Бягс­тво­то на ксе­но­фоб-ата­ка­та пред за­ко­на

На 23 май 2006 г. Во­лен Си­де­ров не се яви пред Со­фий­ския ра­йо­нен съд, за да приз­нае пуб­лич­ни­те си из­явле­ния, с кои­то уни­жа­ва хо­ра­та с мал­цинс­тве­на сек­суал­на ор­иен­та­ция и под­буж­да към дис­кри­ми­на­ция сре­щу тях. Съ­дът го бе за­дъл­жил да се яви лич­но, за да приз­нае или от­ре­че хо­мо­фоб­ски­те си из­каз­ва­ния. Два­ма­та му ад­во­ка­ти оп­рав­да­ха от­със­твие­то му с фор­мал­на не­ре­дов­ност в при­зо­ва­ва­не­то. Те оба­че бяха на пре­диш­но­то за­се­да­ние, в кое­то Си­де­ров бе­ше за­дъл­жен от съ­да да се яви, и доб­ре знае­ха за то­ва - сле­до­ва­тел­но, доб­ре е знаел и са­мият Си­де­ров. Не­що по­ве­че, ад­во­ка­ти­те му приз­на­ха, че е ин­фор­ми­ран за то­ва. И въп­ре­ки всич­ко из­пол­зва­ха не­ре­дов­на­та при­зов­ка ка­то пре­текст, за да из­бег­не той да от­го­варя пред съ­да за ду­ми­те си. Де­ло­то бе­ше от­ло­же­но за 12 юли 2006 г., ко­га­то ли­де­рът на “А­та­ка­” ос­та­ва длъ­жен да се яви пред съ­да, за да приз­нае или от­ре­че хо­мо­фоб­ски­те си сло­ва.

За­се­да­ние­то на 23 май бе по ед­но от де­ла­та на Коа­ли­ция “Г­раж­да­ни сре­щу ом­ра­за­та”, за­ве­де­ни сре­щу Во­лен Си­де­ров за­ра­ди край­на­та му враж­деб­на реч сре­щу мал­цинс­тва­та. 67 граж­дан­ски сдру­же­ния, как­то и от­дел­ни хо­ра с мал­цинс­тве­на при­над­леж­ност да­до­ха нас­тоя­щия де­пу­тат на граж­дан­ския съд за­ра­ди сло­ва­та му на ом­ра­за сре­щу раз­лич­ни­те хо­ра, кои­то той сис­тем­но раз­прос­тран­ява в ме­дии­те, по ми­тин­ги и от три­бу­на­та на На­род­но­то съб­ра­ние. “Г­раж­да­ни сре­щу ом­ра­за­та” ис­кат съ­дът да ус­та­но­ви, че враж­деб­на­та му реч със­тавл­ява тор­моз и под­буж­да­не към дис­кри­ми­на­ция в на­ру­ше­ние на За­ко­на за за­щи­та сре­щу дис­кри­ми­на­ция­та и Кон­сти­ту­ция­та. “Г­раж­да­ни­те” ис­кат съ­дът да осъ­ди Си­де­ров в бъ­де­ще да се въз­дър­жа от та­ка­ва реч, и да под­не­се пуб­лич­но из­ви­не­ние за нея. Не се ис­ка ни­как­ва сан­кция, ни­то пък обе­зще­те­ние за тор­мо­зе­ни­те от не­го хо­ра. Ис­ка се еди­нстве­но да бъ­де ус­та­но­ве­но, че ксе­но­фоб­ска­та му про­па­ган­да е не­за­кон­на, той да се из­ви­ни за нея и да я преус­та­но­ви.

Съ­дът раз­де­ли мно­жес­тво­то ис­ко­ве на коа­ли­ция­та в осе­м от­дел­ни произ­водс­тва, по кои­то Си­де­ров трябва да се за­щи­та­ва па­ра­лел­но.

Так­ти­ка­та на за­щи­та се със­тои в про­та­ка­не и ук­лон­чи­во уб­ягва­не от зае­ма­не на по­зи­ция по спо­ра. Ад­во­ка­ти­те из­пол­зват всяка най-дреб­на фор­мал­ност, за да нас­тоя­ват съ­дът да не да­ва ход на де­ла­та и да ги от­ла­га. Те ши­ка­ни­рат про­це­са, ка­то злоу­пот­реб­яват с про­це­суал­ни пра­ва, ис­кай­ки съ­дът да до­пус­не уча­стие­то на 20 по­ма­га­чи на Си­де­ров, кои­то, без да има­т пра­вен ин­те­рес, да му ока­зва­т “о­б­щес­тве­на под­кре­па”. Из­пол­зват не­ре­дов­нос­ти в при­зо­ва­ва­не­то на те­зи 20 “по­ма­га­чи­”, за да бавят де­ло­то и пос­ле­до­ва­тел­но от­каз­ват да зае­мат по­зи­ция за то­ва, нап­ра­вил ли е или не Си­де­ров из­каз­ва­ния­та, за­ра­ди кои­то е на съд. На пре­ки въп­ро­си на съ­дии­те да­ли той ос­пор­ва, че е нап­ра­вил из­явле­ния­та си, ад­во­ка­ти­те му от­каз­ват да от­го­ворят. Те всячес­ки се про­ти­во­пос­тавят на ис­ка­не­то ли­де­рът на “А­та­ка­” да се яви лич­но в съ­да, за да от­го­во­ри сам. Та­ка на ищ­ци­те се на­ла­га аб­сур­дна­та за­да­ча да до­каз­ват из­каз­ва­ния, кои­то Си­де­ров е пра­вил на всеос­лу­ша­ние, пред цяла­та об­щес­тве­ност. Ока­зва се, че из­каз­ва­ния­та, кои­то той не се све­ни да раз­прос­тран­ява пред те­ле­ви­зии­те, вес­тни­ци­те, ми­тин­ги­те и от три­бу­на­та на пар­ла­мен­та, не смее да приз­нае пред съ­да. Сле­до­ва­тел­но, той съз­на­ва тяхна­та про­ти­во­за­кон­ност и то­ва, че ако ги приз­нае, ще ра­бо­ти за осъ­жда­не­то си. В про­ти­вен слу­чай би приз­нал ду­ми­те си ка­то факт и спо­рът би се свел до прав­но­то им зна­че­ние - на­ру­ше­ние на за­ко­на ли са или не.

Ока­зва се, че Во­лен Си­де­ров пра­ви ра­сис­тки­те си и хо­мо­фоб­ски из­явле­ния пред об­щес­тво­то, съз­на­вай­ки, че с тях прес­тъп­ва за­ко­на, ка­то раз­чи­та на без­на­ка­за­ност. В по­ло­же­ние­то на от­вет­ник, вмес­то да по­не­се от­го­вор­ност за тях, той бяга от съ­да. Тол­ко­ва за чес­тта на бъл­гар­ски­те ата­кои­д-на­цио­на­лис­ти.

Во­лен Си­де­ров е за­дъл­жен да се яви пред Со­фий­ския ра­йо­нен съд и на 19 сеп­тем­ври 2006 г., ко­га­то трябва да пот­вър­ди или от­ре­че край­на­та си враж­деб­на реч сре­щу тур­ци­те. Всяко от за­се­да­ния­та, на кои­то той се скрие от съ­да за­ра­ди ду­ми­те си, ще е по­ред­ният уда­р с нож на раз­кри­ве­но­ли­ка­та ом­ра­за-лъ­жа по собс­тве­ния й об­лик - някъ­де по пътя към пра­во­во­то об­щес­тво в Бъл­га­рия.