The Independent “Газа е затвор. На никого не е позволено да се движи. Вече всички гладуваме”

Га­за уми­ра. Из­раел­ска­та об­са­да на па­лес­тин­ска­та те­ри­то­рия е тол­ко­ва стег­на­та, че жи­те­ли­те й са на ръ­ба на гла­ду­ва­не­то. По бре­го­ве­те на Сре­ди­зем­но мо­ре се ра­зиг­ра­ва страш­на тра­ге­дия, пре­неб­рег­ва­на от све­та за­ра­ди вой­ни­те в Ли­ван и Ира­к.

Раз­ру­ше­но е цяло об­щес­тво. 1.5 ми­лио­на па­лес­тин­ци са зат­во­ре­ни на най-на­се­ле­но­то пар­че земя в све­та. Из­раел е спрял цяла­та тър­го­вия. До­ри на ри­ба­ри­те е заб­ра­не­но да се от­да­ле­ча­ват от бре­га и те са при­ну­де­ни да газят във во­да­та и нап­раз­но да се опи­тва­т да хва­нат ри­ба с мре­жи, хвър­ле­ни на ръ­ка.

Мно­го хо­ра уми­ра­т от все­кид­нев­ни­те из­раел­ски на­па­де­ния, из­вър­ше­ни по су­ша или по въз­дух. От 25 юни на­сам са би­ли уби­ти 262 чо­ве­ка, а 1200 са би­ли ра­не­ни, ка­то 60 от тях са с от­ряза­ни ръ­це или кра­ка, ка­за д-р Джу­ма ал-Са­ка, ди­рек­то­р на ос­та­на­ла­та поч­ти без ле­карс­тва бол­ни­ца “ал-Ши­фа” в Га­за. От ра­не­ни­те 64 са де­ца, а 26 са же­ни. То­зи кър­вав кон­фликт по­лу­ча­ва съв­сем мал­ка част от вни­ма­ние­то, от­де­ле­но от ме­дии­те на вой­на­та в Ли­ван.

На 25 юни е взет за за­лож­ник из­раел­ският вой­ник Ги­лад Ша­лит, а два­ма дру­ги вой­ни­ци са би­ли уби­ти от па­лес­тин­ски­те ак­ти­вис­ти, из­пол­зва­ли ту­нел, за да из­лязат от Иви­ца­та Га­за. Във все­кид­нев­ни­ка “Аа­рец” Ги­деон Ле­ви каз­ва, че в от­го­вор на па­лес­тин­ски­те дей­ствия из­раел­ска­та ар­мия неу­дър­жи­мо се раз­вилн­яла из Га­за, без да има дру­га ду­ма да се опи­ше по­ве­де­ние­то й, ка­то за­поч­на­ла без­раз­бор­но да уби­ва, раз­ру­ша­ва, бом­бар­ди­ра и взрив­ява. Всъщ­ност, из­раел­ска­та ар­мия из­вър­шва пов­тор­на оку­па­ци­я на Га­за, след ка­то ней­ни вой­ски и тан­ко­ве ид­ват и си оти­ва­т, ко­га­то си ре­шат. Ми­на­ла­та сед­ми­ца в се­вер­ния ра­йон на Шай­ха­йе са би­ли зав­зе­ти някол­ко къ­щи, къ­де­то из­раел­ски вой­ни­ци ос­та­на­ли пет дни. Ко­га­то се от­тег­ли­ли, зад гър­ба си ос­та­ви­ли 22 уби­ти па­лес­тин­ци, три раз­ру­ше­ни къ­щи и из­рав­не­ни със зем­ята мас­ли­не­ни, ли­мо­не­ни и ба­де­мо­ви го­рич­ки.

Шей­сет и ед­на го­диш­ният фер­мер Фуад ал-Ту­ба, кой­то при­те­жа­ва фер­ма там, раз­каз­ва: “Те до­ри раз­ру­ши­ха 22 от пчел­ни­те ми ко­ше­ри и уби­ха че­ти­ри ов­це.” След те­зи ду­ми мъ­жът тъж­но по­соч­ва ед­но по­ле, с наб­раз­де­на от бул­до­зе­ри­те пясъч­но каф­ява пръст, къ­де­то ле­жат на куп­чи­ни ос­тан­ки от дър­ве­та и счу­пе­ни кло­ни с повя­хва­щи лис­та. Наб­ли­зо някак­ва жъл­та ко­ла стои за­бу­че­на на пред­ни­ца­та си нас­ред куп бе­тон­ни бло­ко­ве, кои­то дос­ко­ро са пред­ставл­ява­ли мал­ка къ­ща.

Си­нът на Фуад, Бах­ре ал-Ту­ба, опи­сва пет­днев­ния си аре­ст в ед­на стая, къ­де­то из­раел­ски­те вой­ни­ци зат­во­ри­ли не­го и близ­ки­те му, кои­то за да оце­лея­т би­ли при­ну­де­ни да пият во­да от ри­бар­ник: “Снай­пе­рис­ти­те зае­ха по­зи­ции по про­зор­ци­те и стрел­яха по все­ки, кой­то се приб­ли­же­ше”, раз­каз­ва чо­ве­кът. “Те уби­ха моя пет­де­сет и шест го­ди­шен съ­сед Фа­ти Абу Гюм­буз, из­лязъл са­мо за да си на­пъл­ни во­да”.

Пон­яко­га из­раел­ска­та ар­мия да­ва пре­дуп­реж­де­ние пре­ди да раз­ру­ши някоя къ­ща. Най-ужа­сява­щ за па­лес­тин­ци­те е не­поз­на­тият глас по мо­бил­ния им те­ле­фон, кой­то каз­ва, че има­т по­ло­вин час, за да на­пус­нат до­ма си, пре­ди той да е уда­ре­н от бом­ба или снаряд. Та­зи при­съ­да няма пра­во на об­жал­ва­не.

Га­за и на­се­ле­ние­то й са уни­що­жа­ва­ни не са­мо от на­па­де­ния­та на из­раел­ска­та ар­мия. Спо­ред ома­ло­ва­жа­ва­ща­та фак­ти­те про­за на док­лад на Све­тов­на­та бан­ка, пуб­ли­ку­ван ми­на­лия ме­сец, За­пад­ният бряг и Иви­ца­та Га­за са из­пра­ве­ни пред “Го­ди­на на без­пре­це­ден­тна ико­но­ми­чес­ка ре­це­сия. През 2006 г. реал­ни­те до­хо­ди мо­же да спад­нат с бли­зо ед­на тре­та, а бед­нос­тта да за­сег­не до две тре­ти от на­се­ле­ние­то.” Бед­ност в то­зи слу­чай оз­на­ча­ва до­ход от по-мал­ко от два до­ла­ра на ден на гла­ва от на­се­ле­ние­то.

От­чая­ние­то се виж­да навс­якъ­де. Прес­тъп­нос­тта на­рас­тва. Хо­ра­та са го­то­ви на всич­ко, за да нах­ранят се­мей­ства­та си. Из­раел­ски­те вой­ски нав­лез­ли в ин­дус­триал­на­та зо­на на Га­за, за да я пре­търсят за ту­не­ли и из­го­ни­ли па­лес­тин­ска­та по­ли­ция. След ка­то си тръг­на­ли, би­ли за­мес­те­ни не от по­ли­цаи, а от крад­ци и оби­рджии. Са­мо в еди­н ден от сед­ми­ца­та се виж­дат три ма­га­реш­ки ка­ру­ци, на­то­ва­ре­ни с ме­та­лен скрап от ос­тан­ки­те на фаб­ри­ки, къ­де­то няко­га са ра­бо­ти­ли хил­яди хо­ра.

“То­ва е най-ло­ша­та го­ди­на за нас от 1948 г. на­сам (то­га­ва пър­ви­те па­лес­тин­ски бе­жан­ци дош­ли в Га­за)”, ка­за д-р Ма­гед Абу-Ра­ма­дан, бивш оф­тал­мо­лог и нас­тоящ кмет на град Га­за. “Га­за е еди­н зат­вор. Ни­то на хо­ра­та, ни­то на сто­ки­те е поз­во­ле­но да го на­пус­кат. Хо­ра­та ве­че гла­ду­ват. Те се опи­тва­т да пре­жив­яват на хляб и фа­ла­фел, как­то и на някол­ко­то до­ма­ти и крас­та­ви­ци, кои­то от­глеж­дат са­ми”.

От ед­на стра­на из­раел­ска­та оку­па­ци­я и ев­ро­пей­ският бой­кот са ко­лек­тив­но на­ка­за­ние за всич­ки в Га­за, а от дру­га е мал­ко ве­роя­тно въо­ръ­же­ни­те па­лес­тин­ци да се раз­ко­ле­баят в дей­ствия­та си. На лег­ло в бол­ни­ца­та “Ши­фа” ле­жи еди­н ре­ши­те­лен млад мъж на име Ала Хе­джай­ри, кой­то има ра­ни по вра­та, кра­ка­та, гър­ди­те и сто­ма­ха. “Ми­на­ла­та сед­ми­ца пос­тавях про­ти­во­тан­ко­ва ми­на в Шай­ха­йе, ко­га­то бях улу­че­н от из­раел­ски са­мо­лет”, раз­каз­ва па­лес­ти­не­цът. “Ко­га­то се оп­равя, ще се вър­на при съп­ро­ти­ва­та. За­що да се при­тесн­явам? Ако ум­ра, ще ум­ра ка­то мъ­че­ник и ще оти­да в Рая”.

До­ка­то ико­но­ми­ка­та все по­ве­че и по­ве­че се сри­ва, ще има мно­го мла­ди мъ­же, кои­то ще же­лаят да зае­мат място­то на Ала Хе­джай­ри. Тъй ка­то са нео­бу­че­ни и зле въо­ръ­же­ни, по­ве­че­то ще бъ­дат уби­ти. А про­дъл­жа­ва­що­то и до днес раз­ру­ше­ние на Га­за ще нап­ра­ви ми­ра в Близ­кия Из­ток не­въз­мо­жен и за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.

www.independent.co.uk