Как политиците използват обществените страсти?

През ми­на­лия ме­сец Бро­нис­лав Ге­ре­мек, еди­н от най-из­вес­тни­те пол­ски ди­си­ден­ти в ми­на­ло­то, се об­яви сре­щу лус­тра­цион­на­та по­ли­ти­ка на пра­ви­телс­тво­то на пре­мие­ра Ка­чин­ски и от­ка­за да из­пъл­ни изи­сква­ния­та на за­ко­на сре­щу сът­руд­ни­ци­те на бив­ши­те тай­ни служ­би. С то­ва той пре­диз­ви­ка гне­ва на мно­зи­на пол­яци и рис­ку­ва да за­гу­би място­то си на де­пу­тат в Ев­ро­пей­ския пар­ла­мент.

Как­то в Бъл­га­рия, мно­зи­на в Пол­ша са на мне­ние, че бив­ши­те ко­му­нис­ти­чес­ки ли­де­ри и сът­руд­ни­ци на тай­ни­те служ­би са за­па­зи­ли свои­те по­зи­ции в днеш­но­то де­мок­ра­тич­но об­щес­тво. Не­до­волс­тво­то, по­ро­де­но от чувс­тво­то за нес­пра­вед­ли­вост, за­сен­чва пос­тиг­на­ти­те ус­пе­хи до то­зи мо­мент. По­ло­жи­тел­ни­те про­ме­ни в Пол­ша са по-за­бе­ле­жи­ми от те­зи в Бъл­га­рия. По­ве­че­то пол­яци мо­гат да си поз­волят по­чив­ки в чуж­би­на, броят на но­ви­те ав­то­мо­би­ли във Вар­ша­ва е по-голям от то­зи в Со­фия. Пол­ска­та сто­ли­ца е по-под­ре­де­на и зе­ле­на, пъ­ти­ща­та са по-доб­ри. Вар­ша­ва е еди­н от най-чис­ти­те гра­до­ве в Ев­ро­па. Град­ски­те пар­ко­ве­те при­ли­чат ве­че на те­зи във Вие­на и Па­риж, а но­ви­те квар­та­ли не на­помнят с ни­що на па­нел­ни­те ком­плек­си от 70 и 80-те го­ди­ни.

По­ли­ти­чес­ки­те наб­лю­да­те­ли на­ри­чат уп­рав­ле­ние­то на Ка­чин­ски по­пу­лис­тко, за­ра­ди заиг­ра­ва­не­то с не­до­волс­тво­то, стра­ха и не­си­гур­нос­тта на хо­ра­та. Под­тик­на­та от всеоб­щата по­доз­ри­те­лност към бив­ши­те тай­ни служ­би, ог­лав­ява­на­та от Ка­чин­ски пар­тия Пра­во и спра­вед­ли­вост прие по-строг лус­тра­цио­нен за­кон. Но­вият за­кон изи­сква всич­ки ро­де­ни пре­ди ав­густ 1972 г. пол­яци, кои­то из­пълн­яват про­фе­сио­нал­ни длъж­нос­ти в час­тния, пуб­лич­ния и дър­жав­ния сек­тор, да дек­ла­ри­рат пис­ме­но да­ли са сът­руд­ни­чи­ли на бив­ши­те ко­му­нис­ти­чес­ки служ­би. За­ко­нът се при­ла­га към ог­ро­мен кръг ли­ца, как­то по­ли­ти­ци, та­ка и про­фе­со­ри, ад­во­ка­ти, жур­на­лис­ти, бан­ке­ри, ди­рек­то­ри на учи­ли­ща и ком­па­нии и дру­ги. Оне­зи, кои­то не по­да­дат дек­ла­ра­ция или да­дат греш­ни све­де­ния, за­губ­ват по­зи­ции­те си. Ге­ре­мек пуб­лич­но от­ка­за да по­да­де та­ка­ва дек­ла­ра­ция.

Ни­кой ра­зу­мен чо­век не се съмн­ява в чис­то­то ми­на­ло на про­фе­со­ра по ис­то­рия Бро­нис­лав Ге­ре­мек. През осе­мде­сет­те го­ди­ни ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт го пра­ти в зат­во­ра, за­ра­ди ръ­ко­вод­на­та му роля в “Со­ли­дар­ност”. Пос­ле той бе­ше уча­стни­к в Кръг­ла­та ма­са и до­ри мо­же­ше да ста­не ми­нис­тър-пред­се­да­тел, ко­га­то уп­равл­ява­ната от не­го Де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия спе­че­ли из­бо­ри­те. В края на де­вет­де­сет­те го­ди­ни, ка­то ми­нис­тър на вън­шни­те ра­бо­ти, Ге­ре­мек доп­ри­не­се за членс­тво­то в НА­ТО и нап­ред­ва­не­то на пре­го­во­ри­те за членс­тво в ЕС. Са­мият Ге­ре­мек ве­че е по­да­вал дек­ла­ра­ции за то­ва, че не е сът­руд­ни­чил на тай­ни­те ко­му­нис­ти­чес­ки служ­би. Име­нно зато­ва той смята, че то­зи въп­рос е прик­лю­чен.

В под­кре­па на Ге­ре­мек се из­ка­за глав­ният ре­дак­тор на “Га­зе­та Ви­бор­ча” и не­гов дру­гар от ди­си­дент­ски­те го­ди­ни, Ада­м Мих­ник, кой­то на­ре­че но­вия лус­тра­цио­нен за­кон - лов на ве­щи­ци. Кар­ди­на­лът на Кра­ков съ­що осъ­ди же­ла­ние­то за от­мъ­ще­ние. Мно­зинс­тво­то пол­яци са по-ско­ро из­не­на­да­ни от по­зи­ция­та на Ге­ре­мек.

Няко­га Мар­тин Лу­тер Кинг от­ка­за да се под­чи­ни на сег­ре­га­цион­ни­те за­ко­ни в САЩ. За­ра­ди свое­то граж­дан­ско не­под­чи­не­ние, той вле­зе в зат­во­ра, но ус­пя да на­ка­ра съг­раж­да­ни­те си да от­менят за­ко­ни­те. От­ка­зът на Ге­ре­мек да по­да­де дек­ла­ра­ция има­ше съ­що пос­ледс­твия. Пол­ският кон­сти­ту­цио­нен съд раз­гле­да кон­сти­ту­цион­нос­тта на лус­тра­цион­ния за­кон и пос­та­но­ви, че изи­сква­не­то за за­гу­ба на из­бор­ни по­зи­ции по­ра­ди от­каз от по­да­ва­не на дек­ла­ра­ция про­ти­во­ре­чи на Кон­сти­ту­ция­та.

До­сие­та­та, по­ли­ти­ка­та по от­но­ше­ние на мал­цинс­тва­та, чуж­ден­ци­те и ис­то­рия­та са сред те­ми­те, кои­то съб­лазн­яват бъл­гар­ски­те по­ли­ти­ци­, тъй ка­то на­же­жа­ват об­щес­тве­ни­те страс­ти. Де­мок­ра­ция­та изи­сква га­ран­ции, че те­зи страс­ти няма да бъ­дат из­пол­зва­ни за па­губ­ни це­ли.