„БО­РАТ­” - смях върху бръснач

“Б­ла­го­даря на все­ки аме­ри­ка­не­ц, кой­то все още не е за­вел де­ло сре­щу мен”- ка­за по вре­ме на тър­жес­тве­на­та це­ре­мо­ния за наг­ра­ди­те “З­ла­тен Гло­бус” прос­ла­ви­лият се през пос­лед­ни­те някол­ко ме­се­ца бри­тан­ски ко­мик Са­ша Коен. Без­спор­на­та “з­лат­на ко­кош­ка”, собс­тве­ност на аме­ри­кан­ска­та ком­па­ния “Т­уен­тиът Сен­чъ­ри Фокс”, на­зо­ва­на от изо­бре­та­тел­ни­я си ав­тор “Бо­ра­т: Кул­ту­рен об­мен с Аме­ри­ка за нап­ре­дък на ве­лик брат­ски ка­зах­стан­ски на­род", дос­тиг­на шам­пион­ски ни­ва на слад­ки пе­чал­би, как­то на аме­ри­кан­ски­я, та­ка и на све­тов­ния па­зар.

По то­зи на­чин, 35 го­диш­ният бри­тан­ски ев­реин, с тро­га­тел­но пра­вос­лав­но­то име Са­ша, чия­то род­на май­ка (по лич­но­то му приз­на­ние) про­дъл­жа­ва да съ­пътс­тва и на­пътс­тва жи­во­та му от доб­ре об­за­ве­де­на­та си къ­ща в Хай­фа, ус­пя да се пре­вър­не в най-ви­со­ко пла­те­ния ак­тьор на Ве­ли­коб­ри­та­ния. Ан­глое­зич­ни­те вес­тни­ци в Ев­ро­па и из­вън нея се над­пре­вар­ват да из­числ­яват се­гаш­ни­те, бъ­де­щи­те и още по-бъ­де­щи­те му хо­но­ра­ри...

Та­ка пог­лед­на­то, всич­ко е прек­рас­но. Из­мис­ле­ният те­ле­ви­зио­нен ре­пор­тер Бо­рат Саг­дяев от дър­жа­ва­та с неиз­мис­ле­но име Ка­зах­стан ус­пя да на­ло­жи своя­та ме­ко ка­за­но “при­род­ност” в съз­на­ние­то на сто­ти­ци хил­яди зри­те­ли по све­та. В ос­но­ва­та си фил­мът на Ла­ри Чарлз (гор­кият ре­жи­сьор, не­го поч­ти ни­кой не го спо­ме­на­ва, ос­вен за­ра­ди име­то на Боб Ди­лън, с ко­го­то няко­га е има­л къс­ме­та да ра­бо­ти) раз­чи­та на пър­во­сиг­на­лен и ев­тин ху­мор, при кой­то ко­кош­ка мо­же да подс­ка­ча в мет­ро и то­ва да се счи­та за смеш­но, меч­ка мо­же да се во­зи в мик­ро­бус и то­ва да се счи­та за смеш­но, два­ма чис­то го­ли мъ­же (еди­ния­т мно­го ви­сок и мно­го слаб, а дру­гият мно­го ни­сък и мно­го де­бел) мо­гат да се бо­рич­кат и гонят в лук­со­зен хо­тел и то­ва да се счи­та за още по-смеш­но. Уло­вки­те за ши­ро­ка­та пуб­ли­ка не са ни­ка­къв проб­лем за май­сто­ра на про­во­ка­тив­на­та бур­лес­ка Коен, чий­то ум e из­мис­лил не­що мно­го по­ве­че, а име­нно, кул­ту­ро-ет­ни­чес­кия хиб­рид Бо­рат. Еди­н по съ­щес­тво, ин­те­лек­туа­лен про­дукт.

Тук ве­че се появ­яват пър­ви­те проб­ле­ми. За­що­то въп­ре­ки преек­спо­ни­ра­на­та си прос­та­щи­на в еди­н доб­ре поз­нат и на бъл­гар­ска­та ду­ша стил, въп­ре­ки ко­кет­ни­че­не­то с веч­но мръс­ния, но не­под­ле­жащ на смяна или пром­яна лъс­ка­во сив­кав екс-соц кос­тюм, въп­ре­ки дос­та, ка­то цяло, фи­зио­ло­гич­но­то си по­ве­де­ние и реч­ник, мно­го чев­ръс­тият и мно­го мус­та­кат Бо­рат, при­те­жа­ва някол­ко не­нат­рап­чи­ви, но важ­ни “о­со­бе­нос­ти­” на лич­нос­тта.

Ос­вен на уро­дли­в ан­глий­ски с нес­ко­по­сан рус­ки ак­цент, в не мал­ка част от фил­ма, той все пак се из­раз­ява на ив­рит, в стран­но­то съ­че­та­ние с ав­тен­тич­на ар­мен­ска реч и куп из­мис­ле­ни тур­ски, пол­ски, ром­ски и как­ви ли още не сло­ва. Пог­лед­нат от то­зи ъгъ­л, уж ди­вият Бо­рат е ис­тин­ски еру­ди­т, поз­на­ва и мо­же да се из­раз­ява на раз­лич­ни по­ве­че или по-мал­ко древ­ни и ред­ки ези­ци. То­ва, бих го на­рек­ла “в­то­ро ни­во” на Кое­но­вия ге­рой е уло­ви­мо и в тън­ка­та ан­гло-ан­глий­ска иг­ра на ду­ми. Па­ро­ди­ра­не­то на аме­ри­кан­ски­я химн, пред­ста­вен уж ка­то химн на Ка­зах­стан, е ед­но от ори­ги­нал­ни­те сло­вес­ни уп­раж­не­ния на Коен.

В то­зи сми­съл, осо­бе­нос­тта на то­зи ко­мик е, как­то се каз­ва “и­з­на­чал­на”. Ос­вен, че е бри­тан­ски ев­реин, из­рас­нал в спе­ци­фич­на ду­хов­на и ма­те­риал­на сре­да, той е доб­ре изу­чи­л се сту­дент, и то не къ­де да е, а в Кей­мбридж. Ев­рей­ство­то по прин­цип, а съ­що и не­го­во­то собс­тве­но та­ко­ва, явно го въл­ну­ват. Има ди­сер­та­ция, пос­ве­те­на на рол­ята на ев­реи­те в бор­ба­та за чо­веш­ки пра­ва на чер­но­ко­жо­то мал­цинс­тво в Аме­ри­ка.

Как­то и да е, уж “не­вин­на­та­”, уж “н­еут­рал­на­та” не­го­ва шу­тов­щи­на ус­пя да се нас­та­ни в пре­на­се­ле­ния двор на “го­ляма­та по­ли­ти­ка”. Ра­зиг­ра­ва­ща и оби­гра­ва­ща ин­три­ги, про­ти­во­ре­чия, кон­флик­ти и не мал­ко пред­раз­съ­дъ­ци... До­ри и да твър­ди, че сък­ро­ве­ният му учи­те­л е не друг, а име­нно ге­ниал­ният Пи­тър Се­лърс, Коен е ко­мик на ма­со­во­то съз­на­ние, а в слу­чая, на някои от най-раз­прос­тра­не­ни­те аме­ри­кан­ски ма­нии. Без зна­че­ние да­ли се на­ми­ра на спор­тен ста­дион, в кръч­ма, хо­тел или пък чис­то и прос­то на ули­ца­та... Тър­си прик­ри­ва­ни­те или по­тис­ка­ни страс­ти чо­веш­ки страс­ти. На­цио­на­ли­зъм, ан­ти­се­ми­ти­зъм, ксе­но­фо­бия... Бо­рат на Коен раз­чи­та на вне­зап­но­то си спус­ка­не в “ци­ви­ли­зо­ва­ния­” свят на Аме­ри­ка и на доб­ро­вол­но­то съу­час­тие на са­ми­те до­ма­ки­ни. Уви, на мо­мен­ти, та­лан­тът на Коен е бук­вал­но пог­ре­бан от поч­ти без­по­ло­во­то “ки­на­джий­ство­” на спо­ме­на­тия по-го­ре Чарлз. Ос­вен то­ва, в срав­не­ние с Май­къл Мур, за ко­го­то Коен все пак на­помня, ус­лов­нос­тта на ске­ча дей­ства ка­то маг­нит. Та­ка Коен мо­же да спо­ме­не име­то на Буш, по­же­ла­вай­ки му да из­пие кръв­та на всич­ки жи­ви хо­ра в Ира­к. Но всъщ­ност, за раз­ли­ка от Мур, Коен не се ин­те­ре­су­ва от Буш. Ни­то пък бо­га­ти­те аме­ри­кан­ци или пък мо­гъ­щи­те ин­сти­ту­ции. Той се чувс­тва доб­ре сред те­зи, кои­то нямат и не ис­кат мно­го и доб­ре си жи­веят в про­тив­на ду­хов­на ни­ще­та.

Уви, в прак­ти­чес­ка­та реа­ли­за­ция на фил­ма, Коен, как­то и це­лият му еки­п, не са­мо в най-общ, но в съв­сем кон­кре­тен сми­съл, дос­та се­риоз­но са спе­ку­ли­ра­ли с до­ве­рие­то на реал­но съ­щес­тву­ва­щи хо­ра (и дър­жа­ви).

Ка­зах­стан би­ло ме­та­фо­ра, но някои не щат да го въз­прие­мат та­ка, на всич­ки в Ру­мъ­ния би­ло пла­те­но ка­то на “бе­ли хо­ра”, но и те не вярват на то­ва, пия­ни­те сту­ден­ти, фа­на­ти­зи­ра­ни­те псев­дох­рис­тия­ни, те­ле­ви­зион­ни­те жур­на­лис­ти и още куп дру­ги за­сег­на­ти хо­ра не са би­ли под­веж­да­ни за ис­тин­ски­те це­ли на бъ­де­щия филм... Но и те, гор­ки­те не­що се зая­ждат...

Със или без мус­так, със или без наг­ра­ди, Коен, а най-ве­че юри­сти­те на “Т­уен­тиът Сен­чъ­ри Фокс” има за как­во да са при­тес­не­ни - са­мо за­ве­де­но от ру­мън­ски­те ро­ми де­ло в Ман­ха­тън е за су­ма­та от 30 ми­лио­на до­ла­ра. А те съв­сем не са еди­нстве­ни­те, кои­то ис­кат да да­дат Коен и ком­па­ния под съд...