Ха­га отново раз­де­ли сър­би и мю­сюл­ма­ни

При­съ­да­та от Ха­га на Меж­ду­на­род­ния съд ще има мно­го се­риоз­ни пос­ле­ди­ци не са­мо вър­ху дъл­гос­роч­ни­те от­но­ше­ния меж­ду Бел­град и Са­рае­во, но и вър­ху про­це­са на по­ми­ре­ние на Бал­ка­ни­те. За­го­во­ри се, че Са­рае­во мо­же да пов­диг­не но­ви об­ви­не­ния ве­че про­тив Сър­бия, а не как­то бе пре­ди про­тив СРЮ, коя­то се тран­сфор­ми­ра по къс­но в Дър­жав­на об­щност “Съ­рби­я и Чер­на Го­ра”. Вед­на­га след об­явява­не­то на при­съ­да­та в Ха­га мю­сюл­ман­ският член в бос­нен­ско­то ко­лек­тив­но пред­се­да­телс­тво Ха­рис Си­лай­джич, под­крепян от своя пред­шес­тве­ник Сю­лей­ман Ти­хич, се об­яви­ха за пром­яна на кон­сти­ту­цион­на рам­ка вът­ре в Бос­на и Хер­це­го­ви­на, спо­ред коя­то ос­вен бос­нен­ско-мю­сюл­ман­ска­та фе­де­ра­ция съ­щес­тву­ва и Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска.

Си­лай­джич и Ти­хич не­вед­нъж са на­ри­ча­ли Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска “ге­но­цид­но тво­ре­ние”, кое­то об­тег­на от­но­ше­ния­та меж­ду сър­би­те и мю­сюл­ма­ни­те в Бос­на. Мес­тни­те сръб­ски­те ли­де­ри зая­ви­ха, че не мо­же да бъ­де тър­се­на ко­лек­тив­на от­го­вор­ност на бос­нен­ски­те сър­би за прес­тъп­ле­ния­та сре­щу мю­сюл­ма­ни­те по вре­ме на вой­на­та през 1992-1995 г. в бив­ша­та юго­слав­ска ре­пуб­ли­ка.

Спо­ред Ха­рис Си­лай­джич ан­ти­мю­сюл­ман­ски­те нас­трое­ния в Ев­ро­па са до­ве­ли до ре­ше­ние­то от 26 фев­руа­ри в Ха­га, спо­ред кое­то Сър­бия не е ор­га­ни­зи­ра­ла ге­но­цид в Бос­на по вре­ме на вой­на­та (1992 - 1995). Си­лай­джич зая­ви още, че Ев­ро­па е би­ла "по-бла­гос­клон­на към сръб­ския те­ри­то­риа­лен ек­спан­зио­ни­зъм, от­кол­ко­то към де­мок­ра­ция­та, за коя­то се борят бос­нен­ски­те мю­сюл­ма­ни". Не изо­ста­на по-на­зад и Глав­ният мюф­тия на Бос­на Мус­та­фа Це­рич, кой­то зая­ви свои­те опа­се­ни­я, че мю­сюл­ма­ни­те ще бъ­дат под­ло­же­ни на съ­що­то, как­то и ев­реи­те в Ев­ро­па, ако не­ща­та не ево­люи­ра­т. Над­явам се, че ис­лямо­фо­бия­та, коя­то ца­ри се­га в Ев­ро­па и в за­пад­ния свят, няма да стиг­не до мю­сюл­ман­ски Хо­ло­кост, ка­за още Це­рич в ин­тер­вю за Би Би Си. Мно­гоб­рой­ни­те ми­тин­ги в Са­рае­во и Мос­тар про­тив при­съ­да­та в Ха­га по­ка­за­ха кол­ко мал­ко са се про­ме­ни­ли не­ща­та в бив­ша­та юго­ре­пуб­ли­ка и кол­ко кре­хък е меж­дует­ни­чес­кият мир.

Из­нас­яне­то на вът­реш­ния проб­лем меж­ду сър­би и мю­сюл­ма­ни в Бос­на на ев­ро­пей­ския ки­лим мо­же да пре­диз­ви­ка още по­ве­че оче­рта­ва­що­то се про­ти­во­пос­тавя-не меж­ду хрис­тия­ни и мю­сюл­ма­ни на Ста­рия кон­ти­нент. Та­зи го­ди­на ще бъ­де мно­го важ­на за са­мос­тоя­тел­но­то бъ­де­ще на Бос­на, тъй ка­то пред­стои ми­сия­та на меж­ду­на­род­на­та об­щност да се от­тег­ли от Са­рае­во, а час­ти­те на ЕUFOR ще бъ­дат драс­тич­но сви­ти през близ­ки­те ме­се­ци.

За то­ва, че про­це­сът от Ха­га ще има дъл­гот­рай­ни пос­ледс­твия го­во­ри и фак­тът, че мю­сюл­ма­ни­те, оце­ле­ли и за­вър­на­ли се по до­мо­ве­те си в град Среб­ре­ни­ца след кла­не­то, из­вър­ше­но там от сръб­ски­те си­ли по вре­ме на бос­нен­ска­та вой­на, зап­ла­ши ма­со­во да на­пус­не гра­да, ако той не по­лу­чи спе­циа­лен ста­тут, на­ми­рай­ки се се­га под юри­сдик­ция­та на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска, в из­точ­на Бос­на.

Са­дък Ах­ме­то­вич, де­пу­тат от Среб­ре­ни­ца, зая­ви: "ако меж­ду­на­род­на­та об­щност има няка­къв мо­рал, тя не би­ва да поз­во­ли жер­тви­те на ге­но­ци­да да бъ­дат уп­равл­ява­ни от оне­зи, кои­то го из­вър­ши­ха. Или Среб­ре­ни­ца ще бъ­де из­вън юри­сдик­ция­та на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска, или ние ще се из­се­лим от Среб­ре­ни­ца", ка­за още той. Ли­де­ри­те на бос­нен­ски­те мю­сюл­ма­ни раз­прос­тра­ни­ха дек­ла­ра­ция, под­пи­са­на от мно­жес­тво из­тък­на­ти граж­да­ни на Среб­ре­ни­ца, пред­ла­га­ща ста­тут, по­до­бен на то­зи на се­вер­но­то реч­но прис­та­ни­ще Бръч­ко, ка­то "неут­ра­лен ра­йон" със са­моуп­рав­ле­ние.

От­дел­яне­то на Среб­ре­ни­ца мо­же да взри­ви вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ка­та об­ста­нов­ка в Бос­на, ка­то пос­та­ви под съм­не­ние це­лос­тта на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска. А ако то­ва за­поч­не мо­же мно­го лес­но да бъ­де де­нон­си­ран Дей­тън­ският мир, кой­то сло­жи край на кър­ва­вия бал­кан­ски кон­фликт от на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни.

Пре­мие­рът на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска, Ми­ло­рад До­дик, нес­лу­чай­но при­зо­ва мю­сюл­ма­ни­те, жи­те­ли на Среб­ре­ни­ца, да иг­но­ри­рат по­ли­ти­чес­ки­те ма­ни­пу­ла­ции, ид­ва­щи от Са­рае­во. Той до­ри обе­ща да от­де­ли до­пъл­ни­тел­но фи­нан­си­ра­не за съ­жив­ява­не­то на за­пуст­яла­та Среб­ре­ни­ца.

Вър­хов­ният пред­ста­ви­тел на ЕС в Бос­на Крис­тиян Шварц-Ши­линг по­се­ти Среб­ре­ни­ца и се опи­та да ра­зу­бе­ди мю­сюл­ма­ни­те от гра­да да не на­пус­кат, как­то и да прие­мат при­съ­да­та от Меж­ду­на­род­ният съд в Ха­га.

Бошн­яшкият и хър­ват­ският член на пред­се­да­телс­тво­то на Бос­на и Хер­це­го­ви­на Ха­рис Си­лай­джич и Жел­ко Ком­шич, как­то и ли­де­ри­те на про­бошн­яшки­те пар­тии под­кре­пи­ха на сре­ща­та в Среб­ре­ни­ца ини­циа­ти­ва­та да се прие­ме за­кон, с кой­то Среб­ре­ни­ца да по­лу­чи ста­тус на ок­ръг (дис­трикт), да се из­клю­чи от пра­во­мо­щия­та на ин­сти­ту­ции­те на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска и да се пос­та­ви под юри­сдик­ция­та на ор­га­ни­те на Бос­на и Хер­це­го­ви­на. На сре­ща­та при­със­тва­ха и за­пад­ни пос­ла­ни­ци, ак­ре­ди­ти­ра­ни в Са­рае­во.

Сръб­ски­те пред­ста­ви­те­ли в об­щин­ския съ­вет в Среб­ре­ни­ца при­пом­ни­ха, че за пос­лед­ни­те някол­ко го­ди­ни за­ра­ди дис­кри­ми­на­ция от стра­на на мес­тни­те мю­сюл­ма­ни в гра­да са го на­пус­на­ли бли­зо 10 000 сър­би. На сре­ща­та в Среб­ре­ни­ца не при­със­тва­ха пред­ста­ви­те­ли на ин­сти­ту­ции­те от Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска.

На ход се­га е Баня Лу­ка. Спо­ред мно­зи­на наб­лю­да­те­ли в Баня Лу­ка (глав­ният град на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска бел. на авт.) и Бел­град про­це­си­те в ре­гио­на на Бал­ка­ни­те мо­гат да ока­жа­т свое­то въз­дей­ствие вър­ху цялос­тна­та ар­хи­тек­ту­ра на си­гур­ност вър­ху за­пад­на­та им част.

Все по-чес­то се пра­ви връз­ка меж­ду про­це­си­те, свър­за­ни с бъ­де­щия ста­тут на юж­на­та сръб­ска про­вин­ция Ко­со­во, коя­то в слу­чай че по­лу­чи пра­во­то да се от­де­ли от Бел­град, мо­же да бъ­де пос­лед­ва­на от Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска в Бос­на, след ка­то ве­че би има­ло съз­да­ден пре­це­дент. А то­ва без съм­не­ния би пре­диз­ви­ка­ло тру­со­ве в нес­та­бил­но­то пос­тю­гос­лав­ско прос­транс­тво и но­ви кри­зи.

На­къ­де ще тръг­не бал­кан­ско­то до­ми­но е все още ра­но да се ка­же, но от­се­га оба­че е ясно, че то мо­же и да не се под­ре­ди спо­ред пред­ва­ри­тел­ни­те оча­ква­ни­я. Осо­бе­но ако си­туа­ция­та око­ло ста­ту­та на Ко­со­во не по­лу­чи своя спо­луч­лив епи­ло­г и меж­ду­на­род­на­та об­щност не на­ме­ри фор­му­ла­та за съв­мес­тно съ­жи­телс­тво меж­ду мес­тни­те ал­бан­ци и сър­би.

Ина­че Бал­ка­ни­те би­ха се из­пра­ви­ли по­не пред някол­ко се­риоз­ни кри­зи - Ко­со­во, бъ­де­ще­то на Ма­ке­до­ния и ал­бан­ският фак­тор там, как­то и про­це­си­те в Бос­на, ма­кар влас­ти­те в Бел­град, Ско­пие, Са­рае­во и При­щи­на да от­ри­чат, че има как­ва­то и да е връз­ка меж­ду тях.