Иран: Етническите малцинства са изправени пред нова вълна от нарушения на човешките права

Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл е из­клю­чи­тел­но заг­ри­же­на от про­дъл­жа­ва­щи­те на­ру­ше­ния на пра­ва­та на чле­но­ве на ира­нски­те ет­ни­чес­ки мал­цинс­тва, кои­то включ­ват ира­нски азе­рбай­джа­ни, кюр­ди, ба­лу­чи и ара­би. През пос­лед­ния по­ло­вин ме­сец сто­ти­ци ира­нски азе­рбай­джан­ски ези­ко­ви и кул­тур­ни ак­ти­вис­ти са би­ли аре­сту­ва­ни във връз­ка с ис­ка­ния­та да им бъ­де поз­во­ле­но да по­лу­ча­ват об­ра­зо­ва­ние­то си на своя ро­ден ези­к. Кюрд­ски­те ак­ти­вис­ти за чо­веш­ки пра­ва са би­ли за­дър­жа­ни, а някои от про­тес­ти­ра­щи­те са би­ли уби­ва­ни или ран­ява­ни. А еди­н ба­лу­чи, об­ви­нен, че е от­го­во­рен за бом­бе­на ек­спло­зия от 14 фев­руа­ри 2007г., е бил ек­зе­ку­ти­ран са­мо пет дни по-къс­но.

Тъй ка­то ира­нски­те ет­ни­чес­ки мал­цинс­тва са из­пра­ве­ни пред уве­ли­ча­ва­щи се ог­ра­ни­че­ния, Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл при­зо­ва­ва пра­ви­телс­тво­то да пот­вър­ди, че на всич­ки ира­нски граж­да­ни са га­ран­ти­ра­ни, как­то по за­кон, та­ка и на прак­ти­ка, из­ре­де­ни­те в ира­нска­та кон­сти­ту­ция и в меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во ези­ко­ви и кул­тур­ни пра­ва, как­то и че те мо­гат мир­но да де­монс­три­рат в за­щи­та на те­зи пра­ва. Ира­нски­те влас­ти съ­що трябва да се пог­ри­жат по­ли­ция­та и дру­ги из­пъл­ни­тел­ни аге­нции да не из­пол­зват из­вън­мер­на си­ла, как­то и всич­ки аре­сту­ва­ни да бъ­дат за­щи­та­ва­ни от мъ­че­ния или дру­го мал­тре­ти­ра­що от­но­ше­ние, а всич­ки док­ла­ди за из­те­за­ния или дру­го на­силс­тве­но от­но­ше­ние, край­но при­ла­га­не на си­ла или убий­ства от си­ли­те по си­гур­нос­тта, да бъ­дат раз­след­ва­ни на вре­ме, за­дъл­бо­че­но и не­за­ви­си­мо, а ме­то­ди­те и раз­кри­тия­та им да ста­нат пуб­лич­но дос­тоя­ние. Все­ки за­по­дозрян, че е от­го­во­рен за злоу­пот­ре­би трябва не­за­бав­но да бъ­дат из­правян на съд с про­цес, кой­то е в съг­ла­ше­ние с меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти за чес­тност и без прибя­гва­не до смър­тно на­ка­за­ние.

ИРА­НСКИ­ТЕ АЗЕ­РБАЙ­ДЖА­НИ

Аре­сти­те на ира­нски­те азе­рбай­джа­ни са се слу­чи­ли на път към и по вре­ме на мир­ни де­монс­тра­ции на меж­ду­на­род­ния ден на май­чи­ния ези­к, го­диш­но чес­тва­не на 21 фев­руа­ри ини­ции­ра­но от ЮНЕ­СКО. Де­монс­тра­ции­те би­ли ор­га­ни­зи­ра­ни в под­кре­па на ис­ка­не­то собс­тве­ния ези­к на азе­рбай­джа­ни­те да бъ­де из­пол­зван ка­то ме­диа­тор в обу­че­ние­то в учи­ли­ща­та и об­ра­зо­ва­тел­ни­те цен­тро­ве в оне­зи ра­йо­ни на се­ве­ро-за­па­ден Ира­н, къ­де­то жи­веят по­ве­че­то ира­нски азе­рбай­джа­ни. Спо­ред док­ла­ди­те, ор­га­ни­за­то­ри­те на про­тес­та пред­ва­ри­тел­но са по­тър­си­ли офи­циал­но раз­ре­ше­ние, въп­ре­ки че не се знае да­ли то е би­ло да­де­но. По­ве­че­то от аре­сту­ва­ни­те пре­ди де­монс­тра­ции­те, със­тоя­ли се в Таб­риз, Орю­мие и дру­ги гра­до­ве в се­ве­ро-за­па­ден Ира­н не след дъл­го би­ли ос­во­бо­де­ни, въп­ре­ки че пет дни по-къс­но 10-20 чо­ве­ка мо­же би все още се на­ми­ра­ли в аре­ста. Твър­ди се, че са би­ли из­вър­ше­ни най-мал­ко 15 аре­ста в Зенян, къ­де­то спо­ред из­точ­ни­ци­те, на град­ския пло­щад се е със­тоя­ла мир­на де­монс­тра­ция. Сред за­дър­жа­ни­те е жур­на­лис­тът Саид Ме­тин­пур, из­вес­тен с дей­нос­ти­те си свър­за­ни с чо­веш­ки­те пра­ва. Го­во­ри се, че е има­л кръв по ус­тни­те, ко­га­то е бил от­веж­дан и то­ва пре­диз­вик­ва тре­во­га­та, че мо­же би е бил бит от по­ли­ция­та.

Ра­мин Са­де­хи, за­дър­жан в Ар­да­бил на 19 фев­руа­ри 2007г., е еди­н от бли­зо двай­се­ти­ма­та аре­сту­ва­ни в гра­да във връз­ка със съ­би­тия­та на меж­ду­на­род­ния ден на май­чи­ния ези­к. Той ос­та­ва най-дъл­го в аре­ста, кое­то пре­диз­вик­ва при­тес­не­ния­та на се­мей­ство­то му за ме­ди­цин­ско­то му със­тоя­ние.

КЮР­ДИ

На 20 фев­руа­ри 2007г. кюрд­ски сту­ден­ти при­със­тват на ме­роп­рия­тие в ка­тед­ра­та по ли­те­ра­ту­ра на те­хе­ран­ския уни­вер­си­те­т. Те при­зо­ва­ват за пре­по­да­ва­не­то на кюрд­ски в ира­нска­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма и в уни­вер­си­те­та в Са­нан­дадж, сто­ли­ца­та на кюрд­ска­та про­вин­ция. Твър­ди се, че сту­ден­ти­те под­пи­са­ли пуб­лич­но из­явле­ние, къ­де­то се каз­ва, че “в днеш­ния мул­ти­кул­ту­рен све­то­вен кли­мат, ос­но­ван на всеоб­ща­та дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка и дру­ги ху­ма­ни­тар­ни прин­ци­пи, всяка на­ция трябва да има пра­во­то да раз­ви­ва и уп­ражн­ява своя ези­к.”

Ира­нски­те си­ли по си­гур­нос­тта има­т ис­то­рия на оже­сто­че­но­то по­тис­ка­не на кюрд­ски де­монс­тра­ции. Нап­ри­мер, през фев­руа­ри 2006г. съ­що въз­ник­ват стъл­кно­ве­ния меж­ду кюрд­ски де­монс­тран­ти и си­ли­те по си­гур­нос­тта в Ма­ку и дру­ги гра­до­ве, за кои­то се твър­ди, че са до­ве­ли до най-мал­ко де­вет смър­тни слу­чая и ду­зи­ни, до­ри сто­ти­ци аре­сти. През март 2006г. кюрд­ски­те чле­но­ве на пар­ла­мен­та (Ма­джлис) пи­шат на ира­нски­я пре­зи­дент Мах­муд Ах­ма­ди­не­джад и го молят да раз­след­ва убий­ства­та, а от­го­вор­ни­те за тях да бъ­дат из­пра­ве­ни пред съд. Спо­ред док­ла­ди­те се за­поч­ва раз­след­ва­не, но раз­кри­тия­та му не са из­вес­тни. Има све­де­ния, че някои от за­дър­жа­ни­те по-къс­но са би­ли из­пра­те­ни в зат­во­ра за пе­риод от три до осе­м ме­се­ца.

АРА­БИ

През януа­ри и фев­руа­ри 2007г. Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл из­ра­зи нео­доб­ре­ние­то си за ек­зе­ку­ция­та на осе­м ира­нски ара­би, осъ­де­ни след нес­пра­вед­ли­ви про­це­си за взрив­ява­не на бом­би в про­вин­ция Кю­зес­тан през 2005г. Дру­ги ира­нски ара­бски зат­вор­ни­ци съ­що се на­ми­рат в риск от ек­зе­ку­ция след не­чес­тни про­це­си.

www.amnesty.org