Кой стои зад пог­ро­ма на ка­зан­лъш­ка­та джа­мия

Автори:
    Емил Коен

На 26 юли през нощ­та неиз­вес­тни (то­ва оз­на­ча­ва неот­кри­ти) за­па­ли­ха джа­мия­та в Ка­зан­лък. За щас­тие из­горя са­мо мал­ка част от дър­ве­на­та дог­ра­ма. Съ­би­тие­то пре­диз­ви­ка пар­ла­мен­та­рен де­бат и На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва дек­ла­ра­ция, ос­тро осъ­жда­ща слу­чи­ло­то се. Тък­мо не­ща­та се поус­по­кои­ха, ко­га­то ме­сец по-къс­но бе­ше счу­пен про­зо­рец на пет­ве­ков­на­та пая­нто­ва сгра­да. То­зи път ви­нов­ни­те бяха хва­на­ти. Как­то пи­ше мес­тният вес­тник “Ка­зан­лъш­ка ис­кра”: “Ми­на­вай­ки мал­ко пре­ди два ча­са сут­рин­та във втор­ник пок­рай мю­сюл­ман­ския храм на па­зар­ска­та ули­ца в гра­да, на 21 го­диш­ния Или­я Кос­та­ди­нов и 26 го­диш­ния Ата­на­с Пис­ков им хрум­на­ло до по­ба­баитс­тват и счу­пи­ли с ка­мъ­ни три мал­ки стък­ла (45 на 35 см) от по-голям про­зо­рец на джа­мий­ско­то пред­ве­рие. Най-ви­со­ко­то от стък­ла­та е счу­пе­но с пар­че от ба­зал­то­ва пло­ча. То е ос­та­на­ло вът­ре в джа­мия­та и е из­зе­то ка­то ве­щес­тве­но до­ка­за­телс­тво. По­ли­цей­ски еки­п реа­ги­рал и опи­та­л да за­дър­жи ху­ли­га­ни­те на мес­топ­рес­тъп­ле­ние­то...” Те оба­че ус­пе­ли да из­бягат, но мал­ко по-къс­но би­ли хва­на­ти... Но на 31 юли, пет дни след по­жа­ра, “по по­до­бен на­чин про­зор­ци на джа­мия­та бяха счу­пе­ни по ху­ли­ган­ски под­бу­ди от пе­ти­ма ул­тра­си на въз­раст от 17 да 21 го­ди­ни, без­чинс­тва­ли след фут­бо­лен мач. То­га­ва те над­рас­ка­ха и свас­ти­ки по сте­ни­те. Из­вър­ши­те­ли­те бяха раз­кри­ти и за­дър­жа­ни за някол­ко дни.”

Из­глеж­да, че на­па­де­ния­та над джа­мия­та в Ка­зан­лък са ед­ва ли не все­кид­не­вие - три ин­ци­ден­та за еди­н ме­сец. Спо­ред г-н На­зим Не­джиб, пред­се­да­тел на джа­мий­ско­то нас­тоя­телс­тво, та­ки­ва не­ща ста­ват чес­то. Са­мо опи­ти­те за па­леж са се­дем или осе­м в пос­лед­ни­те де­се­ти­на го­ди­ни. Счу­пе­ни­те стък­ла, над­рас­ка­ни­те и ома­ца­ни сте­ни, опи­ти­те за раз­би­ва­не на пор­та­та ни­кой не ги брои. През 1996 г. някой е взри­вил бом­ба пред вхо­да на хра­ма. Джа­мий­ско­то нас­тоя­телс­тво се е при­ну­ди­ло да сме­ни нас­ко­ро ста­ра­та дър­ве­на вра­та със здра­ва ме­тал­на, за да мо­же да ус­тоя­ва на ата­ки­те. В Ка­зан­лък жи­веят око­ло 5000 мю­сюл­ма­ни по­ве­че­то от кои­то са ро­ми, а в се­ла­та на об­щи­ни Ка­зан­лък и Па­вел баня - мно­го по­ве­че - об­що мю­сюл­ма­ни­те са око­ло 20 000. В гра­да се­га тур­ци­те са око­ло 50 се­мей­ства спо­ред г-н Не­джиб, но са би­ли мно­го по­ве­че пре­ди 1989 г. Той об­яснява по­ку­ше­ния­та с ху­ли­ганс­тва­щи мла­де­жи.

Има­мъ­т Мю­мюн Дер­виш е млад чо­век, на 29 г., а в гра­да е от ед­на го­ди­на.

- Кол­ко са ин­ци­ден­ти­те от то­зи род? - пи­там има­ма.
- Ако поч­нем да ги броим, аз се объ­рква­м - от­го­варя той - на сед­ми­ца по вед­нъж не­що се случ­ва: я счу­пе­но стък­ло, я над­рас­ка­на сте­на, а не­що дру­го.

До­ка­то при­каз­ва­ме, ста­ри хо­ра, сед­на­ли на при­каз­ка в пред­ве­рие­то, каз­ват, че през пос­лед­ни­те се­дем-осе­м го­ди­ни са­мо по-се­риоз­ни­те ин­ци­ден­ти (от ро­да на опи­ти за па­леж и чу­пе­не) са по­не 12-13. Няма про­зо­рец да не е чу­пен, каз­ват хо­ра­та. Шест­сто­тин го­диш­на­та сгра­да, па­мет­ник на кул­ту­ра­та, мно­го из­търп­ява на­пос­ле­дък.

- За­що, спо­ред Вас, ста­ват на­па­де­ния­та? - пи­там аз.
- За тия на­па­де­ния аз нямам как­во да ко­мен­ти­рам. Прос­то нямам ду­ми, как­во да ко­мен­ти­рам. То­ва са не­чо­веш­ки пос­тъп­ки, как да ги ко­мен­ти­рам? - въз­клик­ва има­мъ­т. - Сла­ва на Ал­ла­ха, мал­ка бе­ше се­га бе­да­та. И ние нав­ре­ме се явих­ме, и по­жар­на­та. А мо­же­ше гол­яма беля да ста­не - да из­го­ри та­зи дър­ве­на сгра­да. За­що се пов­тарят те­зи не­ща? Не знам. Не знам, как­во по­ве­че да Ви ка­жа - поч­ти из­плак­ва има­маъ­т.

След то­ва ста­ва ясно, че с из­клю­че­ние на пос­лед­ни­те два слу­чая до­се­га за­ло­ве­ни из­вър­ши­те­ли няма. Ос­вен то­ва раз­би­рам, че ох­ра­на няма. Нас­тоя­телс­тво­то няма па­ри да пла­ща на ох­ра­ни­тел­на фир­ма или да пос­та­ви СОТ, но ни­то об­щи­на­та, ни­то мес­тна­та по­ли­ция са сло­жи­ли ох­ра­на.

Раз­го­во­рът те­че мъ­чи­тел­но. Има­мъ­т не ис­ка да е ка­те­го­ри­чен и за­то­ва от­го­варя ук­лон­чи­во, на пре­се­кул­ки. Той не ис­ка ни­ко­го да об­ви­ни. Но фак­тът си е факт - мно­жес­тво на­па­де­ния над мо­лит­вен дом, лип­са на за­ло­ве­ни из­вър­ши­те­ли и съв­сем дос­ко­ро - пъл­но без­раз­ли­чие на мес­тна­та власт. На­па­де­ния­та са оче­вид­но и из­цяло де­ло въп­рос на ом­ра­за, за­що­то ни­що не се кра­де, не е ка­то плячкос­ва­не­то на сел­ски­те чер­кви, кои­то ги ог­раб­ват, за да про­да­ват ико­ни­те. След по­жа­ра - с де­сет го­ди­ни за­къс­не­ние - об­щин­ският съ­вет е гла­су­вал 10 000 лв. за ог­раж­да­не на джа­мия­та - па­мет­ник на кул­ту­ра­та.

Об­ясне­ние­то на има­ма на нас­той­чи­вия ми въп­рос “За­що?” е “За­що­то няма страх от Бо­га”. И пред­ла­га в учи­ли­ща­та де­ца­та да бъ­дат нау­че­ни на бо­го­по­чи­та­ние, кое­то ще ре­че - на еле­мен­та­ре­н мо­рал.

Спо­ред г-н Еми­н Чу­ка, за­мес­тник- кмет и бивш ли­дер на ДПС в гра­да, в Ка­зан­лък няма ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние. Има ху­ли­га­ни. То­ва е оче­вид­но офи­циал­на те­за и опи­ти­те ми да из­тръг­на не­що лич­но от не­го, уд­рят на ка­мък.

* * *

В Ка­зан­лък по­раз­ява спо­кой­ствие­то и без­раз­ли­чие­то на мес­тни­те влас­ти. Ден след ден “ху­ли­га­ни” ата­ку­ва­т джа­мия­та и мес­тният ели­т се раз­мър­да ед­ва след ка­то На­род­но­то съб­ра­ние се за­ни­ма с въп­ро­са. Ду­ма­та “ху­ли­га­ни” е ма­ги­чес­ка - тя об­яснява всич­ко. Сякаш чу­вам с вът­реш­но­то си ухо как и при­кач­ват со­циа­лис­ти­чес­кия епи­те­т “дреб­ни”. По-въз­рас­тни­те помнят - пре­ди 1989 г. няма­ше ни­то ет­ни­чес­ка ом­ра­за, ни­то вер­ска не­тър­пи­мост. Ако не­що - с из­клю­че­ние на гол­ямо­то дър­жав­но те­ро­рис­тич­но ху­ли­ганс­тво, на­ре­че­но “въз­ро­ди­те­лен про­цес” - ста­не, то за то­ва са ви­нов­ни “ху­ли­га­ни­те”. Ни­кой ни­ко­га не се е опи­тва­л, до­кол­ко­то ус­пях да раз­бе­ра, в то­зи град да про­ве­де някак­ва об­ра­зо­ва­тел­на кам­па­ния. Ни­кой не се е се­тил, че мо­же да бъ­де ак­ти­ви­зи­ра­на мес­тна­та об­щес­тве­ност. Ни­кой не е нап­ра­вил де­монс­тра­ция в знак на про­тест сре­щу на­па­де­ния­та над ре­ли­гиоз­ния храм. “Няма за­що”, от­го­варят ми, ко­га­то се учу­два­м на то­ва без­ха­бе­рие, “в гра­да няма ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние”. Ко­га­то се опи­тва­м да ка­жа, че ако някой бъ­де ра­нен или не дай Бо­же, уби­т, ще е ве­че пре­ка­ле­но къс­но, ме гле­дат учу­де­но. Как та­ка не раз­би­рам, че в гра­да няма, ама съв­сем няма “ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние”. А на­па­де­ния­та над джа­мия­та? “Ху­ли­га­ни....”

В Ка­зан­лък, как­то и на мно­го дру­ги мес­та, са свик­на­ли с все­кид­нев­но­то дреб­но на­си­лие. То си е влязло в би­та и ни­ко­го ве­че не въл­ну­ва - има­м предвид мес­тния ели­т. “То­ва не са хо­ра, бе гос­по­ди­не”, ми ка­за еди­н едъ­р ста­рец, ча­кащ на­ча­ло­то на пе­тъч­ния на­маз. Той има­ше пред вид на­па­да­те­ли­те. “Как­во мо­жем ние? Ние сме без­сил­ни”. Та­ка е. Прав е чо­ве­кът. Си­лен е ели­тъ­т. Но ко­га и да­ли той ще се съ­бу­ди от дъл­бо­ка­та си граж­дан­ска дрямка, ни­кой не знае. Оби­кно­ве­но го пра­ви, ко­га­то ве­че е къс­но. Из­глеж­да то­ва е ед­на от це­ни­те на т.н. “пре­ход”.