KINDER, KUCHE, KIRCHE!

Автори:
    Жан Со­ло­мо­нов

Вярно, от­дав­на оча­квах­ме та­зи но­ви­на, но въп­ре­ки то­ва тя ни из­не­на­да! Све­ще­ният съюз “Иде­нтич­нос­т, Тра­ди­ция, Су­ве­ре­ни­тет” - ИТС ве­че е на ли­це. Ожи­ве­но по­ма­гай­ки си с ръ­це и с блест­ящи­те очи на пър­воот­кри­ва­тел, не­го­вият пред­се­да­тел г-н Бру­но Гол­ниш пред­ста­ви ге­ниал­на­та по своя­та прос­то­та и ефи­кас­нос­т иде­я пред оне­ме­ли­те си от въз­хи­та и за­вист ко­ле­ги на Ев­ро­пей­ския пар­ла­мент. Иде­нтич­нос­т, тра­ди­ция и су­ве­ре­ни­тет - са­мо та­ка и ни­как дру­гоя­че не мо­гат да се ре­шат всич­ки бо­леж­ки на ста­ра­та ни г-жа Ев­ро­па. Но по­не­же не на всич­ки е да­де­но да проз­рат в дъл­бо­чи­на­та на то­ва вър­хов­но прос­вет­ле­ние, г-н Пред­се­да­телят поя­сни, че всич­ки нес­го­ди, кои­то са ни връх­ле­те­ли от Ев­ро­пей­ския съюз, те, два­де­сет­те чле­но­ве на ИТС , ще про­ти­во­пос­тавят стой­нос­ти­те на хрис­тиян­ство­то и на тра­ди­цион­на­та фа­ми­лия. Тук трябва ве­че да пред­ставя чле­но­ве­те на съю­за.

Се­дем са фран­цу­зи, пе­ти­ма ру­мън­ци, три­ма бел­гий­ци, еди­н ав­стриец, еди­н ан­гли­ча­нин, еди­н бъл­га­рин* и два­ма ита­лиан­ци. И за да не се лу­та­те в до­гад­ки, кой кой е, еди­н от фран­цу­зи­те се каз­ва Льо Пен, а ед­на от пред­ста­ви­те­ли­те на Ита­ли­я - Му­со­ли­ни.

По ре­да на пред­став­яне­то съм длъ­жен да за­поч­на пър­во с хрис­тиян­ство­то.

Пос­лед­ни­те някол­ко ве­ка не­ща­та там май че не вър-вяха съв­сем глад­ко. Ка­то­ли­ци­те не­що не­до­люб­ва­ха пра­вос­лав­ни­те и се стрем­яха всячес­ки да им на­па­костят. По­не ако се вярва на хро­ни­ки­те от кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди. Про­тес­тан­ти­те и те на своя стра­на се по­за­бър­ка­ха в ед­на дис­ку­сия.

Как всъщ­ност свър­ши тя? И свър­ши­ла ли е въоб­ще? За­що­то ка­то гле­дам как­во ста­ва в Ир­лан­дия ... Пос­ле въз­ник­на въп­ро­сът с кал­ви­нис­ти­те, лю­те­ра­ни­те, ан­гли­ка­ни­те, ева­нге­лис­ти­те (тук не­ща­та съв­сем се за­бър­ка­ха), съ­бот­яни­те не­ка да спрем с ре­фор­мис­ти­те. Труд­нос­ти­те от то­ва да­леч не­пъл­но из­броя­ва­не ид­ват от фак­та, че всяка от те­зи раз­но­вид­нос­ти, съв­сем ес­тес­тве­но, си има и свой ли­чен хрис­тиян­ски мо­рал. Кой­то ни­ко­га до­се­га не е съв­па­дал с то­зи на ближ­ния му. Как два­де­сет­те де­пу­та­ти, съб­ра­ни в ИТС ще из­гладят по­не някои от ос­нов­ни­те си вер­ски про­ти­во­ре­чия - то­ва ве­че наис­ти­на са­мо еди­н Бог знае!

Но да ос­та­вим на стра­на проб­ле­ми­те с хрис­тиян­ство­то, за­що­то в край­на смет­ка в Ев­ро­па жи­веят и ат­еис­ти. На днеш­но вре­ме да се горят на кла­да се­бе­по­доб­ни­те, кои­то не вярват нап­ри­мер в чу­до­то с Тео­фил е мал­ко неу­доб­но. По ин­тер­нет но­ви­на­та мо­же мно­го бър­зо да се раз­прос­тра­ни и да стиг­не до уши­те на “не­вер­ни­ци­те”. Пар­дон, до бу­дис­ти­те, ев­реи­те и мю­сюл­ма­ни­те. А пък на­пос­ле­дък в Ев­ро­па жи­веят и дос­та­тъч­но мно­го тех­ни пред­ста­ви­те­ли. На тях съ­що ли ще им пред­ло­жат хрис­тиян­ски­те доб­ро­де­те­ли, ка­то па­на­цея про­тив ев­ро­пей­ски­те им проб­ле­ми?

Не съм съв­сем ная­сно и с оп­ре­де­ле­ние­то “тра­ди­цион­на­та фа­ми­лия”. По­не­же не до­пус­кам ”Дядо Ди­чо­ва­та зад­ру­га” на Чи­ча Пе­лин­ко да е та­ка поз­на­та на ос­та­на­ли­те де­вет­на­де­сет чле­но­ве на съю­за, то из­во­дът се на­ла­га от са­мо се­бе си. ”Тър­се­те же­на­та, - съ­вет­вал еди­н про­чут френ­ски ад­во­кат мла­ди­те си ко­ле­ги - във всяко прес­тъп­ле­ние тър­се­те же­на­та!” В на­шия слу­чай тя да­же и не мис­ли да се крие. Нап­ро­тив! Гор­да с про­чу­тия си дядо Бе­ни­то, г-жа Му­со­ли­ни ни­ко­га не заб­равя до из­тък­не та­зи си връз­ка. Ос­вен, че ка­то же­на си­гур­но е съв­сем пра­ва да изи­сква от съп­ру­га си да пе­че­ли дос­та­тъч­но за да мо­же тя да си стои в къ­щи и да си гле­да де­ца­та. Та кой по-доб­ре от май­ка­та ще се гри­жи за въз­пи­та­ние­то на де­ца­та й, ако не тя са­ма­та! По то­зи въп­рос всъщ­ност съм­не­ния не мо­же и да има. Ос­вен, че ако пог­лед­не­те ка­лен­да­ра си ще ус­та­но­ви­те, че ве­че сме на­ча­ло­то на 2007-ма го­ди­на!

Да про­повя­дваш дреб­но­бур­жоаз­на­та тео­рия, че място­то на же­на­та е меж­ду тен­дже­ри­те и дет­ски­те цу­ка­ла, тоест ед­нич­ко­то място, кое­то тя е спо­соб­на да зае­ме, е нап­ра­во опа­сно. Да се мъ­чиш да вър­неш съ­ща­та та­зи же­на в До­ма­кин­ски­те кур­со­ве, или в Пан­сио­на за бла­го­род­ни де­ви­ци, ако ро­ди­те­ли­те й са по-за­мож­ни, съ­що не е прог­ра­ма за ни­коя мо­дер­на пар­тия. Вярно в те­зи “у­чи­ли­ща” ед­на же­на мо­же мно­го доб­ре да се нау­чи да крои дреш­ки на де­ца­та си, да пра­ви чай и да си зат­варя ус­та­та, ко­га­то мъ­же­те бистрят по­ли­ти­ка в са­ло­на. Мъ­же-по­ли­ти­ци, умо­лява­м ви, па­зе­те се от та­ки­ва ро­зо­ви хи­ме­ри.

А же­ни­те-по­ли­ти­ци от­дав­на са се нау­чи­ли са­ми да се пазят. Как­во е лич­но­то мне­ние на г-жа Му­со­ли­ни по то­зи въп­рос- не се нае­мам да га­дая. Виж­дам са­мо, че навл­язла дъл­бо­ко в све­тов­на­та по­ли­ти­ка. То­ва оба­че, кое­то ме из­не­над­ва е, че в ре­во­лю­цион­ни­те си ид­еи не е оти­шла по-да­ле­че от тет­рад­ки­те на дядо си. За­що­то там и са­мо там мо­же­те да на­ме­ри­те но­воп­ро­па­ган­ди­ра­ни­те ид­еи на г-Гол­ниш и не­го­вия Съюз. Всъщ­ност те не са да­же на дядо й Бе­ни­то, а на не­го­вия по­ли­ти­чес­ки съ­рат­ник Адо­лф Хит­лер. “Де­ца­та, Кухн­ята и Цър­ква­та” бе­ше ло­зун­гът на на­цио­нал­со­циа­лис­ти­те, с кой­то се мъ­че­ха да вка­рат в ред на­се­ле­ние­то на “своя­та” Гер­ма­ния. И ка­то се за­мис­лиш, под­ре­де­на ра­бо­та се ока­за та­зи тео­рия. Жал­ко, че ко­га­то та­ки­ва спе­циа­лис­ти ка­то два­ма­та Во­да­чи за­поч­на­ха да я при­ла­гат и два­ма­та свър­ши­ха ек­спе­ри­мен­та си дос­та тъж­но. Уви не са­мо те. Прос­те­те ми, че на края се на­ла­га да ви за­ни­мая с някои школ­ски ис­то­рии, но няма как. За­що­то глав­но от то­зи пе­риод меж­ду стра­ни­те на спо­ме­на­ти­те два­де­сет ев­ро­пей­ски де­пу­та­ти са се нат­ру­па­ли въп­ро­си. Как са пред­ста­ве­ни две­те све­тов­ни вой­ни в чи­тан­ки­те на де­ца­та от тех­ни­те стра­ни, не мо­га да ка­жа. Ед­но оба­че знам със си­гур­ност. В ни­коя от те­зи вой­ни на­ции­те ни не са би­ли заед­но в еди­н око­п. Ви­на­ги еди­н сре­щу друг. И ако в уче­бни­ци­те, някои “ра­зум­ни” ис­то­ри­ци са се пог­ри­жи­ли да за­мъглят не­ща­та, то па­мет­ни­ци и гро­бо­ве, за жа­лост не лип­сват в ни­коя ев­ро­пей­ска стра­на. Ра­ни­те от тях съ­що не навс­якъ­де са за­рас­на­ли. Да пог­лед­нем са­мо за­пад­ни­те ни съ­се­ди. За­то­ва, ако зад ла­ко­нич­но­то: Иде­нтич­нос­т, Тра­ди­ция и Су­ве­ре­ни­тет се раз­би­ра да се вър­нем към ре­ли­гиоз­ни­те, ет­ни­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки дрязги от за­гър­бе­ни­те сто­ле­тия, то... * В ИТС членува и Димитър Стоянов, депутат от “Атака”.