Дис­кри­ми­на­ция на ле­ку­ва­щи­те се с ме­та­дон

Го­ди­на­та е 2007, Бъл­га­рия ве­че е част от ев­ро­пей­ско­то се­мей­ство спо­ред влез­лия в си­ла до­го­вор за при­съе­дин­ява­не от януа­ри 2007 г., но въп­ре­ки всич­ки нас­тав­ле­ния и пре­по­ръ­ки, да­де­ни ни от Ев­ро­па за бор­ба с дис­кри­ми­на­ция­та, въп­ре­ки прие­ти­те за­ко­ни и съз­да­де­ни­те спе­циал­но за то­ва ор­га­ни, дис­кри­ми­на­ция­та e нео­без­по­коя­ва­на. Тя се ши­ри и сред ле­ку­ва­щи­те се с ме­та­дон ли­ца. То­ва са хо­ра­та, кои­то по еди­н или друг на­чин са би­ли по­ко­ре­ни от нар­ко­тич­на­та за­ви­си­мост, но са на­ме­ри­ли нес­тих­ва­ща воля и си­ла в се­бе си да прео­до­леят бо­лес­тта си и са се опъ­лчи­ли сре­щу нея. Те са зах­вър­ли­ли всич­ки ви­до­ве оп­иа­ти и са за­гър­би­ли ми­на­ло­то си. Не ис­кат и да си по­мислят за то­зи пе­риод, чувс­тват се оме­рзе­ни, сла­би и без­за­щит­ни, ко­га­то по еди­н или друг на­чин си спомнят за жи­во­та, кой­то са жи­ве­ли на ръ­ба на про­пас­тта. Се­га са бор­бе­ни, ста­бил­ни и жад­ни за жи­вот. На­ме­ри­ли са из­ход. То­зи из­ход е ме­та­до­нът. Ле­че­ние, кое­то оба­че се пре­дос­тавя са­мо на ог­ра­ни­чен брой нуж­дае­щи се. За ос­та­на­ли­те дър­жа­ва­та все още не е на­ме­ри­ла ре­ше­ние. И въп­ре­ки че са би­ли бо­гоиз­бра­ни, за да по­лу­чат въз­мож­нос­тта да се ле­ку­ват, те се сблъс­кват с друг проб­лем. А име­нно, дис­кри­ми­на­ция­та!

Дис­кри­ми­ни­ра­ни са на ос­но­ва­ние здра­вос­лов­но със­тоя­ние. Об­щес­тво­то ги от­рит­ва, не ги прие­ма и те ста­ват ау­т­сай­де­ри. Ни­кой не им по­да­ва ръ­ка, след ка­то раз­бе­ре, че са бив­ши нар­ко­за­ви­си­ми. Неоп­ро­вер­жим е фак­тът, че те би­ват зак­лей­ме­ни от об­кръ­жа­ва­що­то ги об­щес­тво. Здра­ви­те не ис­кат да кон­так­ту­ват с тях, не ис­кат да ра­ботят на ед­но място с та­ки­ва, не ис­кат да знаят до­ри за тях. От­хвър­ле­ни от об­щес­тво­то, съб­ра­ли воля и сет­ни си­ли и под­ло­жи­ли се на ме­та­до­но­ле­че­ние, те за­поч­ват да жи­веят в страх. Нео­пи­суем страх, кой­то се прев­ръ­ща в сянка на тех­ния и без то­ва не­лек жи­вот. Стра­ху­ват се някой да не би да раз­бе­ре за ле­че­ние­то, да не би да из­ле­зе ная­ве ми­на­ло­то им, за­що­то то­ва ще им кос­тва всич­ко, из­гра­де­но до мо­мен­та - стъ­па­ло по стъ­па­ло. Ис­то­рии­те, кои­то ми раз­ка­за­ха те­зи хо­ра бяха тол­ко­ва мрач­ни и про­пи­ти с тол­ко­ва стра­да­ние и мъ­ка, че са­ма­та аз се за­мис­лих до­рас­ло ли е бъл­гар­ско­то об­щес­тво за та­зи ви­со­ка чест, коя­то Ев­ро­па ни ока­за. Те спо­де­ли­ха, че по еди­н или друг на­чин ви­на­ги се поя-в­яват зло­же­ла­те­ли, кои­то раз­бул­ват тяхна­та тай­на и то­ва во­ди до мо­мен­тал­но уво­лне­ние или подм­ята­ния в ра­бо­та­та от ра­бо­то­да­теля или слу­жи­те­ли­те, за­гу­ба на прия­телс­тва, дис­кри­ми­на­цион­но от­но­ше­ние и през­ри­тел­на нас­меш­ка у дру­ги­те - “здра­ви­те”. Ето как­во им кос­тва тяхно­то ми­на­ло, кое­то оба­че те са за­гър­би­ли. А об­щес­тво­то ни не мо­же да прие­ме. Неиз­бе­жен е въп­ро­сът, кой­то ще за­дам тук: Кой е по-си­лен и кой е ус­пял да над­рас­не пред­раз­съ­дъ­ци­те - здра­во­то об­щес­тво или ле­ку­ва­щи­те се с ме­та­дон ли­ца?

Неиз­бе­жен е мо­мен­тът, ко­га­то те­зи хо­ра по­рас­тват и ста­ват бъ­де­щи ба­щи и май­ки. Тъй ка­то на же­на­та е пре­доп­ре­де­ле­но да да­ва жи­вот, то мъ­же­те, ле­ку­ва­щи се с ме­та­дон, не се сблъс­кват с еди­н чес­то сре­щан и нап­ра­во аб­сур­ден проб­лем - а име­нно, ока­зва­не на аку­ше­ро-ги­не­ко­ло­гич­на по­мощ при из­раж­да­не на бе­бе. С из­не­на­да от­крих, че те­зи бе­бе­та не се на­ри­чат прос­то “бе­бе­та”, а са из­вес­тни ка­то “ме­та­до­но­ви бе­бе­та”. То­ва е та­ка, за­що­то след ка­то май­ка­та е би­ла за­ви­си­ма, то та­зи за­ви­си­мост се прех­върля и вър­ху де­те­то с раж­да­не­то му. За да се из­ба­ви не­вин­но­то съз­да­ние от та­зи уча­ст, за не­го трябва да се пог­ри­жи обу­че­но ме­ди­цин­ско ли­це, кое­то да му нап­ра­ви де­ток­си­ка­ция на кръв­та още през пър­ва­та сед­ми­ца след поя­ва­та му на бял свят. Раз­би­ра се, та­ки­ва спе­циа­лис­ти не се сре­щат чес­то и нез­на­ние­то, а пон­яко­га и не­хай­ство­то на об­служ­ва­щия в ро­дил­ни­те от­де­ле­ния пер­со­нал во­ди до не­въз­мож­ност де­те­то да бъ­де из­ба­ве­но от нар­ко­тич­на­та за­ви­си­мост, с коя­то се е ро­ди­ло.

Ето та­ка се въз­наг­раж­да­ва ис­кре­нос­тта на ме­та­до­но­ви­те май­ки, ко­га­то спо­делят, че се ле­ку­ват с ме­та­дон. Но все пак, ако крият ис­ти­на­та от­вън, то те ви­на­ги я спо­делят с ме­ди­цин­ски­те ли­ца, кои­то трябва да се пог­ри­жат за здра­ве­то им. Тук оба­че от­но­во не сре­щат раз­би­ра­не, а точ­но об­рат­но­то - проек­ция на от­но­ше­ние­то на вън­шния свят. Нап­ри­мер, всеиз­вес­тно е, че за­раз­ява­не­то с хе­па­тит “С” чес­то съ­пътс­тва упо­требява­щи­те нар­ко­тик. До­ри и да се ле­ку­ват от за­ви­си­мос­тта си, хе­па­ти­тът ос­та­ва не­ле­ку­ван. При те­зи слу­чаи, ме­ди­цин­ски ин­тер­вен­ции, не­за­ви­си­мо от сте­пен­та им на необ­хо­ди­мост, би­ват от­каз­ва­ни. Аб­сур­дно зву­чи ис­то­рия­та на ед­на бре­мен­на же­на, чие­то бе­бе се ока­за­ло раз­по­ло­же­но в се­да­лищ­на по­за при раж­да­не­то. То­га­ва точ­но се на­ла­га да се нап­ра­ви сек­цио, за да мо­же де­те­то да се ро­ди нев­ре­ди­мо. В раз­рез с Хи­пок­ра­то­ва­та клет­ва, коя­то бил по­ло­жил, ле­карят от­ка­зал да из­вър­ши опе­ра­ция­та на ро­дил­ка­та, по­ра­ди фак­та, че тя е бол­на от хе­па­тит “С”. Гър­че­ща се от ужа­сява­ща бол­ка по­ра­ди не­въз­мож­нос­тта да ро­ди нор­мал­но, май­ка­та раж­да. Се­да­лищ­но раз­по­ло­же­но­то бе­бе все пак се появ­ява на бял свят без сек­цио, оба­че с из­ва­де­ни ра­ме­на и дру­ги де­фек­ти.

Спо­ред раз­по­ред­би­те на чл. 141 от На­ка­за­тел­ния ко­декс ли­це, кое­то уп­ражн­ява ме­ди­цин­ско зан­ятие, ако след ка­то бъ­де по­ка­не­но, не се при­те­че на по­мощ на бо­лен или на ро­дил­ка без ува­жи­тел­на при­чи­на, се на­каз­ва с про­ба­ция или с гло­ба от сто до трис­та ле­ва. Али­не­я 2 на съ­щия текст гла­си, че в слу­чаи­те, ко­га­то на ви­нов­ния е би­ло из­вес­тно, че бол­ният или ро­дил­ка­та са в опа­сно по­ло­же­ние, на­ка­за­ние­то е ли­ша­ва­не от сво­бо­да до ед­на го­ди­на или про­ба­ция. Е, раз­би­ра се, въп­ре­ки че е из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние спрямо нея и ней­на­та рож­ба, та­зи же­на няма да по­тър­си пра­ва­та си и няма да за­ве­де ни­то на­ка­за­тел­но де­ло, ни­то граж­дан­ско де­ло по За­ко­на за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция сре­щу ле­каря, за­що­то то­ва за нея оз­на­ча­ва да зас­та­не пред об­щес­тво­то и ясно да зая­ви, че е би­ла нар­ко­за­ви­си­ма, че се ле­ку­ва в мо­мен­та с ме­та­дон и че е бол­на от хе­па­тит “С”. Не са­мо че тя няма да го нап­ра­ви, но и ни­кой друг няма да има ку­ра­жа да го нап­ра­ви, за­що­то те­зи хо­ра са стра­да­ли дос­та­тъч­но, ко­га­то тай­на­та им е би­ла раз­бул­ва­на. За тях е мно­го по-лес­но да се крият, при­ну­де­ни да съ­чи-н­яват раз­лич­ни из­мис­ле­ни ис­то­рии в от­го­вор на съм­не­ния­та, кои­то се прок­рад­ват у ра­бо­то­да­те­ли, близ­ки, де­ца - изо­бщо у хо­ра­та, кои­то сре­щат все­ки ден. За­що­то не мо­гат да ка­жат ис­ти­на­та - та­ка ще за­губят всич­ко - ра­бо­та, со­циал­на сре­да, об­щу­ва­не. Най-ве­че из­пит­ват ужа­с, ка­то си пред­ставят, че мо­же неп­рия­зън­та, коя­то ги за­ли­ва, да се прех­вър­ли вър­ху най-скъ­пи­те им съ­щес­тва - тех­ни­те де­ца. Страх ги е, че и на тях ще им бъ­де от­ка­за­но ме­ди­цин­ско об­служ­ва­не, че ще бъ­дат из­хвър­ле­ни от дет­ски­те гра­ди­ни и учи­ли­ща и че ще бъ­дат стиг­ма­ти­зи­ра­ни, как­то са­ми­те те.

Ме­ди­цин­ско об­служ­ва­не се от­каз­ва на всич­ки бол­ни от хе­па­тит "С", кои­то са бив­ши упо­треб­ява­щи нар­ко­тик ли­ца. Но в слу­чай, че са проя­ви­ли дос­та­тъч­но дал­но­вид­ност, за да сът­ворят ис­то­рия, с коя­то да бъ­де убе­де­но ме­ди­цин­ско­то ли­це, че хе­па­ти­тът всъщ­ност се е поя­вил при нап­ра­ва­та на та­туи­ров­ка или ко­га­то е бил пос­тавян пиър­синг, то то­га­ва проб­ле­мът с от­ка­за да бъ­де из­вър­ше­на ме­ди­цин­ска ин­тер­вен­ция не стои пред тях. То­га­ва зъ­бо­ле­ка­ри­те ле­ку­ват зъ­би­те им, ле­ка­ри­те им пре­дос­тавят доб­ро об­служ­ва­не и дис­кри­ми­на­ция­та не е на­ли­це. Ло­ги­чен е въп­ро­сът за­що.

Мал­ко хо­ра си да­ват смет­ка, че със съ­що­то от­но­ше­ние и неп­рия­зън се сблъс­кват и ХИВ-по­зи­тив­ни­те, и пси­хич­но­бол­ни­те. И за тях ни­кой не ис­ка да знае.

До­ко­га бъл­гар­ско­то об­щес­тво ще бяга от от­го­вор­ност? До­ко­га ще поз­вол­ява на дис­кри­ми­на­тив­но­то си по­ве­де­ние да го во­ди? До­ко­га ще ели­ми­ни­ра по-сла­би­те и ще ги тъп­че? Ко­га бъл­гар­ско­то об­щес­тво ще ево­люи­ра дос­та­тъч­но, за да ста­не наис­ти­на част от Ев­ро­па и ци­ви­ли­зо­ва­ния свят? Ко­га ще се на­ме­си дър­жа­ва­та? Ко­га ин­сти­ту­ции­те ще изи­грая­т своя­та роля?