“DELIBERATIVE POLL” - светлини и сенки

В сре­да­та на ап­рил в Со­фия се със­тоя не­що нео­бик­но­ве­но - На­цио­на­лен де­бат за по­ли­ти­ки­те към ро­ми­те. Офи­циал­но­то му наз­ва­ние всъщ­ност е "deliberative poll", кое­то в пре­вод от ан­глий­ски оз­на­ча­ва "из­след­ва­не на об­щес­тве­но­то мне­ние чрез об­съж­да­не". Око­ло 300 ду­ши от цяла­та стра­на, пред­ставл­ява­щи - спо­ред уве­ре­ния­та на ор­га­ни­за­то­ри­те - цяло­то раз­нооб­ра­зие от со­циал­ни, ет­ни­чес­ки и про­фе­сио­нал­ни гру­пи в об­щес­тво­то ни, се съб­ра­ха в НДК и в про­дъл­же­ние на ден и по­ло­ви­на об­съж­да­ха - раз­де­ле­ни на мал­ки гру­пи - проб­ле­ми­те на ро­ми­те и раз­лич­ни­те им ре­ше­ния, опи­са­ни в ед­на тън­ка и кра­си­ва бро­шу­ра. В по­чив­ки­те меж­ду дис­ку­сии­те по гру­пи те се съ­би­ра­ха в за­ла № 6 и раз­го­вар­яха - чрез въп­ро­си и от­го­во­ри - с по­ли­ти­ци и ек­спер­ти. Съ­би­тие­то бе­ше уве­нча­но от при­със­твие­то и сло­во­то на пре­мие­ра Ста­ни­шев. БНТ усъ­рдно и оби­лно от­раз­ява­ше проя­ва­та.

Как­во му е из­сле­до­ва­тел­ско­то на то­ва скъ­по съ­би­тие (око­ло 300 ду­ши, кои­то пъ­ту­ват до Со­фия, спят в хо­те­ли, ядат три пъ­ти на ден, кон­су­ми­рат в неог­ра­ни­че­ни ко­ли­чес­тва ка­фе, слад­ки­ши, ми­не­рал­на во­да и ко­ка-ко­ла и нак­рая по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние за уча­стие­то си в де­ба­та), ще по­пи­та някой.

Из­сле­до­ва­тел­ско­то се със­тои в то­ва, че пре­ди де­ба­та пред­ста­ви­тел­на из­вад­ка на на­се­ле­ние­то - око­ло 1300 ду­ши - е би­ла за­пи­та­на за мне­ние­то й по някои “ром­ски въп­ро­си”. 300-те ду­ши в Со­фия са из­вад­ка на из­вад­ка­та и след свър­ше­ка на об­съж­да­не­то е трябва­ло да от­го­ворят на съ­щи­те въп­ро­си. И, как­то са пред­по­ла­га­ли ор­га­ни­за­то­ри­те - Цен­тъ­рът за ли­бе­рал­ни стра­те­гии и де­мос­коп­ска­та аге­нци­я “Ал­фа Ри­сърч” [*] , ръ­ко­во­де­ни от изо­бре­та­тел­я на ме­то­да на “deliberative poll” проф. Джеймс Фиш­кин от САЩ - мне­ния­та на те­зи хо­ра, как­то пи­ше в офи­циал­но­то съоб­ще­ние, “до­ве­де до убе­ди­тел­на и съ­щес­тве­на пром­яна в под­кре­па на ин­тег­ра­цион­на­та глед­на точ­ка”. Та­ка “про­цен­тът на те­зи, кои­то смята­ха, че “Ро­ми­те трябва да жи­веят в от­дел­ни квар­та­ли” спад­на от 43% на 21%...”. По съ­щия на­чин е на­рас­нал и де­лът на те­зи, кои­то са се съг­ла­си­ли с твър­де­ние­то, че “трябва да бъ­дат нае­ма­ни по­ве­че ро­ми в по­ли­ция­та” - би­ли са 32%, а са ста­на­ли 56%; на под­креп­ящи­те иде­ята, че “трябва да бъ­дат нае­ма­ни по­ве­че ро­ми в съ­да” - от 26% на 45%. По­ло­жи­тел­ни про­ме­ни са нас­тъ­пи­ли и в мне­ния­та за об­ра­зо­ва­ние­то на ро­ми­те - де­лът на хо­ра­та, кои­то са съг­лас­ни с твър­де­ние­то, че “Ром­ски­те учи­ли­ща след­ва да бъ­дат зак­ри­ти и всич­ки де­ца да бъ­дат пре­во­зе­ни с ав­то­бу­си до тяхно­то но­во учи­ли­ще”, е на­рас­нал от 42% на 66%.

От те­зи про­ме­ни се пра­ви сме­ло­то зак­лю­че­ние, че нас­трое­ния­та сред об­щес­тво­то по от­но­ше­ние на ро­ми­те са мно­го по-уме­ре­ни, от­кол­ко­то ги пред­ставят ме­дии­те, раз­ни из­сле­до­ва­тел­ски цен­тро­ве и мно­зинс­тво­то от ром­ски­те ли­де­ри. Че ко­га­то “хо­ра­та се прос­ветят по същ­нос­тта на да­ден об­щес­твен проб­лем и го под­ло­жат на ин­фор­ми­ра­но об­съж­да­не”, те са склон­ни в мно­го по-гол­яма сте­пен да под­крепят ра­зум­ни, уме­ре­ни и най-ве­че ли­бе­рал­ни ре­ше­ния на пов­диг­на­ти­те въп­ро­си. И най-нак­рая - че по­ли­ти­ци­те мо­гат да не се стра­ху­ват да пред­прие­мат не­по­пуля­рни на пръв пог­лед стъп­ки, ка­то нап­ри­мер ин­вес­ти­ра­не­то на го­ле­ми об­щес­тве­ни средс­тва в пол­за на нис­ко прес­тиж­ни со­циал­ни гру­пи, ако пре­ди то­ва ус­пеят да убе­дят пуб­ли­ка­та в пра­во­та­та на ре­ше­ние­то си. По­ра­ди всич­ко то­ва, зас­тъп­ни­ци­те на дос­той­нства­та на ме­то­да на “deliberative poll” и най-ве­че съз­да­телят му - проф. Джеймс Фиш­кин, твърдят, че чрез не­го “се въз­раж­да ати­нска­та де­мок­ра­ция”.

Тук няма да об­съж­дам из­сле­до­ва­тел­ска­та стра­на на ме­то­да на аме­ри­кан­ски­я уче­н. Са­мо ще от­бе­ле­жа, пър­во, че пред­ста­ви­тел­нос­тта на две­те из­вад­ки - на пър­ва­та и на вто­ра­та, на из­вад­ка­та от из­вад­ка­та, чувс­тви­тел­но се раз­ли­ча­ват. Пър­ва­та - ако е нап­ра­ве­на пра­вил­но, мо­же да пре­тен­ди­ра, че пред­ставл­ява цяла­та т.н. “ге­не­рал­на съв­куп­ност”, т.е. на­се­ле­ние­то на стра­на­та, за­що­то то е ба­за­та, от коя­то хо­ра­та са под­би­ра­ни. За вто­ра­та ге­не­рал­на съв­куп­ност са те­зи пър­ви око­ло хил­яда и трис­та ду­ши, кои­то са уча­ства­ли в пър­во­то проуч­ва­не на мне­ния­та през ран­на­та про­лет. Та­ка рис­кът във вто­ра­та гру­па - та­зи, коя­то е об­съж­да­ла в НДК ром­ски­те проб­ле­ми, а пос­ле пак е би­ла ан­ке­ти­ра­на - да не по­пад­нат ред от­но­си­тел­но ма­лоб­рой­ни, но важ­ни со­циал­ни гру­пи, се уве­ли­ча­ва мно­гок­рат­но. При­със­тва­ли ли са там нап­ри­мер т.нар. “ли­де­ри на мне­ния­та”, хо­ра­та, кои­то има сми­съл да бъ­дат убе­жда­ва­ни в не­що, за­що­то те от своя стра­на има­т мощ­но влия­ние вър­ху съг­раж­да­ни­те си? Вто­ро, да­ли ор­га­ни­за­то­ри­те са от­че­ли из­вес­тния факт, че хо­ра­та са склон­ни да се от­бла­го­дар­яват на те­зи, кои­то са ги “за­че­ли”, по­ка­ни­ли са ги в Со­фия, хра­ни­ли са ги, по­каз­ва­ли са ги по те­ле­ви­зия, а нак­рая са им да­ли и па­ри ка­то ком­пен­са­ция за по­ло­же­ни­те уси­ли­я да об­съдят някак­ви пробле­ми? Наив­но е да мис­лим, че хо­ра­та не раз­би­рат как­ви са мне­ния­та, кои­то ор­га­ни­за­то­ри­те най-мно­го ха­рес­ват. От­бла­го­дар­ява­не­то спо­кой­но мо­же да ста­не чрез при­съе­дин­ява­не към мне­ние, кое­то ан­ке­ти­ра­ни­те усе­ща­т, че се нрави на по­ка­ни­ли­те ги. Тре­то, три­виал­на ис­ти­на е, че ко­га­то хо­ра­та са при­ну­дени да об­съж­дат не­що в из­кус­тве­ни ус­ло­вия, да­леч от при­вич­ни­те си се­мей­ни, ко­ле­гиал­ни и прия­тел­ски кръ­го­ве, край­нос­ти­те на­мал­яват, но не еди­нстве­но, за­що­то но­си­те­ли­те им се убе­жда­ва­т, че не са пра­ви, а и за­що­то се боят “да не се из­ло­жат”, за­що­то за някои дъл­бо­ки убе­жде­ни­я (и меж­ду тях те­зи, кои­то съ­дър­жат емо­цио­нал­на­та със­тав­ка на ом­ра­за­та) не е прие­то да се по­каз­ват пред хо­ра, кои­то не им сим­па­ти­зи­рат. На­ли по­ра­ди то­ва из­бо­ри­те са тай­ни! Та­ка че през вре­ме на де­ба­та край­ни­те, ра­сис­тки­те мне­ния, дей­стви­тел­но са би­ли приг­лу­ше­ни, но на­да­ли е пра­вил­но да смята­ме, че то­ва е ста­на­ло са­мо за­що­то хо­ра­та са про­ме­ни­ли убе­жде­ния­та си. И най-важ­но­то - ни­кой не мо­же да ка­же да­ли та­зи пром­яна, до­кол­ко­то я има, е трай­на. С дру­ги ду­ми, га­ран­ция, че ко­га­то уча­стни­ци­те в де­ба­та се вър­нат в оби­чай­ни­те си кръ­го­ве, те ще про­дъл­жат да мислят по на­чи­на, кой­то са зая­ви­ли след края на об­съж­да­не­то, няма.

Но въп­ро­сът как­во точ­но и как из­мер­ва ме­то­дът на “из­след­ва­не на об­щес­тве­но­то мне­ние чрез об­съж­да­не” би трябва­ло да го ос­та­вим на про­фе­сио­нал­на­та гил­дия на со­цио­ло­зи­те. Не­ща­та, кои­то ни за­ни­ма­ват са от­въд пре­де­ли­те на (въз­мож­ния) про­фе­сио­на­лен де­бат за дос­той­нства­та и не­дос­та­тъ­ци­те на “deliberative poll”.

Без­спор­но е, че част от уча­стни­ци­те в де­ба­та са про­ме­ни­ли мне­ния­та си, как­то и то­ва, че част от на­се­ле­ние­то, уча­ствай­ки - по-ско­ро па­сив­но - в неп­ре­къс­на­то те­ча­щия об­щес­твен де­бат по най-раз­лич­ни въп­ро­си, про­меня по­зи­ции­те си. Ина­че няма как да обясним про­ме­ни­те в пред­по­чи­та­ния­та на из­би­ра­те­ли­те. Без­спор­но е, че кол­ко­то по­ве­че граж­да­ни­те са ин­фор­ми­ра­ни за същ­нос­тта на да­ден об­щес­твен проб­лем, тол­ко­ва по-ура­вно­ве­се­но и ком­пе­тен­тно мо­гат да се из­ка­жат по не­го. Без­спор­но е, че по ред същ­нос­тни проб­ле­ми из­вън­ред­но ши­ро­ки об­щес­тве­ни кръ­го­ве нямат ни­как­ва ин­фор­ма­ция. То­ва всъщ­ност са кра­йъгъл­ни­те ка­мъ­ни на тео­рия­та и прак­ти­ка­та на ли­бе­рал­на­та де­мок­ра­ция - че тя е неп­ре­къс­нат про­цес на ко­му­ни­ка­ция, в кой­то всич­ки глед­ни точ­ки има­т рав­ни пра­ва да се из­ка­жат и че ли­бе­рал­ният об­щес­твен ред се из­граж­да вър­ху ос­но­ва­та на та­ка на­ре­че­ния “доб­ре ин­фор­ми­ран граж­да­нин”.

Но спо­соб­но ли е ед­но об­съж­да­не, об­хва­на­ло 300 ду­ши, да свър­ши то­ва, кое­то дър­жа­ва­та и по­ли­ти­ци­те не са? Оче­вид­ния­т от­го­вор е от­ри­ца­те­лен. Аз не бих пле­ди­рал за то­ва, кое­то из­глеж­да еди­нстве­но пра­вил­но в свет­ли­на­та на опи­та на ме­то­да на “проуч­ва­не на об­щес­тве­но­то мне­ние чрез об­съж­да­не” - да се ор­га­ни­зи­рат по­доб­ни де­ба­ти във всич­ки­те 273 об­щи­ни на стра­на­та, прос­то за­що­то то­ва ми из­глеж­да из­клю­чи­тел­но труд­но от ор­га­ни­за­цион­на глед­на точ­ка и пре­ка­ле­но скъ­по от фи­нан­со­ва. Но няма да е ис­ти­на, ако ка­жем, че по­ли­ти­ци­те не се опи­тва­т да убе­дят граж­да­ни­те в те­зи­те си. Нап­ро­тив - правят го неп­ре­къс­на­то, пон­яко­га из­пол­звай­ки ма­си­ра­ни кам­па­нии - ка­то та­зи око­ло вли­за­не­то ни в ЕС или пък раз­ни­те пре­диз­бор­ни над­пре­ва­ри. Тех­ни­те “сре­щи с из­би­ра­те­ли­те” съ­що са еди­н вид де­ба­ти, осо­бе­но ако там при­със­тват ос­вен сим­па­ти­зан­ти и опо­нен­ти.

Но по ред бо­лез­не­ни - ет­ни­чес­ки и со­циал­ни - бе­ди, дър­жа­ва­та и те­зи, кои­то в раз­ни­те мо­мен­ти я уп­равл­яват, не пред­прие­мат ни­как­ви уси­ли­я за убе­жда­ва­не на об­щес­тво­то в необ­хо­ди­мос­тта от взи­ма­не на мо­же би скъ­по стру­ва­щи мер­ки. Ре­ша­ва­не­то на ром­ски­те проб­ле­ми не мо­же да ста­не без па­ри - дос­та па­ри по на­ши­те бедн­яшки бъл­гар­ски пред­ста­ви. Зна­чи, ако по­ли­ти­чес­ка­та кла­са или най-мал­ко­то те­зи от нея, кои­то се­га са на­че­ло на дър­жа­ва­та, са ре­ши­ли, че по­ра­ди пра­во­за­щит­ни или - мно­го по-ве­роя­тно - праг­ма­тич­ни съоб­ра­же­ния, те­зи па­ри след­ва да се из­раз­ход­ват, те би­ха за­поч­на­ли да го правят и сле­до­ва­тел­но би­ха се опи­та­ли да убе­дят об­щес­тво­то, че то­ва “бър­ка­не в джо­ба на да­нъ­коп­ла­те­ца” е оп­рав­да­но и то от глед­на­та точ­ка на са­мия да­нъ­коп­ла­тец. Но вмес­то то­ва, ве­че де­се­ти­ле­тие ром­ски­те те­ми са ос­та­ве­ни на ми­лос­тта на ев­ро­пей­ски­те фон­до­ве - пре­ди по прог­ра­ма “ФАР”, а се­га - на струк­тур­ни­те. Скри­то­то оп­рав­да­ние за то­ва е, че “из­би­ра­те­ли­те няма да ни раз­бе­рат”, ако за­поч­нем да да­ва­ме па­ри от бю­дже­та. Сле­до­ва­тел­но - "мо­же и да не ни преиз­бе­рат".

Доб­ре, ме­то­дът на проф. Фиш­кин, из­вън всич­ко дру­го, по­не в ед­но от­но­ше­ние би мо­гъл да бъ­де “за­ра-з­яващ при­мер”. Той пот­вър­жда­ва брад­яса­ла­та ис­ти­на, че об­щу­ва­не­то е спо­соб­но да убе­жда­ва и мо­же би, до­ри да про­меня наг­ла­си. Ис­ти­на, коя­то и от собс­тве­ния си опи­т по­ли­ти­ци­те би трябва­ло доб­ре да знаят. Сле­до­ва­тел­но въп­ро­сът, как­то оби­кно­ве­но, се свеж­да до лип­са­та на же­ла­ние, на т.н. “по­ли­ти­чес­ка воля”. Ако има­ше дей­стви­тел­на по­ли­ти­чес­ка воля да се ре­ша­ват ли­бе­рал­но, де­мок­ра­тич­но и ци­ви­ли­зо­ва­но ром­ски­те проб­ле­ми, те би­ха се ре­ша­ва­ли дей­стви­тел­но, а не са­мо ими­та­цион­но, как­то наб­лю­да­ва­ме в пос­лед­ни­те де­се­ти­на, че и по­ве­че го­ди­ни. Ако има­ше та­ка­ва воля, по­ли­ти­чес­ка­та кла­са - да­ли с по­мощ­та на Фиш­кин, или чрез най-оби­кно­ве­на PR кам­па­ния - би за­поч­на­ла да убе­жда­ва гла­со­по­да­ва­те­ли­те да под­крепят пред­ло­же­ни­те мер­ки. А ка­то знаем мощ­та на пра­ви­телс­тве­на­та про­па­ган­дна ма­ши­на, коя­то да­леч не се из­чер­пва са­мо с БТА, БНТ и БНР, мо­жем да сме си­гур­ни, че та­ка­ва кам­па­ния би ус­пяла. Но тя до­ри не е поч­на­ла и не се виж­дат приз­на­ци, че се гот­ви да поч­не [**] .

За­що? За­що­то по­ли­ти­ци­те не са убе­де­ни, че трябва “да я стар­ти­рат”. Те ще я поч­нат, а след нея и об­щес­тве­ни па­ри в пол­за на ро­ми­те ще поч­нат да из­раз­ход­ват. Но, боя се, ще го сторят то­га­ва, ко­га­то рис­кът от граж­дан­ски въл­не­ния, от сблъ­съ­ци, от най-об­що ка­за­но, кри­за, за­поч­не да им из­глеж­да по-голям, от­кол­ко­то стра­хът за бъ­де­ще­то на ка­рие­ра­та. Но то­га­ва, как­то опи­тъ­т учи, пър­во, е ве­че мно­го къс­но, и второ, необ­хо­ди­ми­те па­ри оби­кно­ве­но са мно­го по­ве­че.

[*] А ос­вен тях в проек­та са уча­ства­ли Бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на те­ле­ви­зия и Ин­сти­тут "От­во­ре­но об­щес­тво" - Со­фия. обратно
[**] Не­ка да взе­мем най-прос­тия и меж­ду дру­го­то, най-ев­ти­ния при­мер. Ве­че се­дем го­ди­ни три по­ред­ни пра­ви­телс­тва пръс­та си не мър­дат, за да пое­ме дър­жа­ва­та гри­жа­та за де­сег­ре­га­ция­та на ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние, чии­то ус­пеш­ни ре­зул­та­ти са оче­вид­ни. Ин­вес­ти­ции­те в об­ра­зо­ва­ние­то - и то­ва няма ни­ка­къв спор - са най-бър­зият и най-пер­спек­тив­ният на­чин за ре­ша­ва­не на “ром­ски­те проб­ле­ми” на об­щес­тво­то. И въп­ре­ки лип­са­та на спор, ве­че се­дем го­ди­ни де­сег­ре­га­ция­та се пра­ви еди­нстве­но от някол­ко НПО и об­хва­ща ед­ва по-мал­ко от 3000 де­ца. обратно