Де­ла­та чо­веш­ки по­каз­ват кой си и ка­къв си...

Кре­ме­на Бу­ди­но­ва спе­циал­но за "Обе­кти­в":
Де­ла­та чо­веш­ки по­каз­ват кой си и ка­къв си...

Кре­ме­на Бу­ди­но­ва, незр­яща­та кра­си­ва ром­ка, ве­че 10 го­ди­ни во­ди те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не. Пи­там се да­ли знае кол­ко е кра­си­ва, за­що­то кол­ко е об­ра­зо­ва­на, ра­бот­ли­ва и та­лан­тли­ва, ако не знае, по­не пред­по­ла­га. На­ри­ча ли­те­ра­тор­ка­та Ма­ли­на То­мо­ва своя ду­хов­на май­ка.

“Све­тът на ро­ми­те” е пър­во­то ром­ско те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не в Бъл­га­рия с еди­нстве­на­та те­ле­ви­зион­на во­де­ща с ну­ле­во зре­ние и от ром­ски произ­ход и еди­нстве­ното, в кое­то се под­готвят ма­те­риа­ли на ром­ски език. От януа­ри 1997 г. то се из­лъч­ва по те­ле­ви­зия “7 дни”. От ап­рил 2004 г. пре­да­ва­не­то се из­лъч­ва по БНТ, два пъ­ти в ме­се­ца, през сряда, от 16.55 ч.

Наг­ра­ди:
1999 г.- пър­ва наг­ра­да за пуб­ли­цис­тич­ни пре­да­ва­ния на Меж­ду­на­род­ния ет­ни­чес­ки фес­ти­вал гр. Ко­ши­це;
2002 г.- наг­ра­да на ор­га­ни­за­ция "Дром" за най-пъл­но от­раз­ява­не на про­це­са на де­сег­ре­га­ция на бъл­гар­ска­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма;
2004 г.- вто­ро място на Меж­ду­на­род­ния ме­диен фес­ти­вал в Ал­бе­на в ка­те­го­рия­та за прог­ра­ми, от­раз­ява­щи проб­ле­ми­те на ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва в Бъл­га­рия;
2005 г.- пър­во място на Меж­ду­на­род­ния ме­диен фес­ти­вал в Ал­бе­на в ка­те­го­рия­та за прог­ра­ми, от­раз­ява­щи проб­ле­ми­те на ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва в Бъл­га­рия с филма “Рап в Абисиния”.

Уго­вор­ка­та ми с Кре­ме­на Бу­ди­но­ва бе­ше в съ­бот­ния ден. Съп­ру­гът й Ра­ди ме ча­ка­ше на ед­на от спир­ки­те в квар­тал "Ов­ча ку­пел", ка­то ми об­ясни, че в праз­ни­чен ден се съ­би­рат всич­ки в до­ма на май­ка й. В ав­то­бу­са се за­си­ча­ме с ед­на от сес­три­те й и мом­чен­це­то й. Ра­ди каз­ва за де­те­то, че е мно­го ум­но и уче­но­лю­би­во и всич­ки каз­ват, че при­ли­ча­ло на леля си Кре­ми. Пред вхо­да на бло­ка раз­би­рам, че на дет­ска­та пло­щад­ка Кре­ме­на учи шес­тго­диш­ния си син Ог­нян да ка­ра ко­ле­ло без спо­ма­га­тел­ни­те ко­ле­лен­ца. Има не­ве­роя­тно кра­си­ви чер­ни очи и гъс­ти миг­ли - сму­ща­ва се мно­го, ко­га­то го пи­там кой му ги ре­ше...

- Кре­ме­на, знаеш ли, че си от мал­ко­то в све­та, кои­то правят те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не, а има­т проб­лем с очи­те?
- Аз всъщ­ност не знам кол­ко са, но знам, че през 1997 г., ко­га­то за­поч­нах, бях еди­нстве­на­та и пър­ва­та те­ле­ви­зион­на во­де­ща с ну­ле­во зре­ние не са­мо в Бъл­га­рия, но и в Ев­ро­па. След мое­то появ­ява­не има­ше ед­но съоб­ще­ние за дру­га те­ле­ви­зион­на во­де­ща - ис­пан­ка. Ис­пан­ци­те каз­ва­ха, че са пър­ви с та­ка­ва во­де­ща и си спомням, че то­га­ва в. “24 ча­са” по­ве­де де­бат и спо­ре­ха по въп­ро­са, твър­дей­ки, че в Бъл­га­рия е пър­ва­та те­ле­ви­зион­на во­де­ща.

- То­ва в край­на смет­ка не е тол­ко­ва важ­но. Важ­но­то е, че си не­ве­роя­тно сме­ло мо­ми­че. Как­во е ку­ра­жът?
- Аз не знам, нямам точ­но оп­ре­де­ле­ние за ку­раж. Но знам, че чо­век, без зна­че­ние как­во ще му сто­ва­ри съд­ба­та, е длъ­жен (за­ра­ди то­ва, че е чо­век, за­ра­ди то­ва, че е вис­ше­то тво­ре­ние) да про­дъл­жи своя жиз­нен път и то по дос­тоен на­чин. Ако то­ва е ку­ра­жът - да, аз има­м ку­раж и го след­вам и вярвам в то­ва, кое­то вър­ша.

- А труд­но ли ти е да бъ­деш доб­ра?
- Ами как­во оз­на­ча­ва това? Ти или си до­бър, или не. Ако трябва да пип­нем “на­ча­ло­то” - все­ки еди­н от нас, хо­ра­та, се раж­да доб­ър. Ако не­що се про­ме­ни към ло­шо, то­ва оз­на­ча­ва, че се под­да­ва­ме. Мо­же би, това че съм с ну­ле­во зре­ние ме за­па­зи девс­тве­на, за­що­то няма не­що, кое­то да ме на­ка­ра да бъ­да ал­чна, вър­вей­ки по ули­ци­те и да гле­дам коя как е об­ле­че­на, как­ва ко­ла ка­ра, ка­къв GSM има, как­ва коз­ме­ти­ка пол­зва, как­ва къ­ща има...Има­м си мой свят. Осъ­зна­ва­м, че кол­ко­то и да се бо­рим на Зем­ята, как­во­то и да пра­вим, кол­ко­то и ве­ли­ки да сме - на­ше­то бо­гатс­тво са два мет­ра под пръс­тта. Ни­що не мо­га да взе­ма със се­бе си, кол­ко­то и бо­га­та да съм! Знам, че ако дей­стви­тел­но съм доб­ра, след смър­тта ми хо­ра­та ще си шуш­нат: "Бе­ше доб­ра." А то­ва за мен е по-цен­но­то. Доб­ро­то си е доб­ро и съм си­гур­на, че все­ки еди­н от нас, кол­ко­то и да е тру­ден жи­во­тът, кой­то жи­веем - си го но­си.

- Как из­би­раш те­ми­те си, хо­ра­та, кои­то сни­маш? И изо­бщо как ре­ши да ста­неш жур­на­лист?
- За­вър­ши­ла съм бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия в Со­фий­ския уни­вер­си­те­т, вто­ра­та ми спе­циал­ност е ра­дио­жур­на­лис­ти­ка. И ка­то чо­век с ну­ле­во зре­ние най-мал­ко съм си мис­ли­ла, че през 1997 г. ще сло­жа на­ча­ло­то на пър­во­то те­ле­ви­зион­но ром­ско пре­да­ва­не “Ром­ски свят”. То­га­ва от “От­во­ре­но об­щес­тво” ми бяха от­пус­на­ли скром­ни средс­тва да уча ан­глий­ски ези­к. Та­ка и не го нау­чих, ос­та­нах си на вто­ро ни­во...През ок­том­ври- ноем­ври 1997 г. трябва­ше да от­че­та те­зи средс­тва и объ­рка­х вра­ти­те, оти­вай­ки в офи­са на “От­во­ре­но об­щес­тво” в прог­ра­ма “Ро­ма”. Влязох в дру­га стая и там бе­ше Ре­не­та Ин­джо­ва и някол­ко ро­ми, кои­то об­съж­да­ха къ­де да се пра­ви ром­ско пре­да­ва­не, ра­диоп­ре­да­ва­не. И в мо­мен­та, в кой­то се поя­вих и ми вид­яха му­цун­ка­та - всич­ки ка­за­ха: “Ето го мо­ми­че­то, за кое­то го­во­рим!” То­га­ва Ре­не­та Ин­джо­ва се объ­рна към мен и ка­за: “Поз­на­ваш ли ме, мое­то мо­ми­че?” Да, но объ­рка­х вра­ти­те. Тя ка­за, че об­съж­дат къ­де да се пра­ви ром­ско ра­диоп­ре­да­ва­не и се заин­те­ре­су­ва от мое­то мне­ние. Предложих ра­дио “Ал­ма ма­тер” и то­га­ваш­но­то ра­дио “7 дни”, за­що­то там ста­жу­вах. След вре­ме се видя­хме. Меж­ду дру­го­то тя ме по­пи­та да­ли ис­кам да правя те­ле­ви­зион­но ром­ско пре­да­ва­не. Аз й ка­зах, че се май­та­пи с мен. Не мо­жех да бъ­да во­де­ща на те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не при по­ло­же­ние, че съм с ну­ле­во зре­ние. Тя ме пог­лед­на мно­го се­риоз­но и ка­за, че не би си поз­во­ли­ла да се гав­ри с мен. Ще ста­не от теб во­де­ща на те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не - не мо­жеш да се ви­диш кол­ко си ху­ба­ва. Аз се приб­рах вкъ­щи, по­за­мис­лих се, сед­нах и нап­ра­вих кон­цеп­ция за те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не. Ко­га­то й я да­дох да я про­че­те - тя ос­та­на въз­хи­те­на и тръг­на с мен да тър­сим средс­тва за реа­ли­за­ция­та му в те­ле­ви­зия “7 дни” - то и там бе­ше вън­шна про­дук­ция. Та тя е ви­нов­на, тя е моя­та от­кри­ва­тел­ка за те­ле­ви­зия­та.

- Не ми от­го­во­ри как си из­би­раш те­ми­те...
- От все­кид­не­вие­то на ро­ми­те - пред­ва­ри­тел­но не из­мислям. Ста­рая се да ре­ду­вам - с те­ми от жи­во­та, с хо­ра, кои­то са с по­ло­жи­те­лен об­раз, с по­ло­жи­те­лен при­мер. Правя го с цел да под­разня ро­ми­те, да им ка­жа: ето на, за­що вие сте тол­ко­ва ра­зо­ча­ро­ва­ни, че не мо­же да се слу­чи не­що по-ху­ба­во с вас. Дразня и дру­га­та част - не­ром­ска ау­ди­то­ри­я, за да им ка­жа - ето на има и та­ки­ва ро­ми, кои­то не съ­би­рат бок­лу­ци, не кра­дат, не са как­ви ли не, от­рит­на­ти от об­щес­тво­то! Чрез те­зи биог­ра­фич­ни из­да­ния на пре­да­ва­не­то по­каз­вам пъс­тро­та­та на ро­ми­те. Дру­го­то - дос­та чес­то съм по сле­ди­те на ин­сти­ту­ции­те да видя как­во правят за ро­ми­те. За­що­то неп­ре­къс­на­то се съз­да­ва со­циал­но нап­ре­же­ние в бъл­гар­ско­то об­щес­тво и се по­лу­ча­ва някак­во об­що бъл­гар­ско за­тъп­ява­не. И как­во­то ни ка­жат го взи­ма­ме за чис­та мо­не­та. Го­во­ри се, че към ро­ми­те оти­ва­т страш­но мно­го па­ри, а та­ки­ва па­ри до оби­кно­ве­ни­я ром въоб­ще не сти­гат. Не знам как­во пра­ви неп­ра­ви­телс­тве­ният сек­тор, не знам дър­жа­ва­та как си раз­пре­деля мо­не­ти­те. Не ис­кам да ко­мен­ти­рам, но знам, че оби­кно­ве­ния­т ром през те­зи го­ди­ни не пом­ръд­на! През те­зи го­ди­ни аз по­ка­зах об­ра­за на оби­кно­ве­ни­я ром - с кон­сер­ви­те, с без­ра­бо­ти­ца­та, с ке­бап­че­та­та, с кюф­тен­ца­та, с по 10 ле­ва как ги ма­ни­пу­ли­рат на из­бо­ри.

- Има­ло ли e мо­мен­ти, в кои­то си се чувс­тва­ла на­ра­не­на, оби­де­на за то­ва, че си ром­ка?
- Ис­ти­на­та ли ис­каш да чуеш?

- Да, раз­би­ра се, за то­ва те пи­там.
- Не ни­ко­га, ни­ко­га не съм се чувс­тва­ла дис­кри­ми­ни­ра­на. До­ри има мо­мен­ти, в кои­то те заб­равят, че съм и сляпа! Да­же си спомням ед­на от мои­те ко­леж­ки ми ка­за: “Ча­кай да ти за­паля лам­па­та!” Аз й се смея. А тя: “Абе, в тъм­но­то ли да те ос­тавя?” На мен ми е все ед­но, но тя прос­то реа­ги­ра­ше най-ес­тес­тве­но. В край­на смет­ка де­ла­та чо­веш­ки по­каз­ват кой си, ка­къв си. Аз бях сни­ма­ла еди­н фри­зьор Ла­зар. При то­зи Ла­зар оти­ва­т всич­ки и ко­га­то сядат на сто­ла му, те сядат с до­ве­рие. Вярват му, кон­сул­ти­рат се с не­го, знаей­ки, че той е ром. И той не бяга от своя ром­ски произ­ход. Той е бял, няма ха­рак­тер­ни­те чер­ти на ро­ма, но ако ста­не ду­ма не­що ло­шо за ро­ми­те, той каз­ва: “Аз съм ци­га­нин!” Но то­ва пре­чуп­ва сте­рео­ти­пи­те.

- От ду­ми­те ти до тук раз­би­рам, че и спо­ред теб най-важ­ният проб­лем на ро­ми­те е об­ра­зо­ва­ние­то... - Аб­со­лют­но! Ако има об­ра­зо­ва­ние, той ще има ра­бо­та, ще дър­жи на де­ца­та си, ще дър­жи на се­мей­ство­то, ще дър­жи на всич­ко.

- Го­во­рим, че учи­ли­ща­та трябва да бъ­дат ин­тег­ри­ра­ни.
- Да, за­дъл­жи­тел­но! Учи­ли­ще­то не е сгра­да, а е цен­нос­ти. Моя­та май­ка има ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние. Но бе­ше ная­сно, как­то и ба­ща ми, че трябва да се учи­м. Те два­ма­та и мои­те братя и сес­три се ре­ду­ва­ха да ме водят в учи­ли­ще­то за де­ца с на­ру­ше­но зре­ние, за да се уча и да про­дъл­жа об­ра­зо­ва­ние­то си. Ние сме се­дем де­ца - да са ми жи­ви здра­ви!

- Го­во­рих­ме мно­го, спо­де­ли не­що, кое­то не съм се се­ти­ла да те по­пи­там.
- Ско­ро ста­вам на 37, възраст, в коя­то се пи­таш как­во до тук. 10 го­ди­ни не са мал­ко. Пъ­ту­вам мно­го, сни­мам мно­го, но ни­кой не се се­ща - тук има еди­н стра­хо­тен ар­хив, да­вай­те да нап­ра­вим не­що с не­го. Да го раз­прос­тран­ява­ме, а и за­що да стои та­ка? Мно­го не­ща съм вид­яла, сни­май­ки ром­ския свят - до бол­ка ми е поз­нат ка­то ис­то­рия, ка­то кул­ту­ра, ка­то всич­ко. Трябва да сядам и да го пи­ша, за да го че­тат. Пи­са­но­то сло­во ос­та­ва.