Гражданско неподчинение или Гражданско достойнство

То­ва мо­же­ше да бъ­де въл­ну­ва­ща ро­ман­тич­на са­га, ако ге­рои­те не бяха меж­ду нас. Мо­же­ше да бъ­де и ис­то­ри­чес­ки ро­ман, ако всич­ко не се бе слу­чи­ло... вче­ра.

И та­ка, да вдиг­нем за­ве­са­та! Вре­ме на дей­ствие­то - на­ча­ло­то на ме­сец ноем­ври 2001. Място на дей­ствие­то - Фран­ция, град­че­то Грей - око­лнос­ти­те на Лион. Ед­но се­мей­ство на еми­гран­ти от Ко­со­во прис­ти­га тук след дъл­ги ми­тарс­тва. Тръг­на­ли са пре­ди де­се­ти­на дни от род­но­то си се­ло Ор­ао­вац край При­щи­на. Име­на­та им ве­че не са тай­на, за­то­ва мо­жем да ги из­пи­шем: Шпре­са, Йо­сиф и две­го­диш­ния им син. Йо­сиф е от­ка­зал да вле­зе в ре­до­ве­те на УЧК и да уча­ства в на­ка­за­тел­ни­те им опе­ра­ции сре­щу сър­би­те. Ни­що чуд­но. И в Ко­со­во има хо­ра,чуж­ди на ет­ни­чес­ка­та ом­ра­за. Но та­къв от­каз се на­каз­ва теж­ко и се­мей­ство­то трябва да бяга. При то­ва бър­зо. Про­да­ват как да е как­во­то мо­гат и с око­ло де­сет хил­яди ев­ро тръг­ват натам, на­къ­де­то ги во­ди тех­ният ка­нал­джия. Кол­ко от та­зи су­ма е би­ла за не­го - тай­на. Съд­ба­та, пар­дон ка­нал­джия­та, ги до­веж­да в око­лнос­ти­те на Лион. И с то­ва ми­тарс­тва­та им за­поч­ват.

На някол­ко пъ­ти по­да­ват мол­ба за по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще във Фран­ция. Мо­ти­вът из­глеж­да ва­ли­ден, ис­ти­на­та - не­под­пра­ве­на, но ОФ­ПРА [*] от­го­варя на всич­ки мол­би с “НЕ”. Не по­ма­га с ни­що и нае­тият за цел­та ад­во­кат. Меж­дув­ре­мен­но вре­ме­то си те­че. Съ­деб­на­та ма­ши­на в Пе­та­та ре­пуб­ли­ка е ка­то съ­деб­ни­те ма­ши­ни в цял свят. Вър­ти се бав­но, вни­ма­тел­но и не ви­на­ги мно­го точ­но. Се­мей­ство Ра­ба оба­че не се от­каз­ва. Ис­ти­на­та е на тяхна стра­на! Фран­ция е стра­на­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. За да не се вър­нат в Ко­со­во, трябва да ос­та­нат тук, за­що­то за­ко­нът от­дав­на е ка­те­го­ри­чен - от­ка­жат ли ти вед­нъж в ед­на от стра­ни­те на Ев­ро­па, вли­заш в чер­ния спи­сък. И да опи­та­ш дру­га­де - няма да ста­не!

Та­ка, меж­ду де­ла, въз­ра­же­ния, но­ви де­ла и но­ви въз­ра­же­ния, ми­на­ват пет го­ди­ни. С доб­ри до­ку­мен­ти и доб­ра зап­ла­та то­ва вре­ме ми­на­ва неу­сет­но. Без ни­то ед­но от две­те - ка­тор­га! Еди­нстве­на­та ра­дост са но­ви­те де­ца в се­мей­ство­то. Две мом­че­та и ед­но мо­ми­чен­це. “Мал­ки­те” са ро­де­ни тук. Ма­тер­ният им ези­к е ко­со­вар­ският ал­бан­ски, но и три­те де­ца го­ворят френ­ски без ак­цент. Нап­ред­ват бър­зо в учи­ли­ще, има­т мно­го прия­те­ли. Ро­ди­те­ли­те съ­що са оби­ча­ни от съ­се­ди­те си в квар­тал Ка­пу­ци­ни­те. За всич­ки тях Фран­ция е то­ва пла­нин­ско град­че с мал­ко по­ве­че от шест хил­яди жи­те­ли.

Еди­нстве­на­та им гри­жа са до­ку­мен­ти­те. Ще дой­дат ли то­зи път? Не ид­ват! Вмес­то тях на шес­ти де­кем­ври 2006 ид­ват по­ли­цаи­те и ги от­веж­дат в ета­пни­я пункт на Лион­ско­то ле­ти­ще. След­ва “от­веж­да­не под стра­жа” до При­щи­на - Ко­со­во. Как е ми­на­ла про­це­ду­ра­та по “от­веж­да­не­то им”? А как би мог­ла да ми­не? Вие да поз­на­ва­те стра­на, в коя­то по­ли­ция­та си слу­жи със са­лон­ни ма­ние­ри ? За­то­ва и сиг­на­лът за тре­во­га е да­ден! И той проз­ву­ча­ва тол­ко­ва бър­зо и тол­ко­ва сил­но, че са­мо­ле­тът за­ми­на­ва без се­мей­ство Ра­ба. Пър­во­на­чал­но то­ва са пет­де­се­ти­на съг­раж­да­ни от квар­та­ла. Са­мо­ле­тът все пак за­ми­на­ва! След 21 дни, кои­то се­мей­ство­то пре­кар­ва в ета­пни­я пункт. Там има хра­на и чар­ша­фи, но и ре­шет­ки на про­зор­ци­те. На­ли е зат­вор, нор­мал­но е! Но с три де­ца, най-гол­ямо­то, от кои­то е на се­дем го­ди­ни ...

За те­зи три сед­ми­ци пла­нин­ско­то град­че се е пре­вър­на­ло в ба­ри­ка­да. Съз­да­ден е ко­ми­тет за за­щи­та на се­мей­ство Ра­ба. Под­пи­си­те, изи­сква­щи тяхно­то зав­ръ­ща­не, са ве­че 500.

Ед­но мал­ко ма­га­зин­че, от къ­де­то са па­за­ру­ва­ли, се прев­ръ­ща в гла­вен щаб. Към ко­ми­те­та се при­съе­дин­яват и някои от об­щи­на­ри­те. Мес­тният све­ще­ник (Ра­ба са мю­сюл­ма­ни) по­дар­ява па­кет све­щи и на вит­ри­на­та до тех­ни­те сним­ки плам­ва пла­мъ­че, кое­то ни­ко­га не за­гас­ва. Два пъ­ти сед­мич­но тук се съ­би­рат ак­ти­вис­ти­те на ко­ми­те­та, за да по­ка­жат,че не са заб­ра­ви­ли ис­ка­не­то си и не са от­стъ­пи­ли: “Ра­ба трябва да се вър­нат!”

В кметс­тво­то об­щи­на­ри­те реа­ги­рат по свое­му. В гол­яма­та за­ла три­ма кме­то­ве от ра­йо­на се съ­би­рат око­ло ма­са, на коя­то са пос­та­ве­ни сним­ки­те на три­те де­ца. Пре­па­са­ни с три­ко­льор­ни­те си шар­фо­ве, знак на кмет­ска­та власт, те се об­явяват за кръс­тни­ци на де­ца­та Ра­ба, ка­то произ­насят ри­туал­на­та фра­за: “Все­ки, кой­то вярва в Ре­пуб­ли­кан­ския де­виз - Сво­бо­да, Ра­венс­тво, Братс­тво, не­ка се при­съе­ди­ни към нас! Ние пое­ма­ме зак­ри­ла­та над те­зи де­ца”. То­ва е та­ка на­ре­че­но­то Ре­пуб­ли­кан­ско кръс­тни­чес­тво, оце­ляло през ве­ко­ве­те. Днес то няма юри­ди­чес­ка стой­ност, но заед­но със за­дъл­жи­тел­на­та гра­мо­та­ е сил­на емо­цио­нал­на под­кре­па за пад­на­лия ду­хом бе­жа­нец. До­ри и при­със­твие­то му да е сим­во­лич­но.

Прис­тиг­на­ло в При­щи­на, се­мей­ство­то се нас­тан­ява в друг град . По­не не ги поз­на­ват, но то­ва не е някой ме­га­по­лис. Ло­ша­та сре­ща мо­же да ста­не все­ки мо­мент. Стра­хът от­но­во ги е стег­нал за гър­ло­то. УЧК ве­че са мес­тна­та по­ли­ция. Са­мо че тя не аре­сту­ва. Тя обезглав­ява! Жи­веят от мал­ко­то па­ри, съб­ра­ни от тех­ния ко­ми­тет и от ко­ле­ти­те, кои­то не мо­гат да ид­ват все­ки ден, ни­то да дос­тавят всич­ко.

А ко­ми­те­тът във Фран­ция се раз­рас­тва по пра­ви­ло­то на снеж­на­та топ­ка. И ста­ва ла­ви­на!

Ве­че по­ве­че от три хил­яди ду­ши са се под­пи­са­ли под пе­ти­ция­та до ми­нис­тъ­ра на вът­реш­ни­те ра­бо­ти, с коя­то ис­кат се­мей­ство Ра­ба да се вър­не “у до­ма си в Грей”. Меж­ду под­пи­са­ли­те има кме­то­ве, се­на­то­ри, по­ли­ти­ци, пи­са­те­ли, ар­тис­ти, ху­дож­ни­ци, жур­на­лис­ти. Все име­на, кои­то зна­чат не­що във все­кид­не­вие­то на стра­на­та. И се­мей­ство Ра­ба се връ­ща! След че­ти­ри ме­се­ца. Не­ле­гал­но, как­то на вре­ме­то през 2001. Точ­на­та да­та е за­мес­те­на с “нас­ко­ро”. По из­чис­ле­ния на някои жур­на­лис­ти ве­роя­тно те са влез­ли око­ло 2-3 май 2007. Де­ца­та бър­зо са скри­ти при прия­те­ли, ба­ща­та е нао­ко­ло, но не с тях. Май­ка­та за­ми­на­ва за Па­риж. Там ко­ми­те­тът е под­гот­вил прес­кон­фе­рен­ция, на коя­то сту­ден­ти про­жек­ти­рат и кад­ри­те на скри­та­та си ка­ме­ра за пе­ри­пе­тии­те на Ра­ба до от­веж­да­не­то им в са­мо­ле­та.

За­що бе­ше нуж­на та­зи прес­кон­фе­рен­ция? За­що­то ед­на тай­на, за коя­то знаят два­ма ве­че не е тай­на. И нак­рая, но не на пос­лед­но място, за­що­то ед­но граж­дан­ско об­щес­тво, за да съ­щес­тву­ва, има нуж­да да спаз­ва за­ко­ни­те, кои­то са­мо си е съз­да­ло. Об­рат­но­то се на­ри­ча граж­дан­ско не­под­чи­не­ние. За щас­тие, чо­ве­кът се раз­ли­ча­ва от ма­ши­на­та по то­ва, че има пра­во на чувс­тва, сле­до­ва­тел­но да прег­ре­ша­ва. А ко­га­то чувс­тва­та вли­зат в кон­фликт с “бук­ва­та на за­ко­на”, то­ва се на­ри­ча “граж­дан­ско дос­той­нство”. Спо­ред мен. Кое­то не оз­на­ча­ва за­дъл­жи­тел­но,че съм прав.

Някол­ко дни след прес­кон­фе­рен­ция­та, на 4 май, Шпре­са и Йо­сиф Ра­ба, прид­ру­же­ни от два­ма се­на­то­ри, по­да­до­ха от­но­во в Пре­фек­ту­ра­та на Рон-Алп мол­ба за по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Спо­ред рег­ла­мен­та след сед­ми­ца те ще по­лу­чат необ­хо­ди­ми­те за то­ва фор­мул­яри. От да­тата на тяхно­то по­лу­ча­ва­не­то те има­т три сед­ми­ци, за да ги по­пълнят.

От­го­во­рът ще дой­де не по-ра­но два ме­се­ца. Ос­вен ако не­що не се е про­ме­ни­ло от вре­ме­то, ко­га­то бях пре­во­дач в Чер­ве­ния кръст. Дото­га­ва се­мей­ство Ра­ба има­т до­ку­мен­ти за вре­мен­но пре­би­ва­ва­не на те­ри­то­рия­та на Ре­пуб­ли­ка Фран­ция. Ка­къв ще бъ­де то­зи път от­го­во­рът от Па­риж, мисля, че не е труд­но да се га­дае. Тяхна­та уча­ст бе­ше по­ве­че от труд­на, но и та­ка доб­ре ог­ла­се­на от средс­тва­та за ма­со­ва ин­фор­ма­ция. А те­зи, кои­то не са ус­пе­ли да си съз­да­дат та­ки­ва вер­ни и про­бив­ни прия­те­ли?

И кол­ко ли са те в Ев­ро­па днес?

[*] OFPRA - Office Francais de Protection des Refugiers et Apatrides. Френ­ска служ­ба за за­щи­та на беж­нци­те и бе­зо­те­чес­тве­ни­ци­те. На прак­ти­ка ор­га­нът, кой­то ре­ша­ва да­ли да­ден еми­гран­т има пра­во да ос­та­не в стра­на­та или не. обратно