Как да помогнем на медицинските сестри в Либия?
Оправдателните присъди на подсъдимите по делото за убийството на Луканов предизвикаха различни реакции. Някои се възмутиха от неефективното правосъдие, други не искаха да повярват, че разследващите органи са употребили сила за изтръгването на самопризнания. След като българската прокуратура заведе дело относно използването на изтезания по отношение на български сестри в Либия, предстои да видим как ще реагира тя на данните за изтезания в България. От правозащитна гледна точка от реакцията на държавните органи след разкритията в делото за убийството на Луканов зависи в голяма степен и съдбата на медицинските сестри в Либия.
Данните за изтезания в България разбиха обществената представа, че сме по-“бяла” държава от Либия. Разбираемо е защо първоначалното желание на властите е случая да бъде скрит под килима. В него освен насилие има и твърдения за отвличане от българските служби в чужбина на единия от обвиняемите украинци с цел осъждането му за убийството на Луканов в страната. Ако това е истина, може да очакваме остра международна реакция.
Днес изтезанията се считат за едни от най-сериозните нарушения на правата на човека по целия свят. Използването на изтезания в борбата срещу тероризма, транспортирането от САЩ на заподозрени в трети държави, където те могат да бъдат разпитвани чрез изтезания, връщането на чужденци в държавите им, където те рискуват да бъдат подложени на изтезания заради убежденията си, са сред най-актуалните проблеми на международното право. Затова международното право включва множество стандарти срещу изтезанията. Със случаите на изтезания се занимават различни международни органи като Комитета на ООН срещу изтезанията, Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, Специалния докладчик на ООН за изтезанията. Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч следят всички оплаквания за изтезание. Именно на тези международни органи ние трябва да разчитаме за свободата на българските сестри. Няма съмнение, че за да бъдат разгледани сериозно нашите искания от тях, България трябва да спазва международните стандарти и води решителна политика срещу изтезанията.
Изтезанията са познати в целия свят. Това е така, защото подобно на колегите си от романа на Бредбъри “451 градуса по Фаренхайт”, навсякъде полициите са изкушени да обявят прибързано някой за престъпник, за да успокоят по този начин духовете в обществото. Добър пример за това е случаят във Великобритания с така наречената “шесторка от Бирмингам”. Става дума за шестима души, осъдени за бомбени атентати в Бирмингам през 1975 г., при които загиват над двадесет души, а стотина са ранени. След като излежават в затвора няколко години от присъдите си, шестимата са освободени, тъй като е установено, че полицията ги е изтезавала, за да изтръгне самопризнания. Британското правителство проявява решителност след разкриването на изтезанията. Създадени са независими органи за разследване на тези явления, който ефективно действат и до днес.
Българските власти трябва да обърнат внимание на случаите на изтезания в страната. Комитетът на ООН срещу изтезанията е на становище, че са нужни законодателни действия за инкриминирането на всички прояви на това деяние у нас. През 2003 г. имаше предложение за изменение на наказателния кодекс в тази насока. Разбира се, най-важно е какво се прави на практика. Нужно е ангажирането на психолози, които да работят с полицаите, педагози, социолози и цялата общественост. Ангажираността ни със съдбата на българските сестри в Либия изисква ново отношение към изтезанията не само по света, но и в България.