Борба с дискриминацията

Тя е за­лег­на­ла в тек­ста на Рим­ския до­го­вор, а покъс­но е до­раз­ви­та в две ев­ро­пей­ски ди­рек­ти­ви - за ра­венс­тво­то меж­ду ра­си­те и ра­венс­тво­то на тру­до­вия па­зар. По прин­цип всич­ки стра­ни -член­ки са длъж­ни да съз­да­дат вис­ши ор­га­ни за бор­ба с дис­кри­ми­на­ция­та. Във Фран­ция, ин­сти­ту­ция­та, коя­то се за­ни­ма­ва с то­зи въп­рос се на­ри­ча HALDE и съв­сем не мо­же да се ка­же, че стра­да от лип­са на ра­бо­та. Ка­рол е фран­цу­зой­ка и има пет­го­ди­шен про­фе­сио­на­лен опи­т и дип­ло­ма BAC+5, кое­то оз­на­ча­ва, че има пет го­ди­ни уни­вер­си­тет­ско об­ра­зо­ва­ние по спе­циал­ност “Т­ран­спорт и ло­гис­ти­ка”. Ка­рол но­си име­то на съп­ру­га си, кое­то е с френ­ско зву­че­не, но е чер­но­ко­жа - де­тайл, кой­то ос­та­ва не­ви­дим в из­пра­ща­ни­те от нея ав­то­биог­ра­фии до ра­бо­то­да­те­ли­те. В по­ве­че­то слу­чаи, пред­ста­ви­те­ли­те на пред­прия­тия­та ос­та­ват из­не­на­да­ни от произ­хо­да на Ка­рол по вре­ме на сре­ща­та за съ­бе­сед­ва­не. Пос­лед­ният й по­до­бен слу­чай е, ко­га­то тя се яви­ла на ин­тер­вю в кон­сул­тант­ска фир­ма в об­лас­тта на ин­фор­ма­ти­ка­та: “Аз съм еди­нстве­на­та же­на, коя­то се яви в 19 ча­са на ин­тер­вю за кон­сул­тант по ло­гис­ти­ка, ка­то има­ше и някол­ко мъ­же. Поя­ви се чо­век от фир­ма­та, пог­лед­на ни и се от­пра­ви към же­на­та от прием­на­та ка­то я по­пи­та “къ­де е г-жа Ка­рол”. Аз си ка­зах, че явно не ме е за­бел­язал. То­ва е дос­та при­тес­ни­тел­но и се случ­ва пос­тоя­нно. Хо­ра­та търсят Ка­рол еди коя си, с френ­ско име и не мо­гат до­ри да по­мислят, че то­ва съм аз, с чер­на­та ко­жа, коя­то седя и се ус­мих­вам”, раз­каз­ва Ка­рол.

То­ва е са­мо еди­н от мно­го слу­чаи, ко­га­то се от­каз­ва ра­бот­но място за­ра­ди цве­та на ко­жа­та. Още по-фра­пи­ра­що­то оба­че е, че в мно­го от слу­чаи­те ар­гу­мен­тът за произ­хо­да офи­циал­но се из­тък­ва и на кан­ди­да­та за да­де­на по­зи­ция се от­каз­ва име­нно с то­зи мо­тив. Ка­рол се сблъс­ка­ла и с то­ва. Тя по­соч­ва слу­чай, ко­га­то след по­ло­вин час раз­го­вор с ди­рек­то­ра по ло­гис­ти­ка­та на ед­на фир­ма, нак­рая той я по­пи­тал: “Не мис­ли­те ли, че цве­тът на ко­жа­та ви е спи­рач­ка при из­пъл­не­ние­то на ва­ши­те за­дъл­же­ния­та?”

Ун­га­рия е ед­на от мал­ко­то ев­ро­пей­ски стра­ни, кои­то мо­гат да се пох­валят с две ин­сти­ту­ции за бор­ба с дис­кри­ми­на­ция­та. Пър­ва­та е ом­буд­сма­нът, кой­то сле­ди за спаз­ва­не­то пра­ва­та на мал­цинс­тва­та в стра­на­та, а вто­ра­та е Вър­хов­ният ор­ган за ра­венс­тво на шан­со­ве­те, кой­то за­поч­на ра­бо­та през януа­ри 2005 г. Сред­но го­диш­но ом­буд­сма­нът по­лу­ча­ва 500 жал­би, ка­то по­ве­че­то ид­ват от ром­ско­то мал­цинс­тво. Ро­ми­те в Ун­га­рия са око­ло 700 000 ду­ши или 7 % от на­се­ле­ние­то. Рол­ята на ом­буд­сма­на оба­че е са­мо кон­сул­та­тив­на и мно­го за­ви­си от лич­нос­тта му. Ти­туляр на то­зи пост от 1995 г. на­сам е юри­стъ­т Йе­но Кал­тен­бах, пред­ста­ви­тел на гер­ман­ско­то мал­цинс­тво в Ун­га­рия. През 2005 г. нап­ри­мер той по­лу­чи­ла сиг­нал, че ун­гар­ско учи­ли­ще се от­нася дис­кри­ми­на­цион­но към свои­те уче­ни­ци. Ром­ски­те де­ца се хра­не­ли от­дел­но и не би­ли до­пус­на­ти до го­диш­ния кар­на­вал, кое­то пред­ставл­ява на­ру­ше­ние на кон­сти­ту­ция­та. След на­ме­са­та на ом­буд­сма­на ди­рек­то­рът на учи­ли­ще­то про­ме­нил някои пра­ви­ла, но дис­кри­ми­на­ция­та про­дъл­жи­ла. То­ва по­каз­ва гра­ни­ци­те във влия­ние­то на об­щес­тве­ния за­щит­ник, въп­ре­ки че дей­ствия­та му се от­раз­яват ши­ро­ко в ме­дии­те. Пра­во­мо­щия­та на Вър­хов­ния ор­ган за ра­венс­тво на шан­со­ве­те оба­че се от­насят и до час­тния сек­тор. От 800-те жал­би, по­лу­че­ни през 2006 г. от Вър­хов­ния ор­ган за ра­венс­тво на шан­со­ве­те, поч­ти всич­ки ид­ват от пред­ста­ви­те­ли на ром­ско­то мал­цинс­тво. За раз­ли­ка от ом­буд­сма­на, Вър­хов­ният ор­ган има пра­во да на­ла­га сан­кции, ка­то нап­ри­мер па­рич­ни гло­би.

Спо­ред за­ко­но­да­телс­тво­то мъ­же­те и же­ни­те са рав­ни, но на прак­ти­ка не са рав­но­пос­та­ве­ни. На пър­во място, то­ва произ­ти­ча от съ­щес­тву­ва­щия в бъл­гар­ско­то об­щес­тво пат­риар­ха­лен сте­рео­тип.

Же­ни­те има­т по­ве­че труд­нос­ти с на­ми­ра­не на ра­бо­та, ма­кар че Бъл­га­рия има по­ве­че же­ни за­вър­ши­ли вис­ше об­ра­зо­ва­ние в пос­лед­ни­те го­ди­ни. Ед­на же­на при­тесн­ява мно­го ра­бо­то­да­те­ли с май­чинс­тво­то си, с от­пус­ки­те за гле­да­не на де­ца­та си. Мно­го мал­ко са бъл­гар­ски­те мъ­же, кои­то взе­мат от­пуск по ба­щинс­тво. Все още се го­во­ри за раз­де­ле­ние на някои про­фе­сии на мъж­ки и жен­ски, не­за­ви­си­мо от фак­та, че же­ни навл­язо­ха в мъж­ки про­фе­сии ка­то шо­фьор­ска­та, а мъ­же - в на­бе­де­ни за фе­ми­нис­тки про­фе­сии ка­то учи­тел­ска­та. В дей­стви­тел­ност, ко­га­то се го­во­ри за не­рав­но­пос­та­ве­ност, ста­ва ду­ма за пре­ки из­яви на нео­съз­на­та дис­кри­ми­на­ция, твърдят ек­спер­ти­те по уп­рав­ле­ние на чо­веш­ки­те ре­сур­си. В до­ми­ни­ра­ни от же­ни ко­лек­ти­ви чес­то се фа­во­ри­зи­рат слу­жи­те­ли мъ­же. Сре­ща се и про­ти­во­по­лож­но­то по­ве­де­ние - на еди­нстве­ни­я слу­жи­тел мъж във фир­ма­та се при­пис­ват всич­ки не­га­ти­ви.

Мъ­же­те на­чал­ни­ци смятат, че за под­чи­не­ни­те им же­ни се­мей­ство­то е по-важ­но от ра­бо­та­та и ги из­ключ­ват от оп­ре­де­ле­ни въз­мож­нос­ти за про­фе­сио­нал­на реа­ли­за­ция по пре­зум­пция, че же­ни­те няма да ги прие­мат, за­що­то се­мей­ни­те им за­дъл­же­ния не поз­вол­яват то­ва.

По­доб­но на всич­ки стра­ни-член­ки Бъл­га­рия има за­кон за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция, в кой­то е за­лег­на­ла ев­ро­пей­ска­та пре­по­ръ­ка за рав­но­пос­та­ве­ност на по­ло­ве­те. Спо­ред нея съот­но­ше­ние­то на же­ни­те спрямо мъ­же­те на раз­лич­ни­те уп­рав­лен­ски ни­ва трябва да е 40:60. Нео­фи­циал­на­та ста­тис­ти­ка по­каз­ва, че же­ни­те на ръ­ко­вод­ни пос­то­ве у нас са око­ло 30 на сто. За­ко­нът да­ва пра­во да се от­пра­ви жал­ба до Ко­ми­сия­та по дис­кри­ми­на­ция. Най-чес­то сре­ща­но­то по­ве­де­ние на дис­кри­ми­на­ция е по от­но­ше­ние на зап­ла­ща­не­то, а съ­що та­ка и по от­но­ше­ние на дос­тъ­па до обу­че­ние и въз­мож­нос­тта за по­ви­ше­ние. Фир­ми­те пред­по­чи­тат да ин­вес­ти­рат в обу­че­ние на мъ­же­те от ко­лек­ти­ва. Тех­ният брой е до 30% по-ви­сок от обу­ча­ва­ни­те же­ни, со­чат дан­ни­те на На­цио­нал­на­та об­сер­ва­то­рия по про­фе­сио­нал­но об­ра­зо­ва­ние.