Елементарна демагогия
На 21 май България ще се събуди с избрани 18 депутати в Европейския парламент. По идея те трябва да представляват главните политически, социални и етнокултурни групи в нашето общество. Една България в свръхминиатюрен вид. Ще видим българи, турци, евреи (г-н Емил Кало, ръководител на Организацията на евреите в България “Шалом”). Ще видим богати и не толкова богати, ще има професионални политици и аматьори, държавни служители и бизнесмени.
Но ще има ли между избраните ром? Ще могат ли ромите, които са около 10% от всички граждани да разчитат поне на един техен представител (както се знае, един български евродепутат представлява 5,55% от населението)? Още сега ясно може да се каже, че отговорът е “не”. Защо? Просто, защото в досега (понеделник, 26 март) обявените партийни списъци няма включен ром на избираемо място. Освен, ако ГЕРБ, който още не е обявил списъка си, не поднесе изненада, като сложи ром на избираемо място в челото на редицата си от кандидати. Но това наистина би било много голяма изненада, сиреч - твърде невероятно, като знаем какви са посланията на Бойко Борисов, в какъв електорат се прицелва и какви са възгледите на този бъдещ електорат. Но нека хвърлим поглед върху тези списъци.
Шефът на видинската кабелна телевизия “Рома” Петър Филипов е на девето място в списъка на БСП. Но и най-оптимистичните прогнози на демоскопските агенции дават на социалистите максимум седем места, а евентуалното избиране на осмия кандидат, г-жа Жасмина Минчева, ако стане, ще бъде голяма изненада. Е, разбира се, винаги може да се твърди, че поради високата изборна бариера от 5,5% гласовете на партиите, които не я прескочат, ще се преразпределят в полза на големите - БСП, ГЕРБ, НДСВ, ДПС, “Атака”, и така осмото място за социалистите получава нови силни шансове, а за деветото има надежди. Вероятно така ще отговорят лидерите на БСП, ако някой се сети да ги попита защо ромският им кандидат е едва на девето място.
В списъка на НДСВ виждаме дори двама роми - на пето място е поставен Иван Иванов, изпълнителен директор на Европейския ромски информационен офис в Брюксел, а на петнайсето място е Николай Кирилов, бивш председател на Общинския съвет в Лом. Това щеше да е чудесно, ако не бяха всеобщите предсказания, че дори избирането на първия им кандидат, владеещата шест езика Биляна Раева, е под въпрос. За ДПС прогнозите са, че ще вкара трима депутати. Според лидерите на партията вторият, защото “ДПС е национална партия”, ще е българин. Очевидно е, поне засега, че вероятността третият да е ром, клони към нула. За влизане на ром на добро място в листата на “Атака” не си струва и да говорим.
Но ние не пишем, за да се упражняваме в псевдополитологически гадания. Въпросът с политическото представителство на малцинствата, и най-вече на ромите, е наистина принципен и едва ли има нужда да обясняваме защо е така.
Партиите обичат да говорят за принципи и да казват, че се основават на ценности. Ценностите на защитата на правата на малцинствата, на инвалидите, на жените, на безработните, с една дума, на всички, които по някаква причина са извън облагодетелстваните, са любима тема на лявото говорене. Това социалистите го наричат “социална чувствителност”.
Добре, но нещо се случи с тази “чувствителност” в периода от четвъртък, 22 март, когато почти във всички вестници можехме да прочетем, че съветникът на премиера Станишев по ромските въпроси Румян Русинов е на седмо място в проектолистата на БСП, до събота, 24 март, когато медиите ни информираха за окончателното предложение на БСП. В него вместо Румян Русинов видяхме Петър Филипов, а мястото от седмо стана девето. По стара болшевишка традиция пленумът на Висшия съвет на тази партия със 124 гласа “за”, нито един “против” и един “въздържал се” одобри предложението на ръководството.
Хубаво, ще рече някой, всяка партия има право на сметки, а освен това си гони интересите, както намери за добре, стига да е в рамките на закона. Тъй че няма какво да им заничаме в кухнята и да коментираме защо избираемото седмо място за Румян Русинов се е превърнало в “тънещото в зоната на здрача” девето за Петър Филипов.
Да, но на пленума в събота, според вестникарските репортажи, лидерът Сергей Станишев е обяснил по следния начин класирането съответно на шесто и на девето места на Емил Кало и на Петър Филипов: “Неговото присъствие (на Емил Кало, б.а.) в листата, както и това на поставения на девето място шеф на тв "Рома" Петър Филипов Станишев обясни като политически знак срещу засилващите се ксенофобски тенденции, които можели да застрашат стабилността на страната. На граничните седмо и осмо място застанаха евродепутатът на БСП Георги Близнашки и шефът на кабинета на здравния министър Жасмина Мирчева. Водещ принцип при подредбата на листата бил балансът между приемственост, опит и нови лица.” (в. “Сега”, 26 март 2007 г.)
В тази риторика не е ясно кое надделява - дали външнополитическата реклама или цинизмът. Разбира се, България се гордее с факта на спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Разбира се, това е морален капитал и в него е символната стойност на сигурното избиране на г-н Кало в Европейския парламент. Но изпращането и на рома Русинов също щеше да бъде знак. Знак, че най-сетне политиците са решили не само да говорят за принципи, но и да постъпват принципно послание към обществото, че лявата партия тачи и уважава потенциалните си ромски избиратели и мисли за интересите им, знак към ромите, че имат на какво да се надяват в лицето на БСП. А ако речем да съизмерваме моралните капитали, на едното блюдо би тежало спасяването на евреите преди 64 години. Един спомен, който скоро ще се лиши от живи носители, като се има пред вид, че еврейската общност у нас наброява само около 5000 предимно вече много възрастни хора. На другото биха се настанили мизерията, безработицата, неграмотността на ромите сега, както и това, че те не по-малко от една десета от българските граждани. Кое ли блюдо щеше да натежи?
Историята всъщност е позната. На всички избори включените в списъците на партиите ромски кандидати служат за гарнитура, предназначена да украси “ястието”, да му придаде “по-апетитен вид”. Елементарна демагогия, ясна за всички, които участват в играта. Имаше надежда, че на тези избори, понеже са за висшия законодателен орган на българската мечта - Европейския съюз, демагогията ще секне. Но не било писано. Е, ще видим какво ще стане следващия път. Може би тогава нашите политици най-накрая ще се поучат от примера на Унгария, една страна с население малко по-голямо от това на България и с дял на ромите в него по-малък от нашия, която изпрати в ЕП две ромски дами - Ливия Ярока и Виктория Мохачи.