Германия: Да помогнем на Русия, като се обърнем към злоупотребите на Путин
Гражданското общество не трябва да бъде държано за заложник на енергийната политика
По време на посещението си в Берлин трима председатели на руски неправителствени организации заявиха, че Германия би трябвало да подпомогне руското гражданско общество с настояването президентът Владимир Путин да направи конкретни стъпки за подобряването на човешките права в Русия. Тримата водачи са били поканени в Берлин от Хюман Райтс Уоч, за да изразят загрижеността си от влошаващото се състояние на човешките права в Русия преди срещата й с ЕС през май.
На обща конференция с Хюман Райтс Уоч и Амнести Интернешънъл тримата - Юри Дзибладзе, президент и основател на Центъра за развитие на демокрацията и човешките права; Олег Орлов, председател на Мемориал, една от най-старите руски организации за човешки права; и Таня Локшина, председател на ДЕМОС Център за информация и изследвания - огласиха случващите се тежки нарушения на човешките права в Русия. От една страна, тримата приемат желанието на Германия да подобри отношенията си с Русия, но наблегнаха на важността да не се предават основните принципи на Европейския съюз. ЕС ще проведе “консултации за човешките права” с Москва преди срещата на съюза с Русия на 18.05.
“Нужно е всички европейски държави да застанат зад руското гражданско общество, но Германия би трябвало да бъде водач по този път,” каза Локшина от ДЕМОС. “С правителството на Путин, опитващо се да потисне всяко несъгласие, сега повече от всякога имаме нужда от вас.”
Тримата изразиха притесненията си, че членовете на ЕС - особено Германия, която играе водеща роля за Русия в Европа, не само защото понастоящем председателства ЕС, но и заради специалните й отношения с Москва - са водени изключително от икономически интереси, най-вече по въпросите за осигуряването на енергийните доставки.
“Говоренето за човешките права в Русия няма да застраши европейските енергийни доставки, но ще помогне да се справим с действията на руското правителство,” каза Орлов от Мемориал. “Руското гражданско общество се намира под натиск и за нас е необходимо Германия да говори открито за това.”
Правозащитниците добавиха, че крайното насилие и жестокост, приложени за потушаването на скорошни политически демонстрации в Москва и Санкт Петербург, показват нарастващия натиск върху руското гражданско общество.
“Подобно полицейско насилие е последният знак за нарастващата правителствена враждебност към изразяването на мирно несъгласие в Русия,” каза Дзибладзе от Центъра за развитие на демокрацията и човешките права. “То е част от усилието да се заглушат политическата опозиция, защитниците на човешките права и независимата медия в Русия”.
Тримата правозащитници подчертаха, че в диалога си с Русия страните членки на ЕС не говорят за човешките права, както се очаква да го правят. Най-яркият пример е смайващата неспособност на Европа да отвърне ефективно на продължаващата и преобладаваща безнаказаност на тежките нарушения на човешките права в Чечeния, единствената голяма криза на човешките права в Европа днес. Това е единственото място на този континент, където гражданското население е изправено пред систематичен тормоз, често извършван на скрити, незаконни места за задържане. То е жертва също и на произволни екзекуции и насилствени изчезвания.
Въпреки осемте скорошни наредби на Европейския съд за човешки права, обявил Русия за отговорна за сериозни злоупотреби и нарушения в Чечения, европейските правителства не са оказали натиск върху Путин да вземе съответните пълноценни мерки, за да ограничи случващите се жестокости. Тримата правозащитници напомниха, че Кремъл има властта да обуздае своите чеченски приближени, отговорни за повечето от злоупотребите, но вместо това безусловно ги подкрепя и блокира разследванията на тяхното поведение.
“Германия и другите европейски държави трябва да настояват президентът Путин да прокара наредбите на Европейския съд за човешки права,” каза Локшина. “Москва е длъжна да разследва и преследва жестокостите в Чечения, да компенсира жертвите им и да извършва систематични промени, които да сложат край на мъченията и други насилствени прояви. Но това няма да се случи без натиск от страна на Европа.”