Кой ще гла­су­ва за бив­ши­те чен­ге­та?

На 14 май по прог­ра­ма “Хо­ри­зонт” чух ан­ке­ти с жи­те­ли от Бур­гас и Кър­джа­ли. Хо­ра­та бяха пи­та­ни да­ли ще уча­ства­т с во­та си за ев­ро­де­пу­та­ти. Не, от­го­вар­яха, няма да уча­ства­м, за­що­то оне­зи ще оти­да­т в Брюк­сел да си пълнят гу­ша­та. Не за дру­го, а за­що­то ще­ли да се на­гу­шат, ето за то­ва! А да­ли са мо­рал­ни граж­да­ни те­зи но­ми­ни­ра­ни от раз­лич­ни пар­тии лю­де, да­ли сред тях няма бив­ши офи­це­ри и аге­нти на ДС, за то­ва не ста­ва и ду­ма...

Ко­га­то под­готвях ре­цен­зия­та си за “Сле­де­ният чо­век” на Ве­се­лин Бра­нев (вж. стр. 34) из­пад­нах в деп­ре­сия. Не са­мо за­ра­ди фак­то­ло­гия­та, коя­то пи­са­телят из­нася за от­вра­ти­тел­на­та ра­бо­та на чен­ге­та­та от бив­ши­те тай­ни служ­би. При­пом­них си жес­то­кия Страх, проя­ждащ жи­вее­не­то ни. Спом­них си как се озъ­ртах­ме от мал­ки, за­що­то бяхме де­ца на “гърм­яни зай­ци”, най-лес­на­та плячка за хищ­но­то миш­ку­ва­не на ДС. То­зи страх ро­ди из­род­ско­то по­ве­де­ние на “граж­да­ни­те” на НРБ, как­ви­то бяха, нап­ри­мер, мои­те съ­се­ди Чакардъкови. Те пог­ва­ха под страх от по­ри­ца­ние още в ран­ни зо­ри ро­ди­те­ли­те ни да ходят да гла­су­ват за Оте­чес­тве­ни­я фронт. Леля Пе­на и чи­чо Ива­н впро­чем, бяха кръс­ти­ли де­ца­та си Хо Ши Мин и Мао. На оте­чес­тве­ноф­рон­тов­ски­те съб­ра­ния не про­пус­ка­ха да от­правят ко­му­нис­ти­чес­ка кри­ти­ка на раз­ве­де­ни или раз­веж­да­щи се се­мей­ства, кои­то пос­ле опи­сва­ха гриж­ли­во в омъ­рляни тет­рад­ки. Тет­рад­ки­те из­пра­ща­ха ко­му­то и къ­де­то трябва, но ис­тин­ска­та ши­зоф­ре­ния на ти­по­ве ка­то тях се виж­да­ше от след­но­то: Чакардъкови ве­чер слу­ша­ха тай­но “Сво­бод­на Ев­ро­па­”...

Та, деп­ре­сия­та ми след­ва­ше от об­стоя­телс­тво­то, че опи­сва­но­то от Ве­се­лин Бра­нев ми­на­ло изо­бщо не е ми­на­ло, а стра­хът и кон­фор­миз­мът про­дъл­жа­ват да гноят ду­ши­те на съв­ре­мен­ни­ци­те ми. Неот­дав­на, при опо­вест­ява­не на пър­ви­те но­ми­на­ции за ев­ро­де­пу­та­ти, бъб­ри­ва­та ко­му­нис­тка/со­циа­лис­тка Та-т­яна Дон­че­ва ко­мен­ти­ра аге­нтур­но­то ми­на­ло на някои от ко­ле­ги­те си: “Ние от БСП не гле­да­ме дра­ма­тич­но на Дър­жав­на си­гур­ност. То­ва е би­ла струк­ту­ра, коя­то е слу­же­ла на на­цио­нал­на­та си­гур­ност на стра­на­та ни”. И ни­кой не се взри­ви от наг­лос­тта и ци­низ­ма на ду­ми­те й. Точ­но как­то няма­ше граж­дан­ски взрив при пър­ви­те раз­кри­ти чен­ге­та по вре­ме­то на уп­рав­ле­ние­то на Ива­н Кос­тов! Точ­но как­то и по­шумя-по­шумя и ути­хна об­щес­тво­то след раз­кри­ва­не­то на аге­нт Ал­берт (Геор­ги Ко­ри­та­ров), а са­мият Ал­берт пуб­ли­ку­ва текст “Го­ре гла­ви­те, хо­ра от ДС!”. Ис­кам да ка­жа, че на пуб­ли­ка­та й е все ед­но да­ли Ев­ге­ни Кири­лов, Кръс­тьо Пет­ков или Юна­л Лют­фи са би­ли “хо­ра от сум­ра­ка”.

От 1990 г. на­сам впро­чем, из­бо­ри­те по­ка­за­ха със си­гур­ност две не­ща. Пър­во, щом гла­су­ва за плав­ния пре­ход и из­би­ра от­но­во ко­му­нис­ти­те, то­ва оз­на­ча­ва, че бъл­га­ри­нът, ро­ден до 1965 г., изо­бщо не е осъ­ди­л ко­му­низ­ма ка­то ре­жим. Ре­жим, в име­то на кой­то са се из­вър­шва­ли прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­ве­чес­тво­то, уни­що­же­н е бил пар­ла­мен­та­риз­мът и по­ли­ти­чес­ка­та то­ле­ран­тност; кон­фис­ку­ва­ни са имо­ти, лик­ви­ди­ра­на е час­тна­та собс­тве­ност и ико­но­ми­чес­ко­то пред­прие­ма­чес­тво; по­тъп­ка­ни са сво­бо­да­та на сло­во­то и ВСИЧ­КИ пра­ва на чо­ве­ка; съз­да­ва­ни са ла­ге­ри­те в Ло­веч, Скра­ве­на и съ­вет­ски­те ГУ­ЛАГ за уби­ва­не на по­ли­ти­чес­кия опо­нен­т. Все та­ка то­зи бъл­га­рин про­дъл­жа­ва да смята, че на­циз­мът е по-страш­но зло от ко­му­низ­ма, за­що­то го мър­зи да раз­съ­ди как­ва е раз­ли­ка­та да­ли дър­жа­ва­та ще из­треб­ва ет­ни­чес­ки враг (ев­реи, слав­яни, ци­га­ни) или кла­сов (бур­жоаз­на ин­те­ли­ген­ция, ку­ла­ци, ед­ри фаб­ри­кан­ти). И вто­ро, “де­мок­ра­тич­ният еле­кто­рат­” оче­вид­но не е проумял как­во е оз­на­ча­ва­ла по­ли­ти­чес­ка­та по­ли­ция на БКП, уду­ша­ва­ла дос­ко­ро чо­веш­ка­та сво­бо­да и дос­той­нство с мръс­ни­те си прак­ти­ки. На еле­кто­ра­та му се зло­видят ев­ро­зап­ла­ти­те на бъ­де­щи­те де­пу­та­ти, но не му пу­ка да­ли ще пра­ти чен­ге­та в Брюк­сел.