Цинизмът на властта

Ве­че няма Бог (раз­би­рай, Ев­ро­пей­ска ко­ми­сия), зна­чи всич­ко е поз­во­ле­но! Та­зи мак­си­ма из­глеж­да про­ник­ва сред все по­ве­че от хо­ра­та на власт, след ка­то Бъл­га­рия ста­на част от Ев­ро­пей­ския съюз на 1 януа­ри та­зи го­ди­на. Още през ноем­ври по­ли­ция­та пред­прие без­пре­це­ден­тен лов на ве­щи­ци сре­щу чле­но­ве на ОМО Или­нде­н - ПИ­РИН, по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия, под­кре-п­яна от гол­яма част от ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия. Тя тръг­на по пе­ти­те на всич­ки­те й по­ве­че от 5000 чле­на с цел да ги спла­ши, под пред­лог, че пра­ви про­вер­ка на то­ва да­ли наис­ти­на са по­пъл­ни­ли са­мо­ръч­но дек­ла­ра­ции ка­то ней­ни уч­ре­ди­те­ли. Те знае­ха, че ис­тин­ска­та им цел е да тор­мозят те­зи хо­ра, кои­то поис­ка­ха мир­но да уп­ражнят свое­то чо­веш­ко пра­во на сдру­жа­ва­не. Знае­ха го и оне­зи, кои­то от име­то на раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки пар­тии под­кре­пи­ха по­ли­цей­ска­та ак­ция, но не про­пус­на­ха да си за­ка­чат още ед­на пат­рио­тич­на знач­ка. Плюе­не­то по уни­зе­ни и от­хвърл­яни хо­ра на ма­ке­дон­ска те­ма днес е най-ши­ро­ко одо­брява­на­та фор­ма на дис­кри­ми­на­ция в Бъл­га­рия (ма­кар и да не е еди­нстве­на­та).

Ми­на­лия ме­сец ап­рил ста­на още ед­но съ­би­тие, съ­що свое­го ро­да без­пре­це­ден­тно - заб­ра­на­та на чес­тва­ния­та на го­диш­ни­на­та от смър­тта на Яне Сан­дан­ски от ма­ке­дон­ски­те ор­га­ни­за­ции на пол­яни­те пред Ро­жен­ския ма­нас­тир от об­лас­тния уп­ра­ви­тел на Бла­гоев­град­ска об­ласт (бивш на­чал­ник на РДВР - Бла­гоев­град). След из­ли­за­не­то на пър­во­то ре­ше­ние на Ев­ро­пей­ския съд по пра­ва­та на чо­ве­ка в Страс­бург през 2001 г., с кое­то съ­дът на­ме­ри на­ру­ша­ва­не на пра­во­то на мир­но съб­ра­ние при някол­ко слу­чая на по­доб­ни заб­ра­ни пак там, ка­то и на Са­муи­ло­ва кре­пост, бъл­гар­ски­те влас­ти за­поч­на­ха да до­пус­кат те­зи чес­тва­ния. Заб­ра­ни бяха на­ла­га­ни са­мо на чес­тва­ния на ма­ке­дон­ци в на­се­ле­ни мес­та. Но след 1 януа­ри, ко­га­то прес­та­на да има Бог, се вър­на­ха ста­ри­те поря­дки (а мо­же би и ста­ри­те хо­ра, кои­то ги под­дър­жа­ха през 90-те го­ди­ни). Вър­на­ха се и ста­ри­те кар­тин­ки - спи­ра­ния и оби­ски на ав­то­бу­си и ле­ки ав­то­мо­би­ли, съп­ро­во­де­ни с гло­би; из­зе­ма­не от тях на всич­ко, кое­то обо­зна­ча­ва ма­ке­дон­ци и ма­ке­дон­ски ор­га­ни­за­ции; кор­до­ни от по­ли­ция и жан­дар­ме­рия око­ло гро­ба на Яне Сан­дан­ски; неп­ре­къс­на­ти зас­ни­ма­ния с ви­део­ка­ме­ри.

Влас­ти­те знаят, че то­ва, кое­то правят е не­за­кон­но; знаят за пет­те ре­ше­ния на Ев­ро­пей­ския съд по пра­ва­та на чо­ве­ка сре­щу Бъл­га­рия по ана­ло­гич­ни ка­зу­си; знаят, че еди­н ден дър­жа­ва­та ще трябва да пла­ща от джо­ба на да­нъ­коп­ла­те­ца за собс­тве­ни­те им без­за­ко­ния. Знаят, но го правят. По съ­щия на­чин как­то по­ли­цаят знае, че не трябва да при­би­ра па­ри за "по­чер­пка" от шо­фьо­ра на пътя; как­то чи­нов­ни­кът знае, че не трябва да взе­ма под­куп; как­то про­ку­ро­рът знае, че из­вър­шва прес­тъп­ле­ние, ко­га­то ре­ша­ва де­ло­то сре­щу па­ри "по вто­рия на­чин". И то­ва всъщ­ност е най-страш­но­то - ци­низ­мът на влас­тта, коя­то е пос­та­ви­ла се­бе си над за­ко­на. Коя­то е ре­ши­ла, че де­мок­ра­ция­та и пра­ва­та на чо­ве­ка са не­що са­мо за вън­шна упо­тре­ба.