Ими­гра­ция­та в Бъл­га­рия: мит и/или реал­ност

В из­вес­тен сми­съл е нео­би­чай­но да се пред­ставя кни­га, из­лязла от пе­чат пре­ди цяла го­ди­на, и все пак, по свой собс­твен на­чин, та­зи ре­цен­зия е съв­сем нав­ре­мен­на. През та­зи го­ди­на аз са­ма­та има­х въз­мож­ност да се сблъс­кам с пре­диз­ви­ка­телс­тва­та, съ­пътс­тва­щи из­след­ва­не­то на миг­рант­ски­те об­щнос­ти в Бъл­га­рия, и в то­зи мо­мент оце­нява­м в мно­го по-гол­яма сте­пен пос­тиг­на­то­то от ав­тор­ския еки­п на Ими­гра­ция­та в Бъл­га­рия [1], от­кол­ко­то ве­роя­тно бих го нап­ра­ви­ла пре­ди го­ди­на, ко­га­то фор­мал­но би след­ва­ло да се поя­ви ед­на ре­цен­зия.

Ими­гра­ция­та в Бъл­га­рия е из­да­ние на Меж­ду­на­род­ния цен­тър за из­след­ва­не на мал­цинс­тва­та и кул­тур­ни­те взаи­мо­дей­ствия (IMIR) и пред­ставл­ява сбор­ник науч­ни сту­дии, из­гот­ве­ни от еки­п из­сле­до­ва­те­ли на IMIR и Бъл­гар­ска­та ака­де­ми­я на нау­ки­те, под със­та­ви­телс­тво­то и ре­дак­ция­та на доц. д-р Ан­на Кръс­те­ва, ръ­ко­во­ди­тел на Де­пар­та­мен­та по по­ли­ти­чес­ки нау­ки и Цен­тъ­ра за ев­ро­пей­ски, бе­жан­ски, миг­ра­цион­ни и ет­ни­чес­ки из­след­ва­ния към Нов бъл­гар­ски уни­вер­си­те­т. Вес­тник “Ка­пи­та­л” [2] пръв нап­ра­ви опи­т да за­пъл­ни ин­фор­ма­цион­ния ва­куум по от­но­ше­ние на ими­гра­ция­та в Бъл­га­рия cъс своеоб­раз­но пред­став­яне на кни­га­та с по­ре­ди­ца от ста­тии, в кои­то са­ми­те ав­то­ри из­ла­гат в дос­тъ­пен и ин­три­гу­ващ вид свои­те наб­лю­де­ния вър­ху ос­нов­ни­те миг­рант­ски об­щнос­ти в Бъл­га­рия: ара­бска­та, аф­ри­кан­ска­та, виет­нам­ска­та, ки­тай­ска­та, кюрд­ска­та и рус­ка­та ими­гра­ци­я.

Сбор­ни­кът е пръв по ро­да си в по­ве­че от еди­н сми­съл. От ед­на стра­на, кни­га­та е по­ка­за­тел­на за на­рас­тва­щия, ма­кар и пла­хо, нау­чен ин­те­рес към миг­ра­ция­та и по кон­крет­но ими­гра­ция­та и про­мен­яща­та се ди­на­ми­ка меж­ду ет­ни­чес­ки и миг­ра­цион­ни из­след­ва­ния. С пред­стоя­що­то при­съе­дин­ява­не на Бъл­га­рия към Ев­ро­пей­ския съюз ще на­рас­тва зна­чи­мос­тта на из­след­ва­ния­та на миг­рант­ски­те по­то­ци и об­щнос­ти, а не са­мо на ав­тох­тон­ни­те мал­цинс­тва, ка­къв­то дис­ба­ланс меж­ду впро­чем се наб­лю­да­ва­ше съв­сем до ско­ро. Спо­ред са­ма­та Ан­на Кръс­те­ва та­зи пром­яна на фо­ку­са ще е и сред ос­нов­ни­те пре­диз­ви­ка­телс­тва пред Бъл­га­рия ка­то част от обе­ди­не­на Ев­ро­па, къ­де­то ими­гра­ция­та е в (епи)цен­тъ­ра на по­ли­ти­чес­кия и нау­чен дис­курс. В то­зи сми­съл, тя виж­да и от­го­вор­нос­тта на ака­де­мич­на­та об­щност да опо­знае и раз­бе­ре ими­гран­ти­те, пре­ди “ам­би­циоз­ни” по­ли­ти­ци, вдъх­но­ве­ни от за­пад­ни на­цио­на­лис­ти-пу­рис­ти, да са има­ли въз­мож­нос­тта да мо­но­по­ли­зи­рат дис­ку­сия­та с край­но-дясна­та си ре­то­ри­ка. Ос­вен пре­дот­врат­ява­не на по­ли­ти­чес­ка­та ин­стру­мен­та­ли­за­ция, раз­би­ра се, из­след­ва­ния­та на ими­гра­ция­та би­ха спо­мог­на­ли и за фор­му­ли­ра­не­то на це­ле­на­со­че­на и дъл­гос­роч­на миг­ра­цион­на по­ли­ти­ка, как­ва­то в Бъл­га­рия все още осе­зае­мо лип­сва.

Ме­то­до­ло­гия­та на из­след­ва­не­то е из­цяло в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те миг­ра­цион­ни из­след­ва­ния, къ­де­то се от­чи­та чувс­тви­тел­нос­тта на за­сег­на­та­та проб­ле­ма­ти­ка и се раз­чи­та пре­дим­но на ка­чес­тве­ни­те и в по-мал­ка сте­пен на тра­ди­цион­ни­те, и чес­то твър­де кон­сер­ва­тив­ни, ко­ли­чес­тве­ни ме­то­ди на кла­си­чес­ка­та со­цио­ло­гия. Из­пол­зва­ни са нес­тан­дар­ти­зи­ра­ни, дъл­бо­чин­ни ин­тер­вю­та с пред­ста­ви­те­ли на ими­грант­ски­те об­щнос­ти и тех­ни­те жи­тей­ски раз­ка­зи, ка­то по то­зи на­чин в от­дел­ни­те сту­дии няма­ме усе­ща­не­то за “заг­лу­ша­ва­не” и го­во­ре­не от чуж­до име, кое­то пон­яко­га до­ми­ни­ра ака­де­мич­ни­я дис­курс в Бъл­га­рия, а е да­де­на чу­вае­мост на гла­са на са­ми­те ими­гран­ти. То­ва, раз­би­ра се, пра­ви из­ло­же­ние­то дос­тъп­но и ув­ле­ка­тел­но за ши­ро­ка ау­ди­то­ри­я чи­та­те­ли да­леч из­вън ака­де­мич­на­та об­щност.

Ин­те­рес пред­ставл­яват наб­лю­де­ния­та на ав­то­ри­те вър­ху ди­на­ми­ка­та при фор­ми­ра­не­то и ут­вър­жда­ва­не­то на ими­грант­ски­те об­щнос­ти в Бъл­га­рия. Как­то е доб­ре из­вес­тно ими­гра­ция­та в най-но­ва­та ис­то­рия на Бъл­га­рия да­ти­ра от 60-те и 70-те го­ди­ни на ХХ век, ко­га­то Бъл­га­рия под­пис­ва мно­жес­тво кул­тур­ни спо­год­би с мно­го аз­иат­ски и аф­ри­кан­ски дър­жа­ви и прие­ма зна­чи­те­лен брой чуж­дес­тран­ни сту­ден­ти. След де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни в стра­на­та миг­ра­цион­на­та кар­ти­на съ­що се про­меня и в мо­мен­та се наб­лю­да­ва зна­чи­тел­но ди­вер­си­фи­ци­ра­не на про­фи­ла на миг­ран­ти­те, сред кои­то ве­че ясно се раз­ли­ча­ват две­те кла­си­чес­ки гру­пи - ико­но­ми­чес­ки ими­гран­ти и бе­жан­ци. Най-бър­зо раз­рас­тва­ща­та, но и най-но­ва­та миг­рант­ска об­щност в Бъл­га­рия е ки­тай­ска­та. Ара­бска­та, от дру­га стра­на, е най-мно­гоб­рой­на­та и най-ста­бил­на във вре­ме­то, виет­нам­ска­та от­но­во за­поч­ва да въз­връ­ща по­зи­ции­те си от ми­на­ло­то, а аф­ри­кан­ска­та об­щност, за съ­жа­ле­ние, ста­ва все по-ма­лоб­рой­на. Из­клю­чи­тел­но важ­но оба­че е да бъ­де под­чер­та­но зак­лю­че­ние­то, че ими­гран­ти­те в Бъл­га­рия не са­мо не са ед­на бедс­тва­ща и мар­ги­на­ли­зи­ра­на об­щност, но гра­ви­ти­рат око­ло сред­но­то ни­во на со­циал­но-ико­но­ми­чес­ки ста­тус в стра­на­та. Про­тив­но на раз­прос­тра­не­но­то мне­ние те не са­мо не зае­мат ра­бот­ни мес­та, но до­ри съз­да­ват та­ки­ва и чес­то прояв­яват да­леч по-гол­яма пред­прием­чи­вост и на­ход­чи­вост в биз­не­са.

Бележки към текста:
[1] А. Кръс­те­ва (ред), Ими­гра­ция­та в Бъл­га­рия (Со­фия: IMIR, 2005). обратно
[2] В-к “Ка­пи­тал­”, разд. “О­б­щес­тво”, бр. 42-48, 2004 г. обратно