Из­вън фо­ку­са на об­щес­тве­но­то вни­ма­ние

Ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на об­щес­тве­но-по­ли­ти­чес­ка­та си­туа­ция през пос­лед­ни­те две де­се­ти­ле­тия нап­ра­ви­ха въп­ро­си­те на миг­ра­ция­та и убе­жи­ще­то от пър­вос­те­пен­на важ­ност за меж­ду­на­род­на­та, но най-ве­че ев­ро­пей­ска­та об­щност. Въп­ре­ки, че ин­дус­триа­ли­зи­ра­ни­те дър­жа­ви, в то­ва чис­ло не са­мо тра­ди­цион­но ими­грант­ски­те дър­жа­ви, из­вли­чат мно­го пол­зи от ими­гран­ти­те, в тях все още има зна­чи­тел­на об­щес­тве­на и по­ли­ти­чес­ка съп­ро­ти­ва на всяка ли­бе­ра­ли­за­ция на съ­щес­тву­ва­щи­те по­ли­ти­ка и ре­жим в та­зи об­ласт. Про­ти­во­ре­чие­то меж­ду ико­но­ми­чес­ка­та необ­хо­ди­мост от ли­бе­ра­ли­за­ция и по­ли­ти­чес­кия на­тиск за зат­вар­яне на гра­ни­ци­те доп­ри­нася за ди­на­мич­нос­тта на за­ко­но­да­телс­тво­то, по­ли­ти­ка­та и прак­ти­ка­та в та­зи об­ласт.

Пра­ви­телс­тва­та на прие­ма­щи­те дър­жа­ви са из­пра­ве­ни пред пре­диз­ви­ка­телс­тво­то да на­мерят рав­но­ве­сие меж­ду те­зи про­ти­во­ре­чи­ви ин­те­ре­си, за да пре­дот­вратят нас­тъп­ва­не­то на неиз­беж­но произ­ти­ча­щи­те от то­зи кон­фликт проб­ле­ми. Те ва­ри­рат в свое­то мно­гооб­ра­зие меж­ду мар­ги­на­ли­зи­ра­не­то на мес­тни­те об­щнос­ти, пром­яна на по­ли­ти­чес­ка­та кар­ти­на, ди­вер­си­фи­ка­ция на кул­ту­ри­те, ре­ли­гии­те и тра­ди­ции­те и за­гу­ба на съ­щес­тву­ва­ща от ве­ко­ве на­цио­нал­на иде­нтич­нос­т до пре­раз­ход в сис­те­ми­те за со­циал­но об­служ­ва­не, неиз­беж­но по­ви­ша­ва­не на да­нъ­ци­те, не­за­кон­ният тра­фик на хо­ра и прес­тъп­нос­тта, свър­за­на с ек­сплоа­та­ция­та на не­ле­гал­ния труд.

МИГ­РА­ЦИОН­НА­ТА ПО­ЛИ­ТИ­КА - МЕЖ­ДУ ПРА­ВА­ТА И КОН­ТРО­ЛА

В про­це­са на ре­ша­ва­не на те­зи проб­ле­ми ярко из­пък­ва нас­тъ­пи­ло­то на­ру­ша­ва­не на ба­лан­са меж­ду уп­ражнява­не­то на дър­жа­вен кон­трол вър­ху ими­гра­ция­та и пра­во­то на сво­бод­но прид­виж­ва­не и из­бор на но­во трай­но мес­то­жи­телс­тво на все­ки ин­ди­вид, ка­то ба­ланс, ре­шен из­цяло в пол­за на дър­жа­ва­та. То­зи дис­ба­ланс в пос­лед­ни­те някол­ко го­ди­ни се пре­вър­на в пов­се­мес­тна на­цио­нал­на и ре­гио­нал­на по­ли­ти­ка и прак­ти­ка, кое­то во­ди до ув­реж­да­не на чо­веш­ки­те пра­ва на миг­ран­ти­те. То­ва ока­за сил­но и поч­ти бе­зус­лов­но влия­ние вър­ху раз­ви­тие­то на ими­гра­цион­на­та по­ли­ти­ка и уре­дба в Бъл­га­рия. Лип­са­та на са­мос­тоя­тел­ност в на­ми­ра­не­то на прак­ти­чес­ки и нор­ма­тив­ни раз­ре­ше­ния на срав­ни­тел­но но­вия за Бъл­га­рия миг­ра­цио­нен въп­рос се обу­слав­я не са­мо от обе­ктив­ни­те гло­бал­ни про­це­си на неп­ре­къс­на­та ин­тен­зи­фи­ка­ция на миг­ра­ция­та, но в гол­яма сте­пен бе пре­доп­ре­де­ле­на от пре­го­во­ри­те за при­съе­дин­ява­не на стра­на­та към Ев­ро­пей­ския съюз. Вто­рият фак­тор ста­на мо­щен сти­мул за по-бърз нор­мот­вор­чес­ки про­цес с по­ло­жи­те­лен ефе­кт на пром­яна на неа­дек­ват­но­то и ос­тар­яло за­ко­но­да­телс­тво, нас­ле­де­но от со­циа­лис­ти­чес­кия пе­риод на дър­жав­но уп­рав­ле­ние. Ана­ли­зи­те, осъ­щест­вява­ни в хо­да на пред­при­съе­ди­ни­тел­ния про­цес да­ват по­ло­жи­тел­на оце­нка за нап­ре­дъ­ка на стра­на­та по от­но­ше­ние на об­щия не­дис­кри­ми­на­цио­нен ре­жим за на­цио­нал­но тре­ти­ра­не на чуж­ди граж­да­ни и ком­па­нии, из­вър­шва­щи сто­пан­ска дей­ност в Бъл­га­рия. След­ва за­дъл­жи­тел­но да се от­бе­ле­жи, оба­че, че то­зи ана­ли­з пре­цен­ява раз­ви­тие­то на миг­ра­цион­на­та по­ли­ти­ка на Бъл­га­рия еди­нстве­но в кон­тек­ста на тес­ни­те ин­те­ре­си на ре­гио­нал­но­то ико­но­ми­чес­ко фор­ми­ро­ва­ние, как­во­то пред­ставл­ява Ев­ро­пей­ския съюз, въп­ре­ки неиз­мен­но дек­ла­ри­ра­ни­те ев­ро­пей­ски ху­ман­ни цен­нос­ти в за­щи­та рав­ноп­ра­вие­то на всич­ки ин­ди­ви­ди и про­въз­глас­ява­не­то на Ев­ро­па за зо­на на сво­бо­да и си­гур­ност. В прог­рам­ни­те плат­фор­ми на пра­ви­телс­тва­та на Бъл­га­рия през то­зи пе­риод ос­нов­на­та на­со­че­ност е към прие­ма­не на мер­ки за кон­тро­ли­ра­не на ими­гра­ция­та, ин­спи­ри­ра­но от пред­при­съе­ди­ни­тел­ни­те ус­ло­вия на Ев­ро­пей­ския съюз и кон­крет­ни­те за­ко­но­да­тел­ни изи­сква­ни­я в та­зи на­со­ка.

На фо­на на ши­ро­ко­ма­щаб­ни­те по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки мер­ки, пред­прие­ма­ни от пра­ви­телс­тво­то за ог­ра­ни­ча­ва­не на ими­гра­цион­ни­я по­ток, ос­та­ва някак из­вън фо­ку­са на об­щес­тве­но­то вни­ма­ние об­стоя­телс­тво­то, че ста­ва ду­ма за без­пре­це­ден­тно ог­ра­ни­ча­ва­не на пра­ва на ин­ди­ви­да, га­ран­ти­ра­ни ка­то ос­нов­ни в ре­ди­ца меж­ду­на­род­ноп­рав­ни ак­то­ве - чл.13 от Всеоб­ща­та дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка, чл.12 от Пак­та за граж­дан­ски­те и по­ли­ти­чес­ки­те пра­ва и чл.35, ал.1 от собс­тве­на­та ни Кон­сти­ту­ция. Ог­ра­ни­че­ния­та вли­зат в аб­со­лю­тен раз­рез с те­зи нор­ма­тив­ни га­ран­ции. Ти­пи­чен при­мер е раз­по­ред­ба­та на чл.75, т.5 и 6 от За­ко­на за бъл­гар­ски­те до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност, с коя­то се да­ва пра­во­мо­щие на ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни да не раз­ре­шат на­пус­ка­не на стра­на­та за­ра­ди на­ру­ше­ние на ре­жи­ма на пре­би­ва­ва­не в дру­ги, под­раз­би­ра се, ев­ро­пей­ски дър­жа­ви.

ПРО­ДЪЛ­ЖА­ВА НА­РУ­ША­ВА­НЕ­ТО НА ПРА­ВА­ТА НА ЧУЖ­ДЕН­ЦИ­ТЕ-ИМИ­ГРАН­ТИ

Осо­бе­но се­риоз­но на­ру­ше­ние пред­ставл­ява кон­ста­ти­ра­ният явен дис­кри­ми­на­цио­нен под­ход при при­ла­га­не раз­по­ред­би­те на ЗЧРБ по от­но­ше­ние на чуж­ден­ци, склю­чи­ли бра­ко­ве с бъл­гар­ски граж­да­ни. Об­ща­та раз­по­ред­ба на чл.27, ал.1 ЗЧРБ, поз­вол­ява­ща раз­ре­ша­ва­не на пре­би­ва­ва­не­то на та­ки­ва чуж­ден­ци и без на­ли­чие­то на дъл­гос­роч­на ви­за вид “D” бе при­ла­га­на са­мо по от­но­ше­ние на граж­да­ни на Ев­ро­пей­ския съюз, ЕИО и дър­жа­ви­те от Се­вер­на Аме­ри­ка. По от­но­ше­ние на всич­ки ос­та­на­ли чуж­ден­ци, осо­бе­но на пред­ста­ви­те­ли на аф­ри­кан­ска­та ра­са или на ли­ца от ара­бски произ­ход бе от­каз­ва­но пре­би­ва­ва­не с мо­тив лип­са­та на ви­за “D”. То­ва пред­ставл­ява ди­рек­тно на­ру­ше­ние на чл.6, ал.2 от Кон­сти­ту­ция­та, чл.4, ал.1 от За­ко­на за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция­та и чл.14 от ЕК­ПЧОС. След пър­во­на­чал­на­та доб­ра прак­ти­ка по от­мяна на та­ки­ва от­ка­зи на ос­но­ва­ние чл.8 ЕК­ПЧОС в за­щи­та пра­во­то на ли­чен и се­меен жи­вот, съ­ди­ли­ща­та през 2006г. пос­та­но­ви­ха про­ти­во­ре­чи­ви ре­ше­ния, кое­то бу­ди тре­во­га от­нос­но тяхна­та не­за­ви­си­мост и неп­ре­ду­бе­де­ност. Про­дъл­жа­ва на­ру­ша­ва­не­то на пра­ва­та на чуж­ден­ци­те-ими­гран­ти във връз­ка с лип­са­та на сус­пен­зи­вен ефе­кт по чл.46, ал.4 от ЗЧРБ на жал­би­те про­тив за­по­ве­ди за на­ла­га­не на при­ну­ди­тел­ни ад­ми­нис­тра­тив­ни мер­ки с ог­лед га­ран­ти­ра­не на пра­во­то на ефе­ктив­но средс­тво за­щи­та на миг­ран­ти­те по чл.13 ЕК­ПЧОС до­ка­то има вис­ящо произ­водс­тво пред съд. Лип­сва и въз­мож­ност за по­лу­ча­ва­не на прав­на по­мощ в произ­водс­тво­то пред по­ли­ция­та от чуж­ден­ци­те, за­дър­жа­ни по ад­ми­нис­тра­ти­вен ред с цел де­пор­ти­ра­не в из­пъл­не­ние на га­ран­ции­те, пред­ви­де­ни по чл.5 от ЕК­ПЧ и от­мяна на съ­деб­ни­те так­си по те­зи произ­водс­тва за пре­дот­врат­ява­не на въз­мож­нос­тта за от­каз от пра­во­съ­дие.

БЕ­ЖАН­ЦИ­ТЕ - ПРИЕ­ТИ И НЕ­ЖЕ­ЛА­НИ

И ако по от­но­ше­ние на ими­гран­ти­те те­зи ог­ра­ни­че­ния мо­гат да има­т свое­то оп­рав­да­ние с опи­ти­те за кон­тро­ли­ра­не на ими­гра­цион­ни­те про­це­си, то съ­що­то не мо­же да бъ­де спо­де­ле­но, ко­га­то се въ­веж­дат рес­трик­ции по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­на ка­те­го­рия чуж­ден­ци, кои­то тра­ди­цион­но се смес­ват с ими­гран­ти­те, но чия­то необ­хо­ди­мост от дос­тъп до те­ри­то­рия­та и раз­ре­ша­ва­не на пре­би­ва­ва­не произ­ти­чат от ко­рен­но раз­лич­ни при­чи­ни. До­ка­то ими­гран­ти­те доб­ро­вол­но на­пус­кат своя­та дър­жа­ва в тър­се­не на по-до­бър ико­но­ми­чес­ки стан­дарт на жи­вот, бе­жан­ци­те са при­ну­де­ни на из­бягат, за да се спасят от прес­лед­ва­не и по­се­га­телс­тво вър­ху тех­ния жи­вот, сво­бо­да и дру­ги ос­нов­ни пра­ва. Ими­гран­ти­те мо­гат да се за­вър­нат без­проб­лем­но и бе­зо­пас­но във все­ки еди­н мо­мент от свое­то на­чи­на­ние. Ако бе­жан­ци­те бъ­дат вър­на­ти без га­ран­ции за от­па­да­не на опа­снос­тта рис­ку­ват в мно­го слу­чаи до­ри жи­во­та си.

За­то­ва бу­ди не­доу­ме­ние про­дъл­жа­ва­ща­та за­ко­но­да­тел­на офа­нзи­ва на Дър­жав­на­та аге­нци­я за бе­жан­ци­те за въ­веж­да­не­то на все по-го­ле­ми ог­ра­ни­че­ния на тех­ни­те пра­ва, как­то и на те­зи, кои­то търсят зак­ри­ла на те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия. Не­съм­не­но тя е ин­спи­ри­ра­на и оп­рав­да­ва­на със за­дъл­же­ния­та за тран­спо­ни­ра­не на съюз­ни­те нор­ми в об­лас­тта на убе­жи­ще­то. Ко­га­то то­ва тран­спо­ни­ра­не, оба­че во­ди до ог­ра­ни­ча­ва­не и до­ри от­не­ма­не на пра­ва, произ­ти­ча­щи от меж­ду­на­род­ни пра­во­за­щит­ни ак­то­ве на ООН, въп­ро­сът до­кол­ко то­ва е до­пус­ти­мо се на­ла­га сам по се­бе си. След­ва да се на­пом­ни, че Бъл­га­рия е въз­прие­ла да за­щи­та­ва пра­во­то на убе­жи­ще в своя ос­но­вен за­кон (чл.27, ал.2) и то пре­ди да е под­пи­са­ла и ра­ти­фи­ци­ра­ла Же­нев­ска­та кон­вен­ция за ста­ту­та на бе­жан­ци­те на ООН от 1951г. Та­ка на­ре­че­ни­те ев­ро­пей­ски acquis* по убе­жи­ще­то пред­ставл­яват ре­гио­на­лен акт на ог­ра­ни­чен брой ев­ро­пей­ски дър­жа­ви по тъл­ку­ва­не­то на Кон­вен­ция­та и про­це­ду­ри по при­ла­га­не­то й. Ха­рак­те­рът им оба­че е из­ра­зе­но рес­трик­ти­вен и на­ла­га по-ско­ро не пра­ви­ла за при­ла­га­не­то, а за неп­ри­ла­га­не­то на Же­нев­ска­та кон­вен­ция. По си­ла­та на об­стоя­телс­тво­то, че те­зи дър­жа­ви са ра­ти­фи­ци­ра­ли съ­ща­та та­зи кон­вен­ция без ре­зер­ви, ев­ро­пей­ски­те acquis по убе­жи­ще­то пред­ставл­яват по свое­то ес­тес­тво еди­н на­пъл­но неп­рием­лив акт на фак­ти­чес­ко де­нон­си­ра­не.

В на­цио­на­лен план то­ва фак­ти­чес­ко де­нон­си­ра­не се прояв­ява, нап­ри­мер, в пред­ло­же­ни­те из­ме­не­ния и до­пъл­не­ния за стесн­ява­не на бе­жан­ска­та де­фи­ни­ция на чл.1А от Же­нев­ска­та кон­вен­ция за ста­ту­та на бе­жан­ци­те чрез въ­веж­да­не­то на до­пъл­ни­тел­ни оп­ре­де­ле­ния към нея (чл.8 ал.5, чл.13 ал.1 т.11 и §67 т.5-9 и т.12 от ДР на ЗИД на ЗУБ), раз­шир­ява­не при­лож­но­то по­ле на слу­чаи­те, в кои­то се от­меня заб­ра­на­та за връ­ща­не в стра­на, от коя­то бе­жа­не­ца бяга /прин­цип non-refoulement/ (чл.4,ал.4 и чл.67,ал.3 ЗИД на ЗУБ), ог­ра­ни­ча­ва­не на пра­во­то на съ­би­ра­не на се­мей­ство­то (чл.8,ал.10 и чл.9,ал.7 ЗИД на ЗУБ) и раз­шир­ява­не на прек­ра­ти­тел­на­та клау­за на чл.1C от Же­нев­ска­та кон­вен­ция (чл.15, ал.5 ЗИД на ЗУБ). Осо­бе­на заг­ри­же­ност пре­диз­вик­ва пред­ло­же­но­то из­ме­не­ние на чл.92 от за­ко­на, чрез кое­то се въ­веж­да зап­ла­ща­не­то на так­си за съ­деб­ни ек­спер­ти­зи от жал­бо­по­да­те­ли­те-тър­се­щи зак­ри­ла, кое­то пос­тавя за­щи­та­та на ос­нов­ни чо­веш­ки пра­ва чрез спо­со­би­те на съ­деб­но­то произ­водс­тво под ус­ло­вие­то за на­ли­чие на фи­нан­со­ви средс­тва за осъ­щест­вява­не­то им, или ина­че ка­за­но, въ­веж­да се иму­щес­тве­н ценз в раз­рез с про­въз­гла­се­ния от Же­нев­ска­та кон­вен­ция прин­цип cautio judicatum solvi. Нак­рая, от­мяна­та на пра­во­то да се по­да­де мол­ба за зак­ри­ла до все­ки дър­жа­вен ор­ган и ог­ра­ни­ча­ва­не­то му в чл.58 еди­нстве­но до Дър­жав­на­та аге­нци­я за бе­жан­ци­те, пос­тавя ве­нец на уси­лия­та да се препя­тства по всячес­ки на­чин дос­тъ­па на бе­жан­ци­те до те­ри­то­рия и про­це­ду­ра, до­кол­ко­то ор­га­ни­те на гра­нич­на и ими­гра­цион­на по­ли­ция ще след­ва на­пъл­но да пре­неб­рег­ват от­пра­ве­ни­те до тях мол­би след вли­за­не­то в си­ла на то­ва из­ме­не­ние на за­ко­на.

По­доб­ни рес­трик­ции са не­до­пус­ти­ми. Те да­ват пре­вес на ре­гио­нал­ни­те по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си на еди­н ико­но­ми­чес­ки по свое­то ес­тес­тво съюз пред об­щоп­риз­на­ти­те нор­ми на меж­ду­на­ро­ден акт, чие­то при­ло­же­ние га­ран­ти­ра за­щи­та на ос­нов­ни чо­веш­ки пра­ва по уни­вер­са­ле­н на­чин. Вярно е, че бъл­гар­ска­та дър­жа­ва стра­да от пъл­на лип­са на собс­тве­на по­ли­ти­чес­ка воля и през пос­лед­ни­те 18 го­ди­ни от свое­то съ­щес­тву­ва­не. И въп­ре­ки всич­ко, уп­равл­ява­щи­те след­ва да нап­равят пра­вил­на пре­цен­ка до как­ва сте­пен мо­гат да от­стъпят су­ве­ре­ни­те­та да ре­ша­ва осо­бе­но, ко­га­то се ка­сае за за­щи­та на чо­веш­ки жи­вот, сво­бо­да и лич­на си­гур­ност. В про­ти­вен слу­чай, ще се пов­тарят си­туа­ции ка­то нас­тоя­ща­та, в коя­то собс­тве­на­та ни по­ли­ти­ка спрямо хо­ра ка­то бе­жан­ци­те ни пос­тавя в със­тоя­ние на мо­ра­лен де­фи­цит и лип­са на те­жест в нас­тоя­ва­ния­та за спра­вед­ли­вост в слу­чай ка­то то­зи на ме­ди­цин­ски­те ни сес­три в Ли­бия. Ако по­ли­ти­ка­та на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва во­ди до то­ва да бъ­дат връ­ща­ни в стра­на­та, от коя­то бягат хо­ра, чий­то жи­вот е зас­тра­шен и за кои­то съ­щес­тву­ва риск от из­те­за­ние, то раз­ли­ка­та с ли­бий­ски­те служ­би за си­гур­ност, под­ло­жи­ли на мъ­че­ния на­ши­те съ­на­род­нич­ки, се раз­ми­ват по на­чин, кой­то е не са­мо неп­рия­тен, но и пред­ставл­ява ка­те­го­рич­на при­съ­да за об­щес­тво­то, в кое­то жи­веем и ус­лов­нос­ти­те, на кои­то се под­чин­ява­ме.

* EU Council Regulations 343/2003/EC и 1560/2003/EC Дъб­лин II, EU Council Regulation 304/2002/EC Ев­ро­дак и ди­рек­ти­ви­те от­нос­но про­це­ду­ра­та за пре­дос­тав­яне на ста­тут (EU Council Regulation 2005/85/EC), оце­нка на бе­жан­ски­те мол­би (EU Council Regulation 2004/83/EC), прие­ма­не­то на тър­се­щи­те зак­ри­ла и бе­жан­ци­те (2003/9/EC), съ­би­ра­не­то на се­мей­ства (2006/83/EC) и ока­зва­не­то на вре­мен­на зак­ри­ла (2001/55/EC).