“Десетилетието на ромското включване” в дневния ред на медиите и обществото
На 17 април Центърът за независима журналистика (ЦНЖ) представи резултатите от изследването “Включване и въздействие на “Десетилетието на ромското включване” в дневния ред на медиите и обществото”. Пред публика от трийсетина доценти по журналистика, техни студенти и професионални НПО-дейци авторите, между които известните имена на преподаватели от Факултета по журналистика Весела Табакова, Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, разказаха за резултатите от труда си. Парадоксално, а ако не е, е симптом на нещо много лошо, че на представянето на изследване за ромите в медиите имаше само един ром.
В продължение на три месеца - от 15 юни до 15 септември 2005 г. - авторите са наблюдавали съдържанието на 4 централни всекидневника и на 10 популярни телевизионни предавания [1], за да отговорят на въпроса как присъства ромската тема в най-четените вестници и в най-гледаните предавания. Друг амбициозен въпрос, който изследователите си задават е “има ли ресурс и желание журналистическата общност да се включи професионално в дебатите за ромското включване, да бъде мъдър посредник и убедителен защитник на равните възможности, на гражданските права и свободи?”
От целия поток информация, публицистика и шоу, който вестниците и телевизиите са изсипали върху читателя и зрителя, авторите са отчленили 375 единици (публикации и модули от предавания), свързани с ромите. От тях 340 са във вестниците, а 35 в наблюдаваните емисии.
Ето основните находки на проучването: В почти две трети (59%) от публикациите ромите заемат централно място, ромска тема се е появявала във всеки трети брой на “Труд” и във всеки пети на “Монитор” и “Новинар”. Значително по-рядко тя е присъствала в телевизионните предавания - в 5% от всекидневните коментари на Волен Сидеров по “СКАТ”, в по-малко от 2% от всекидневното “Шоу на Слави” и пет пъти за трите месеца (1,3%) в сутрешното предаване на “Нова телевизия” “Коритаров live”. В другите предавания тази тема практически липсва. Дали това не е ефект от изчезването на кеворкяновата “Всяка неделя”, където ромската тема почти всеки път беше една от водещите?
Тематиката и проблематиката, както подобава на едно постоянно присъствие, са добре познати: политиката заема почти една трета (28,6%) от темите и проблемите, след това са престъпността с 14,3% и междуетническите отношения с 13,1%; следват: поведението на полицията (7,7%), отношенията с държавната администрация (7,3%), правата на човека (7,3%), битовата сфера (6,9%). Както е обичайно за отдавна въртящите се теми, най-важните неща са най-слабо застъпени: трудът и/или безработицата заемат само 3,1%, а това, от което зависи всичко (т.е. правителството с неговите разходи, програми и бюджет) крета накрая с едва 2,7%.
За т.нар. “интерпретативни текстове” авторите пишат: “Водещи са проблеми от сферите на политиката, престъпността, междуетническите отношения, но не и религия и демографски аспекти; преобладават текстове, в които се експонира конфликт (основно малцинство - мнозинство/държава), значителни са относителните дялове за отрицателното отношение към ромския етнос”. Обратното виждаме при “информационните текстове” - повече от половината (57,9%) отразяват събития от социалната сфера, а другите - от “личната сфера”. С други думи, в първия случай журналистите са описвали демонстрации, стачки, минибунтове и разрушени от наводненията ромски къщи, а във втория - екзотични от гледна точка на “средния човек” събития като шумни сватби, ежби между родове, сбивания и отвличания на булки. За ромското образование, за десегрегацията, за здравните проблеми текстовете се броят на пръстите на едната ръка. В 60% от текстовете присъства конфликтна ситуация, много често от типа малцинство - мнозинство и малцинство - институция.
Както може да се очаква, преобладаващият интерпретативен тон съдържа расистки обертонове. В силно демократичното на пръв поглед твърдение “Законът трябва да действа еднакво за всички”, което е обяснителната схема в 42,2% от случаите, има дискриминация и тя е очевидна - равенството пред закона, когато става дума за това, което Съветът на Европа и множество други международни организации наричат “уязвими групи” - се постига с нееднакво, с преференциално третиране. Впрочем, в една пета от случаите това вече си е пробило път - в 19,3% от текстовете обяснителната идеология е “нужни са преференциални решения за ромите”. Но я има и идеологията на агресивното капитулантство - в 16,6% от случаите интерпретацията е в стила “държавата е безсилна да се справи с ромите”. Ако държавата не е способна на това, кой може да го направи? Явно някакви парадържавни образувания, действащи насилствено. И накрая - само в един от всеки пет текста е заявено положително отношение към ромите.
Изследването показва, че няма нищо ново под слънцето. Преди пет години в изследването на Българската медийна коалиция и БХК “Етническите малцинства в печата” беше направен изводът, че “що се отнася до двете най-големи малцинствени групи у нас - турците и циганите - вестникарското внимание се съсредоточава върху политическите събития - за първите, и върху криминалната и социалната тема - за вторите” [2]. Беше казано също така, че “по такъв начин фокусирането върху събитийната страна от живота на малцинствата и практическата липса на рефлексия върху проблемите на съжителството между мнозинство и малцинства и върху всекидневния живот на тези групи е четвъртата особеност на това, което можем да наречем “български модел” на вестникарско отразяване на живота на малцинствените групи у нас” [3].
Поне на пръв поглед изглежда, че нищо особено не се изменило в медийния образ на ромското малцинство, с изключение на едно - появата на ново, несъществуващо преди пет години агресивно ксенофобско говорене, олицетворявано от Волен Сидеров и другите атакисти.
В модела на решаване/нерешаване на “ромския проблем” вместо практически решения сме изправени пред потоци от думи. Самовъзпроизвеждащи се потоци от думи и пълна липса на действия. Не бива това да се схваща като упрек към интересния труд на Центъра за независима журналистика. Самото сходство на резултатите е симптомът, а не тези, които го разпознават.
Ромските проблеми не се решават, защото няма ромско обществено движение, което да наложи това. Доколкото го има, то се бори по-скоро за други неща, отколкото да накара държавата действително да се занимава с “ромския проблем на България”.
И тъй като никой не натиска държавата, тя върви по пътя на най-лекото съпротивление - произвежда думи след думи, стратегии след стратегии и вече почти безбройни “Планове за действие”. Впрочем, сега са на мода “Планове за действие” за изпълнение на “Стратегии”. Такъв е случаят с ромското образование - там има “Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от малцинствата”, придружена от “План за действие”.
Все пак съществува надеждата, че може би сме в началото на една оптимистична развръзка. С 16 месеца закъснение, на 27 април МС най-сетне одобри правилника на Центъра за образователна интеграция и от втората половина на годината той би следвало да заработи. Тук дори не се и говори - очевидно е, че това се прави “заради Брюксел”. Единственият въпрос, който остава е, как ще се решават гангренясалите от дълго нелекуване обществени проблеми, когато вече няма да може да се разчита на “доктор Брюксел”?
Бележки към текста:
[1] Вестниците са: “Монитор”, “Новинар”, “Сега”, “Труд”. Телевизионните предавания са: “Шоуто на Слави”, “bTV репортерите” и “Сеизмограф” на bTV; “Тема”/“На 4 очи” и “Коритаров Live” на Нова телевизия; “Панорама” и “Памет българска” на БНТ; “Атака”на ТВ “Скат”. обратно
[2] Етническите малцинства в печата, БХК, София, 2002, стр. 4, достъпно на http://www.bghelsinki.org/index.php?module= resources&lg=bg&id=17. обратно
[3] Пак там, стр. 5. обратно