Гняв от НСС и тъга за пастор Гаук
Скандалът със съставянето на Комисия по разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност се завихри още преди седмици. Поне за членовете на движението за “Чисти гласове”, които още през лятото на 2006 г. поискахме пределна прозрачност и граждански контрол при “екипирането” с уважавани личности на тази Комисия, която съгласно новоприетия Закон трябваше най-накрая да започне отварянето на мрачните страници на историята на репресивния режим на БКП и нейния щурмови отряд - ДС. Над 138 журналисти и общественици поискахме отваряне на досиетата ни, за да дадем окуражаващ знак, че новоприетият Закон ще работи в обстановка на не само декларирана воля от страна на парламента да изчетем до край горчивата история на 45 години комунизъм. Впрочем много бързо ни стана ясно, че министърът на вътрешните работи Румен Петков искрено се е забавлявал с инициативата “Чисти гласове”, защото така и не разреши достъп на 138-те до архива на “Хайдушка поляна”. От което пък също така стана ясно, че готиният пример от негова страна с отварянето на досието на Георги Коритаров си е било чиста проба акция за сплашване на медийната колегия. Между другото, шефът на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров сигурно също много се е смял, когато прие делегация от “Чисти гласове”. Стиснахме си ръцете и се врекохме да работим съвместно за споменатата прозрачност и граждански контрол, а в последна сметка Свинаров доказа, че от обещания не боли. Нищо не попречи на оглавяваната от него комисия да си направи проверката на предложените от парламентарните групи кандидатури на тъмно и почти ритуално като в масонска ложа.
Скандалът с кандидата на ОДС за член на дългоочакваната комисия за отваряне на досиетата Георги Константинов е от друг тип. Той, така да се каже, принадлежи към естетиката на абсурда, а авторът на този абсурд е Националната следствена служба. Разбира се, под фуражката й отново наднича присмехулният ни вътрешен министър, но това са детайли. Така или иначе, НСС отказа по неясни критерии и мотиви достъп до класифицирана информация на бившия политически затворник и анархист, взривил бюста на Сталин. Пред столичен всекидневник, депутатът от БСП Евтим Костадинов, кандидат-шеф на комисията за ДС, коментира скандала така: “Лично аз си мисля обаче, че членовете на комисията не трябва да бъдат избирани по степен на омраза към бившия репресивен апарат, колкото и лични неприятности и мъки те да са претърпели от него в миналото си”. Край на цитата, оплачете се на Касим Дал, каза по този случай безгрижно водещият Бареков. А групичката от бивши членове на бившата комисия “Андреев” се закани в неговото тв шоу да основе Институт за националната памет към Софийския Университет. Така де, след като на държавата очевидно не й дреме за тоталитарното ни минало та назначава бивши милиционери като цитирания Костадинов и ген. Марински в комисията, които очевидно по-скоро ще засекретяват, отколкото разсекретяват миналото на ДС, какво друго остава!
“Чистите гласове” станаха за смях, а майтапчиите от коалиционната власт продължават да си правят ПР с нови и нови изявления как искат веднъж завинаги да решат въпросите за българското ЩАЗИ и неговите жертви. Колкото до респектабилния пастор Йоахим Гаук, оглавил първата комисия по разкриването на архивите на тайната полиция на бившата ГДР, остава ни само тъга по отсъствието на личност като него в българската общественост