Катастрофално занемарени проблеми

Автори:
    Емил Коен

Наб­лю­да­те­ли­те от­да­ва­на за­бел­яза­ха, че меж­ду вре­ме­на­та на де­мок­ра­ция­та и на т.н. “ра­зви­т со­циа­ли­зъм” има ос­нов­на раз­ли­ка в на­чи­на на кон­ста­ти­ра­не, ос­мисл­яне и ре­ша­ва­не на об­щес­тве­ни­те проб­ле­ми. Ед­но вре­ме мо­же­ха да съ­щес­тву­ват са­мо те­зи труд­нос­ти, кои­то Пар­тия­та бе­ше приз­на­ла за та­ки­ва. Та­ка има­ше “п­роб­лем с тру­до­ва­та дис­цип­ли­на”, но не с цен­зу­ра­та; съ­щес­тву­ва­ше проб­лем с дреб­ни­те краж­би от по­ле­то, но не и с ко­руп­ция­та в ре­до­ве­те на ЦК; до­пус­ти­мо бе­ше някой шеф да е “х­лът­нал до уши­”, но не и да има прос­ти­ту­ция и ор­га­ни­зи­ран раз­врат. И т.н. Приз­нае­ше ли Пар­тия­та въп­ро­са, поч­ва­ше ту­так­си да го ре­ша­ва - най-чес­то с “в­се­на­род­ни” кам­па­нии.

Се­га е об­рат­но­то. Ме­дии­те ни ог­лу­ша­ват с го­во­ре­не за всякак­ви проб­ле­ми, ре­цеп­ти за ре­ша­ва­не­то им се сипят ка­то от рог на изо­би­лие­то, а те та­ка си и седят, девс­тве­ни и не­ре­ше­ни. Ос­вен то­ва но­во­то вре­ме ве­че над­ми­на ста­ро­то по брой до­ку­мен­ти (стра­те­гии, ос­нов­ни на­со­ки и т.н.) на гла­ва от на­се­ле­ние­то, на­со­че­ни да прео­дол­яват как­ви ли не со­циал­ни преч­ки, но с тру­па­не­то на ръ­ко­вод­ни хар­тии со­циал­ни­те язви, вмес­то да за­рас­тват, ста­ват по-дъл­бо­ки. До­ка­то някой ден - със стач­ки, де­монс­тра­ции и бун­то­ве - ма­си­те взе­мат не­ща­та в ръ­це­те си.

Та­ко­ва е по­ло­же­ние­то и с всич­ки “ро­мски­” проб­ле­ми на об­щес­тво­то. Но меж­ду тях без­ра­бо­ти­ца­та, нег­ра­мот­нос­тта и (лип­са­та на) здра­вео­паз­ва­не са не прос­то теж­ки, а са ка­тас­тро­фал­но за­не­ма­ре­ни. Ето мал­ко фак­ти:
- сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та на ро­ми­те е с око­ло 10 го­ди­ни по-нис­ка от та­зи на бъл­гар­ско­то мно­зинс­тво;
- дет­ска­та смър­тност [1] при ро­ми­те е поч­ти три пъ­ти по-ви­со­ка от та­зи на ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние (25,0 про­ми­ла сре­щу 9, 9 при мно­зинс­тво­то; друг е въп­ро­сът, че и с 9, 9 по­чи­на­ли на хил­яда бе­бе­та Бъл­га­рия е да­леч по-зле от сред­ноев­ро­пей­ско­то ни­во, кое­то е 4,7 про­ми­ла);
- спо­ред дан­ни от ре­ди­ца из­след­ва­ния през 2004 г. в по­ве­че от две тре­ти от ром­ски­те до­ма­кинс­тва има хро­нич­но бо­лен член;
- сред ро­ми­те т.н. “бо­лес­ти на ми­зе­рия­та” ка­то ту­бер­ку­ло­за­та са мно­го по-раз­прос­тра­не­ни от­кол­ко­то сред ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние: по не­пъл­ни дан­ни мно­зинс­тво­то от бол­ни­те в ту­бер­ку­лоз­ни­те бол­ни­ци в Со­фия и Сли­вен са би­ли ро­ми;
- през лято­то на 2006 г. в плов­див­ско­то ром­ско ге­то “Сто­ли­пи­но­во” плам­на не­чу­ва­на па раз­ме­ра си епи­де­ми­я от хе­па­тит “А”. Сто­ти­ци де­ца пре­бо­ле­ду­ва­ха, око­ло 10 000 ду­ши бяха вак­си­ни­ра­ни, а най-мръс­на­та [2] част от ге­то­то бе­ше най-нак­рая по­чис­те­на (но то­ва, че ка­на­ли­за­ция­та в те­зи бло­ко­ве е с “вро­ден” конс­трук­ти­вен не­дос­та­тък - об­ра­тен нак­лон на фе­кал­ни­те во­ди - не бе­ше поп­ра­ве­но и та­ка след­ва­ща епи­де­ми­я е га­ран­ти­ра­на);
- ка­то ос­та­вим нас­тра­на дъл­бо­ка­та ми­зе­рия [3] , коя­то са­ма по се­бе си по­раж­да не­дох­ран­ва­не, хро­нич­ни бо­лес­ти и ран­на смърт, ще до­бавя са­мо то­ва, че по офи­циал­ни дан­ни поч­ти по­ло­ви­на­та (46%) от ро­ми­те нямат здрав­ни оси­гу­ров­ки, а зна­чи и не мо­гат да бъ­дат ле­ку­ва­ни, ако ста­не нуж­да. През 2002 г. де­лът на те­зи от тях, кои­то не мо­гат да зап­латят необ­хо­ди­ми­те ме­ди­цин­ски ус­лу­ги и ле­карс­тва дос­ти­га 62%.

Те­зи не­ща са ши­ро­ко из­вес­тни, те са ви­ди­ми от всич­ки, за тях неп­ре­къс­на­то се пи­ше и го­во­ри. Ни­кой, до­ри край­ни­те ра­сис­ти, не ги от­ри­ча.

Но важ­ният въп­рос е как реа­ги­рат на тях ин­сти­ту­ции­те, си­реч дър­жа­ва­та? Пър­во, прие­ма ре­ди­ца до­ку­мен­ти. И вто­ро - ту­так­си заб­равя за тях. Меж­ду тях са “Рам­ко­ва­та прог­ра­ма за рав­ноп­рав­на ин­тег­ра­ция на ро­ми­те в бъл­гар­ско­то об­щес­тво” от 1999 г. (в нея раз­дел за ром­ско­то здра­вео­паз­ва­не), Пла­нът за из­пъл­не­ние­то и от 2003 г. (и тук има по­до­бен раз­дел), “На­цио­нал­на прог­ра­ма за де­се­ти­ле­тие­то на ром­ско­то включ­ва­не” от 2005 г. (пак виж­да­ме гла­ва или раз­дел за здрав­ни­те проб­ле­ми). През 2005 г. про­це­сът на съз­да­ва­не на до­ку­мен­ти ста­ва по-кон­кре­тен: из­ли­зат “Здрав­на стра­те­гия за ли­ца в не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние, при­над­ле­жа­щи към ет­ни­чес­ки мал­цинс­тва” от сеп­тем­ври 2005 г. с при­ле­жа­щия й “План за дей­ствие”. Няма спор, че във всич­ки те­зи тек­сто­ве вярно са очерта­ни ос­нов­ни­те проб­ле­ми (е, в ана­ли­тич­ни­те им час­ти по­ло­же­ние­то е “по­ро­зов­яло” в срав­не­ние с дей­стви­тел­нос­тта, но то си е нор­мал­но за офи­циал­ни до­ку­мен­ти) и са пред­ви­де­ни “пра­вил­ни мер­ки [4] ” за ре­ша­ва­не на за­да­чи­те.

Ала ху­ба­во­то свър­шва дотук. Как­то във всич­ко, свър­за­но с т.н. “ин­тег­ра­ция на ро­ми­те”, сблъс­ква­ме се с два за­се­га неп­рео­до­ли­ми де­фи­ци­та - лип­са на фи­нан­си­ра­не и лип­са на по­ли­ти­чес­ка воля за прео­дол­ява­не на пър­ва­та лип­са. Дос­та­тъч­но е да се ка­же, че спо­ред “Пла­на за дей­ствие...” към “Здрав­на стра­те­гия...” за три­го­диш­ния пе­риод 2005 - 2007 г. е пред­ви­де­но да се вло­жат всич­ко 3 264 000, кое­то, от­къ­де­то и да го пог­лед­неш, си е кап­ка в мо­ре­то - ще се вло­жат за по­добр­ява­не на ром­ско­то здра­вео­паз­ва­не по око­ло 5 лв. на чо­век за це­лия пе­риод. Впро­чем, то­ва са пла­ни­ра­ни су­ми, а да­ли и как се ус­воя­ват ни­кой не знае. Ос­та­ват средс­тва­та по ФАР - там от око­ло 40 ми­лио­на ев­ро за пе­рио­да 2003-2006 г. око­ло ед­на тре­та са за здра­вео­паз­ва­не. (В края на 2006 г. ви­цеп­ре­мие­рът Емел Ете­м се пох­ва­ли, че оча­ква­ни­те два под­виж­ни флуо­рог­раф­ски ка­би­не­та ве­че са дос­та­ве­ни и поч­ват ра­бо­та из ма­ха­ли­те.)

Ето ед­на обо­бща­ва­ща оце­нка за сто­ре­но­то по “ром­ско­то здра­вео­паз­ва­не” в пос­лед­но вре­ме: “За се­га оба­че не е осъ­щес­тве­на оце­нка на ло­кал­ни­те здрав­ни проб­ле­ми и нуж­ди в раз­лич­ни­те на­се­ле­ни мес­та; то­ва не поз­вол­ява да се раз­ра­ботят ефе­ктив­ни мес­тни здрав­ни стра­те­гии за от­дел­ни­те об­щи­ни. В мно­го об­щи­ни от­го­вор­ни­те слу­жи­те­ли не са за­поз­на­ти със Здрав­на­та стра­те­гия и Пла­на за дей­ствие и не ра­ботят по тях.

Из­пъл­не­ни­те про­фи­лак­тич­ни дей­нос­ти по Пла­на за дей­ствие до се­га са фраг­мен­ти­ра­ни и край­но не­дос­та­тъч­ни. Те са фи­нан­си­ра­ни глав­но от проек­ти по Прог­ра­ма “PHARE” или от проек­ти на неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции. От­пус­на­ти­те средс­тва от Пра­ви­телс­тво­то за из­пъл­не­ние­то на Пла­на за дей­ствие за 2006 г е 30 000 лв., а пла­ни­ра­на­та су­ма е би­ла 500 000. За 2007 г. са пла­ни­ра­ни 740 000. Ако се за­па­зи тен­ден­ция­та за драс­тич­но­то ор­язва­не на бю­дже­та на Пла­на за дей­ствие, Здрав­на­та стра­те­гия ще ос­та­не ед­но доб­ро, но не­реа­ли­зи­ра­но на­ме­ре­ние.

Мъ­чи­тел­но бав­но вър­ви про­це­сът на реа­ли­за­ция на здрав­ни­те ме­диа­то­ри. От обу­че­ни­те 51 през 2004 г. по прог­ра­ма­та “PHARE”, МТСП наз­на­чи по Прог­ра­ма­та за вре­мен­на зае­тост ед­ва 13 ме­диа­то­ри и то през 2006 г. [5] Как­то е прие­то да се каз­ва в та­ки­ва слу­чаи, ко­мен­та­рът е из­ли­шен. За “ма­ща­ба” на из­вър­ше­на­та ра­бо­та мо­же да се по­лу­чи пред­ста­ва от след­но­то: “В Доб­рич е реа­ли­зи­ран проект “Май­чи­на прег­ръд­ка” ка­то са ор­га­ни­зи­ра­ни 2 ви­део­лек­то­рии с 56 бре­мен­ни и 6 дис­ку­сии с об­що 182 бре­мен­ни и мла­ди май­ки за по­добр­ява­не уме­ния­та им при от­глеж­да­не на де­ца­та, разя­сне­но е зна­че­ние­то на иму­ни­за­ции и ре­дов­ни­те кон­сул­та­ции. В Плов­див съв­мес­тно с Фон­да­ция “Ро­ма­” в квар­тал Сто­ли­пи­но­во са раз­да­ва­ни бро­шу­ри и лис­тов­ки и са про­веж­да­ни бе­се­ди за на­мал­ява­не на рис­ко­во­то сек­суал­но по­ве­де­ние [6] .

Кой­то не го мър­зи да смята, не­ка нап­ра­ви след­но­то прос­то из­чис­ле­ние - у нас всяка го­ди­на се раж­дат най-мал­ко 9000 ром­ски бе­бе­та. То­ва зна­чи съ­що тол­ко­ва май­ки. Ка­къв дял от об­що­то ко­ли­чес­тво са обу­че­ни­те в Доб­рич 56 май­ки (не­ка при­ба­вим и 6 - те дис­ку­сии със 182 бре­мен­ни)?

И та­ка - пла­ни­ни от важ­ни до­ку­мен­ти. Зад тях - про­паст от без­ха­бе­рие и без­раз­ли­чие, как­то и по­то­ци от офи­циал­ни об­щи при­каз­ки за “ин­тег­ра­ция­та”. Ни­що но­во. Чо­век за­поч­ва да се съмн­ява в де­мок­ра­ция­та, по оче­вид­ни по­пу­лис­тки съоб­ра­же­ния “ лип­са на по­ли­ти­чес­ка воля за ре­ша­ва­не на ром­ски­те проб­ле­ми да за­сен­чва прос­то­то раз­съж­де­ние, че все­ки спес­тен за ин­вес­ти­ции в та­зи сфе­ра (ром­ска­та ин­тег­ра­ция) лев ще се вър­не в след­ва­щи­те го­ди­ни ка­то ла­ви­нооб­раз­но на­рас­тва­щи раз­хо­ди за по­мо­щи и до­та­ции, кои­то ще “ядат” ико­но­ми­чес­ки­я ръст, ще сви­ват пот­реб­ле­ние­то и ще тру­пат со­циал­но нап­ре­же­ние. То­ва до­ри не е въп­рос са­мо на чо­веш­ки пра­ва, а на ра­цио­нал­на смет­ка. Са­мо де­то, ко­га­то след 20 го­ди­ни се­гаш­ни­те по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви­ра­ни “спест­ява­ния” (с мо­ти­ва “а ще ни из­бе­рат ли пак, ако мно­зинс­тво­то раз­бе­ре, че се ин­вес­ти­ра в ро­ми”) ще ста­нат ог­ром­ни за­гу­би и про­пус­на­ти пол­зи, раз­шир­ява­щи но­жи­ца­та меж­ду нас и Ев­ро­па. Но то­га­ва няма да уп­равл­яват съ­щи­те по­ли­ти­ци. Да му мислят бъ­де­щи­те...


Бележки към текста:
[1]Ум­ре­ли де­ца на въз­раст до 1 го­ди­на. обратно
[2] Ето сви­де­телс­тво от неот­дав­наш­но из­след­ва­не: “Бок­лу­ци­те в ром­ски­те ге­та се из­хвърлят на го­ле­ми гние­щи куп­чи­ни по тес­ни­те ули­ци и пос­тоя­нно се раз­насят от ку­че­та, пра­се­та и де­ца, а прос­транс­тво­то зад до­мо­ве­те се из­пол­зва без­раз­бор­но ка­то “кло­зет на от­кри­то”. На мно­го мес­та, по­ра­ди спу­ка­ни тръ­боп­ро­во­ди, сред пла­ни­ни от бок­лу­ци из­ви­ра во­да, от коя­то пият нев­ръс­тни де­ца. Все още в мно­го ром­ски ма­ха­ли в мал­ки­те гра­до­ве и в мно­го се­ла ро­ми­те нямат и еле­ктри­чес­тво. Та­ки­ва ужа­сява­щи хи­гиен­ни ус­ло­вия мо­гат да се видят в не ед­на или две ром­ски ма­ха­ли в стра­на­та: кв. “На­деж­да” - Сли­вен, кв. “Шес­ти” - гр. Но­ва За­го­ра, кв. “Рай­на Княгиня” - гр. Ям­бол, кв. “Ху­ма­та” - гр. Лом и др.” По­ра­ди та­зи при­чи­на (ло­шо­то хи­гиен­но със­тоя­ние на мно­зинс­тво­то от ром­ски­те квар­та­ли) - ин­фек­циоз­ни­те за­бол­ява­ния са мно­го по-чес­ти в ром­ски­те квар­та­ли.” Ци­та­тът е от из­след­ва­не­то на доц. д-р Ивай­ло Тър­нев и ко­лек­тив, Здрав­ни­те проб­ле­ми на ро­ми­те - същ­ност, следс­твия и пъ­ти­ща за тяхно­то прео­дол­ява­не, из­след­ва­не, Со­фия, 2002 г., стр. 2. обратно
[3] “Бед­нос­тта в Бъл­га­рия има зна­чи­мо ет­ни­чес­ко из­ме­ре­ние. Раз­ли­ка­та в рав­ни­ща­та и дъл­бо­чи­на­та на бед­нос­тта в меж­ду­на­ро­ден план е изу­ми­тел­на, осо­бе­но сред ро­ми­те. Чо­век от ром­ски произ­ход има де­сет пъ­ти по-гол­яма ве­роя­тност да е бе­ден, от­кол­ко­то, ако е бъл­га­рин, а при бъл­гар­ски­те тур­ци бед­нос­тта е че­ти­ри пъ­ти по-ви­со­ка, от­кол­ко­то при бъл­га­ри­те.” Ци­тат от док­лад на Све­тов­на­та бан­ка “Бъл­га­рия: Про­мен­ящият се про­фил на бед­нос­тта.” Оце­нка на бед­нос­тта, Док­лад от из­след­ва­не на Све­тов­на­та бан­ка, 29 ок­том­ври 2002 г., док­лад № 24516, Со­фия, стр. 17. обратно
[4] Нап­ри­мер (из Пла­на за дей­ствие на Здрав­на­та стра­те­гия...): об­хва­ща­не­то на бре­мен­ни­те до чет­вър­тия ме­сец на бре­мен­нос­тта, аку­ше­ро-ги­не­ко­ло­ги­чес­ки прег­ле­ди и кон­сул­та­ции в ка­би­не­ти в са­ми­те ром­ски квар­та­ли, вклю­чи­тел­но мо­бил­ни ка­би­не­ти, ре­гис­три­ра­не на но­во­ро­де­ни­те и де­ца­та при об­щоп­рак­ти­ку­ва­щи­те ле­ка­ри, по­ви­ша­ва­не об­хва­та с иму­ни­за­ции, на­мал­ява­не на бре­мен­нос­ти­те в юно­шес­ка въз­раст и родс­тве­ни­те връз­ки чрез здрав­на прос­ве­та, раз­гръ­ща­не ... на раз­лич­ни фор­ми на здрав­на прос­ве­та, скри­нин­го­ви из­след­ва­ния на място в ром­ски­те квар­та­ли за ран­но от­кри­ва­не и ле­че­ние на со­циал­но зна­чи­ми за­бол­ява­ния, ка­то ту­бер­ку­ло­за и рак, сър­деч­но съ­до­ви за­бол­ява­ния и дру­ги, про­фи­лак­тич­ни прег­ле­ди на място в квар­та­ли­те, ... дис­пан­се­ри­за­ция и ле­че­ние на хро­нич­но бол­ни­те, раз­кри­ва­не и обо­руд­ва­не на ам­бу­ла­то­рии за пър­вич­на ме­ди­цин­ска по­мощ в ром­ски­те квар­та­ли. обратно
[5] Ци­тат от “Граж­дан­ски док­лад за за из­пъл­не­ние­то на мер­ки­те на пра­ви­телс­тво­то по пре­по­ръ­ки­те на Ев­ро­пей­ска­та Ко­ми­сия в док­ла­да й от 16 май 2006 г.в об­лас­тта на за­щи­та­та на пра­ва­та на чо­ве­ка и ин­тег­ра­ция­та на уя­зви­ми гру­пи по гла­ва “По­ли­ти­чес­ки кри­те­рии”. обратно
[6] От съ­щия из­точ­ник. обратно