Към съда: По-внимателно с журналистите!
Една журналистка от Благоевград, Любима Калпачка, осъди в края на миналата година България в Страсбург. Държавата ще й заплати общо 4 200 евро неимуществени вреди и съдебни разноски. Присъдата идва в отговор на девет години и седем месеца, съответно осем години и единайсет месеца разтакавания от различни съдебни инстанции по две дела, заведени срещу нея в отговор на публикации във всекидневника “Струма”. Европейският съд по правата на човека прецени, че толкова дълъг период излиза извън рамките на твърде обтекаемата и възприета в неговата практика формулировка делата да приключват в “разумни срокове”. Нещо повече - инстанцията счита, че делата срещу Калпачка не са толкова сложни нито от фактическа (първото), нито от правна гледна точка. За капак в 15-страничното си решение съдът припомня, че и в предишни дела срещу българската държава са забелязвани подобни забавяния извън нормата, които нарушават член 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Новината за това, че една ексжурналистка от водещото издание в Югозападна България, в-к "Струма", е дочакала оневиняване, така да се каже по процедура, не е толкова интересна. Много по-важното в случая е, че това е успешният финал на едно на пръв поглед немногообещаващо дело за безсмислено размотаване из дебрите на съдебната ни система в продължение на години.
Подобни рекордно забавяни от нашите съдилища искове срещу журналисти съвсем не са рядкост. Изследванията на БХК от 2001 и 2003 г., както и една анкета, проведена от БМК в края на 2005 г. показват и няколко други тревожни тенденции. Първата от тях е, че облекчаването на процедурата по предявяването на искове за клевета и обида с промените в Наказателния кодекс от март 2000 г. определено засили апетитите на засегнатите да преследват журналисти с и без основание. Самото попадане във фокуса на Темида няма как да не окаже възпиращ ефект пред всяка разследваща инициатива. Особено ако, както е в случая с Калпачка, си наясно от самото начало, че в продължение на години ти предстои да заставаш пред съда в ролята на обвиняем. На второ място - завишените размери на санкцията също играят възпиращ ефект когато журналистът е изправен пред избора дали да огласи факти и обстоятелства, които се разминават със законните изисквания, нерядко - и с морала. Не на последно място - когато си наясно, че след последните промени има само две съдебни инстанции, твърде често на едно и също място (в или около окръжния град), не можеш да не си дадеш сметка на какъв риск се подлагаш в името на справедливостта.
За съжаление хепиендът в делото “Калпачка срещу България” не е правило. Неотдавна същият Европейски съд по правата на човека в тричленния си състав (първа инстанция) отхвърли за по-нататъшно разглеждане иска на журналистката от великотърновския всекидневник “Борба” Нели Сукова. Със свои публикации тя бе спасила от изнасяне зад граница за претопяване две църковни камбани с неоценима културно-историческа стойност. Но, както е видно, в системата на правосъдието няма панацея. Затова с горчива ирония припом-няйки си симпатичния барон Мюнхаузен, който се изтегля сам за косите от блатото, БМК направи нещо подобно със своя проект “Правна помощ за журналисти”. Чрез него се осъществи първият опит журналисти от около 20 местни медии да се научат как сами по-добре да се защитават така, че ако се стигне до съдебен иск, то той да бъде отхвърлян. Опитът - добър и лош - от не едно и две дела срещу журналисти намери отражение в 39 въпроса и отговора плюс 10 от практиката на Европейския съд по правата на човека. Заедно с компетентни тълкувания от юристите Йонко Грозев, Александър Кашъмов, Свилен Овчаров и Бойко Боев те бяха включени в уникален наръчник “Обида и клевета”, издание на БМК.