Изборът е на Шиндлер - ди­ле­ма­та на еди­н гражда­нин

Проек­тът "Спи­съ­кът на Шин­длер" на ло­жа Кар­мел - Б`ней Б`рит е уни­ка­ле­н. Ос­вен ор­га­ни­за­ция­та за не­го­во­то реа­ли­зи­ра­не се включ­ва г-н Сте­фан Гами­зов, пре­зи­дент на фон­да­ция “Ре­фе­рен­ду­м БГ”. Той съ­дей­ства за из­да­ва­не­то на бес­те­се­лъ­ра в 12 хлд. ти­раж . Кни­га­та се раз­прос­тра­ни без­плат­но в ев­рей­ска­та об­щност, как­то и във всич­ки биб­лио­теч­ни цен­тро­ве в стра­на­та, а чрез тях и до всич­ки дей­ства­щи чи­та­лищ­ни и учи­лищ­ни биб­лио­те­ки.

Пос­лед­ва кон­курс за есе на те­ма "Из­бо­рът на Шин­длер - ди­ле­ма­та на еди­н граж­да­нин", за гим­на­зис­ти­те в 134 СОУ "Д. Де­белянов" и де­ца­та на съ­ща­та въз­раст от стран­ата. В есе­то уча­стие взи­мат 9 де­ца. На 04.03.07 г. ко­ми­сия в със­тав: Вик­тор Ба­рух, Фа­ни Крис­пин и Си­мо­на Ба­ли оп­ре­деля за по­бе­ди­тел Ани Поп­то­до­ро­ва и да­ва още две вто­ри наг­ра­ди на Гре­та Пет­ро­ва и Фа­ни Ми­хай­ло­ва. По­бе­ди­те­ли­те бяха об­яве­ни пред де­ца­та от 134 учи­ли­ще на 08.03.07 г. Офи­циал­но наг­ра­ди­те бяха връ­че­ни на 18.03.2007 г. на от­кри­то съб­ра­ние на ло­жа Кар­мел.

Меж­дув­ре­мен­но кни­га­та бе­ше раз­прос­тра­не­на до всич­ки биб­лио­теч­ни цен­тро­ве в стра­на­та и чрез тях до всич­ки дей­ства­щи чи­та­лищ­ни и учи­лищ­ни биб­лио­те­ки.

11а клас, 134-то СОУ `Дим­чо Де­бел­янов`
“Еди­нстве­но­то не­що, от кое­то се нуж­дае зло­то, за да триум­фи­ра, е доб­ри­те хо­ра да не правят ни­що.”
Ед­мънд Бърк

Кни­га­та “Спи­съ­кът на Шин­длер”, как­то и “Нощ­та” на Ели Ви­зел раз­кри­ха не­по­до­зи­ра­ни за мен стра­ни на чо­веш­ка­та при­ро­да.Още ко­га­то за пръв път чух за ми­лио­ни­те уби­ти през Вто­ра­та све­тов­на вой­на, аз със своя­та дет­ска наив­ност приех всич­ко бук­вал­но - мра­зех и об­вин­явах це­лия гер­ман­ски на­род,а съ­жал­явах и стра­дах за це­лия ев­рей­ски на­род. След ка­то про­че­тох “Нощ­та”, пред­ста­ви­те ми се прео­бър­на­ха - ока­за се, че как­то сред гер­ман­ци­те е има­ло хо­ра, кои­то са съ­чувс­тва­ли и по­ма­га­ли на ев­реи­те, та­ка и об­рат­но - съ­щес­тву­ва­ли са ев­реи, кои­то са из­де­ва­телс­тва­ли над свои съ­на­род­ни­ци. Но въп­ре­ки че нап­ра­вих то­ва от­кри­тие, не ми бе­ше из­вес­тно име на та­къв гер­ма­нец ,кой­то да е проя­вил съп­ри­час­тност към ев­реи­те. С про­чи­та­не­то на кни­га­та на То­мас Ки­ний­ли се раз­ши­ри­ха пред­ста­ви­те ми за вой­на­та и за пръв път се срещ­нах с та­къв чо­век - Ос­кар Шин­длер.

Ко­га­то чуеш за няко­го, спа­сил 1200 ду­ши, в съз­на­ние­то ти из­ник­ва пред­ста­ва­та за све­тец. Всич­ки, кои­то са че­ли кни­га­та, са ная­сно, че Шин­длер по ни­ка­къв на­чин не от­го­варя на то­ва пон­ятие. В кни­га­та Ки­ний­ли из­граж­да об­раз на чо­век с из­клю­чи­тел­но слож­на и мно­гооб­раз­на при­ро­да. От ед­на стра­на, той е бон­ви­ван, бо­хем и епи­ку­рее­ц, ув­ле­чен от лъс­ка­ва­та стра­на на жи­во­та - пиян­ски но­щи, гул­яи с прия­те­ли, ху­ба­ви ко­ли, лю­бов­ни ава­нтю­ри. Мал­ко чо­веш­ки гре­хо­ве изо­бщо са му чуж­ди. Зад всич­ко то­ва оба­че се крие ед­на чувс­тви­тел­на ду­ша,спо­соб­на да отклик­не на чо­веш­ко­то стра­да­ние, ед­на ес­тес­тве­на чо­веш­ка доб­ро­та. Точ­но та­зи нор­мал­на доб­ро­та е ос­но­ва­та, вър­ху коя­то се из­граж­да из­клю­чи­тел­на­та му лич­ност. Шин­длер не се е ро­дил ге­рой - с цел­та и же­ла­ние­то да по­ма­га на хо­ра­та. Не се е усе­ща­л ка­то чо­век с ми­сия да спас­ява чо­ве­чес­тво­то или ев­реи­те. Но в край­на смет­ка го е нап­ра­вил. Всъщ­ност той е еди­н нор­ма­лен чо­век, кой­то не е за­ра­зен от лу­дос­тта на вре­ме­то. Не ха­рес­ва фа­шистко­то уп­рав­ле­ние, но не го по­каз­ва. Въп­ре­ки че е член на на­цис­тка­та пар­тия, мо­ти­ви­те му са най-ве­роя­тно ко­рис­тни - да се въз­пол­зва от об­ла­ги­те, кои­то то­ва би му до­нес­ло. Ка­то чо­век с по­вър­хнос­тно от­но­ше­ние към жи­во­та, ка­къв­то се прояв­ява в на­ча­ло­то на кни­га­та, той се стре­ми към лес­ни­те пе­чал­би, опи­тва се да из­вле­че пол­за от всяка си­туа­ция, до­ри и от вой­на­та. За да пос­тиг­не свои­те це­ли, Шин­длер е при­ну­ден да под­дър­жа “прия­тел­ски” от­но­ше­ния с край­но неп­рия­тни за не­го хо­ра, да да­ва под­ку­пи. Съз­да­ва­не­то на фаб­ри­ка­та за емай­ли­ра­ни съ­до­ве съ­що е про­дик­ту­ва­но от мер­кан­тил­ни под­бу­ди - ек­сплоа­ти­ра­не на нис­коп­ла­те­на­та ра­бот­на ръ­ка. Оба­че Шин­длер не се впис­ва в на­цис­тка­та дей­стви­тел­ност, раз­ли­ча­ва се от свои­те съ­на­род­ни­ци. Той не одо­брява тяхна­та бру­тал­ност и гру­бост, от­но­ше­ние­то им към “низ­ши­те ра­си”. Осо­бе­но не му до­па­да “раз­ре­ша­ва­не­то” на “ев­рей­ския въп­рос”.Шин­длер ни­ко­га не е има­л ни­що про­тив ев­реи­те. А и за­що трябва да има? Те са чо­веш­ки съ­щес­тва, ди­ша­щи, чувс­тва­щи, мис­ле­щи ка­то са­мия не­го, с ни­що не­раз­ли­ча­ва­щи се, ос­вен с произ­хо­да си. Мо­же би той има то­ва от­но­ше­ние, за­що­то още от ма­лък е об­щу­вал с тях и има­л въ­мож­нос­тта да се убе­ди , че те са хо­ра ка­то всич­ки ос­та­на­ли. Или Шин­длер не из­пит­ва ом­ра­за към ев­реи­те, прос­то за­що­то е най-нор­ма­лен чо­век, как­ви­то би трябва­ло да са всич­ки, но за жа­лост не са. Жесто­ве­те, кои­то той пра­ви по от­но­ше­ние на тях - нап­ри­мер по­мощ­та, коя­то ока­зва на се­мей­ство Нус­баум, вни­ма­ние­то към слу­гин­ята Хе­лен Хирш, дреб­ни­те по­да­ръ­ци, кои­то пра­ви на раз­лич­ни ра­бот­ни­ци, как­то и не­го­во­то рав­нос­той­но от­но­ше­ние към ев­реи­те - са сви­де­телс­тво за граж­дан­ска­та му по­зи­ция. Шин­длер не до­пус­ка във фаб­ри­ка­та му да се дей­ства чрез на­си­лие и жес­то­кос­ти, кое­то го раз­гра­ни­ча­ва от съ­на­род­ни­ци­те му и е проя­ва на сме­лост. В те­зи свои пос­тъп­ки той е во­ден от ес­тес­тве­на­та си чо­веш­ка доб­ро­та, от свое­то сър­це. То­ва все още не е пътят на осъ­зна­ти­я из­бор, не са ак­тив­ни дей­ствия на про­ти­во­пос­тав­яне на зло­то. Все още Шин­длер е стра­ни­чен наб­лю­да­тел,съ­би­тия­та не го въл­ну­ват осо­бе­но. Пре­лом­ният мо­мент нас­тъп­ва, ко­га­то ста­ва сви­де­тел на про­чис­тва­не­то на ге­то­то.

Бру­тал­на­та кар­ти­на на убий­ства, на­си­лие, не­за­чи­та­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва зас­ягат гру­бо чувс­тво­то му за спра­вед­ли­вост. Ви­дът на мо­ми­чен­це­то с чер­ве­ни­те дреш­ки го пот­ри­са дъл­бо­ко - ед­но мал­ко, не­вин­но съз­да­ние, кое­то се е озо­ва­ло по сре­да­та на це­лия то­зи ад. Ед­ва то­га­ва Шин­длер осъ­зна­ва до­къ­де са стиг­на­ли не­ща­та, че то­ва ще бъ­де на­чи­нът, по кой­то ще се “ре­ши” “ев­рей­ският въп­рос” и, че слу­чи­ло­то се пред не­го е са­мо на­ча­ло­то. И тук за не­го въз­ник­ва ди­ле­ма­та: да­ли да про­дъл­жи да гул­яе с ге­не­ра­ли­те, да прег­ръ­ща и це­лу­ва кра­си­ви же­ни, да се от­да­ва на пиян­ски за­пои, да се рад­ва на удо­волс­твия­та, кои­то пред­ла­га жи­во­тът, да бъ­де Шин­длер - гер­ма­не­цът -пред­прие­мач, и вой­на­та да не го за­сег­не въоб­ще, а нап­ро­тив - да му по­мог­не да за­бо­га­тее, или да рис­ку­ва цяло­то си съ­щес­тву­ва­не - жи­во­та си, със­тоя­ние­то си, се­мей­ство­то си, в име­то на ед­на спра­вед­ли­ва кау­за - да се спасят кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че чо­веш­ки жи­во­ти в име­то на еле­мен­тар­на­та ху­ман­ност. За Шин­длер ста­ва ясно, че ще се на­ло­жи да нап­ра­ви из­бор, да зае­ме ка­те­го­рич­на по­зи­ция, за­що­то ве­че не е въз­мож­но да ос­та­неш са­мо стра­ни­чен наб­лю­да­тел на ужа­сява­щи­те съ­би­тия, без да се пре­вър­неш в съу­час­тник на зло­то. Въп­ре­ки то­ва не мо­же да се ка­же, че има точ­но оп­ре­де­лен мо­мент, в кой­то той взе­ма свое­то ре­ше­ние. Из­бо­рът уз­рява пос­те­пен­но, Шин­длер вър­ви към не­го чрез дей­ствия­та си до мо­мен­та, в кой­то то­зи из­бор ста­ва осъ­зна­т. По-на­та­тъш­ният му жи­вот е под­чи­нен на кау­за­та за спас­ява­не­то на ев­реи­те. Той по­веж­да своя­та лич­на бор­ба сре­щу сис­те­ма­та. За та­зи цел си из­ра­бот­ва стра­те­гия - из­пол­зва своя­та ха­риз­ма­тич­ност и маг­не­тич­ност за пос­ти­га­не на цел­та си. Дей­ства чрез под­ку­пи, при­нуж­да­ва се да под­дър­жа “прия­телс­тво” с край­но неп­рия­тни и не­по­но­си­ми за не­го хо­ра ка­то Амо­н Гьот, кое­то, как­то и спе­че­ле­ни­те па­ри, чес­то го спас­ява по опа­сни­я път, по кой­то е поел. Път, по кой­то Шин­длер де­монс­три­ра из­клю­чи­тел­на сме­лост. В оне­зи вре­ме­на, ко­га­то за някоя необ­мис­ле­на ду­ма мо­же да бъ­деш пре­бит в тъм­ни­ци­те на Гес­та­по, той из­глеж­да нап­ра­во бе­зу­мец с пос­тъп­ки­те си. Пуб­лич­но це­лу­ва ев­рей­ско мо­ми­че, за кое­то би­ва аре­сту­ва­н, но не го е страх да зая­ви по­зи­ция­та си. Ре­ше­ние­то му да от­ку­пи всич­ки свои ра­бот­ни­ци, за да ги спа­си от си­гур­на смърт, ка­то ги от­ве­де със се­бе си в Брин­лиц. На­чи­нът, по кой­то го­во­ри на вой­ни­ци­те и не до­пус­ка на­си­лие във фаб­ри­ка­та си. И най-ве­че, ко­га­то оти­ва в Ау­ш­виц и пра­ви не­въз­мож­но­то - не­го­ви­те ев­реи са би­ли пър­ва­та и пос­лед­на прат­ка, из­лязла жи­ва от “ла­ге­ра на смър­тта”.То­ва ме по­ра­зи - въз­мож­но ли е да съ­щес­тву­ва та­къв чо­век? В те­зи свои пос­тъп­ки Шин­длер е во­ден от най-чис­ти и без­ко­рис­тни под­бу­ди. Той не въз­прие­ма се­бе си ка­то све­тец , не се опи­янява от своя­та доб­ро­та и не оча­ква бла­го­дар­нос­ти и въз­хва­ли. До то­зи мо­мент ви­на­ги е пра­вил то­ва, кое­то му ха­рес­ва, а се­га пос­тъп­ва та­ка, как­то смята за пра­вил­но, как­то му под­сказ­ва сър­це­то. Ев­реи­те се прев­ръ­щат в се­мей­ство за Шин­длер. Ка­то след­ва своя из­бор, той ус­пява да спа­си от фи­зи­чес­ка ги­бел и мъ­че­ния це­ли 1200 ев­реи. Но от дру­га стра­на, и ев­реи­те го спас­яват - ду­хов­но - по­ма­гат му в епо­ха­та, ко­га­то “жи­во­тът не стру­ва до­ри кол­ко­то па­кет ци­га­ри”, да се пре­вър­не от бон­ви­ван и по­вър­хнос­тен чо­век в из­клю­чи­тел­на лич­ност.

Чу­до­вищ­на­та им съд­ба пов­лия­ва на доб­рия чо­век в не­го да нап­ра­ви вер­ния из­бор и да се бо­ри сре­щу зло­то . И въп­ре­ки че за ев­реи­те Шин­длер е бил “мал­кият Бог на спа­се­ние­то”, то­ва не пре­чи да бъ­де по­ру­ган, оби­жда­н, уни­жа­ва­н от свои­те съ­на­род­ни­ци след края на вой­на­та. То­зи факт не е тол­ко­ва не­раз­би­раем за мен, за­що­то в очи­те на гер­ман­ци­те Шин­длер е пре­да­тел и из­мен­ник на на­цио­нал­на­та иде­я. Не­поня­тно за мен оба­че ос­та­на твър­де­ние­то на някак­ва чеш­ка ис­то­рич­ка, спо­ред коя­то Шин­длер е “смет­ка­джия, шпио­нин, дон­жуан и пия­ни­ца”. Вследс­твие на те­зи об­ви­не­ния той е бил из­ва­ден от по­чет­ния спи­сък на най-зас­лу­жи­ли­те лич­нос­ти на ре­гио­на Пар­ду­биц­ка об­ласт. Не съм си­гур­на до­кол­ко то­ва е ис­ти­на, но оп­ре­де­ле­но се раз­гне­вих. Зна­чи е по-важ­но чо­век да не пие, от­кол­ко­то фак­та, че е спа­сил 1200 чо­веш­ки жи­во­та?! А как­то е на­пи­са­но в Тал­му­да: “Он­зи, кой­то спа­си и еди­н чо­веш­ки жи­вот, спас­ява це­лия свят”.

Ко­га­то чух те­ма­та на есе­то “Из­бо­рът на Шин­длер - ди­ле­ма­та на еди­н граж­да­нин”, се за­пи­тах да­ли за Шин­длер въоб­ще е има­ло някак­ва ди­ле­ма? Не е ли пра­вел той всич­ко то­ва без ни­как­ви ко­ле­ба­ния и съм­не­ния? Не е ли глу­пав въоб­ще въп­ро­сът? Не е ли ло­гич­но, че би трябва­ло аб­со­лют­но вед­на­га, ако си нор­ма­лен чо­век, да нап­ра­виш, как­во­то е нап­ра­вил Шин­длер, не­за­ви­си­мо по ка­къв на­чин? Ре­ших, че няма ди­ле­ма и сле­до­ва­тел­но няма как­во да се на­пи­ше по те­ма­та. Ми­на дос­та вре­ме от­то­га­ва. Нас­ко­ро от­но­во се за­мис­лих вър­ху въп­ро­са и някак­во съм­не­ние за­поч­на да ме глож­ди. Но­ви мис­ли и от­го­во­ри из­ник­на­ха в гла­ва­та ми. Но не бях си­гур­на. Про­че­тох кни­га­та и съм­не­ния­та ми се пот­вър­ди­ха. В ед­но бях убе­де­на - със си­гур­ност има ди­ле­ма. Раз­би­ра се, от дис­тан­ция­та на вре­ме­то и из­вън об­стоя­телс­тва­та из­бо­рът из­глеж­да не тол­ко­ва тру­ден, но да­ли би би­ло та­ка, ако чо­век е пос­та­вен в по­доб­но по­ло­же­ние? Ди­ле­ма­та на еди­н граж­да­нин? Как­во е то­ва граж­да­нин? “Граж­да­нин - член на да­де­но об­щес­тво, при­те­жа­ващ оп­ре­де­ле­ни пра­ва и за­дъл­же­ния ка­то част от то­ва об­щес­тво”.Сле­до­ва­тел­но всич­ки сме граж­да­ни. Но ето ед­но раз­ши­ре­но зна­че­ние на ду­ма­та - “да си спо­со­бен да зае­меш ак­тив­на по­зи­ция спрямо ста­ва­що­то око­ло теб, да не мъл­чиш, ко­га­то за­беля­зваш не­ред­ни не­ща и да си спо­со­бен да се про­ти­во­пос­та­виш”. И се­га - всич­ки ли сме граж­да­ни? Има­ме ли от­но­ше­ние към най-раз­лич­ни­те проб­ле­ми, кои­то ни зас­ягат пряко, и най-важ­но­то - към те­зи, кои­то не ни зас­ягат пряко - към ге­но­ци­да по от­но­ше­ние на ев­реи­те нап­ри­мер? Труд­но ми е да ка­жа да­ли ди­ле­ма­та на Шин­длер би би­ла ди­ле­ма на съв­ре­мен­ни­те хо­ра. Шин­длер е бил лич­ност, а кол­ко от нас са лич­нос­ти? “Лич­ност - то­ва е су­бект, кой­то е в със­тоя­ние сам да из­би­ра свои­те це­ли и сам да на­соч­ва свое­то по­ве­де­ние, ка­то по то­зи на­чин уп­равл­ява своя жи­вот и вли­яе вър­ху све­та око­ло не­го. “Лич­ност - да съм се­бе си, да дър­жа на се­бе си, да оби­ча­м сво­бо­да­та си. Лич­нос­тта е про­ти­во­по­лож­но­то на без­лич­нос­тта.” В та­зи съв­куп­ност от “граж­да­ни” се крият всякак­ви “лич­нос­ти” - убий­ци, по­тис­ни­ци, “на­цис­ти”... Хо­ра, кои­то не са­мо че няма да поп­ре­чат на зло­то, но ще ста­нат част от не­го. Би­ха гле­да­ли как в га­зо­ви­те ка­ме­ри уми­ра­т сто­ти­ци, би­ха пот­ри­ва­ли до­вол­но ръ­це, мо­же би би­ха взе­ли уча­стие в из­би­ва­не­то, а след вре­ме би­ха твър­де­ли, че ге­но­цид не е съ­щес­тву­вал и че то­ва е някак­ва из­мис­ли­ца.Са­мият факт, че хо­ра ка­то д-р Мен­ге­ле и Гер­та Обе­рхой­зе­р след “при­но­са” си към чо­ве­чес­тво­то, след ка­то са из­би­ли сто­ти­ци, гав­ре­ли са се с чо­веш­кия жи­вот - при­саж­да­ли жи­во­тин­ски ор­га­ни, пра­ви­ли опи­ти с хил­яди де­чи­ца - са се сле­ли с об­щес­тво­то и са ста­на­ли не­го­ви “граж­да­ни”. И днес има “на­ци­зъм”, кой­то ми­мик­ри­ра под най-раз­лич­ни фор­ми и за­то­ва е труд­но да бъ­де от­крит . За­що­то, ако бе­ше явен, ако ис­каш да се бо­риш, по­не знаеш сре­щу ко­го и сре­щу как­во. А ка­то е скрит, пър­во, че е по-труд­но, не знаеш сре­щу как­во се из­правяш, и вто­ро - то­зи факт е мно­го удо­бно оп­рав­да­ние за ог­ром­на част от об­щес­тво­то да си зат­варя очи­те и да се пра­ви, че ни­що ло­шо не се случ­ва. Спо­ред мен съ­щес­тву­ват три ви­да доб­ри хо­ра - ед­ни­те няма да взе­мат стра­на­та на зло­то, но ще се правят, че не за­беля­зват как­во ста­ва око­ло тях и няма да поз­волят случ­ва­що­то се да ги за­сег­не. Вто­ри­те ще за­беля­зват стра­да­ние­то на око­лни­те, ще им съ­чувс­тват и ще са спо­соб­ни да стра­дат с тях, но няма да пред­прие­мат ни­как­ви дей­ствия. И тре­тият вид са хо­ра­та, кои­то ще пред­прие­мат не­що, ще се на­месят ак­тив­но и пряко и ще се борят сре­щу зло­то. Та­зи гру­па е най-ма­лоб­рой­на­та. Към нея при­над­ле­жи и Шин­длер. Ис­ка ми се да вярвам, че при по­доб­ни об­стоя­телс­тва в оне­зи вре­ме­на и аз бих нап­ра­ви­ла пра­вил­ния из­бор.