Етическо въстание

Ра­ма­дан Ке­ха­йов е по­мак, има дре­бен биз­нес в Смолян, ра­бо­тил е и в мес­тно­то мюф­тий­ство. Той е из­би­рал два пъ­ти за гла­вен мюф­тия Мус­та­фа Ха­джи, съ­що по­мак. Ог­ла­сен ка­то до­нос­ник от Ру­мен Пет­ков, без да е под­пис­вал дек­ла­ра­ция за сът­руд­ни­чес­тво с ДС. Мал­ци­на знаят на ка­къв шан­таж и тор­моз са би­ли под­ла­га­ни мал­цинс­тва­та, за да ги пре­вър­нат в “у­хо” на ре­жи­ма. Ра­ма­дан е ут­вър­ден от Об­що­то съб­ра­ние за член на Бъл­гар­ския хел­зинк­ски ко­ми­тет през 1997 го­ди­на. Ви­на­ги е твърдял, че тай­ни­те служ­би са съ­си­па­ли по­маш­кия ет­нос в Бъл­га­рия. За “Въз­ро­ди­тел­ния про­це­с” каз­ва са­мо, че му е пре­кър­шил жи­во­та.

Ра­ма­дан Ке­ха­йов е от мое­то по­ко­ле­ние - ро­де­ни­те през 50-те го­ди­ни. Те­зи, за кои­то Дър­жав­на си­гур­ност бе­ше ли­це­то на неиз­тре­би­мо­то зло. И в го­ди­ни­те на де­мок­ра­тич­ния пре­ход с Ра­ма­дан тре­пер­ли­во се озъ­рта­ме да­ли някой не ни под­слуш­ва. Раз­го­вар­яме ти­хо - по на­вик. Пон­яко­га до­ри из­ключ­ва­ме те­ле­фо­ни­те.

Геор­ги Ко­ри­та­ров е мой прия­тел. Прия­телс­тво­то няма ми­на­ло вре­ме, не­за­ви­си­мо раз­де­ли­те. Разд­яла­та е факт, по­ро­ден от не­ле­пи или по­зор­ни об­стоя­телс­тва. Прия­телс­тво­то оба­че е със­тоя­ние на ду­ша­та, а ду­ша­та - ако не е за­ра­зе­на от син­дро­ма на Юда, е вярна. Та­ка­ва е “как­ви­на­та” й.

Геор­ги Ко­ри­та­ров съ­що е из­бран от Об­що­то съб­ра­ние за член на Бъл­гар­ския хел­зинк­ски ко­ми­тет през 1998 го­ди­на. Гла­су­вах­ме еди­но­душ­но за не­го, как­то и за Ра­ма­дан. И два­ма­та ис­ка­ха да ра­ботят за пра­во­за­щит­на­та кау­за, тоест - да вли­зат по-шум­но или по-скром­но в за­щи­та на пра­ва­та на мал­цинс­тва­та, на лу­ди­те и на зат­вор­ни­ци­те, на незр­ящи­те или на оне­зи с раз­лич­на сек­суал­на ор­иен­та­ция. Ка­за­но с ду­ми­те на ко­ле­га­та ми Еми­л Коен - “те доб­ро­вол­но ста­на­ха аге­нти на съе­дин­ява­не на пра­ва­та на чо­ве­ка с мо­рал­ни­те нор­ми”.

До­тук с лес­но­то го­во­ре­не. След­ва страш­ният път на прош­ка­та за приз­на­то­то прес­тъп­ле­ние сре­щу нез­нае­щи как­во им се случ­ва хо­ра. За­късн­яло­то пуб­лич­но приз­на­ние на Геор­ги бе из­тръг­на­то чрез бан­дит­ски­те хват­ки на еди­н вът­ре­шен ми­нис­тър, чии­то по­ли­ти­чес­ки про­фил ми на­помня на ко­му­нис­ти­чес­кия ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти Ди­ми­тър Стоя­нов. Съ­щият, с чии­то реп­ре­си­вен апа­ра­т се из­вър­ши дея­ние­то “Въз­ро­ди­те­лен про­цес”, до­ве­ло до меж­ду­на­род­но зак­лей­мява­не на Бъл­га­рия. Ап­ро­по, Ди­ми­тър Стоя­нов бе охо­тно об­служ­ван от про­па­ган­дния ар­се­нал на Жив­ко­ва­та дър­жа­ва, сред кой­то има ак­тив­ни и днес жур­на­лис­ти. 1989-та оба­че бе въз­мож­на вклю­чи­тел­но и по­ра­ди омъ­лча­но­то за 45 го­ди­ни об­щес­тво, под­ла­га­но все­кид­нев­но на аб­со­лю­тен страх за оце­лява­не­то си от по­хот­ли­ви към лич­но­то ни мис­ле­не до­нос­ни­ци.

Приз­на­ние­то на Геор­ги Ко­ри­та­ров под­ло­жи на из­пи­та­ние ети­чес­ка­та ми воля. Приз­на­вам, не из­дър­жах. Въс­та­вам сре­щу двой­ния жи­вот, сре­щу под­ло­то под­слуш­ва­не на със­ту­ден­ти­те ти, на нез­най­ни хо­ри­ца. Въс­та­вам сре­щу прия­тел, чии­то жур­на­лис­ти­чес­ки те­зи ве­че не мо­гат да зву­чат ле­ги­тим­но на по­ле­то на мо­рал­ния де­бат. Ве­щият в по­ли­ти­чес­кия ана­ли­з Ко­ри­та­ров е ети­чес­ки обе­зсмис­ле­н ка­то го­во­ри­тел на граж­данс­тво­то.