Как да помогнем на медицинските сестри в Либия?

Оп­рав­да­тел­ни­те при­съ­ди на под­съ­ди­ми­те по де­ло­то за убий­ство­то на Лу­ка­нов пре­диз­ви­ка­ха раз­лич­ни реак­ции. Някои се въз­му­ти­ха от нее­фек­тив­но­то пра­во­съ­дие, дру­ги не ис­ка­ха да повя­рват, че раз­след­ва­щи­те ор­га­ни са упо­тре­би­ли си­ла за из­тръг­ва­не­то на са­моп­риз­на­ния. След ка­то бъл­гар­ска­та про­ку­ра­ту­ра за­ве­де де­ло от­нос­но из­пол­зва­не­то на из­те­за­ния по от­но­ше­ние на бъл­гар­ски сес­три в Ли­бия, пред­стои да ви­дим как ще реа­ги­ра тя на дан­ни­те за из­те­за­ния в Бъл­га­рия. От пра­во­за­щит­на глед­на точ­ка от реак­ция­та на дър­жав­ни­те ор­га­ни след раз­кри­тия­та в де­ло­то за убий­ство­то на Лу­ка­нов за­ви­си в гол­яма сте­пен и съд­ба­та на ме­ди­цин­ски­те сес­три в Ли­бия.

Дан­ни­те за из­те­за­ния в Бъл­га­рия раз­би­ха об­щес­тве­на­та пред­ста­ва, че сме по-“бяла” дър­жа­ва от Ли­бия. Раз­би­рае­мо е за­що пър­во­на­чал­но­то же­ла­ние на влас­ти­те е слу­чая да бъ­де скрит под ки­ли­ма. В не­го ос­вен на­си­лие има и твър­де­ния за от­вли­ча­не от бъл­гар­ски­те служ­би в чуж­би­на на еди­ни­я от об­вин­яе­ми­те ук­раин­ци с цел осъ­жда­не­то му за убий­ство­то на Лу­ка­нов в стра­на­та. Ако то­ва е ис­ти­на, мо­же да оча­ква­ме ос­тра меж­ду­на­род­на реак­ция.

Днес из­те­за­ния­та се счи­тат за ед­ни от най-се­риоз­ни­те на­ру­ше­ния на пра­ва­та на чо­ве­ка по це­лия свят. Из­пол­зва­не­то на из­те­за­ния в бор­ба­та сре­щу те­ро­риз­ма, тран­спор­ти­ра­не­то от САЩ на за­по­доз­ре­ни в тре­ти дър­жа­ви, къ­де­то те мо­гат да бъ­дат раз­пит­ва­ни чрез из­те­за­ния, връ­ща­не­то на чуж­ден­ци в дър­жа­ви­те им, къ­де­то те рис­ку­ват да бъ­дат под­ло­же­ни на из­те­за­ния за­ра­ди убе­жде­ния­та си, са сред най-ак­туал­ни­те проб­ле­ми на меж­ду­на­род­но­то пра­во. За­то­ва меж­ду­на­род­но­то пра­во включ­ва мно­жес­тво стан­дар­ти сре­щу из­те­за­ния­та. Със слу­чаи­те на из­те­за­ния се за­ни­ма­ват раз­лич­ни меж­ду­на­род­ни ор­га­ни ка­то Ко­ми­те­та на ООН сре­щу из­те­за­ния­та, Ев­ро­пей­ския ко­ми­тет за пре­дот­врат­ява­не на из­те­за­ния­та, Спе­циал­ния док­лад­чик на ООН за из­те­за­ния­та. Ам­нес­ти ин­тер­не­шъ­нъл и Хю­ман райтс уоч следят всич­ки оп­лак­ва­ния за из­те­за­ние. Име­нно на те­зи меж­ду­на­род­ни ор­га­ни ние трябва да раз­чи­та­ме за сво­бо­да­та на бъл­гар­ски­те сес­три. Няма съм­не­ние, че за да бъ­дат раз­гле­да­ни се­риоз­но на­ши­те ис­ка­ния от тях, Бъл­га­рия трябва да спаз­ва меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти и во­ди ре­ши­тел­на по­ли­ти­ка сре­щу из­те­за­ния­та.

Из­те­за­ния­та са поз­на­ти в це­лия свят. То­ва е та­ка, за­що­то по­доб­но на ко­ле­ги­те си от ро­ма­на на Бред­бъ­ри “451 гра­ду­са по Фа­рен­хайт”, навс­якъ­де по­ли­ции­те са из­ку­ше­ни да об­явят при­бър­за­но някой за прес­тъп­ник, за да ус­по­коят по то­зи на­чин ду­хо­ве­те в об­щес­тво­то. До­бър при­мер за то­ва е слу­чаят във Ве­ли­коб­ри­та­ния с та­ка на­ре­че­на­та “шес­тор­ка от Бир­мин­гам”. Ста­ва ду­ма за шес­ти­ма ду­ши, осъ­де­ни за бом­бе­ни ате­нта­ти в Бир­мин­гам през 1975 г., при кои­то за­ги­ват над два­де­сет ду­ши, а сто­ти­на са ра­не­ни. След ка­то из­ле­жа­ват в зат­во­ра някол­ко го­ди­ни от при­съ­ди­те си, шес­ти­ма­та са ос­во­бо­де­ни, тъй ка­то е ус­та­но­ве­но, че по­ли­ция­та ги е из­те­за­ва­ла, за да из­тръг­не са­моп­риз­на­ния. Бри­тан­ско­то пра­ви­телс­тво прояв­ява ре­ши­тел­ност след раз­кри­ва­не­то на из­те­за­ния­та. Съз­да­де­ни са не­за­ви­си­ми ор­га­ни за раз­след­ва­не на те­зи явле­ния, кой­то ефе­ктив­но дей­стват и до днес.

Бъл­гар­ски­те влас­ти трябва да объ­рна­т вни­ма­ние на слу­чаи­те на из­те­за­ния в стра­на­та. Ко­ми­те­тът на ООН сре­щу из­те­за­ния­та е на ста­но­ви­ще, че са нуж­ни за­ко­но­да­тел­ни дей­ствия за ин­кри­ми­ни­ра­не­то на всич­ки проя­ви на то­ва дея­ние у нас. През 2003 г. има­ше пред­ло­же­ние за из­ме­не­ние на на­ка­за­тел­ния ко­декс в та­зи на­со­ка. Раз­би­ра се, най-важ­но е как­во се пра­ви на прак­ти­ка. Нуж­но е ан­га­жи­ра­не­то на пси­хо­ло­зи, кои­то да ра­ботят с по­ли­цаи­те, пе­да­го­зи, со­цио­ло­зи и цяла­та об­щес­тве­ност. Ан­га­жи­ра­нос­тта ни със съд­ба­та на бъл­гар­ски­те сес­три в Ли­бия изи­сква но­во от­но­ше­ние към из­те­за­ния­та не са­мо по све­та, но и в Бъл­га­рия.