ЕСПЧ: Австрийската забрана за използването на донорска сперма и яйцеклетки за оплождане чрез ин витро не е в нарушение с Конвенцията

В днешното решение на Върховната камара по делото на С.Х. и други срещу Австрия, което е окончателно, Европейският съд по човешките права постанови, чрез мнозинство, че:

Няма нарушение по чл. 8 (Право на зачитане на личния и семеен живот) от Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до жалбата на две семейни двойки от Австрия относно забраната за използване на техники за медицинско подпомагане при създаване на потомство, които те желаели.

Основни факти

Жалбоподателите, всички с австрийски произход, са две женени двойки, живеещи в Австрия. Страдащи от безплодност (тъй като двойките не могат да имат деца), те решават да опитат чрез медицински техники, спомагащи създаването на поколение, които не са разрешени от австрийския закон.

С.Х. произвежда яйцеклетки, но има затворени фалопиеви тръби, което означава, че тя не може да забременее по естествен път, а нейният съпруг Д.Х. е инфертилен. Заради тези медицински показатели единственият начин да имат дете, на което поне единият от тях да е генетичен родител, е чрез ин витро и използването на сперма от донор. Х.Е.-Г. страда от агонадисъм, което означава невъзможност да произвежда яйцеклетки, докато съпругът й е фертилен. И в този случай само ин витро оплождане и яйцеклетка от донор ще им даде възможност за дете, на което поне единият родител ще е генетичен. Обаче и двете възможности са изключени от австрийския закон за изкуствено оплождане, който забранява използването на сперма от донор за ин витро оплождане и донорство на яйцеклетки. В същото време законът позволява други помагащи създаването на потомство техники, в частност ин витро оплождането с яйцеклетка и сперма на съпрузи или партньори, живеещи на семейни начала, и в извънредни случаи - донорство на сперма, когато е въведена в репродуктивните органи на жената.

През май 1998 г. С.Х. и Х.Е.-Г. подават молба в австрийския Конституционен съд за преразглеждане на съответните условия в Закона за изкуствено оплождане. През октомври 1999 г. Конституционният съд открива, че има конфликт с правото на жалбоподателите за зачитане на семейния живот, но това е оправдано, тъй като условията целят избягването на формиране на неестествени човешки взаимоотношения като тези дете да има повече от една биологична майка (генетичната и тази, която износва плода). Също така се цели да се избегне рискът от експлоатация на жените, тъй като може да се създаде напрежение и натиск върху жена от по-ниските социални слоеве да стане донор на яйцеклетка, която иначе не би била в позиция да си позволи оплождане чрез ин витро, за да имат свое собствено дете.

Жалби, процедури и постановление на съда

Жалбоподателите твърдят, че забраната за донорство на сперма и яйцеклетки за ин витро оплождане нарушава тяхното право на зачитане на семейния живот от член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и че различията в третирането на други двойки, които използват техники за медицинско подпомагане при създаване на потомство, но не се нуждаят от донорство на сперма и яйцеклетки за ин витро оплождане, е признак за дискриминация, в нарушение на член 14 (забрана на дискриминацията).

Жалбата е била внесена в Европейския съд за правата на човека на 8 май 2000 г. В съдебно решение на Камарата от 1 април 2010 г. съдът е постановил с пет срещу два гласа, че е имало нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8, който се отнася към забраната на ин витро оплождане, като се използват яйцеклетки от донор, което засяга двойката Х.Е.-Г и М.Г. С шест гласа срещу един съдът постановява, че има нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8, който се отнася към забраната на ин витро оплождане с използването на сперма от донор, което засяга двойката С.Х. и Д.Х. На 4 октомври 2010 г. случаят беше отнесен до Върховната камара по искане на австрийското правителство. Съдебното заседание на Върховната камара беше на 23 февруари 2011 г.

На правителствата на Италия, Германия и на следните организации е било разрешено да подадат своите писмени коментари: The European Centre for Law and Justice, Hera Onlus and SOS Infertilia Onus, Akton Leben.

Решението на Върховната камара е отсъдено от 17-членно жури, както следва:

Жан-Пол Коста (Франция), президент, Николас Браца (Великобритания), Франсоа Тулкенс (Белгия), Жозеп Касадевал (Андора), Елизабет Щайнер (Австрия), Елизабет Фура (Швеция).

Решение на съда

Чл.8

Не е имало спор между страните по отношение приложимостта на чл. 8. Съдът се съгласи с правото на една двойка да зачене дете и да използва медицински асистирана репродукция за тази цел, защитена от чл. 8, тъй като такъв избор е израз на личния и семейния живот.

Съответните разпоредби на австрийския Закон за изкуствено възпроизводство повдигат въпроса дали има позитивно задължение на съответната държава да позволи определени форми на изкуственото оплождане (възпроизводство). Въпреки че съдът намира за уместно да подходи към случая като намеса на държавата в правото на жалбоподателите на зачитане на семейния им живот. Били са възпрепятствани да използват техники за изкуствено оплождане от прилагането на закона, който неуспешно са опитвали да обжалват пред австрийските съдилища.

Безспорно е, че въпросната забрана е предвидена от закона. Що се отнася до границите на държавната преценка в регулирането на въпросите на изкуственото оплождане, съдът отбелязва, че днес има ясна тенденция в законодателството на държавите-членки на Съвета на Европа към разрешаването на даряване на гамета за целите на ин витро оплождането. Въпреки че зараждащият се европейски консенсус не се основава на уредени принципи, той отразява един етап на развитие в рамките на особено динамична област на правото и по този начин нерешително стеснява маржа на държавната преценка. За това съдът решава, че свободата на преценка, дадена на Австрия, трябва да бъде голяма, като се има предвид, че използването на оплождане ин витро се увеличава – по време на решението на австрийския съд, и продължава да се покачва днес – до чувствителни етични въпроси на фона на бързо развиващи се научни разработки.

Съдът отбелязва, че австрийският законодател не е напълно изключил изкуственото оплождане, тъй като позволява използването на хомоложни техники. Според данните на австрийския Конституционен съд законодателят се е опитал да съвмести желанието да се прави медицинско подпомогнато възпроизводство, от една страна, и съществуващото безпокойство сред големи кръгове от обществото относно ролята и възможностите на репродуктивната медицина, от друга страна.

Австрийският законодател би могъл да има приети предпазни мерки за намаляване на риска, свързан с даряването на яйцеклетки; че може да доведе до експлоатация на жените в икономическо неравностойно положение и че жените могат да бъдат принудени да произвеждат повече яйцеклетки, отколкото е необходимо. Освен това необичайни семейни отношения, които не следват типичната връзка родител-дете, въз основа на пряка биологична връзка, не са непознати в правния ред на държавите-членки на Съвета на Европа и осиновяването е задоволителна правна рамка за тези отношения, за които е известно във всички тези държави.

Въпреки това съдът не може да пренебрегне факта, че разделянето на майчинството между генетичната и износващата детето майка се различават значително от връзката между родител и осиновено дете. Законодателството е водено от целта да поддържа основните принципи на гражданския закон, че идентичността на майката винаги е сигурна и за да се избегне възможността две жени да твърдят, че са биологични майки на едно и също дете.

Съдът отбеляза, че всички съответни юридически документи на европейско ниво са безмълвни по въпроса за донорството на яйцеклетки или – в случая на Директивата на Европейския съюз за безопасни стандарти при даряването на човешки клетки – оставят решението за това дали да се използват, или да не се използват ембрионални клетки на грижата на държавата.

Що се отнася до забраната за донорство на сперма за оплождане чрез ин витро се оказва, че този вид изкуствено създаване на поколение съчетава две техники, които взети поотделно са позволени в австрийското законодателство. Още повече, някои аргументи на правителството в защита на забраната на гамета донорство за ин витро оплождане може единствено да се отнася за донорството на яйцеклетки. Обаче остава основното безпокойство, че донорството на гамети, включващо намесата на трети човек във високотехнологичен медицински процес е спорен въпрос в австрийското общество, надигащо сложни етични въпроси, по които все още няма консенсус.

Фактът, че австрийското законодателство, когато забранява използването на донорска сперма и яйцеклетки за ин витро оплождане, не е забранила в същото време и самото донорство на сперма за изкуствено осеменяване, показва, че то е достигнало внимателно до тази материя, търсейки съгласуваност между социалната действителност с нейните принципи. Също така няма забрана в австрийския закон за търсене в чужбина на лечение на безплодие чрез техники за изкуствено създаване на поколение, които не са позволени в Австрия.

Съдът стигна до заключението, че Австрия не е превишила предела на разрешените й правомощията нито във връзка със забраната на донорство на яйцеклетки за целите на изкуственото създаване на поколение, нито във връзка със забраната за донорство на сперма с цел ин витро оплождане. Следователно, не се установява нарушение по чл. 8 в този случай.

В същото време съдът посочва, че австрийският Конституционен съд в решението си от 1999 г. поддържащо въпросната забрана, е постановил, че правният режим отразява състоянието на медицинските изследвания и консенсуса в обществото по онова време. Тези критерии биха могли да бъдат предмет на развитията, които законодателят, в съответствие с решението на местния съд, ще трябва да се вземе предвид в бъдеще. Австрийското правителство не е дало никаква индикация, че властите са следвали този аспект на управляващите. Макар че не е установено нарушение в случая на жалбоподателите, съдът подчерта, че областта на изкуствено оплождане, като предмет на особено динамично развитие в областта на науката и правото, трябва да бъде държано под наблюдение от държавите-членки.

Съдът подчерта, че областта на изкуствено създаване на потомство е обект на особено динамично развитие в науката и правото трябва да бъде преразгледано от държавите-членки.

Чл. 14 в съчетание с чл. 8

С оглед на откритията си по чл. 8, съдът не намери основание да разгледа жалбата отделно по чл. 14 в съчетание с чл. 8.

Отделни мнения

Съдия Де Гаетано изрази отделно мнение. Съдии Тулкенс, Хирвеля, Лазарова, Трайковска и Цоцория дадоха своя глас против. Тези мнения са приложени към решението.