Химикалката победена от меча
Свободата на словото в Русия е повече от атакувана, тя се намира в смъртна заплаха. На 01.03 Иван Сафронов, уволнен полковник и кореспондент по военните въпроси в руския вестник “Комерсант”, почина, след като падна от прозореца на своя апартамент. Сафронов пишеше на деликатни теми, включително за злоупотребите в армията, за грешки при тестването на отбранителна технология, както и за руските оръжейни сделки със страни като Сирия и Иран. Ако се намерят доказателства за разчистване на сметки, Сафронов ще бъде четиринайсетият журналист убит в Русия от 2000-та година насам (или годината, в която Владимир Путин бе избран за президент), само защото си е вършел работата.
Въпреки че прокурорите бързо започнаха криминално разследване на смъртта на Сафронов, този факт едва ли ще успее да уплаши враговете на руските журналисти и да ги възпре от бъдещи посегателства. За платените убийства на тринайсетте журналисти в Путинова Русия нито един убиец не е бил изправен пред съд; в повечето случаи властите дори не са успели да проведат смислено разследване. Очевидно и тринайсетте журналисти са били убити във връзка със своята работа, а още повече репортери са страдали от физически нападки, криминални обвинения и постоянен тормоз.
Репортажите за Чечня винаги са били опасни. Путин усети особено остро силата на пресата в Чечня - телевизионните кадри на първата война и техният ефект върху зрителите изиграха решаваща роля в настройването на общественото мнение против войната - и му коства доста усилия да затвори Чечня за всякакви форми на външен надзор. През октомври бе застреляна Анна Политковская, разследващ журналист за “Новая Газета”, известна със смелите си репортажи за Чечня, очевидно в опит да се попречи на излизането на статията й за злоупотребите на про-кремълските чеченски лидери. Но Чечня не е единствената тема, с която репортерите в Русия се занимават на свой собствен риск. Разследванията на чувствителни зони от правителствената политика, особено корупцията и бизнес практиките, също са оказаха опасни за журналистическото здраве.
Нападенията срещу журналисти са престъпления не само срещу отделните личности, но и срещу самата свобода на словото, защото такива атаки и неспособността на правителството да защитава журналистите могат да имат доста отрезвяващ ефект върху цялата преса. Комитетът за защита на журналистите отрежда на Русия трето място като най-опасна държава в света за журналисти, след Ирак и Афганистан, определение, което би трябвало да вбеси и смути руските власти, но с обратен знак и да зарадва онези, които искат да сплашат пресата.
Русия е не само опасна среда за журналистите, но е и твърде ограничаваща. Все по-често критичната преса се смята за престъпна. При Путин Кремъл подчини медиите в Русия след серия внимателно дирижирани нападения и арести, вследствие на които всички национални телевизии и повечето национални вестници са контролирани от Кремъл или от про-Кремълски компании. Журналистите са изправени пред криминални наказания, включително глоби, изправителен труд и престой в затвор за простъпки като очерняне, обида и остра нападка срещу някоя обществена фигура.
Скорошни поправки на закона за екстремизма определят някои форми на очерняне на представители на правителството и отпечатването на “оправдания на тероризма” като криминално-екстремистки актове, способни да доведат до затварянето на вестниците, които ги публикуват. През февруари руският върховен съд одобри ликвидацията на дружеството за руско-чеченско приятелство, правозащитна организация, отчасти защото не е могло да се разграничи от директора си Станислав Дмитриевски. Миналата година Дмитриевски, издател на вестника на сдружението, бе осъден с обвинение за “подстрекаване на расова или етническа омраза”, след като той публикува изявленията на чеченските бунтовнически лидери, призоваващи за международни преговори за прекратяване на конфликта и за това избирателите да не преизбират Путин.
Смъртта на Сафронов стана факт точно месец след като на конференция на първи февруари Путин призна за преследването на журналисти и обеща да “направи всичко необходимо, за да защити медиите”. Засега нещата не вървят особено добре. В месеца след обещанието на Путин полицията нападна северно-кавказкия офис на базирания в Лондон Институт за отразяване на войната и мира и насилствено накара да бъде арестуван независимия издател на един независим седмичник и след подправени обвинения да бъде вкаран в психиатрия. Съдът постанови “Комерсант” да изплати компенсация на новоизбрания чеченски президент Рамзан Кадиров за отпечатването на критична статия за него. А един журналист в област Владимир е бил съден за престъпно опозоряване, след като подхвърлял коментари за губернатора на областта в един интернет чатрум.
Февруарското обещание на Путин да защитава журналистите е добре дошло, макар и доста закъсняло. Но засега и особено в светлината на скорошната подозрителна смърт на Сафронов, то звучи неубедително. Заложени са не само последният остатък от свобода на словото в Русия, но и животът на нейните журналисти.