Бес­тсе­лъ­рът “Спас Ру­сев” и де­мок­ра­ция­та

Та­къв, раз­би­ра се, няма. След маз­на­та фи­зио­но­мия на рек­лам­ния бос Кра­си­мир Гер­гов, юн­ският бил­борд на сп. “Е­го­” от­но­во на­хал­но опо­вест­ява мо­де­ла на ус­пе­ха, в ли­це­то на Спас Ру­сев. “Си­вият кар­ди­нал” на Си­меон Сак­ско­бур­гот­ски, нае­ма­те­лът на яхта­та “Мо­но”, во­зи­ла Бил Гейтс и Нао­ми Кем­бъл, прия­телят на цар­ския бра­тов­чед - ита­лиан­ски­я принц Ма­нуел, гле­да ши­ро­ко с бриля­нти­не­на фи­зо­но­мия и скъ­пар­ски кос­тоюм ми­ну­ва­чи­те. С из­бо­ра на Спас Ру­сев “Е­го” от­кро­ве­но се бо­ри с коор­ди­нат­на­та сис­те­ма от цен­нос­ти на бъл­гар­ския пот­ре­би­тел на лай­фстай­ла. За­що­то Ру­сев е ло­вък оби­та­те­л на зад­ку­ли­сие­то на де­мок­ра­тич­ния пре­ход, част от раз­лич­ни схе­ми и сце­на­рии, ос­ребр­ява­щи по пра­ви­ло собс­тве­ния му джоб.

Срещ­нах се със Спас Ру­сев през 1993 г. в Лонд­ско­то Си­ти. Аз се опи­тва­х да оси­гур­я фи­нан­со­во­то оце­лява­не на “пре­зи­дент­ския” вес­тник “1000 дни”, а той бе от­ско­ро ос­во­бо­ден ка­то ди­рек­тор на Аге­нция­та за чуж­дес­тран­на по­мощ, из­пра­тен по ми­лос­тта на то­га­ваш­ни­те сил­ни на деня да учи ези­к и биз­нес­ко­му­ни­ка­ции. Не знаех, че има об­ви­не­ние към не­го за от­клон­яне на де­сет­ки ми­лио­на до­ла­ри, кое­то впос­ледс­твие ще­ше да ста­не ви­зит­на­та кар­тич­ка на “ус­пеш­ния Спас”. Чо­ве­кът, кой­то ни свър­зва­ше бе­ше Же­лю Же­лев, пър­вият де­мок­ра­тич­но из­бран пре­зи­дент на Бъл­га­рия. Ру­сев, заед­но с Пет­ко Си­мео­нов, се ста­рае­ше да по­ма­га в по­ли­ти­чес­ко­то строи­телс­тво на Же­лев. Аз, на свой ред, по­ма­гах на пре­зи­ден­та ка­то пра­вех вес­тник с куп мла­ди жур­на­лис­ти, пре­вър­на­ли се след кра­ха му в ед­ни от пър­ви­те име­на на на­цио­нал­ни­те ме­дий­ни реал­нос­ти. По иде­я на П.Си­мео­нов раз­го­варях с Ру­сев за па­ри, за някак­ви па­ри по­не, за да про­дъл­жи до своя обе­ща­н фи­нал “1000 дни” - вре­ме­то, кое­то бяхме оп­ре­де­ли­ли за край на пре­хо­да. То­га­ва Спас из­брои въз­мож­ни­те фи­нан­со­ви дес­ти­на­ции за спа­се­ние. Ед­на от тях от­веж­да­ше ди­рек­тно към Гър­ция, Бо­рис­лав Дио­ни­сиев и не­го­ва­та “Бул­ва­рия”. Дио­ни­сиев бе­ше ве­че част от Г-12 - биз­нес гру­пи­ров­ка­та, в коя­то се числ­яха: Ва­лен­тин Мол­лов, ин­вес­ти­рал нея­сни по произ­хо­да си па­ри в пър­вия “не­за­ви­сим” час­тен вес­тник “24 ча­са”, ха­зар­тният Ва­сил Бож­ков и по­кой­ният днес бан­кер Еми­л Кю­лев.

Па­ри та­ка и не дой­до­ха и вес­тни­кът, под­крепящ пре­зи­ден­та Же­лю Же­лев, спря за­ви­на­ги. Каз­ват, че то­ва е най-ху­ба­вият сед­мич­ник за он­зи пе­риод. Мо­де­рен, млад и ли­бе­ра­лен по дух, скъс­ващ в крач­ка с ко­му­низ­ма в мис­ле­не­то и мо­ра­ла на пар­тий­на­та но­мен­кла­ту­ра. Об­раз­но ка­за­но, Спас Ру­сев на­дживя и “1000 дни” и Же­лев. Зас­лу­ги­те му, да­ли по­вод на Мар­тин За­ха­риев да зад­ръс­ти Со­фия с ли­ка му, включ­ват опа­сни кон­так­ти с Ива­н То­до­ров - Док­то­ра (ле­ка му пръст!) и не­го­вия ор­так Пе­тър Пет­ров - Ами­го­са. Все още е све­жа ле­ген­да­та как дуе­тът Ру­сев - Ми­лен Вел­чев са оси­гур­ява­ли гър­ба на Док­то­ра, ка­то сре­щу то­ва кон­тра­бан­дис­тът е ста­нал еди­н от да­ри­те­ли­те на НДСВ.

На­пи­сах в заг­ла­вие­то ду­ма­та “бес­тсе­лър”, за­що­то съм убе­де­на, че хо­ра ка­то Спас са най-хар­че­ща­та се сто­ка на псев­до­де­мок­ра­тич­ния па­зар у нас. Мисля си още, че наис­ти­на жи­во­тът ни след па­да­не­то на Бер­лин­ска­та сте­на за­поч­на с та­ки­ва ка­то не­го. Ми­жа­ви хо­ри­ца с пос­редс­тве­но об­ра­зо­ва­ние, ну­ла ан­глий­ски ези­к и пер­вер­зна пре­да­ност то ли към Же­лю Же­лев, то ли към Си­меон Сак­ско­бур­гот­ски...