио­ни ру­мън­ци са оти­шли на За­пад, за да търсят по-ви­со­ко пла­те­на ра­бо­та. Ин­те­ре­сът на ки­тай­ци­те към Ру­мъ­ния не стих­ва. “То­ва е ед­ва на­ча­ло­то”, пред­ри­ча Йънг Уей, ге­не­ра­лен ди­рек­тор на Чай­на Гу­банг, еди­нстве­на­та аге­нци­я за нае­ма­не на ки­тай­ска ра­бот­на ръ­ка в Ру­мъ­ния. Спо­ред не­го тек­стил­ният сек­тор и строи­телс­тво­то ще има­т нуж­да от 200 000 ра­бот­ни­ци.

Ки­тай­ци­те са и сред най-но­ви­те ими­гран­ти в Бъл­га­рия. Из­след­ва­не на ки­тай­ски­те ими­гран­ти у нас по­каз­ва, че ки­тай­ки­те са на по­ло­ви­на по-мал­ко от мъ­же­те. В про­цен­тно от­но­ше­ние то­ва пра­ви око­ло 35 % же­ни сре­щу 65 % мъ­же. Се­мей­ни­те, кои­то из­би­рат Бъл­га­рия, го правят в име­то на де­ца­та. В Ки­тай дър­жа­ва­та не поз­вол­ява да има­т по­ве­че от ед­но де­те. Ки­тай­ци­те, кои­то ид­ват в Бъл­га­рия, при­те­жа­ват някак­ви средс­тва и пред­по­чи­тат да за­поч­нат свой биз­нес. За всич­ки чуж­ден­ци е по-лес­но да ос­та­нат у нас, ако от­крият и ре­гис­три­рат своя фир­ма. Из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за ра­бо­та на чуж­ден­ци е слож­на про­це­ду­ра. За ми­на­ла­та го­ди­на Аге­нция­та по зае­тос­тта е из­да­ла 29 раз­ре­ши­тел­ни за ра­бо­та на ки­тай­ци. Точ­но за­то­ва те пред­по­чи­тат да не са наем­ни­ци, а ра­бо­то­да­те­ли. Ки­тай­ци­те в Бъл­га­рия са из­вес­тни с ки­тай­ски­те рес­то­ран­ти, с мал­ки­те ма­га­зин­че­та. Те пред­по­чи­тат да от­кри­ват ра­бот­ни мес­та и да нае­мат бъл­га­ри.

Най-мно­го ки­тай­ци мо­гат да бъ­дат ви­де­ни в Со­фия, в тър­гов­ския ком­плекс “И­лия­нци”. Твър­ди се, че близ­ки­те жи­лищ­ни квар­та­ли “Тол­стой” и “Сво­бо­да” са на път да се пре­вър­нат в со­фий­ския China town. Бро­ке­ри­те ре­гис­три­рат ин­те­рес у ки­тай­ци­те да ку­пу­ват апа­рта­мен­ти в те­зи ра­йо­ни, но не мо­гат да пре­ценят да­ли го правят с цел да ос­та­нат в Бъл­га­рия или то­ва е про­дик­ту­ва­но от ин­вес­ти­тор­ски ин­те­рес с ог­лед на ев­ро­пей­ско­то членс­тво на Бъл­га­рия. Ки­тай­ци­те са мно­го мъл­ча­ли­ви, труд­но го­ворят бъл­гар­ски. Нау­ча­ват тол­ко­ва, кол­ко­то да раз­би­рат. Оби­кно­ве­но раз­чи­тат на еди­н или два­ма от тях с доб­ри ези­ко­ви поз­на­ния да осъ­щест­вява­т ко­му­ни­ка­ция­та с ад­ми­нис­тра­тив­ни­те служ­би, ако се на­ло­жи при ле­кар­ски прег­лед или при спор с път­на­та по­ли­ция. Из­вес­тен в то­ва от­но­ше­ние е д-р Дзиен­фън Нин, кой­то ра­бо­ти ка­то ле­кар, но е тър­сен от свои­те съ­на­род­ни­ци по раз­лич­ни въп­ро­си ка­то пре­во­дач. Д-р Нин е еди­н от мал­ко­то ки­тай­ци ле­ка­ри у нас, же­нен за бъл­гар­ка. Той е пред­се­да­тел на Съю­за на ки­тай­ци­те. Спо­ред не­го съ­на­род­ни­ци­те му, кои­то жи­веят в Бъл­га­рия, наб­роя­ват око­ло 5000, про­тив­но на някои пред­по­ло­же­ния, че ки­тай­ска­та об­щност е бли­зо 100 000.