Черното петно на българското образование
От Освобождението насам образованието в България е грижа на държавата. Непрекъснато се разширява мрежата от държавни начални, основни, средни и висши училища. Частното образование, 15 години след повторното му въвеждане, обхваща по-малко от 1% от учащите се у нас [1] .
Резултатът от повече от стогодишното усилие на държавата може да се изрази така - България е една от най-образованите страни в Европа с нейните 17% от възрастното население висшисти и 44% среднисти и с неграмотност, която обхваща под 2% от населението. В тази набързо щрихирана розова картина има, както е добре известно, едно голямо черно петно и то е състоянието на образоваността на българските граждани - роми. Там делът на хората с висше образование е около 70 пъти по-нисък (17,01% от българските граждани имат висше образование, а сред ромите делът на висшистите е 0,24%), сред ромите делът на хората със средно образование е почти 8 пъти по-нисък, а неграмотни са почти 15% от ромите над 20-годишна възраст [2] .
Защо повтарям тези, вече излинели от повтаряне числа? За да има отправна точка за размисъл какво следва да правят частните фондации, които искат да помогнат за по-бързото заличаване на убийствената разлика в нивото на образованост между населението като цяло и ромската му съставка. Тази тема трябваше да бъде обсъждана на състоялата на 9 февруари 2006 г. в София конференция на базирания в Будапеща Ромски образователен фонд (РОФ).
РОФ беше учреден в края на 2004 г. и започна да работи през следващата година. Той има за цел да подпомага образованието на ромите в цяла Европа. У нас тази организация пое издръжката на проектите за десегрегация, поддържани от Програмата за ромско участие на ИОО - Будапеща, а освен това подкрепи и нови начинания. До есента на 2006 г. той е споносорирал с 1 300 000 евро 17 предложения в България. Несъмнено много голяма негова заслуга е това, че не остави на произвола на съдбата шестте проекта за десегрегация , започнати през 2000-2002 година, а продължи финансирането им, защото държавата предприе редица хартиени стъпки [3] за решаване на проблема с ромското образование, но така и не стори нищо реално в тази насока и в частност не даде пари за издръжка на десегрегацията. Между новите му инициативи заслужава да бъде отбелязана програмата за подпомагане на ромски студенти и развиване на академични изследвания от млади роми, защото създаването колкото се може по-бързо на широк слой роми висшисти е без съмнение стратегическа цел от най-висш порядък.
Въпросът, който трябваше, но не беше по същество обсъден на 9 февруари, беше “А сега накъде”? В документ, наречен “Оценка на страната и стратегически директиви на РОФ за България” се предлага много широк спектър от бъдещи дейности. Те са групирани в три основни раздела “Сътрудничество и подкрепа за ромските общности и неправителствени организации”, “Подкрепа за образователните власти в изпълнението на програмите” и “Участие в разработването на образователна политика от властите”, всеки от които съдържа множество дейности и всички до една са полезни. Някой може ли да възрази на дейности, които целят “мотивиране на родители да участват във всестранния процес на десегрегация за елиминиране на “циганските” училища и фактическата сегрегация на ромите в специалните училища”, или “разработване на устойчиви модели за десегрегация, включващи всички “цигански” училища” или “увеличаване на броя на ромски деца, записани в предучилищно обучение”, заедно със свързаната с това задача “намалявана на дела на отпадащите в 5-8 клас, увеличаване броя на преминаващите към гимназиално и следгимназиално образование”.
Но РОФ, създаден с капитал от 43 милиона долара, опериращ в половината европейски страни с най-малко 10 милиона роми в тях (а образователния статус на ромите навсякъде е незавиден), просто няма как да замени нито държавата България, нито ЕС в усилието да бъде най-сетне преобърната към по-добро съдбата на образованието на ромите, а то значи и посоката на бъдещето им.
Според данни от изследването “Ромските училища в България 2005” с ръководител доц. Димитър Денков, ако под “ромско” училище (с всичките последствия - ниско качество на обучението, слаба посещаемост на децата, висок дял на отпадащите ученици и т.н.) разбираме такова, в което над 50% от децата са от ромски произход, през 2005 г. в България е имало 554 такива училища [4] . Това е около една пета от общия брой на училищата в България, където учат повече от 100 хиляди ромски деца. Могат ли осем десегрегационни проекта, щедро подпомагани от РОФ, да се “преборят” с “циганските училища”? Очевидно не.
Изходът е един и той отдавна е посочен, а между другото, никой не го и отрича. Държавата трябва да се заеме с целия комплекс от проблеми - и с мотивирането на родителите, и с подпомагането на най-бедните между тях, и със смесването на децата, и с преквалификациятана учители и директори, и с намирането и прилагането на най-удачната комбинация от стимули и санкции, която да задържа в училище колкото се може повече ромски деца след завършване на основно образование, защото едва пет от всеки 100 ромски първолака стигат до края на средното образование. И т.н. Държавата трябва да се заеме. Знае се, известно е и тя самата, макар и под сурдинка, не отрича това свое задължение. Но, освен на хартия, не го изпълнява.
Добре, може би тук, в “краткосрочен стратегически приоритет № 5” (последен по ред!) на РОФ за “подкрепа на проекти в България” се крие разковничето? Този приоритет № 5 е формулиран така: “Да се организират медийни кампании и други комуникационни мероприятия за повишаване на информираността за потребността от десегрегация и за другите инициативи в подкрепа на образованието на ромите”. Обществеността и политическата класа трябва да бъдат убедени, че ромската образователна революция е съдбоносно важна за страната, че начинанието си заслужава парите, че краткосрочните политически вреди (от типа “А какво ще кажат избирателите ми?”) са несравнимо по-маловажни от дългосрочните - и социални, и политически, и най-вече икономически ползи. Политиците трябва да бъдат научени как да убеждават избирателите си, как да преодоляват дискриминационните им нагласи. С една реч - страната ни се нуждае от мощна информационна и лобистка кампания в полза на трайно законодателно уреждане на въпроса с “ромското образование” чрез приемане на обвързващ правителствата акт, задължаващ ги да инвестират финансови и интелектуални ресурси за най-накрая “обръщане на колата” на ромското образование. Някой трябва да се заеме с това. Кой, ако не РОФ? Той и сега прави нещо в тази насока, но не изглежда то да е достатъчно.
Така че времето за финалното обществено и политическо усилие вече е дошло и е назряло. То дори е презря-ло, щом най-успешната ромска партия досега, Евророма на общо взето конюнктурния политик Цветелин Кънчев, беше поставила образованието на предно място в платформата си за парламентарните избори през 2005 г. Затова ми се струва, че най-перспективният начин РОФ да остане в историята, е чрез спонсориране на серия от инициативи - национални и локални - които да убедят обществеността и зависимите от нея политици, че е крайно време държавата да прескочи границата, отделяща думите от делата. Ако по тази начин РОФ, образно казано, “подготви смъртта си” в България, ще осигури безсмъртието си в паметта на хората. Така че може би е време РОФ да преосмисли приоритетите си в България.
[1] По данни на статистическия справочник “Образование в Република България 2006”, стр. 40 - 41, общият брой на учащите в системата на средното образование през 2005/6 учебна година е 725545, а от тях 6044 деца са учили в частни училища. обратно
[2] Данните са от НСИ и отразяват положението към датата на последното преброяване на населението от 2001 г. обратно
[3] През 2002 г. беше прието “Указание № 10 за интеграция на децата и учениците от малцинствата”, през 2003 г. беше утвърдена “Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, а през 2005 г. беше създаден “Център за образователна интеграция”, който така и не почна да работи. обратно
[4] Димитър Денков, “Ромските училища в България 2005 г”, ръкопис, стр. 5, обратно