Германия: Да помогнем на Русия, като се обърнем към злоупотребите на Путин

Автори:
    Марта Методиева

Граж­дан­ско­то об­щес­тво не трябва да бъ­де дър­жа­но за за­лож­ник на ене­ргий­на­та по­ли­ти­ка

По вре­ме на по­се­ще­ние­то си в Бер­лин три­ма пред­се­да­те­ли на рус­ки неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции зая­ви­ха, че Гер­ма­ния би трябва­ло да под­по­мог­не рус­ко­то граж­дан­ско об­щес­тво с нас­тоя­ва­не­то пре­зи­ден­тът Вла­ди­мир Пу­тин да нап­ра­ви кон­крет­ни стъп­ки за по­добр­ява­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва в Ру­сия. Три­ма­та во­да­чи са би­ли по­ка­не­ни в Бер­лин от Хю­ман Райтс Уоч, за да из­разят заг­ри­же­ността си от вло­ша­ва­що­то се със­тоя­ние на чо­веш­ки­те пра­ва в Ру­сия пре­ди сре­ща­та й с ЕС през май.

На об­ща кон­фе­рен­ция с Хю­ман Райтс Уоч и Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл три­ма­та - Юри Дзиб­лад­зе, пре­зи­дент и ос­но­ва­тел на Цен­тъ­ра за раз­ви­тие на де­мок­ра­ция­та и чо­веш­ки­те пра­ва; Оле­г Ор­лов, пред­се­да­тел на Ме­мо­риал, ед­на от най-ста­ри­те рус­ки ор­га­ни­за­ции за чо­веш­ки пра­ва; и Таня Лок­ши­на, пред­се­да­тел на ДЕ­МОС Цен­тър за ин­фор­ма­ция и из­след­ва­ния - ог­ла­си­ха случ­ва­щи­те се теж­ки на­ру­ше­ния на чо­веш­ки­те пра­ва в Ру­сия. От ед­на стра­на, три­ма­та прие­мат же­ла­ние­то на Гер­ма­ния да по­доб­ри от­но­ше­ния­та си с Ру­сия, но наб­лег­на­ха на важ­нос­тта да не се пре­да­ват ос­нов­ни­те прин­ци­пи на Ев­ро­пей­ския съюз. ЕС ще про­ве­де “кон­сул­та­ции за чо­веш­ки­те пра­ва” с Мос­ква пре­ди сре­ща­та на съю­за с Ру­сия на 18.05.

“Нуж­но е всич­ки ев­ро­пей­ски дър­жа­ви да зас­та­нат зад рус­ко­то граж­дан­ско об­щес­тво, но Гер­ма­ния би трябва­ло да бъ­де во­дач по то­зи път,” ка­за Лок­ши­на от ДЕ­МОС. “С пра­ви­телс­тво­то на Пу­тин, опи­тва­що се да по­тис­не всяко не­съг­ла­сие, се­га по­ве­че от всяко­га има­ме нуж­да от вас.”

Три­ма­та из­ра­зи­ха при­тес­не­ния­та си, че чле­но­ве­те на ЕС - осо­бе­но Гер­ма­ния, коя­то иг­рае во­де­ща роля за Ру­сия в Ев­ро­па, не са­мо за­що­то по­нас­тоя­щем пред­се­да­телс­тва ЕС, но и за­ра­ди спе­циал­ни­те й от­но­ше­ния с Мос­ква - са во­де­ни из­клю­чи­тел­но от ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си, най-ве­че по въп­ро­си­те за оси­гур­ява­не­то на ене­ргий­ни­те дос­тав­ки.

“Го­во­ре­не­то за чо­веш­ки­те пра­ва в Ру­сия няма да зас­тра­ши ев­ро­пей­ски­те ене­ргий­ни дос­тав­ки, но ще по­мог­не да се спра­вим с дей­ствия­та на рус­ко­то пра­ви­телс­тво,” ка­за Ор­лов от Ме­мо­риал. “Рус­ко­то граж­дан­ско об­щес­тво се на­ми­ра под на­тиск и за нас е необ­хо­ди­мо Гер­ма­ния да го­во­ри от­кри­то за то­ва.”

Пра­во­за­щит­ни­ци­те до­ба­ви­ха, че край­но­то на­си­лие и жес­то­кост, при­ло­же­ни за по­ту­ша­ва­не­то на ско­рош­ни по­ли­ти­чес­ки де­монс­тра­ции в Мос­ква и Санкт Пе­тер­бург, по­каз­ват на­рас­тва­щия на­тиск вър­ху рус­ко­то граж­дан­ско об­щес­тво.

“По­доб­но по­ли­цей­ско на­си­лие е пос­лед­ният знак за на­рас­тва­ща­та пра­ви­телс­тве­на враж­деб­ност към из­раз­ява­не­то на мир­но не­съг­ла­сие в Ру­сия,” ка­за Дзиб­лад­зе от Цен­тъ­ра за раз­ви­тие на де­мок­ра­ция­та и чо­веш­ки­те пра­ва. “То е част от уси­лие­то да се заг­лу­шат по­ли­ти­чес­ка­та опо­зи­ци­я, за­щит­ни­ци­те на чо­веш­ки­те пра­ва и не­за­ви­си­ма­та ме­дия в Ру­сия”.

Три­ма­та пра­во­за­щит­ни­ци под­чер­та­ха, че в диа­ло­га си с Ру­сия стра­ни­те член­ки на ЕС не го­ворят за чо­веш­ки­те пра­ва, как­то се оча­ква да го правят. Най-яркият при­мер е смай­ва­ща­та нес­по­соб­ност на Ев­ро­па да от­вър­не ефе­ктив­но на про­дъл­жа­ва­ща­та и преоб­ла­да­ва­ща без­на­ка­за­ност на теж­ки­те на­ру­ше­ния на чо­веш­ки­те пра­ва в Чечeния, еди­нстве­на­та гол­яма кри­за на чо­веш­ки­те пра­ва в Ев­ро­па днес. То­ва е еди­нстве­но­то място на то­зи кон­ти­нент, къ­де­то граж­дан­ско­то на­се­ле­ние е из­пра­ве­но пред сис­те­ма­ти­чен тор­моз, чес­то из­вър­шван на скри­ти, не­за­кон­ни мес­та за за­дър­жа­не. То е жер­тва съ­що и на произ­вол­ни ек­зе­ку­ции и на­силс­тве­ни из­чез­ва­ния.

Въп­ре­ки осе­мте ско­рош­ни на­ред­би на Ев­ро­пей­ския съд за чо­веш­ки пра­ва, об­явил Ру­сия за от­го­вор­на за се­риоз­ни злоу­пот­ре­би и на­ру­ше­ния в Че­че­ния, ев­ро­пей­ски­те пра­ви­телс­тва не са ока­за­ли на­тиск вър­ху Пу­тин да взе­ме съот­вет­ни­те пъл­но­цен­ни мер­ки, за да ог­ра­ни­чи случ­ва­щи­те се жес­то­кос­ти. Три­ма­та пра­во­за­щит­ни­ци на­пом­ни­ха, че Кре­мъл има влас­тта да обу­здае свои­те че­чен­ски приб­ли­же­ни, от­го­вор­ни за по­ве­че­то от злоу­пот­ре­би­те, но вмес­то то­ва бе­зус­лов­но ги под­крепя и бло­ки­ра раз­след­ва­ния­та на тяхно­то по­ве­де­ние.

“Гер­ма­ния и дру­ги­те ев­ро­пей­ски дър­жа­ви трябва да нас­тоя­ват пре­зи­ден­тът Пу­тин да про­ка­ра на­ред­би­те на Ев­ро­пей­ския съд за чо­веш­ки пра­ва,” ка­за Лок­ши­на. “Мос­ква е длъж­на да раз­след­ва и прес­лед­ва жес­то­кос­ти­те в Че­че­ния, да ком­пен­си­ра жер­тви­те им и да из­вър­шва сис­те­ма­тич­ни про­ме­ни, кои­то да сло­жат край на мъ­че­ния­та и дру­ги на­силс­тве­ни проя­ви. Но то­ва няма да се слу­чи без на­тиск от стра­на на Ев­ро­па.”

www.hrw.org