Гуча! Стихията на празника

В пуб­ли­ку­ва­ни­те пред­ва­ри­тел­но ано­та­ции фил­мът на Ду­шан Ми­лич “Гу­ча. Фес­ти­ва­лът на лю­бов­та” се ек­спо­ни­ра ка­то няка­къв бал­кан­ски ри­мейк на шек­спи­ро­ва­та тра­ге­дия “Ро­мео и Жу­лие­та”. По­вър­хнос­тно пог­лед­на­то, то­ва е та­ка, за­що­то сю­же­тът в об­щи ли­нии е иде­нти­че­н. Има­ме два­ма влю­бе­ни, чии­то ро­ди­те­ли не са­мо враж­ду­ват по­меж­ду си, но пос­тавят неп­рео­до­ли­ми прег­ра­ди пред бли­зос­тта на мла­ди­те. Има за­дъл­жи­тел­но­то нап­ре­же­ние и ди­на­ми­ка на раз­ка­за, зре­лищ­ни сблъ­съ­ци и про­чие поз­на­ти фа­бул­ни кли­ше­та. До­ри щас­тли­вият фи­нал, ма­кар и да­леч от тек­ста на Шек­спир, е съ­що кли­ше...

Впро­чем, при по-вни­ма­те­лен ана­ли­з ще от­крием още мно­го дру­ги кли­ше­та и от­кро­ве­ни ци­та­ти, заимс­тва­ни от раз­ни из­точ­ни­ци. Еди­ния­т от ге­рои­те, нап­ри­мер, има прякор Сач­мо, друг - Ро­ки, тре­ти пък е Сан­до­кан. Не е труд­но да се де­шиф­ри­рат по­доб­ни преп­рат­ки към зна­ко­ви пер­со­на­жи от кул­тур­на­та ис­то­рия не са­мо ка­то ав­то­ро­ва иро­ни­я или на­ми­га­не към зри­теля. Оче­вид­но е, че съз­да­те­ли­те на фил­ма съз­на­тел­но мислят и търсят коор­ди­на­ти­те на своя­та твор­ба в еди­н по-ши­рок кул­тур­но-ис­то­ри­чес­ки кон­текст. Не е слу­чай­но и усе­ща­не­то, че “Гу­ча. Фес­ти­ва­лът на лю­бов­та” е ин­спи­ри­ран от ран­ни­те произ­ве­де­ния на Еми­р Кос­ту­ри­ца, че но­си в се­бе си ха­рак­тер­на­та за име­ни­ти­я ре­жи­сьор пое­ти­ка и све­тоу­се­ща­не. Не са­мо за­що­то Кос­ту­ри­ца е еди­н от про­ду­цен­ти­те на фил­ма.

“Гу­ча. Фес­ти­ва­лът на лю­бов­та” (не­ка все пак по­со­ча ори­ги­нал­но­то заг­ла­вие на фил­ма, кое­то из­раз­ява да­леч по-цялос­тно ав­то­ро­ва­та иде­я - “Гу­ча. Да­ле­чен тром­пет”) е твор­ба, коя­то се опи­ра вър­ху поз­на­ти на­ра­тив­ни мо­де­ли в тър­се­не на собс­тве­на ху­до­жес­тве­на иде­нтич­нос­т. Ма­кар и да съз­да­ва впе­чат­ле­ние за не­що вто­рич­но, “Гу­ча­” е по свое­му ори­ги­нал­но произ­ве­де­ние, за­що­то в не­го от­кри­ва­ме при­със­твие­то на та­лан­тли­ви ав­то­ри, кои­то за­ла­гат на собс­тве­ни ин­вен­ции и градят зло­бод­нев­ни об­щес­тве­но-зна­чи­ми пос­ла­ния. При то­ва, за раз­ли­ка от яло­ви­те на­пъ­ни на всяка­къв род “а­ва­нгар­дис­ти­” и раз­но­по­соч­ни­те им ам­би­ции за зло­бод­нев­ност, те­зи пос­ла­ния са ло­гич­но и емо­цио­нал­но про­дъл­же­ние на прос­тич­кия раз­каз за лю­бов­та на мла­ди­те ге­рои от раз­лич­ни ет­но­си.

Прос­ти­чък, до­кол­ко­то са из­бег­на­ти из­ку­ше­ния­та от включ­ва­не­то на не­нуж­ни и нат­рап­чи­ви фа­бул­ни ли­нии, кои­то да ус­ложн­яват или да проб­ле­ма­ти­зи­рат кон­флик­та меж­ду мла­ди и ста­ри, ес­кпо­ни­ран на ет­ни­чес­ка плос­кост. Ина­че за­ло­же­ният в про­ти­во­пос­тав­яне­то меж­ду два­та ду­хо­ви ор­кес­тъ­ра неп­ри­ми­рим чо­веш­ки сблъ­сък е бла­го­дат­на поч­ва за по­ве­че или по-мал­ко аб­страк­тни раз­съж­де­ния на те­ма за ет­ни­чес­ка­та (не)тър­пи­мост или за същ­нос­тта на мул­ти­кул­тур­но­то ду­хов­но прос­транс­тво. Да, но ав­то­ри­те на “Гу­ча­” нямат на­ме­ре­ние да ек­сплоа­ти­рат съм­ни­тел­ни ди­ви­ден­ти от ко­нюн­ктур­на­та ак­туал­ност на по­доб­ни проб­ле­ми и кон­флик­ти.

Не че те не при­със­тват в твор­ба­та им. Не­що по­ве­че - тък­мо те са не са­мо в сър­це­ви­на­та на дра­ма­тич­ни­те ко­ли­зии, но оц­вет­яват по еди­н ха­рак­те­рен на­чин са­мо­то по­вес­тво­ва­ние. Ет­ни­чес­ко­то раз­ли­чие е зав­ръз­ка, но стои и в цен­тъ­ра на всич­ко, кое­то се случ­ва, без оба­че да се нат­рап­ва, за да бъ­де еле­мен­та­ри­зи­ра­но ка­то цялос­тно вну­ше­ние. Пре­ди всич­ко то­ва е филм за тър­жес­тво­то на лю­бов­та. И на та­лан­тли­вия чо­век. Ге­роят на “Гу­ча­” пре­ми­на­ва през теж­ки из­пи­та­ния от мо­рал­но ес­тес­тво, за да триум­фи­ра със своя тром­пет, над­дел­явай­ки в зре­лищ­но над­свир­ва­не над всеп­риз­нат май­стор на ин­стру­мен­та. И тък­мо на фи­на­ла е емо­цио­нал­но-смис­ло­ва­та кул­ми­на­ция на твор­ба­та, къ­де­то се съ­би­рат всич­ки фа­бул­ни ли­нии, раз­хвърл­яни при­вид­но хао­тич­но в то­зи ене­рги­че­н раз­каз за коп­неж по не­дос­ти­жи­мо­то съ­вър­шенс­тво. Но съ­щин­ска­та сти­хия на фил­ма е му­зи­ка­та - уди­ви­тел­но жиз­не­на и вир­туоз­на, неу­дър­жи­ма в своя зав­лад­яващ ри­тъм. Оче­вид­но съз­да­те­ли­те на “Гу­ча­” не са прос­то лю­би­те­ли на ет­но­фол­ка, а не­го­ви вдъх­но­ве­ни поз­на­ва­чи. То­ва им поз­вол­ява не са­мо да ре­гис­три­рат ед­но му­зи­кал­но съ­би­тие (кон­крет­ния фес­ти­вал в мал­ко­то сръб­ско град­че), но да го ин­тер­пре­ти­рат през еди­н лю­бо­вен сю­жет-при­каз­ка щас­тлив край.

Наис­ти­на, при реа­ли­за­ция­та на “Гу­ча­” са до­пус­на­ти чис­то ре­жи­сьор­ски и дра­ма­тур­ги­чес­ки сла­бос­ти, кои­то из­да­ват лип­са­та на по­ве­че про­фе­сио­на­лен опи­т у ав­то­ри­те. Те се за­беля­зват, как­то се каз­ва, от пръв пог­лед, но ед­ва ли са ре­ша­ва­щи за цялос­тно­то зву­че­не на фил­ма. Не­го­ва­та бли­ка­ща ене­рги­я зав­лад­ява зри­тел­на­та за­ла, нае­лек­три­зир­а въз­прия­тие­то и го во­ди из не­ве­роя­тния свят на страс­ти, ам­би­ции и воля за се­беут­вър­жда­ва­не.

Всич­ко някак неу­сет­но пос­ти­га и важ­на­та смис­ло­ва за­да­ча. Из­кус­тво­то обе­дин­ява хо­ра от раз­лич­ни ет­но­си, а неиз­беж­ни­те кон­флик­ти меж­ду от­дел­ни лич­нос­ти, из­бли­ци­те на не­тър­пи­мост и пред­раз­съ­дъ­ци се прео­дол­яват ус­пеш­но еди­нстве­но в спо­ра на по­ле­то на ду­хов­но­то със­те­за­ние. То­ва именно не на­кърн­ява чо­веш­ко­то дос­той­нство, а ут­вър­жда­ва твор­чес­ка­та ус­тре­ме­ност на лич­нос­тта, ней­на­та ис­тин­ска стой­ност в об­щес­тво­то.

Ето в то­ва търся ка­чес­тва­та на то­зи наг­лед неп­ре­тен­цио­зен, но ис­крен и то­пъл филм.