Химикалката победена от меча

Сво­бо­да­та на сло­во­то в Ру­сия е по­ве­че от ата­ку­ва­на, тя се на­ми­ра в смър­тна зап­ла­ха. На 01.03 Иван Саф­ро­нов, уво­лне­н пол­ков­ник и ко­рес­пон­дент по воен­ни­те въп­ро­си в рус­кия вес­тник “Ко­мер­сант”, по­чи­на, след ка­то пад­на от про­зо­ре­ца на своя апа­рта­мен­т. Саф­ро­нов пи­ше­ше на де­ли­кат­ни те­ми, вклю­чи­тел­но за злоу­пот­ре­би­те в ар­мия­та, за греш­ки при тес­тва­не­то на от­бра­ни­тел­на тех­но­ло­гия, как­то и за рус­ки­те оръ­жей­ни сдел­ки със стра­ни ка­то Си­рия и Ира­н. Ако се на­мерят до­ка­за­телс­тва за раз­чис­тва­не на смет­ки, Саф­ро­нов ще бъ­де че­ти­ри­най­се­тият жур­на­лист уби­т в Ру­сия от 2000-та го­ди­на на­сам (или го­ди­на­та, в коя­то Вла­ди­мир Пу­тин бе из­бран за пре­зи­дент), са­мо за­що­то си е вър­шел ра­бо­та­та.

Въп­ре­ки че про­ку­ро­ри­те бър­зо за­поч­на­ха кри­ми­нал­но раз­след­ва­не на смър­тта на Саф­ро­нов, то­зи факт ед­ва ли ще ус­пее да уп­ла­ши вра­го­ве­те на рус­ки­те жур­на­лис­ти и да ги въз­пре от бъ­де­щи по­се­га­телс­тва. За пла­те­ни­те убий­ства на три­най­сет­те жур­на­лис­ти в Пу­ти­но­ва Ру­сия ни­то еди­н уб­иец не е бил из­пра­вен пред съд; в по­ве­че­то слу­чаи влас­ти­те до­ри не са ус­пе­ли да про­ве­дат смис­ле­но раз­след­ва­не. Оче­вид­но и три­най­сет­те жур­на­лис­ти са би­ли уби­ти във връз­ка със своя­та ра­бо­та, а още по­ве­че ре­пор­те­ри са стра­да­ли от фи­зи­чес­ки на­пад­ки, кри­ми­нал­ни об­ви­не­ния и пос­тоя­нен тор­моз.

Ре­пор­та­жи­те за Чечня ви­на­ги са би­ли опа­сни. Пу­тин усе­ти осо­бе­но ос­тро си­ла­та на пре­са­та в Чечня - те­ле­ви­зион­ни­те кад­ри на пър­ва­та вой­на и тех­ният ефе­кт вър­ху зри­те­ли­те изи­гра­ха ре­ша­ва­ща роля в нас­трой­ва­не­то на об­щес­тве­но­то мне­ние про­тив вой­на­та - и му кос­тва дос­та уси­ли­я да зат­во­ри Чечня за всякак­ви фор­ми на вън­шен над­зор. През ок­том­ври бе зас­трел­яна Ан­на По­лит­ков­ская, раз­след­ващ жур­на­лист за “Но­вая Га­зе­та”, из­вес­тна със сме­ли­те си ре­пор­та­жи за Чечня, оче­вид­но в опи­т да се поп­ре­чи на из­ли­за­не­то на ста­тия­та й за злоу­пот­ре­би­те на про-кре­мъл­ски­те че­чен­ски ли­де­ри. Но Чечня не е еди­нстве­на­та те­ма, с коя­то ре­пор­те­ри­те в Ру­сия се за­ни­ма­ват на свой собс­твен риск. Раз­след­ва­ния­та на чувс­тви­тел­ни зо­ни от пра­ви­телс­тве­на­та по­ли­ти­ка, осо­бе­но ко­руп­ция­та и биз­нес прак­ти­ки­те, съ­що са ока­за­ха опа­сни за жур­на­лис­ти­чес­ко­то здра­ве.

На­па­де­ния­та сре­щу жур­на­лис­ти са прес­тъп­ле­ния не са­мо сре­щу от­дел­ни­те лич­нос­ти, но и сре­щу са­ма­та сво­бо­да на сло­во­то, за­що­то та­ки­ва ата­ки и нес­по­соб­нос­тта на пра­ви­телс­тво­то да за­щи­та­ва жур­на­лис­ти­те мо­гат да има­т дос­та от­резв­яващ ефе­кт вър­ху цяла­та пре­са. Ко­ми­те­тът за за­щи­та на жур­на­лис­ти­те от­реж­да на Ру­сия тре­то място ка­то най-опа­сна дър­жа­ва в све­та за жур­на­лис­ти, след Ира­к и Аф­га­нис­тан, оп­ре­де­ле­ние, кое­то би трябва­ло да вбе­си и сму­ти рус­ки­те влас­ти, но с об­ра­тен знак и да за­рад­ва оне­зи, кои­то ис­кат да спла­шат пре­са­та.

Ру­сия е не са­мо опа­сна сре­да за жур­на­лис­ти­те, но е и твър­де ог­ра­ни­ча­ва­ща. Все по-чес­то кри­тич­на­та пре­са се смята за прес­тъп­на. При Пу­тин Кре­мъл под­чи­ни ме­дии­те в Ру­сия след се­рия вни­ма­тел­но ди­ри­жи­ра­ни на­па­де­ния и аре­сти, вследс­твие на кои­то всич­ки на­цио­нал­ни те­ле­ви­зии и по­ве­че­то на­цио­нал­ни вес­тни­ци са кон­тро­ли­ра­ни от Кре­мъл или от про-Кре­мъл­ски ком­па­нии. Жур­на­лис­ти­те са из­пра­ве­ни пред кри­ми­нал­ни на­ка­за­ния, вклю­чи­тел­но гло­би, из­пра­ви­те­лен труд и прес­той в зат­вор за прос­тъп­ки ка­то оче­рняне, оби­да и ос­тра на­пад­ка сре­щу някоя об­щес­тве­на фи­гу­ра.

Ско­рош­ни поп­рав­ки на за­ко­на за ек­стре­миз­ма оп­ре­делят някои фор­ми на оче­рняне на пред­ста­ви­те­ли на пра­ви­телс­тво­то и от­пе­чат­ва­не­то на “оп­рав­да­ния на те­ро­риз­ма” ка­то кри­ми­нал­но-ек­стре­мис­тки ак­то­ве, спо­соб­ни да до­ве­дат до зат­вар­яне­то на вес­тни­ци­те, кои­то ги пуб­ли­ку­ват. През фев­руа­ри рус­кият вър­хо­вен съд одо­бри лик­ви­да­ция­та на дру­жес­тво­то за рус­ко-че­чен­ско прия­телс­тво, пра­во­за­щит­на ор­га­ни­за­ция, от­час­ти за­що­то не е мог­ло да се раз­гра­ни­чи от ди­рек­то­ра си Ста­нис­лав Дмит­риев­ски. Ми­на­ла­та го­ди­на Дмит­риев­ски, из­да­тел на вес­тни­ка на сдру­же­ние­то, бе осъ­де­н с об­ви­не­ние за “подс­тре­ка­ва­не на ра­со­ва или ет­ни­чес­ка ом­ра­за”, след ка­то той пуб­ли­ку­ва из­явле­ния­та на че­чен­ски­те бун­тов­ни­чес­ки ли­де­ри, при­зо­ва­ва­щи за меж­ду­на­род­ни пре­го­во­ри за прек­рат­ява­не на кон­флик­та и за то­ва из­би­ра­те­ли­те да не преиз­би­рат Пу­тин.

Смър­тта на Саф­ро­нов ста­на факт точ­но ме­сец след ка­то на кон­фе­рен­ция на пър­ви фев­руа­ри Пу­тин приз­на за прес­лед­ва­не­то на жур­на­лис­ти и обе­ща да “нап­ра­ви всич­ко необ­хо­ди­мо, за да за­щи­ти ме­дии­те”. За­се­га не­ща­та не вървят осо­бе­но доб­ре. В ме­се­ца след обе­ща­ние­то на Пу­тин по­ли­ция­та на­пад­на се­вер­но-кав­каз­кия офи­с на ба­зи­ра­ния в Лон­дон Ин­сти­тут за от­раз­ява­не на вой­на­та и ми­ра и на­силс­тве­но на­ка­ра да бъ­де аре­сту­ва­н не­за­ви­си­мия из­да­тел на еди­н не­за­ви­сим сед­мич­ник и след под­пра­ве­ни об­ви­не­ния да бъ­де вка­ран в пси­хиат­рия. Съ­дът пос­та­но­ви “Ко­мер­сант” да из­пла­ти ком­пен­са­ция на но­воиз­бра­ния че­чен­ски пре­зи­дент Рам­зан Ка­ди­ров за от­пе­чат­ва­не­то на кри­тич­на ста­тия за не­го. А еди­н жур­на­лист в об­ласт Вла­ди­мир е бил съ­ден за прес­тъп­но опо­зор­ява­не, след ка­то под­хвърлял ко­мен­та­ри за гу­бер­на­то­ра на об­лас­тта в еди­н ин­тер­нет чат­рум.

Фев­руар­ско­то обе­ща­ние на Пу­тин да за­щи­та­ва жур­на­лис­ти­те е доб­ре дош­ло, ма­кар и дос­та за­късн­яло. Но за­се­га и осо­бе­но в свет­ли­на­та на ско­рош­на­та по­доз­ри­тел­на смърт на Саф­ро­нов, то зву­чи неу­бе­ди­тел­но. За­ло­же­ни са не са­мо пос­лед­ният ос­та­тък от сво­бо­да на сло­во­то в Ру­сия, но и жи­во­тът на ней­ни­те жур­на­лис­ти.

www.hrw.org