KINDER, KUCHE, KIRCHE!
Вярно, отдавна очаквахме тази новина, но въпреки това тя ни изненада! Свещеният съюз “Идентичност, Традиция, Суверенитет” - ИТС вече е на лице. Оживено помагайки си с ръце и с блестящите очи на първооткривател, неговият председател г-н Бруно Голниш представи гениалната по своята простота и ефикасност идея пред онемелите си от възхита и завист колеги на Европейския парламент. Идентичност, традиция и суверенитет - само така и никак другояче не могат да се решат всички болежки на старата ни г-жа Европа. Но понеже не на всички е дадено да прозрат в дълбочината на това върховно просветление, г-н Председателят поясни, че всички несгоди, които са ни връхлетели от Европейския съюз, те, двадесетте членове на ИТС , ще противопоставят стойностите на християнството и на традиционната фамилия. Тук трябва вече да представя членовете на съюза.
Седем са французи, петима румънци, трима белгийци, един австриец, един англичанин, един българин* и двама италианци. И за да не се лутате в догадки, кой кой е, един от французите се казва Льо Пен, а една от представителите на Италия - Мусолини.
По реда на представянето съм длъжен да започна първо с християнството.
Последните няколко века нещата там май че не вър-вяха съвсем гладко. Католиците нещо недолюбваха православните и се стремяха всячески да им напакостят. Поне ако се вярва на хрониките от кръстоносните походи. Протестантите и те на своя страна се позабъркаха в една дискусия.
Как всъщност свърши тя? И свършила ли е въобще? Защото като гледам какво става в Ирландия ... После възникна въпросът с калвинистите, лютераните, англиканите, евангелистите (тук нещата съвсем се забъркаха), съботяните нека да спрем с реформистите. Трудностите от това далеч непълно изброяване идват от факта, че всяка от тези разновидности, съвсем естествено, си има и свой личен християнски морал. Който никога досега не е съвпадал с този на ближния му. Как двадесетте депутати, събрани в ИТС ще изгладят поне някои от основните си верски противоречия - това вече наистина само един Бог знае!
Но да оставим на страна проблемите с християнството, защото в крайна сметка в Европа живеят и атеисти. На днешно време да се горят на клада себеподобните, които не вярват например в чудото с Теофил е малко неудобно. По интернет новината може много бързо да се разпространи и да стигне до ушите на “неверниците”. Пардон, до будистите, евреите и мюсюлманите. А пък напоследък в Европа живеят и достатъчно много техни представители. На тях също ли ще им предложат християнските добродетели, като панацея против европейските им проблеми?
Не съм съвсем наясно и с определението “традиционната фамилия”. Понеже не допускам ”Дядо Дичовата задруга” на Чича Пелинко да е така позната на останалите деветнадесет членове на съюза, то изводът се налага от само себе си. ”Търсете жената, - съветвал един прочут френски адвокат младите си колеги - във всяко престъпление търсете жената!” В нашия случай тя даже и не мисли да се крие. Напротив! Горда с прочутия си дядо Бенито, г-жа Мусолини никога не забравя до изтъкне тази си връзка. Освен, че като жена сигурно е съвсем права да изисква от съпруга си да печели достатъчно за да може тя да си стои в къщи и да си гледа децата. Та кой по-добре от майката ще се грижи за възпитанието на децата й, ако не тя самата! По този въпрос всъщност съмнения не може и да има. Освен, че ако погледнете календара си ще установите, че вече сме началото на 2007-ма година!
Да проповядваш дребнобуржоазната теория, че мястото на жената е между тенджерите и детските цукала, тоест едничкото място, което тя е способна да заеме, е направо опасно. Да се мъчиш да върнеш същата тази жена в Домакинските курсове, или в Пансиона за благородни девици, ако родителите й са по-заможни, също не е програма за никоя модерна партия. Вярно в тези “училища” една жена може много добре да се научи да крои дрешки на децата си, да прави чай и да си затваря устата, когато мъжете бистрят политика в салона. Мъже-политици, умолявам ви, пазете се от такива розови химери.
А жените-политици отдавна са се научили сами да се пазят. Какво е личното мнение на г-жа Мусолини по този въпрос- не се наемам да гадая. Виждам само, че навлязла дълбоко в световната политика. Това обаче, което ме изненадва е, че в революционните си идеи не е отишла по-далече от тетрадките на дядо си. Защото там и само там можете да намерите новопропагандираните идеи на г-Голниш и неговия Съюз. Всъщност те не са даже на дядо й Бенито, а на неговия политически съратник Адолф Хитлер. “Децата, Кухнята и Църквата” беше лозунгът на националсоциалистите, с който се мъчеха да вкарат в ред населението на “своята” Германия. И като се замислиш, подредена работа се оказа тази теория. Жалко, че когато такива специалисти като двамата Водачи започнаха да я прилагат и двамата свършиха експеримента си доста тъжно. Уви не само те. Простете ми, че на края се налага да ви занимая с някои школски истории, но няма как. Защото главно от този период между страните на споменатите двадесет европейски депутати са се натрупали въпроси. Как са представени двете световни войни в читанките на децата от техните страни, не мога да кажа. Едно обаче знам със сигурност. В никоя от тези войни нациите ни не са били заедно в един окоп. Винаги един срещу друг. И ако в учебниците, някои “разумни” историци са се погрижили да замъглят нещата, то паметници и гробове, за жалост не липсват в никоя европейска страна. Раните от тях също не навсякъде са зараснали. Да погледнем само западните ни съседи. Затова, ако зад лаконичното: Идентичност, Традиция и Суверенитет се разбира да се върнем към религиозните, етнически и политически дрязги от загърбените столетия, то... * В ИТС членува и Димитър Стоянов, депутат от “Атака”.