Има ли европейски стандарти в областта на подслушването

На­пос­ле­дък не ми­на­ва ме­сец без в ме­дии­те да гръм­не скан­дал за не­за­кон­но под­слуш­ва­не на по­ли­ти­ци и биз­нес­ме­ни. Ос­вен то­ва прес­трел­ки­те с ком­про­ма­ти, из­вле­че­ни от све­де­ния, съб­ра­ни чрез при­ла­га­не на т.нар. СРС, т.е. чрез под­слуш­ва­не, тай­но фил­ми­ра­не, сни­ма­не и т.н. ста­на­ха тол­ко­ва оби­чай­ни, че ве­че поч­ти не правят впе­чат­ле­ние, ма­кар че ин­фор­ма­ция­та, по­лу­че­на чрез пол­зва­не на нег­лас­ни средс­тва, трябва да е стро­га следс­тве­на тай­на. У нас служ­би­те слухтят под път и над път - спо­ред някои пуб­ли­ка­ции на ме­сец се да­ват око­ло де­сет хил­яди раз­ре­ше­ния за пол­зва­не на СРС. То­ва се пра­ви с бла­го­то на­ме­ре­ние да бъ­де раз­кри­та и раз­би­та ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност, тра­фи­кът на хо­ра, ко­ли и нар­ко­ти­ци, как­то и да бъ­дат “хва­на­ти” ко­рум­пи­ра­ни­те чи­нов­ни­ци, чен­ге­та и по­ли­ти­ци. Но, “чу­вай­ки ни”, под­слуш­ва­чи­те нау­ча­ват мо­ре от дан­ни - кой ко­го оби­ча, ко­го мра­зи, кой лъ­же и кой ма­же, кой ко­му как­во дъл­жи и чия лю­бов­ни­ца е она­зи да­ма, а меж­ду тях пон­яко­га се случ­ва да има и по­лез­на ин­фор­ма­ция, год­на да слу­жи за до­ка­за­телс­тво пред съд. Спо­ред раз­лич­ни вес­тни­кар­ски пуб­ли­ка­ции тя е не по­ве­че от око­ло ед­на двай­се­та от всич­ко до­би­то.

Ала Кон­сти­ту­ция­та и за­ко­ни­те пазят лич­ния ни жи­вот и за­то­ва из­пол­зва­не­то на СРС за до­би­ва­не на све­де­ния се под­чин­ява ос­вен на За­ко­на за СРС, още и на НПК и НК. Вто­рият кри­ми­на­ли­зи­ра ог­лас­ява­не­то на дан­ни, по­лу­че­ни ле­гал­но чрез из­пол­зва­не на СРС-та. Ка­то гле­да­ме кол­ко мно­го се ти­ра­жи­рат раз­ни све­де­ния, за кои­то не се крие, че са по­лу­че­ни по то­зи път, оче­вид­но в ре­гу­ла­ция­та не­що се­риоз­на ку­ца. При то­ва ни­кой не знае да­ли има и кол­ко са слу­чаи­те на скрит шан­таж чрез дан­ни от СРС-та от стра­на на МВР слу­жи­те­ли към склон­ни да платят за спо­кой­ствие­то си хо­ра.

В края на май еди­н от по­ред­ни­те скан­да­ли - чрез ори­ги­нал­нос­тта си - на­но­во прив­ле­че вни­ма­ние­то. Вре­мен­на пар­ла­мен­тар­на ко­ми­сия под пред­се­да­телс­тво­то на де­пу­та­та от БНС Бо­рис­лав Бъл­га­ри­нов, от­ка­за да раз­ре­ши сне­ма­не­то на иму­ни­те­та на на­род­ния пред­ста­ви­тел То­ма То­мов, ар­гу­мен­ти­рай­ки се и с то­ва, че в ис­ка­не­то на глав­ния про­ку­рор има об­ви­не­ния, ос­но­ва­ва­щи се на неп­ра­во­мер­на упо­тре­ба на под­слуш­ва­не. То­ва бе­ше по­во­дът за раз­го­во­ра в ре­дак­ция­та на “О­бек­тив” на 6 юни меж­ду Бъл­га­ри­нов и из­вес­тния пра­во­за­щи­тен ад­во­кат Йон­ко Гро­зев. В не­го по­ка­них­ме да уча­ства­т пър­во про­ку­рор Ма­ле­на Фи­ли­по­ва, за­щи­та­ва­ла пред ко­ми­сия­та ис­ка­не­то на глав­ния про­ку­рор Вел­чев, а пос­ле и на­чал­ни­ка й - за­мес­тник-глав­ния про­ку­рор Ва­ле­ри Пър­ва­нов, но и два­ма­та от­ка­за­ха, преп­ра­щай­ки ни към ше­фа си, кой­то оба­че по вре­ме на под­го­тов­ка­та на раз­го­во­ра се на­ми­ра­ше чак в Ки­тай. Та­ка ста­но­ви­ще­то на про­ку­ра­ту­ра­та, пре­търп­яла в то­зи слу­чай по­ра­же­ние, няма­ше кой да за­щи­ти.

“О­бек­тив” се над­ява, че Вел­чев или някой от хо­ра­та му все пак ще из­ло­жат пред чи­та­те­ли­те ар­гу­мен­ти­те си в след­ващ брой.

Как­во трябва да се про­ме­ни в за­ко­но­да­тел­но­то ре­гу­ли­ра­не на под­слуш­ва­не­то, за да се опа­зи чес­тта и дос­той­нство­то на хо­ра­та, има­т ли ли­ца­та с иму­ни­те­т за­щи­та сре­щу пол­зва­не­то на СРС-та, как­во да сто­рим, за да мо­же об­щес­тво­то по-доб­ре да знае кой, как и за­що - ма­кар и ле­гал­но - се ро­ви в лич­ния ни жи­вот, ка­къв е ев­ро­пей­ският стан­дарт в та­зи об­ласт. То­ва бяха те­ми­те в пред­ла­га­ния по-до­лу раз­го­вор.

ОБЕ­КТИ­В: Те­ма­та днес е из­пол­зва­не­то на СРС и злоу­пот­ре­би­те с тях. То­ва е голям пра­во­за­щи­тен проб­лем, за­що­то под­слуш­ва­не­то, прос­лед­ява­не­то, фо­тог­ра­фи­ра­не­то, фил­ми­ра­не­то са нав­ли­за­не в ин­тим­ния свят на хо­ра­та и ако то не е по пра­ви­ла­та, мо­же да е уда­р вър­ху дос­той­нство­то и пра­ва­та на чо­ве­ка. Мис­ли­те ли, че За­ко­нът за СРС се нуж­дае от “ре­монт­”?

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Няма пер­фек­тен за­кон. То­зи за СРС в об­щи ли­нии е до­бър, но някои не­ща трябва да се про­менят. Раз­ми­на­ват се дей­ствия­та на служ­би­те, кои­то из­пол­зват СРС-та и те­зи, на кои­то се раз­по­реж­да да из­вър­шват то­ва. За вто­ри­те трябва да се из­гот­ви нов за­кон, ог­ра­ни­ча­ващ хо­ра­та с дос­тъп и пра­во на раз­по­реж­да­не със СРС-та, кои­то би­ха мог­ли да из­нуд­ват раз­ни ли­ца. След пос­лед­ни­те някол­ко слу­чая смятам, че СРС не мо­гат да бъ­дат пол­зва­ни да се под­слуш­ва ли­це, без да е да­де­но раз­ре­ше­ние. Скан­да­лът меж­ду Ов­ча­ров и Але­ксан­дро­в пот­вър­жда­ва то­ва: под­слуш­ват ед­но ли­це, а се по­лу­ча­ва ин­фор­ма­ция за дру­ги хо­ра, кои­то нямат от­но­ше­ние към съот­вет­но­то де­ло.

А след про­ме­ни­те в НПК, за да се пол­зват СРС е необ­хо­ди­мо да има об­ра­зу­ва­но до­съ­деб­но произ­водс­тво. За­то­ва смятам, че ин­фор­ма­ция­та, по­лу­ча­ва­на по то­зи на­чин (слу­ша­ме еди­н, а се ин­те­ре­су­ва­ме от друг) не мо­же да бъ­де пол­зва­на. Се­га то­ва не е уре­де­но.

ОБЕ­КТИ­В: Чл. 33 от За­ко­на за СРС за­дъл­жа­ва те­зи, кои­то знаят дан­ни, по­лу­че­ни ле­гал­но с по­мощ­та на СРС, да не ги раз­глас­яват. Но не каз­ва как­во ста­ва, ако ги ог­ласят.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: За­то­ва трябва сил­но да бъ­де ог­ра­ни­чен кръ­гът на хо­ра­та, кои­то се за­поз­на­ват с дан­ни, до­би­ти чрез СРС. Се­га не са­мо на­чал­ни­кът на съот­вет­на­та служ­ба, а от под­чи­не­ния му до ми­нис­тъ­ра - всич­ки има­т та­зи ин­фор­ма­ция.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Съг­ла­сен съм с то­зи ас­пект на проб­ле­ма. Част от не­го е и на­чи­нът, по кой­то се об­ра­бот­ва ин­фор­ма­ция­та в МВР, съб­ра­на със СРС. То­ва е по вое­ни­зи­ра­на­та ло­ги­ка на ми­нис­терс­тво­то, къ­де­то на­чал­ни­кът ви­на­ги знае по­ве­че от под­чи­не­ни­те. Тя поз­вол­ява раз­нас­яне­то на всич­ки дан­ни, без то­ва да е необ­хо­ди­мо за кон­крет­но­то раз­след­ва­не. То­зи проб­лем се поя­ви и с ос­нов­на­та ре­фор­ма на НПК - съз­да­ва­не­то на доз­на­тел­ския апа­ра­т. Тя та­ка и не се по­лу­чи, за­що­то МВР не мо­же­ше да прег­лът­не фак­та, че на­чал­ни­ци­те ще взе­мат по-мал­ко па­ри от доз­на­те­ли­те, тъй ка­то за тяхна­та ра­бо­та се ис­ка по-гол­яма ква­ли­фи­ка­ция. Во­де­ща­та ло­ги­ка - на­чал­ни­кът ви­на­ги да про­вер­ява как­во пра­ви под­чи­не­ният, след­ва да се от­ме­ни по от­но­ше­ние на СРС; кон­су­ми­ра­не­то на дан­ни­те трябва да се зат­во­ри в раз­след­ва­щия еки­п (про­ку­рор - доз­на­тел), за да не мо­гат те да из­ти­чат и да се злоу­пот­реб­ява с тях.

ОБЕ­КТИ­В: Член 31 от За­ко­на за СРС каз­ва, че “Ма­те­риал­ният но­си­тел, съ­дър­жащ ин­фор­ма­ция, коя­то не се из­пол­зва за из­готв­яне на ве­щес­тве­ни до­ка­за­телс­тва, се уни­що­жа­ва... в 10-дне­вен срок”. Но в не­го мо­гат да се нап­равят без­брой ко­пия!

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Случ­ва се да из­те­че ин­фор­ма­ция, но то­ва не е прак­ти­ка.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Ос­вен сис­тем­ният проб­лем с из­пол­зва­не­то на ин­фор­ма­ция­та в МВР и въз­мож­нос­тта тя да из­ти­ча вън от кон­крет­но­то раз­след­ва­не, дру­гият прин­ци­пен проб­лем е лип­са­та на дос­та­тъч­но аг­ре­си­вен, ефе­кти­ве­н и ре­гул­ярен пар­ла­мен­та­рен кон­трол. По ло­ги­ка­та на уре­дба­та на дър­жа­ва­та, Ко­ми­сия­та по вът­реш­на си­гур­ност и об­щес­твен ред при НС трябва пе­рио­дич­но да кон­тро­ли­ра служ­би­те ка­то пре­вен­ция сре­щу не­за­кон­но из­пол­зва­не на СРС. Проб­лем е неиз­жив­яно­то раз­би­ра­не за об­хва­та на кон­тро­ла. Ско­ро глав­ният про­ку­рор ка­за, че няма да да­де ин­фор­ма­ция на НС, а пре­ди някол­ко дни ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти зая­ви: “И мои­те слу­жи­те­ли няма да ид­ват при вас”. То­ва трябва да се про­ме­ни!

ОБЕ­КТИ­В: То­ва про­ти­во­ре­чи на Кон­сти­ту­ция­та, там пи­ше, че пар­ла­мен­тар­ни­те ко­ми­сии има­т пра­во да из­вик­ват все­ки.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Ако не се за­си­ли аг­ре­сив­нос­тта на пар­ла­мен­тар­ния кон­трол, то как­ви­то и да са за­ко­ни­те, по­не­же ни­кой за­кон не се из­пълн­ява сам, ви­на­ги ще има въз­мож­нос­ти за пре­цен­ка по це­ле­съоб­раз­ност и за злоу­пот­ре­ба с власт. За­то­ва уси­лия­та трябва да са към прев­ръ­ща­не­то на пар­ла­мен­тар­ния кон­трол в ефе­кти­ве­н.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: В да­де­ни си­туа­ции оп­ре­де­ле­ни хо­ра знаят мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли, до­ри чле­но­ве­те на кон­крет­на­та ко­ми­сия, за коя­то ста­на ду­ма. Но мно­го не­ща не би­ва да се об­явяват от спец­служ­би­те. Ние пра­вим про­вер­ки по два­та слу­чая на са­моу­бий­ство (на на­чал­ни­ка на Ар­хи­ва и в Па­на­гю­ри­ще).

Про­вер­ява­ме слу­чаи­те в “То­пло­фи­ка­ция­”, по ох­ра­на­та на раз­ни хо­ра в Съ­деб­на­та па­ла­та, но мо­же би наис­ти­на по­ве­де­ние­то ни не е аг­ре­сив­но. Има мно­го доб­ро­на­ме­ре­ни ми­нис­три и те си каз­ват всич­ко, до­ка­то от Ру­мен Пет­ков труд­но мо­же да се до­бие ин­фор­ма­ция.

Ин­стру­мен­тът на пар­ла­мен­тар­ния кон­трол не се при­ла­га цялос­тно не са­мо в на­ша­та, но и в дру­ги­те ко­ми­сии.

Трябват промени в режима на публичност

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Трябва да про­ме­ним ре­жи­ма на пуб­лич­ност за СРС. Об­щес­тво­то трябва да знае кол­ко обе­мно се пол­зват, кол­ко стру­ват и кол­ко са ефе­ктив­ни. Не мо­же об­щият брой на раз­ре­ше­ния­та за из­пол­зва­не на СРС да бъ­де сто хил­яди, а в САЩ да заяв­яват, че са хил­яда. Трябва да има го­диш­ни док­ла­ди, в кои­то да се от­чи­та из­пол­зва­не­то на СРС-та. Трябва да има връз­ка меж­ду тяхно­то из­пол­зва­не и ефе­ктив­нос­тта - в кол­ко от слу­чаи­те те се пол­зват в на­ка­за­тел­но­то произ­водс­тво за до­каз­ва­не на ви­на, до­кол­ко то­ва во­ди до ре­зул­тат­но на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не. При из­пол­зва­не­то на СРС по от­но­ше­ние на зап­ла­ха за на­цио­нал­на­та си­гур­ност съ­що трябва да има няка­къв кон­трол, за­що­то там съ­деб­ният кон­трол е ог­ра­ни­чен, а ефе­ктив­ния­т кон­трол след то­ва чрез про­вер­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­телс­тва ни­ко­га не се случ­ва (за­що­то то­ва не са СРС, чия­то цел е да съ­би­рат до­ка­за­телс­тва). За­то­ва е важ­но и тук да има ре­гул­ярен кон­трол, кой­то да да­ва по-на­деж­дна ин­фор­ма­ция.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Има иде­я за на­пис­ва­не на нов за­кон за спе­циал­ни­те служ­би, спо­ред кой­то ръ­ко­во­ди­те­ли­те ще се из­би­рат по съот­вет­ния ред. Има­ше на­пи­сан та­къв проект, но се видя, че уп­равлява­щи­те нямат же­ла­ние да го има и друг да уп­равл­ява служ­би­те. След пол­зва­не­то на СРС, ако няма ре­зул­тат и дан­ни­те са уни­що­же­ни, ли­це­то, сре­щу кое­то са пол­зва­ни, след­ва да бъ­де уве­до­ме­но.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: То­ва трябва да бъ­де въ­ве­де­но, за­що­то е стан­дар­тна ев­ро­пей­ска и аме­ри­кан­ска прак­ти­ка. Трябва да се уре­ди за­ко­но­да­тел­но на­рас­тва­не­то на рол­ята на про­ку­ро­ра при ис­ка­не­то за из­пол­зва­не на СРС. НПК бе­ше про­ме­нен, та­ка че от пър­вия мо­мент на всяко раз­след­ва­не про­ку­ро­рът е във­ле­чен, та ко­га­то пред­ставя об­ви­не­ние­то в съ­да, да има пред­ста­ва как­ви до­ка­за­телс­тва са съб­ра­ни и до­кол­ко те са ре­ле­ван­тни, за да мо­же да нап­ра­ви цялос­тна оце­нка. След­ва са­мо ка­то из­клю­че­ние служ­би­те на МВР да за­поч­ват съ­би­ра­не­то на ин­фор­ма­ция по собс­тве­на ини­циа­ти­ва. Во­де­ща­та прак­ти­ка трябва да е то­ва да ста­ва по ис­ка­не на про­ку­ро­ра.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: В някои час­ти За­ко­нът за СРС про­ти­во­ре­чи на НПК. Необ­хо­ди­ма е се­риоз­на пром­яна в не­го. При­ветс­твам ду­ми­те ви.

ОБЕ­КТИ­В: При “ре­монт­” на За­ко­на за СРС трябва да се за­пи­ше, че из­пол­зва­не­то им не мо­же да ста­ва по друг на­чин ос­вен при за­поч­на­то на­ка­за­тел­но произ­водс­тво. БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Съ­дия­та няма да раз­ре­ши, ако няма об­ра­зу­ва­но до­съ­деб­но произ­водс­тво. Се­га под­слуш­ват няко­го, а всъщ­ност ин­фор­ма­ция­та, коя­то се ин­те­ре­су­ва служ­би­те, е за дру­ги ли­ца. Факт е, че зао­би­калят за­ко­на. Та­ки­ва дан­ни не след­ва да се из­пол­зват. ОБЕ­КТИ­В: Все по-чес­то в ме­дии­те “се раз­мах­ват” дан­ни, по­лу­че­ни чрез под­слуш­ва­не, и се пол­зват в по­ли­ти­чес­ки бит­ки и раз­пра­ви, а след то­ва ста­ва скан­дал, свър­зан с упо­тре­ба­та на СРС. В слу­чая с де­пу­та­та То­ма То­мов има­ше съм­не­ния за неп­ра­во­мер­но­то им пол­зва­не. Та­ка оти­ва­ме към вто­рия кръг проб­ле­ми - да­ли тек­сто­ве­те на чл. 339 и чл. 360 от НК са дос­та­тъч­но ефе­ктив­на спи­рач­ка сре­щу клю­карс­тва­не­то с дан­ни, по­лу­че­ни по нег­ла­сен път?

Нуждаем се от нов Наказателен кодекс

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Нуж­даем се от из­цяло нов НК, за­що­то то­зи е ос­тарял. При­гаж­да­ме го, но труд­но се ре­фор­ми­ра. При­мер: опи­тах­ме се да го про­ме­ним по слу­чая “Ван­ко 1”, но не ста­на, за­що­то трябва да се про­менят и дру­ги тек­сто­ве. Или слу­чаят със за­дър­жа­ния ру­мън­ски жур­на­лист в Ру­се, кой­то нак­рая бе­ше оп­рав­дан.

ОБЕ­КТИ­В: Трябва да има пре­циз­на уре­дба на из­пол­зва­не­то на нег­лас­ни средс­тва за до­ку­мен­ти­ра­не на пос­тъп­ки на об­щес­тве­но важ­ни ли­ца с цел ин­фор­ма­ция на об­щес­тво­то. То­ва, кое­то нап­ра­ви­ха ру­мън­ският жур­на­лист и Би Би Си в слу­чая с Ива­н Слав­ков, не мо­же да се смята за ком­про­ме­ти­ра­не. Тук Ев­ро­пей­ският съд има ясна по­ли­ти­ка и смята, че пра­во­то на пуб­лич­ни­те ли­ца за за­щи­та на лич­ни­те им пре­живява­ния е по-мал­ко, от­кол­ко­то на дру­ги­те хо­ра.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: За­ко­ни­те за та­зи ма­те­рия трябва сил­но да ог­ра­ни­чат въз­мож­нос­ти­те за пол­зва­не на та­зи ин­фор­ма­ция. Та­ка няма да има нуж­да да се пус­кат в дей­ствие раз­по­ред­би­те на чл. 339 и 360 от НК.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Не смятам, че ще се слу­чи не­що, ако ги про­ме­ним. Те да­ват об­щи заб­ра­ни. Не съм чу­вал за де­ло сре­щу чо­век от МВР за не­за­кон­но из­пол­зва­не на СРС. И да се из­ме­ни НК, ако Воен­на про­ку­ра­ту­ра не ис­ка да раз­след­ва, ни­що няма да ста­не, опи­ра­ме до съ­би­ра­не на до­ка­за­телс­тва и пов­ди­га­не на об­ви­не­ние. То­ва ви­на­ги е голям проб­лем. От пра­во­за­щит­но гле­ди­ще е ка­то с по­ли­цей­ско­то на­си­лие. Нямат же­ла­ние да търсят от­го­вор­ност за то­ва.

Има дру­ги на­чи­ни, кои­то трябва да сра­ботят, за да няма злоу­пот­ре­би със СРС: вът­ре­шен кон­трол в МВР, за­ко­но­да­телс­тво, ог­ра­ни­ча­ва­що пол­зва­те­ли­те, и пар­ла­мен­та­рен кон­трол. Те след­ва да ни да­дат срав­ни­тел­но ра­зум­ни га­ран­ции сре­щу злоу­пот­ре­би.

Кол­ко­то до об­щес­тве­ния ин­те­рес - то­ва е въп­рос на тъл­ку­ва­не на за­кон. Ко­га­то ин­фор­ма­ция­та е от зна­чим об­щес­твен ин­те­рес, ней­но­то из­нас­яне не мо­же да бъ­де сан­кцио­ни­ра­но. То­ва е ба­зи­сен прин­цип на меж­ду­на­род­но пра­во, на пряко при­ло­жи­ми у нас нор­ми. За­то­ва и ру­мън­ският жур­на­лист бе­ше ос­во­бо­ден.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Слу­чаи­те със Слав­ков и с ру­мън­ския жур­на­лист не са на ед­на плос­кост. До­ри то­ва, че в за­ко­на не е по­со­че­но кои са СРС-та­та сти­га за оп­рав­да­ва­не­то на ру­мъ­не­ца.

ОБЕ­КТИ­В: Друг ва­жен проб­лем е из­пол­зва­не­то на СРС за хо­ра с иму­ни­те­т. Ко­ми­сия­та на г-н Бъл­га­ри­нов не удо­влет­во­ри ис­ка­не­то на глав­ния про­ку­рор за сне­ма­не на иму­ни­те­та на То­ма То­мов и по­ра­ди неп­ра­во­мер­но, спо­ред нея, пол­зва­не на СРС-та.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Още с из­би­ра­не­то ми за пред­се­да­тел ре­ших, че трябва мно­го по-за­дъл­бо­че­но да се за­поз­ная с ма­те­риа­ли­те на про­ку­ра­ту­ра­та, за­що­то ни­коя вре­мен­на ко­ми­сия не е има­ла пред­се­да­тел от опо­зи­ция­та. Чес­то съм се из­каз­вал про­тив де­пу­тат­ския иму­ни­те­т, но в край­на смет­ка ус­пяхме да про­ка­ра­ме са­мо то­ва де­пу­та­тът сам да мо­же да ис­ка свал­яне­то му. Ка­то се за­поз­нах с из­пра­те­ни­те ни от Глав­на­та про­ку­ра­ту­ра ма­те­риа­ли, със ста­но­ви­ще­то на зам.-глав­ния про­ку­рор Пър­ва­нов и на про­ку­рор Ма­ле­на Фи­ли­по­ва, видях, че в тях се съ­дър­жа всич­ко дру­го, но не и дан­ни за из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние. Лип­сва­ха как­ви­то и да са до­ка­за­телс­тва. Ис­ка­не­то бе­ше в 6 пун­кта. Но по ни­кой от тях не бе­ше по­со­че­но как­во прес­тъп­ле­ние е из­вър­ше­но. Еди­н при­мер: “Г-н То­мов през еди-коя си го­ди­на ка­то ра­йо­нен про­ку­рор ор­га­ни­зи­ра из­воз­ване­то на 120 то­на сто­ма­на и чу­гун”. То­ва не е опи­са­ние на прес­тъп­ле­ние. Не е по­со­че­но и по кой текст от НК е ква­ли­фи­ци­ра­но дея­ние­то. Нак­рая има ци­ти­ра­ни пет чле­на от НК, а об­ви­не­ния­та са шест и не се знае кой към кое дея­ние се от­нася. Нап­ра­ви ми впе­чат­ле­ние, че част от до­ка­за­телс­тва­та са са­мо раз­пи­ти на сви­де­те­ли-тъ­жи­те­ли или жал­би, по­да­де­ни пре­ди 10 го­ди­ни, без да са раз­пит­ва­ни се­га. Дру­ги­те бяха до­би­ти са­мо от СРС. Ко­га­то дан­ни по­чи­ват са­мо на еди­н тъ­жи­тел и на СРС, те не са до­ка­за­телс­тва. Се­га са раз­пи­та­ни сви­де­те­ли, кои­то каз­ват, че об­ви­не­ния­та сре­щу г-н То­мов не са вер­ни; раз­пи­та­ни са на­чал­ни­ци­те на сме­ни в мит­ни­ци­те то­га­ва и те твърдят, че не са има­ли дру­ги ос­вен слу­жеб­ни от­но­ше­ния с про­ку­ро­ри­те То­мов и Ви­кен­тиев. Та­ка е по всич­ки пун­кто­ве.

Знаех, че про­ку­ра­ту­ра­та и об­щес­тво­то ще са про­тив от­ка­за ни и ми бе­ше труд­но да гла­су­вам за не­го, но го нап­ра­вих с вът­реш­но убе­жде­ние и съв­сем про­фе­сио­нал­но. По­ка­за­тел­но бе­ше и то­ва, че пле­нар­на­та за­ла ни под­кре­пи. Досе­га е ис­кан иму­ни­те­тъ­т на 8 или 9 ко­ле­ги, но са­мо на г-н То­мов той не е снет.

Мисля, че след то­ва, кое­то се слу­чи - при лип­са на как­ви­то и да е дан­ни г-н То­мов да е из­вър­шил прес­тъп­ле­ния да се ис­ка иму­ни­те­тъ­т му, не би­ва в пар­ла­мен­та да се пус­кат ис­ка­ния за съз­да­ва­не­то на та­ки­ва вре­мен­ни ко­ми­сии.

ОБЕ­КТИ­В: Раз­след­ва­не се пра­ви, за да се ус­та­но­ви да­ли твър­де­ния­та, кои­то ули­ча­ва­т няко­го в не­що, са вер­ни. Без не­го не мо­жем да пре­це­ним да­ли ули­ча­ва­щи­те твър­де­ния са ис­тин­ни или не.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Прин­ци­пен проб­лем е, че не е ясно как­во пре­цен­ява НС - че има дан­ни, кои­то ще из­дър­жат в съд или че има дос­та­тъч­но дан­ни за об­ра­зу­ва­не на на­ка­за­тел­но произ­водс­тво?

Пър­во­то е да има някак­ви дан­ни. Те не трябва да бъ­дат ни­то дос­та­тъч­ни, ни­то съв­сем убе­ди­тел­ни, но да съз­да­ват по­доз­ре­ние и на ба­за­та му НС да ка­же: “Да, има ос­но­ва­тел­но по­доз­ре­ние и от­там на­та­тък про­це­сът ще се до­каз­ва на­ка­за­тел­но”. Вто­ро­то, кое­то трябва да нап­ра­ви НС (то за­то­ва е по­ли­ти­чес­ки ор­ган), е да ка­же:

“Ра­зслед­ва­не­то се­га сре­щу то­зи де­пу­тат не е мо­ти­ви­ра­но от дру­ги съоб­ра­же­ния ос­вен юри­ди­чес­ки­”. То­ва са не­ща­та, кои­то трябва да пре­цен­ява НС по дей­ства­ща­та уре­дба за иму­ни­те­та на де­пу­та­ти­те.

ОБЕ­КТИ­В: От­ка­зът на ко­ми­сия­та на г-н Бъл­га­ри­нов де­бе­ло е под­пла­тен с иде­ята за неп­ра­во­мер­но из­пол­зва­не на СРС сре­щу хо­ра с иму­ни­те­т. То­мов е бил под­слуш­ван и ка­то де­пу­тат, а за то­ва спо­ред ко­ми­сия­та е нуж­но спе­циал­но раз­ре­ше­ние. За­то­ва ко­ми­сия­та каз­ва, че до­ри са­мо то­ва е дос­та­тъч­но за обо­снов­ка на от­ка­за. Как­ви са гра­ни­ци­те на пол­зва­не на СРС сре­щу ли­ца с иму­ни­те­т?

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Ка­то прие­мах­ме пра­ви­ла­та за ра­бо­та на ко­ми­сия­та, зая­вих, че не сме ор­ган, кой­то ще оп­ре­деля ви­на. Тъй че не след­ва да ко­мен­ти­ра­ме има ли до­ка­за­телс­тва, как­ви са те - год­ни или не­год­ни и т.н., ма­кар че мал­ко раз­ши­рих­ме те­ма­та. В Пра­вил­ни­ка на НС се каз­ва, че трябва да пре­це­ним да­ли има дос­та­тъч­но дан­ни, че де­пу­тат е из­вър­шил теж­ко прес­тъп­ле­ние или прес­тъп­ле­ние по член еди кой си. Ако има дан­ни, ние трябва да раз­ре­шим сне­ма­не­то на иму­ни­те­та.

То­ва, кое­то е съ­би­ра­но сре­щу г-н То­мов, е съ­би­ра­но, за да мо­же, ко­га­то е пра­ве­но той да бъ­де из­нуд­ван от раз­ни хо­ра, но не е дос­та­тъч­но ка­то год­но до­ка­за­телс­тво за тър­се­не на ви­на от не­го. През 1998-1999 г. е да­де­но раз­ре­ше­ние за из­пол­зва­не на СРС сре­щу То­мов и Ви­кен­тиев, но с вли­за­не­то му в НС се ис­ка раз­ре­ше­ние от дру­ги ор­га­ни. От Глав­на­та про­ку­ра­ту­ра има­ше из­явле­ние, че ос­вен дан­ни­те, кои­тосмятат, че има­т от 1997 и 1998 г., има и дан­ни след 2001 г., но то­ва не е вклю­че­но в ис­ка­ния­та на глав­ния про­ку­рор. По­не­же г-н То­мов е под­слуш­ван и ка­то де­пу­тат, то­ва го­во­ри за не­ко­рек­тно от­но­ше­ние от стра­на на служ­би­те към НС.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Тук има два въп­ро­са, кои­то трябва да се раз­гра­ни­чат. Пър­вият е до­кол­ко сне­ма­не­то на иму­ни­те­та на То­мов и ре­ше­ние­то на Ва­ша­та ко­ми­сия е ос­но­ва­тел­но или не. Вто­рият е до­кол­ко ис­ка­не­то на про­ку­ра­ту­ра­та и на­чи­нът на съ­би­ра­не на до­ка­за­телс­тва е знак, че има­ме проб­лем с из­пол­зва­не­то на СРС-та. За мен ре­ше­ние­то на Вре­мен­на­та ко­ми­сия е сму­ща­ва­що в два ас­пек­та. Пър­вият е, че тя е ре­ши­ла да ра­бо­ти при зак­ри­ти вра­ти. Няма ос­но­ва­ния за то­ва, за­що­то раз­след­ва­не­то до гол­яма сте­пен е прик­лю­чи­ло. То съ­що има два ас­пек­та - съ­деб­но-пра­вен и по­ли­ти­чес­ки. За да има до­ве­рие в на­чи­на, по кой­то ра­бо­ти НС и че не ста­ва въп­рос за прик­ри­ва­не на от­го­вор­ност, ре­ше­ние­то за­що пар­ла­мен­тът счи­та, че няма дос­та­тъч­но дан­ни трябва да е пуб­лич­но. Дру­гият проб­лем е ра­бо­та­та на про­ку­ра­ту­ра­та. Тя вне­се ис­ка­не, но не го за­щи­ти пуб­лич­но. Ко­га­то ста­ва ду­ма за на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност на де­пу­та­ти и ми­нис­три, проб­ле­мът е кол­ко­то съ­деб­но-пра­вен, тол­ко­ва и по­ли­ти­чес­ки. Няма как да има об­щес­тве­но до­ве­рие в ра­бо­та­та на ин­сти­ту­ции­те, ако та­ки­ва ре­ше­ния се взе­мат, без да има­ме пред­ста­ва как­ви са дан­ни­те. А ко­ми­сия­та не е от­го­во­ри­ла на въп­ро­си­те, свър­за­ни с кон­крет­ни­те дан­ни. Че­тей­ки ста­но­ви­ще­то й, нямам ни­как­ва иде­я как­ви дан­ни има сре­щу То­мов, ко­га са съ­би­ра­ни и до­кол­ко съз­да­ват по­доз­ре­ние за прес­тъп­ле­ние. До­ри и с про­фе­сио­нал­но­то си зна­ние от всич­ко то­ва не мо­га да си из­градя за­вър­ше­на пред­ста­ва. За­що про­ку­ра­ту­ра­та внася об­ви­не­ние, а пос­ле я няма, за да го за­щи­ти?! На прак­ти­ка и тя за­сек­рет­ява про­це­са и то­ва е проб­лем от глед­на точ­ка на ле­ги­тим­нос­тта му.

Що се от­нася до пол­зва­не­то на СРС и опа­снос­тта от злоу­пот­ре­ба и из­нуд­ва­не с тях трябва да ка­жа, че при пре­диш­но­то ръ­ко­водс­тво на про­ку­ра­ту­ра­та та­зи тен­ден­ция бе­ше мно­го ясна - да се съ­би­рат до­ка­за­телс­тва, но не за да се осъ­щест­вява на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не, а за да бъ­дат ком­про­ме­ти­ра­ни и из­нуд­ва­ни хо­ра­та.

Има­м съм­не­ние, че е ясно ре­шен проб­ле­мът за хо­ра­та с иму­ни­те­т. Ис­ка­не­то за иму­ни­те­та и сваляне­то му обе­зсмисл­я въз­мож­нос­тта за пол­зва­не на СРС. И за­що трябва да има иму­ни­те­т?! Уре­дба, коя­то не поз­вол­ява пол­зва­не­то на СРС, пре­ди то­зи, сре­щу ко­го­то ще се упо­требя­т, да знае за то­ва, ги обе­зсмисл­я. Не мисля, че се­га та­зи сис­те­ма е доб­ре ор­га­ни­зи­ра­на.

ОБЕ­КТИ­В: Учу­два­м се от не­точ­нос­тта в ре­ше­ние­то на НС. НПК заб­ран­ява ли­ца с иму­ни­те­т да бъ­дат прев­ръ­ща­ни в об­вин­яе­ми без раз­ре­ше­ние­то на НС. Но за да бъ­де пре­вър­на­то ед­но ли­це в об­вин­яем, пре­ди то­ва трябва сре­щу не­го да е за­поч­на­ло раз­след­ва­не; не мо­же да ста­не об­вин­яем без раз­ре­ше­ние, но то­ва не зна­чи, че не мо­же да има раз­след­ва­не, а зна­чи и СРС, ако е нуж­но. Пол­зва­не­то им сре­щу То­мов, до­ка­то е де­пу­тат, не би­ло пра­во­мер­но спо­ред вас. Ако е та­ка, раз­след­ва­не сре­щу де­пу­тат въоб­ще не мо­же да поч­не.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Трябва да раз­след­ва­ме не­ща­та в тяхна­та цялост. В За­ко­на за СРС има сро­ко­ве, в кои­то те мо­гат да се из­пол­зват. Ако не пос­тиг­нат це­ли­те си, се уни­що­жа­ва­т. Но дан­ни­те от СРС-та­та още ги има. Пром­яна в Кон­сти­ту­ция­та за от­па­да­не­то на иму­ни­те­та би до­ве­ла до от­па­да­не­то на всич­ки дру­ги проб­ле­ми. А как­во пра­вим се­га? Съз­да­ва­ме ко­ми­сии, ан­га­жи­ра­ме слу­жи­те­ли, средс­тва и т.н. Аз, как­то и гол­яма част от ко­ле­ги­те, до­ри и от уп­равл­ява­ща­та коа­ли­ция, вклю­чи­тел­но гол­яма част от ма­гис­тра­ти­те и об­щес­тве­нос­тта, мис­лим, че иму­ни­те­т не трябва да има. Не че не мо­гат да се из­пол­зват СРС сре­щу де­пу­тат, но сис­те­ма­та ста­ва тро­ма­ва. Дай Бо­же пром­яна­та в Кон­сти­ту­ция­та да се слу­чи в след­ва­щи­те го­ди­на-две и да пад­не иму­ни­те­тъ­т! Няма го ве­че при ма­гис­тра­ти­те, но все­ки виж­да, че те си ра­ботят нор­мал­но.

Депутатът не може да има имунитет за това, което е вършил преди

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Аб­сур­дно е, за­що­то ка­то де­пу­тат, спо­ред вас, той има иму­ни­те­т за то­ва, кое­то е вър­шил пре­ди. А сми­съ­лът му е да го за­щи­та­ва от по­ли­ти­чес­ка ата­ка се­га.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Иму­ни­те­ти­те трябва да от­пад­нат, а с тях и и въз­мож­нос­тта за из­нуд­ва­не. Трябва да се про­менят За­ко­нът за СРС и Кон­сти­ту­ция­та, да има нов За­кон за спе­циал­ни­те служ­би.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Об­съж­дах­те ли да­ли за­се­да­нието по док­ла­да за г-н То­мов да бъ­де при зак­ри­ти вра­ти?

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: В док­ла­да ни е на­пи­са­но, че са раз­глеж­да­ни неп­рик­лю­чи­ли пре­пис­ки, че има не­за­вър­ше­но до­съ­деб­но произ­водс­тво, че са из­пол­зва­ни СРС, чии­то дан­ни не би­ва да се ог­лас­яват; то­ва са ос­но­ва­ния­та за лип­са на раз­гла­са.

ЙОН­КО ГРО­ЗЕВ: Или НС трябва да вле­зе в по­зи­ция­та си на по­ли­ти­чес­ки ор­ган и то­га­ва по оп­ре­де­ле­ние всич­ко е пуб­лич­но, за­що­то ста­ва въп­рос за об­щес­тве­но до­ве­рие (то­га­ва пра­во­мо­щия­та му са в пъ­лен обе­м), или прие­ма, че има мно­го ог­ра­ни­че­на роля, за­що­то ос­нов­но дей­стващ ор­ган в слу­чая е съ­деб­на­та сис­те­ма, а нес­вър­ши­ли раз­след­ва­ния не се раз­глас­яват. То­га­ва са­мо пог­леж­да да­ли няма по­доз­ре­ние в по­ли­ти­чес­ки еле­мен­т. Май тук са се сме­си­ли две­те.

БО­РИС­ЛАВ БЪЛ­ГА­РИ­НОВ: Не мо­же да бъ­де об­яве­но де­ло, кое­то се­га се раз­след­ва и ние не сме ка­то про­ку­ра­ту­ра­та, коя­то на­пос­ле­дък има по­ве­че ме­дий­ни из­яви по неп­рик­лю­чи­ли де­ла, от­кол­ко­то из­вър­ше­ни следс­тве­ни дей­ствия по тях.