Катастрофално занемарени проблеми
Наблюдателите отдавана забелязаха, че между времената на демокрацията и на т.н. “развит социализъм” има основна разлика в начина на констатиране, осмисляне и решаване на обществените проблеми. Едно време можеха да съществуват само тези трудности, които Партията беше признала за такива. Така имаше “проблем с трудовата дисциплина”, но не с цензурата; съществуваше проблем с дребните кражби от полето, но не и с корупцията в редовете на ЦК; допустимо беше някой шеф да е “хлътнал до уши”, но не и да има проституция и организиран разврат. И т.н. Признаеше ли Партията въпроса, почваше тутакси да го решава - най-често с “всенародни” кампании.
Сега е обратното. Медиите ни оглушават с говорене за всякакви проблеми, рецепти за решаването им се сипят като от рог на изобилието, а те така си и седят, девствени и нерешени. Освен това новото време вече надмина старото по брой документи (стратегии, основни насоки и т.н.) на глава от населението, насочени да преодоляват какви ли не социални пречки, но с трупането на ръководни хартии социалните язви, вместо да зарастват, стават по-дълбоки. Докато някой ден - със стачки, демонстрации и бунтове - масите вземат нещата в ръцете си.
Такова е положението и с всички “ромски” проблеми на обществото. Но между тях безработицата, неграмотността и (липсата на) здравеопазване са не просто тежки, а са катастрофално занемарени. Ето малко факти:
- средната продължителност на живота на ромите е с около 10 години по-ниска от тази на българското мнозинство;
- детската смъртност [1] при ромите е почти три пъти по-висока от тази на останалото население (25,0 промила срещу 9, 9 при мнозинството; друг е въпросът, че и с 9, 9 починали на хиляда бебета България е далеч по-зле от средноевропейското ниво, което е 4,7 промила);
- според данни от редица изследвания през 2004 г. в повече от две трети от ромските домакинства има хронично болен член;
- сред ромите т.н. “болести на мизерията” като туберкулозата са много по-разпространени отколкото сред останалото население: по непълни данни мнозинството от болните в туберкулозните болници в София и Сливен са били роми;
- през лятото на 2006 г. в пловдивското ромско гето “Столипиново” пламна нечувана па размера си епидемия от хепатит “А”. Стотици деца преболедуваха, около 10 000 души бяха ваксинирани, а най-мръсната [2] част от гетото беше най-накрая почистена (но това, че канализацията в тези блокове е с “вроден” конструктивен недостатък - обратен наклон на фекалните води - не беше поправено и така следваща епидемия е гарантирана);
- като оставим настрана дълбоката мизерия [3] , която сама по себе си поражда недохранване, хронични болести и ранна смърт, ще добавя само това, че по официални данни почти половината (46%) от ромите нямат здравни осигуровки, а значи и не могат да бъдат лекувани, ако стане нужда. През 2002 г. делът на тези от тях, които не могат да заплатят необходимите медицински услуги и лекарства достига 62%.
Тези неща са широко известни, те са видими от всички, за тях непрекъснато се пише и говори. Никой, дори крайните расисти, не ги отрича.
Но важният въпрос е как реагират на тях институциите, сиреч държавата? Първо, приема редица документи. И второ - тутакси забравя за тях. Между тях са “Рамковата програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество” от 1999 г. (в нея раздел за ромското здравеопазване), Планът за изпълнението и от 2003 г. (и тук има подобен раздел), “Национална програма за десетилетието на ромското включване” от 2005 г. (пак виждаме глава или раздел за здравните проблеми). През 2005 г. процесът на създаване на документи става по-конкретен: излизат “Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства” от септември 2005 г. с прилежащия й “План за действие”. Няма спор, че във всички тези текстове вярно са очертани основните проблеми (е, в аналитичните им части положението е “порозовяло” в сравнение с действителността, но то си е нормално за официални документи) и са предвидени “правилни мерки [4] ” за решаване на задачите.
Ала хубавото свършва дотук. Както във всичко, свързано с т.н. “интеграция на ромите”, сблъскваме се с два засега непреодолими дефицита - липса на финансиране и липса на политическа воля за преодоляване на първата липса. Достатъчно е да се каже, че според “Плана за действие...” към “Здравна стратегия...” за тригодишния период 2005 - 2007 г. е предвидено да се вложат всичко 3 264 000, което, откъдето и да го погледнеш, си е капка в морето - ще се вложат за подобряване на ромското здравеопазване по около 5 лв. на човек за целия период. Впрочем, това са планирани суми, а дали и как се усвояват никой не знае. Остават средствата по ФАР - там от около 40 милиона евро за периода 2003-2006 г. около една трета са за здравеопазване. (В края на 2006 г. вицепремиерът Емел Етем се похвали, че очакваните два подвижни флуорографски кабинета вече са доставени и почват работа из махалите.)
Ето една обобщаваща оценка за стореното по “ромското здравеопазване” в последно време: “За сега обаче не е осъществена оценка на локалните здравни проблеми и нужди в различните населени места; това не позволява да се разработят ефективни местни здравни стратегии за отделните общини. В много общини отговорните служители не са запознати със Здравната стратегия и Плана за действие и не работят по тях.
Изпълнените профилактични дейности по Плана за действие до сега са фрагментирани и крайно недостатъчни. Те са финансирани главно от проекти по Програма “PHARE” или от проекти на неправителствени организации. Отпуснатите средства от Правителството за изпълнението на Плана за действие за 2006 г е 30 000 лв., а планираната сума е била 500 000. За 2007 г. са планирани 740 000. Ако се запази тенденцията за драстичното орязване на бюджета на Плана за действие, Здравната стратегия ще остане едно добро, но нереализирано намерение.
Мъчително бавно върви процесът на реализация на здравните медиатори. От обучените 51 през 2004 г. по програмата “PHARE”, МТСП назначи по Програмата за временна заетост едва 13 медиатори и то през 2006 г. [5] Както е прието да се казва в такива случаи, коментарът е излишен. За “мащаба” на извършената работа може да се получи представа от следното: “В Добрич е реализиран проект “Майчина прегръдка” като са организирани 2 видеолектории с 56 бременни и 6 дискусии с общо 182 бременни и млади майки за подобряване уменията им при отглеждане на децата, разяснено е значението на имунизации и редовните консултации. В Пловдив съвместно с Фондация “Рома” в квартал Столипиново са раздавани брошури и листовки и са провеждани беседи за намаляване на рисковото сексуално поведение [6] .
Който не го мързи да смята, нека направи следното просто изчисление - у нас всяка година се раждат най-малко 9000 ромски бебета. Това значи също толкова майки. Какъв дял от общото количество са обучените в Добрич 56 майки (нека прибавим и 6 - те дискусии със 182 бременни)?
И така - планини от важни документи. Зад тях - пропаст от безхаберие и безразличие, както и потоци от официални общи приказки за “интеграцията”. Нищо ново. Човек започва да се съмнява в демокрацията, по очевидни популистки съображения “ липса на политическа воля за решаване на ромските проблеми да засенчва простото разсъждение, че всеки спестен за инвестиции в тази сфера (ромската интеграция) лев ще се върне в следващите години като лавинообразно нарастващи разходи за помощи и дотации, които ще “ядат” икономическия ръст, ще свиват потреблението и ще трупат социално напрежение. Това дори не е въпрос само на човешки права, а на рационална сметка. Само дето, когато след 20 години сегашните политически мотивирани “спестявания” (с мотива “а ще ни изберат ли пак, ако мнозинството разбере, че се инвестира в роми”) ще станат огромни загуби и пропуснати ползи, разширяващи ножицата между нас и Европа. Но тогава няма да управляват същите политици. Да му мислят бъдещите...
Бележки към текста:
[1]Умрели деца на възраст до 1 година. обратно
[2] Ето свидетелство от неотдавнашно изследване: “Боклуците в ромските гета се изхвърлят на големи гниещи купчини по тесните улици и постоянно се разнасят от кучета, прасета и деца, а пространството зад домовете се използва безразборно като “клозет на открито”. На много места, поради спукани тръбопроводи, сред планини от боклуци извира вода, от която пият невръстни деца. Все още в много ромски махали в малките градове и в много села ромите нямат и електричество. Такива ужасяващи хигиенни условия могат да се видят в не една или две ромски махали в страната: кв. “Надежда” - Сливен, кв. “Шести” - гр. Нова Загора, кв. “Райна Княгиня” - гр. Ямбол, кв. “Хумата” - гр. Лом и др.” Поради тази причина (лошото хигиенно състояние на мнозинството от ромските квартали) - инфекциозните заболявания са много по-чести в ромските квартали.” Цитатът е от изследването на доц. д-р Ивайло Търнев и колектив, Здравните проблеми на ромите - същност, следствия и пътища за тяхното преодоляване, изследване, София, 2002 г., стр. 2. обратно
[3] “Бедността в България има значимо етническо измерение. Разликата в равнищата и дълбочината на бедността в международен план е изумителна, особено сред ромите. Човек от ромски произход има десет пъти по-голяма вероятност да е беден, отколкото, ако е българин, а при българските турци бедността е четири пъти по-висока, отколкото при българите.” Цитат от доклад на Световната банка “България: Променящият се профил на бедността.” Оценка на бедността, Доклад от изследване на Световната банка, 29 октомври 2002 г., доклад № 24516, София, стр. 17. обратно
[4] Например (из Плана за действие на Здравната стратегия...): обхващането на бременните до четвъртия месец на бременността, акушеро-гинекологически прегледи и консултации в кабинети в самите ромски квартали, включително мобилни кабинети, регистриране на новородените и децата при общопрактикуващите лекари, повишаване обхвата с имунизации, намаляване на бременностите в юношеска възраст и родствените връзки чрез здравна просвета, разгръщане ... на различни форми на здравна просвета, скринингови изследвания на място в ромските квартали за ранно откриване и лечение на социално значими заболявания, като туберкулоза и рак, сърдечно съдови заболявания и други, профилактични прегледи на място в кварталите, ... диспансеризация и лечение на хронично болните, разкриване и оборудване на амбулатории за първична медицинска помощ в ромските квартали. обратно
[5] Цитат от “Граждански доклад за за изпълнението на мерките на правителството по препоръките на Европейската Комисия в доклада й от 16 май 2006 г.в областта на защитата на правата на човека и интеграцията на уязвими групи по глава “Политически критерии”. обратно
[6] От същия източник. обратно