Ко­му е нуж­но ро­ми­те да бъ­дат тре­ти­ра­ни са­мо ка­то но­си­те­ли на проб­ле­ми?

По­вод за на­пис­ва­не­то на та­зи ста­тия е от­пе­ча­та­на­та във в-к “Аз-Бу­ки”, брой 12/2007 г., об­ра­зо­ва­тел­на част на из­след­ва­не­то “Ро­ми­те в Бъл­га­рия” [*] , фи­нан­си­ра­но от фон­да­ция “Фрид­рих Ебе­рт”. С цяла­та си сим­па­тия към ав­то­ри на из­след­ва­ния, пос­ве­те­ни на ро­ми (би­дей­ки са­мият аз ром), и осо­бе­но към проуч­ва­ния за об­ра­зо­ва­ние­то на ром­ски­те де­ца, ос­та­нах дос­та оза­да­че­н от ре­ди­ца твър­де­ния в нея и от мно­го от пре­по­ръ­ки­те й.

Пър­во твър­де­ние: “Об­ра­зо­ва­ние­то не пред­ставлява осо­бе­на цен­ност за ро­ми­те. Те ви­на­ги са счи­та­ли, че учи­ли­ще­то про­ти­во­ре­чи в някак­ва сте­пен на ром­ския на­чин на жи­вот и зас­тра­ша­ва ром­ска­та идентич­нос­т.”

За ог­ром­но съ­жа­ле­ние са­мо в две из­ре­че­ния са съб­ра­ни в ед­но цяло някои от най-го­ле­ми­те заб­лу­ди за ро­ми­те. Да се твър­ди, че об­ра­зо­ва­ние­то не е цен­ност за ро­ми­те не е но­во. Ме­дии­те все­кид­нев­но ни вну­ша­ват то­ва и ка­то че ли всич­ки, кои­то има­ме ар­гу­мен­ти про­тив те­зи не­ле­пи твър­де­ния, сме се при­ми­ри­ли и от­дав­на спряхме да им об­ръ­ща­ме вни­ма­ние. Да, сви­де­те­ли сме на раз­мес­тва­не на цен­нос­тни­те плас­то­ве при мар­ги­на­ли­зи­ра­ни­те и ро­ми (друг е въп­ро­сът как се е стиг­на­ло до там), но да се твър­ди, че об­ра­зо­ва­ние­то не пред­ставл­ява осо­бе­на цен­ност за ро­ми­те изо­бщо, е ме­ко ка­за­но, не­се­риоз­но. Ни­ма при мар­ги­на­ли­зи­ра­ни­те бъл­га­ри уче­ние­то е на по-ви­сок пие­дес­тал? А ко­га­то то­ва се твър­ди от уче­ни с док­тор­ски тит­ли, ве­че е твър­де пре­си­ле­но и да­ва по­во­ди за се­рио­зен раз­ми­съл.

Не ста­ва ясно и как­ви са до­ка­за­телс­тва­та за то­ва, че “учи­ли­ще­то про­ти­во­ре­чи на ром­ския на­чин на жи­вот”. И ло­гич­но след­ват въп­ро­си: Кое учи­ли­ще про­ти­во­ре­чи на “ром­ския на­чин на жи­вот”? Как­во е то­ва “ром­ски на­чин на жи­вот”? Няма ли място той в бъл­гар­ския на­чин на жи­вот и с как­во е по-раз­ли­чен от не­го, ко­га­то жи­веем в ед­но­на­цио­нал­на дър­жа­ва и всич­ки при­над­ле­жим към еди­нна­та бъл­гар­ска граж­дан­ска на­ция? Ес­тес­тве­но, в тек­ста от­го­вор на те­зи въп­ро­си няма, но твър­де­ние­то ве­че е “хвър­ле­но” - със за­мах, с твър­до­то убе­жде­ние в пра­во­та­та му.

Ако ав­тор­ки­те поз­на­ва­ха по­не от­час­ти ром­ска­та об­щност, щяха да знаят, че тя е твър­де раз­нооб­раз­на как­то в меж­дуг­ру­по­во, ре­ли­гиоз­но, за­ная­тчий­ско-ро­до­во и до­ри ези­ко­во ес­тес­тво, та­ка и по от­но­ше­ние на со­циал­но, би­то­во, а и прос­транс­тве­но раз­де­ле­ние. Ако в пон­ятие­то “ром­ски на­чин на жи­вот” из­рич­но се пра­ве­ше уго­вор­ка­та, че се включ­ват ро­ми­те, кои­то по сте­че­ние на ис­то­ри­чес­ки фор­ми­ра­ла­та се жи­лищ­на сег­ре­га­ция са изо­ли­ра­ни в край­град­ски ге­та - по пра­ви­ло из­вън град­ска­та ре­гу­ла­ция, с ло­ша ин­фрас­трук­ту­ра и с ми­зер­ни ус­ло­вия за жи­вее­не - ав­то­ри­те щяха да има­т пъл­но­то пра­во да го­ворят за “дру­гия на­чин на жи­вот”, в ус­ло­вия­та на кой­то са пос­та­ве­ни да жи­веят днес не­мал­ка част от ро­ми­те у нас. И за­бе­ле­же­те - про­це­си­те на изо­ла­ци­я и ге­тои­за­ция има­т мно­го­ве­ков­на, а не 17-го­диш­на ис­то­рия, как­то се твър­ди в тек­ста. Те са следс­твие от тра­ди­цион­на­та по­ли­ти­ка на Ос­ман­ска­та им­пе­рия за раз­дел­яне на мю­сюл­ма­ни­те от дру­ги­те ет­но­си, осо­бе­но сил­на през Въз­раж­да­не­то и то­га­ва в по-го­ле­ми­те се­ли­ща на по­ро­бе­ни­те бъл­гар­ски зе­ми са се офо­рмяли ма­ха­ли­те на бъл­га­ри, тур­ци, ро­ми, бъл­га­ро-мо­ха­ме­да­ни, ев­реи, ар­мен­ци и др. При Ос­во­бож­де­ние­то по­ве­че от 80% от ро­ми­те у нас са усе­дна­ли.

Знаем, че ду­ма­та сег­ре­га­ция или от­дел­яне е ста­на­ла част от тер­ми­но­ло­гия­та на со­цио­ло­гия­та и да се твър­ди, че има чо­веш­ки об­щнос­ти без сег­ре­га­ция, е все ед­но да се ка­же, че има чо­веш­ки ор­га­низ­ми, кои­то нямат кръв­но нал­яга­не. Но трябва да си от­го­во­рим на еди­н същ­нос­тен въп­рос - мо­рал­но оп­рав­да­на ли е да­де­на сег­ре­га­ция или не? Нап­ри­мер: в го­ле­ми­те гра­до­ве хо­ра­та са раз­де­ле­ни в квар­та­ли спо­ред ста­ту­са им, но ко­га­то не е на­ру­ше­но пра­во­то на сво­бод­но прид­виж­ва­не, то­ва не се счи­та за со­циа­лен проб­лем, ос­вен в слу­чаи­те, ко­га­то прие­ма край­ни фор­ми или има со­циал­но не­же­ла­тел­ни стра­нич­ни ефе­кти.

В слу­чая с жи­лищ­но изо­ли­ра­ни­те ни ро­ми не­же­ла­тел­ни­те ефе­кти са от­дав­на на­ли­це, след ка­то бли­зо 130 го­ди­ни след Ос­во­бож­де­ние­то на тях про­дъл­жа­ва да се гле­да ка­то на хо­ра, кои­то са вре­мен­но нас­та­не­ни в пок­рай­нини­те на се­ли­ща­та, и най-ве­че ка­то на чуж­ди хо­ра. Зна­чи­тел­на част от те­зи ро­ми днес, 17 го­ди­ни след на­ча­ло­то на про­ме­ни­те, са край­но мар­ги­на­ли­зи­ра­ни и са в ано­ми­я и няма как без пред­прие­ма­не­то на по­зи­тив­ни дър­жав­ни мер­ки да из­лязат от то­ва си със­тоя­ние. Твър­де ве­роя­тно е под пон­ятие­то “ром­ски на­чин на жи­вот” ав­то­ри­те да раз­би­рат име­нно на­чи­на на жи­вот на доб­ре “хар­че­щия” се сред пуб­ли­ка­та мар­ги­на­ли­зи­ран и ге­тои­зи­ран ром. А всъщ­ност раз­ли­ка­та меж­ду на­чи­на на жи­вот на ге­тои­зи­ра­ни­те ро­ми и ос­та­на­ли­те бъл­гар­ски граж­да­ни (вклю­чи­тел­но и ос­та­на­ла­та част от бъл­гар­ски­те ро­ми) е мно­го гол­яма, за­що­то те­зи ро­ми са по пра­ви­ло мно­го бед­ни, мно­го бол­ни, със сла­ба гра­мот­ност и жи­веят в ми­зер­ни жи­ли­ща.

Ес­тес­тве­но следс­твие от на­ли­чие­то на ге­тои­зи­ра­ни ро­ми е да има и сег­ре­ги­ра­но об­ра­зо­ва­ние са­мо за ром­че­та. И за­то­ва вто­ро­то твър­де­ние на ав­тор­ки­те, на кое­то об­ръ­щам спе­циал­но вни­ма­ние, че: “...о­бо­соб­ява­не­то на та­ки­ва учи­ли­ща се дъл­жи на ин­тен­зив­ни­те миг­ра­цион­ни про­це­си, кои­то про­ти­чат в на­ше­то об­щес­тво през пос­лед­ни­те 17 го­ди­ни, а не на сег­ре­га­ция­та” пот­вър­жда­ва, че те не знаят ни­що за фор­ми­ра­не­то на сег­ре­ги­ра­но­то об­ра­зо­ва­ние.

Проб­ле­мът ни­как не е в пред­по­чи­та­ние­то на хо­ра от еди­н ет­нос да жи­веят в свои квар­та­ли и де­ца­та им да уча­т в тех­ни учи­ли­ща, а в то­ва, че в ми­на­ло­то на тях се е гле­да­ло ка­то на чуж­ди, по­ра­ди кое­то днес сег­ре­га­ция­та на ро­ми­те пре­диз­вик­ва со­циал­ни ефе­кти, кои­то ве­че са зап­ла­ха за об­щес­тве­ния мир, та до­ри за на­цио­нал­на­та си­гур­ност.

Обо­со­бе­ни­те учи­ли­ща по ром­ски­те квар­та­ли са пос­трое­ни от края на 40-те до края на 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век. До на­ча­ло­то на 60-те го­ди­ни те са из­пълн­ява­ли по-ско­ро прог­ре­сив­на, от­кол­ко­то рег­ре­сив­на фун­кция, за­що­то в тях са се нау­чи­ли да че­тат и пи­шат сто­ти­ци хиляди ро­ми по вре­ме­то, ко­га­то ро­ми­те са би­ли поч­ти ма­со­во нег­ра­мот­ни.

Но от сре­да­та на 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век те­зи учи­ли­ща ве­че из­чер­пват по­ло­жи­тел­на­та си роля и за­поч­ват зап­ла­ши­тел­но да изо­ста­ва­т от изи­сква­ния­та на вре­ме­то. По най-но­ви дан­ни на МОН, се­га ром­ски­те де­ца пред­ставл­яват над 10% от уче­ни­ци­те у нас, а те­зи, кои­то са на­пъл­но сег­ре­ги­ра­ни уча­т в 66 раз­лич­ни по сте­пен учи­ли­ща, а не в 106, как­то се ци­ти­ра в из­след­ва­не­то. Всич­ки те се на­ми­рат в по-го­ле­ми­те на­се­ле­ни мес­та, къ­де­то има ал­тер­на­тив­на въз­мож­ност за из­бор на сме­се­ни учи­ли­ща из­вън ром­ски­те квар­та­ли. В тях уча­т око­ло 25 хил. ром­ски де­ца. Дру­ги, око­ло 40 хил. ром­че­та, уча­т в мул­ти­кул­тур­ни учи­ли­ща, но в на­се­ле­ни мес­та, къ­де­то има са­мо по ед­но учи­ли­ще и по­ра­ди по-ин­тен­зив­ни­те про­це­си на из­ти­ча­не на ет­ни­чес­ки бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние към по-го­ле­ми­те гра­до­ве и чуж­би­на ро­ми­те там и де­ца­та им в учи­ли­ще са ве­че преоб­ла­да­ва­ща­та част. А тре­та­та част от ром­ски­те де­ца уча­т в учи­ли­ща или па­ра­лел­ки в тях, кои­то са на­ро­че­ни за ели­тни и с прием след 7 клас, но с из­рич­на­та уго­вор­ка, че те ос­та­ват поч­ти не­за­бе­ле­жи­ми за сис­те­ма­та. Те­зи де­ца произ­ли­зат от доб­ре об­ра­зо­ва­ни и ин­тег­ри­ра­ни ром­ски се­мей­ства, пон­яко­га с про­ме­не­на ет­нои­ден­тич­ност, но са мно­го мал­ко ка­то брой­ка в съот­вет­но­то учи­ли­ще и не се от­ли­ча­ват поч­ти по ни­що от съу­че­ни­ци­те си - ет­ни­чес­ки бъл­га­ри. Но знаем и за и мно­го слу­чаи на от­па­да­не, на проя­ве­на аг­ре­сив­ност, на из­па­да­не в необя­сни­ма деп­ре­сия или ра­зо­ча­ро­ва­ние, на раз­би­ти ин­тим­ни и прия­тел­ски от­но­ше­ния и т. н. при иденти­фи­ци­ра­не на ром­ски­те де­ца ка­то та­ки­ва от тех­ни­те съу­че­ни­ци. Чес­то жер­тва на собс­тве­ни­те си не­га­тив­ни сте­рео­ти­пи и ра­си­зъм ста­ват и са­ми­те учи­те­ли.

Тре­то­то твър­де­ние, кое­то ис­кам крат­ко да ко­мен­ти­рам е: “За ро­ми­те е по-важ­но де­ца­та им да бъ­дат въз­пи­та­ва­ни в собс­тве­на­та им се­мей­на сре­да, да спаз­ват прие­ти­те в об­щнос­тта нор­ми. Мно­го от ро­ми­те въз­прие­мат учи­ли­ще­то ка­то на­чин да се аси­ми­ли­ра­т де­ца­та им.” Ка­то че ли за бъл­га­ри­на, рус­на­ка, ун­га­ре­ца, бел­гие­ца и т.н. е ма­ло­важ­но или не­важ­но де­ца­та им да бъ­дат въз­пи­та­ва­ни в се­мей­на­та им сре­да и да спаз­ват прие­ти­те в об­щнос­тта им нор­ми? Беля­за­не­то на лич­нос­тта ка­то но­си­тел на ба­зо­ви­те цен­нос­ти на ед­на об­щност ста­ва до 6-7 го­ди­на, вклю­чи­тел­но до та­зи въз­раст се офо­рмя и ет­нои­ден­ти­те­тът на но­вия чо­век и ос­нов­ни­те му цен­нос­тни ориен­та­ции. Но ав­то­ри­те под­съз­на­тел­но, ако не и съв­сем съз­на­тел­но, вну­ша­ват на чи­та­теля, че ед­ва ли не об­щнос­тни­те нор­ми на ро­ми­те, в кои­то се въз­пи­та­ват мал­ки­те ром­че­та (кои­то оче­вид­но не поз­на­ват), са не­дос­той­ни и не­пъл­но­цен­ни, че по пре­зум­ция по­ве­че пре­чат на ром­ски­те де­ца, от­кол­ко­то им по­ма­гат при включ­ва­не във вто­рия (учи­лищ­ни­я) кръг на со­циа­ли­за­ция. И още, пак в съ­щия дух: “Пре­по­ръч­ва се учи­те­ли­те да об­щу­ват с ром­ски­те де­ца са­мо на бъл­гар­ски ези­к. Об­щу­ва­не­то с де­ца­та на съот­вет­ния мал­цинс­твен ези­к МО­ЖЕ да поп­ре­чи на де­ца­та да се ста­раят по­ве­че да нау­чат бъл­гар­ски ези­к”. С то­ва най-от­кро­ве­но се вну­ша­ва, че май­чи­ният ези­к на ром­че­та­та е преч­ка те да ус­воя­ват дър­жав­ния.

Край­но вре­ме е из­сле­до­ва­те­ли, кои­то все по-чес­то пос­ягат към ром­ския ет­нос, да се за­поз­наят и с во­де­щи­те из­след­ва­ния в обу­че­ние­то на де­ца-би­лин­гви в чуж­би­на и да спрат да вну­ша­ват при­каз­ки-не­би­ва­ли­ци на ро­ди­те­ли и об­щес­тво. У нас знае­не­то на май­чи­ния ези­к от стра­на на де­ца­та от ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва се въз­прие­ма ка­то не­дос­та­тък, но във во­де­щи­те стра­ни в та­зи на­со­ка то­ва поз­на­ние е аб­со­лю­тен по­зи­тив, чрез кой­то без­проб­лем­но се из­веж­дат те­зи де­ца от кръ­га на поз­на­тия лин­гвис­ти­чен към но­вия, не­поз­нат ези­ко­в код и на­цио­нал­на кул­ту­ра. Де да има­хме въз­мож­ност обу­че­ние­то в под­гот­ви­тел­ни­те гру­пи и кла­со­ве за ром­ски де­ца да се во­ди от ро­ми-учи­те­ли или та­ки­ва, кои­то вла­деят доб­ре ром­ския ези­к и поз­на­ват ром­ска­та кул­ту­ра. Убе­де­н съм, че ед­ва то­га­ва ром­ски­те де­ца ни­то щяха да бъ­дат тол­ко­ва стре­си­ра­ни при до­се­га си в дет­ска­та гра­ди­на и в учи­ли­ще с не­поз­на­тия ези­к и кул­ту­ра, ни­то оча­ква­ния­та към тях щяха да бъ­дат тол­ко­ва нис­ки и ка­то към об­ре­че­ни в ау­т­сай­дерс­тво. То­га­ва ром­че­та­та щяха да има­т пред се­бе си жи­ви но­си­те­ли на тяхна­та кул­ту­ра, чрез кои­то да се иденти­фи­ци­ра­т и на кои­то да под­ра­жа­ват, а на учи­ли­ще­то няма­ше да се гле­да ка­то на враж­деб­на ин­сти­ту­ция. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва оба­че е доб­ре да се знае, че няма по-до­бър на­чин за нау­ча­ва­не на пра­ви­лен бъл­гар­ски ези­к от ром­ски­те де­ца от по­па­да­не­то им в сре­да­та на сме­се­ни кла­со­ве, в кои­то преоб­ла­да­ват бъл­гар­ски­те де­ца. Кол­ко сме да­ле­че на то­зи ета­п от те­зи ба­зис­ни необ­хо­ди­мос­ти, а ина­че тол­ко­ва щед­ро се раз­да­ва акъ­л.

Ако ав­то­ри­те поз­на­ва­ха по­не мал­ко из­след­ва­ния­та още от зо­ра­та на де­мок­ра­тич­ния пре­ход [**], щяха да знаят, че ро­ми­те не ги е страх от аси­ми­ла­ци­я на де­ца­та им, а има­т спе­циал­но от­но­ше­ние към “ци­ган­ски­те учи­ли­ща”,за­що­то смятат, че “... от та­ки­ва учи­ли­ща изо­бщо няма нуж­да, по-доб­ре би­ло де­ца­та изо­бщо да не уча­т”. Днес да твър­дим, че мно­го от ро­ми­те из­пит­ват страх от аси­ми­ла­ция в учи­ли­ще, е ме­ко ка­за­но, не­се­риоз­но.

Има­м спе­циал­но от­но­ше­ние и към твър­де­ние­то, че: “Мно­го ва­жен фак­тор е на­ли­чие­то на мо­ти­ви­ра­ност не са­мо на уче­ни­ци­те, но и на учи­те­ли­те, кои­то ра­ботят в та­ки­ва учи­ли­ща (раз­би­рай обо­со­бе­ни), те трябва да се сти­му­ли­рат до­пъл­ни­тел­но.”

Тук има да се ре­ша­ват ре­ди­ца проб­ле­ми. Ос­вен оче­вид­ният - оси­гур­ява­не­то на дос­та­тъч­но ма­те­риал­ни ре­сур­си - тук спа­дат и проб­ле­ми­те по ор­га­ни­зи­ра­не­то на фор­ми­те на сти­му­ли­ра­не, та­ка че да не се на­сър­ча­ват в рам­ки­те на об­ра­зо­ва­тел­на­та ин­тег­ра­ция пе­чал­барс­тво­то и ка­рие­риз­мът, а съ­що да се из­бег­не съз­да­ва­не­то на от­ри­ца­те­лен “ими­дж” на ин­тег­ра­ция­та, кое­то би се по­лу­чи­ло, ако за ра­бо­та с ром­ски де­ца ме­ха­нич­но се на­числ­яват до­бав­ки към зап­ла­та­та, ка­то че ли ста­ва въп­рос за опа­се­н или вре­ден труд.

Те­зи проб­ле­ми мо­гат да се ре­ша­ват чрез ма­те­риал­но­то и ста­тус­но­то сти­му­ли­ра­не с кон­крет­ни до­пъл­ни­тел­ни ан­га­жи­мен­ти и пос­ти­же­ния на учи­те­ли­те, има­щи от­но­ше­ние към уча­стие­то им в ин­тег­ра­цион­ни­те про­це­си. Всяко реал­но по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ция­та би трябва­ло реал­но да се сти­му­ли­ра. Съ­що­то се от­нася и до до­пъл­ни­тел­ни­те дей­нос­ти - кон­сул­та­ции, ин­ди­ви­дуал­на ра­бо­та с де­ца­та и т.н.

И пос­лед­но­то пред­ло­же­ние, по кое­то ще си поз­воля ко­мен­тар е: “В ром­ски­те учи­ли­ща да се обо­руд­ва­т ка­би­не­ти по тру­до­во обу­че­ние, къ­де­то де­ца­та ще ус­воят по­лез­ни уме­ни­я по строи­тел­ни дей­нос­ти, дър­вооб­ра­бот­ва­не и др.”

От­кро­ве­но ка­за­но, то­ва нап­ра­во ме шо­ки­ра. Не са­мо за то­ва, че ид­ва нап­ра­во от пос­та­нов­ле­ния­та и ре­ше­ния­та на ЦК на БКП от 70-те и 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Не са­мо и за то­ва, че то е дис­кри­ми­на­цион­но по своя­та същ­ност - пред­пос­тавя, че ром­ски­те де­ца ге­не­ти­чес­ки не ста­ват за дру­го, ос­вен да ус­воя­ват някак­ви си там "по­лез­ни уме­ни­я". А най-ве­че, за­що­то то­ва ре­ше­ние е ве­че ап­ро­би­ра­но в учи­ли­ща­та в Бъл­га­рия през съ­щи­те те­зи го­ди­ни на ми­на­лия век, ко­га­то има­ше т.н. "УЧИ­ЛИ­ЩА СЪС ЗА­СИ­ЛЕ­НО ТРУ­ДО­ВО-ПРО­ФЕ­СИО­НАЛ­НО ОБУ­ЧЕ­НИЕ" (УЗ­ТПО) и опи­тъ­т от тях е по­ве­че от не­га­ти­вен. Точ­но те са в ос­но­ва­та на труд­нос­ти­те в ин­тег­ра­ция­та на ро­ми­те от обо­со­бе­ни­те ма­ха­ли из стра­на­та. Пред­ла­га­не­то на та­ко­ва ре­ше­ние от ав­тор­ки­те ми вну­ша­ва две по­доз­ре­ния - че не поз­на­ват ис­то­рия­та на об­ра­зо­ва­ние­то от близ­ко­то ми­на­ло и най-ве­че час­тта, свър­за­на с ром­ски­те де­ца, и че съз­на­тел­но иг­но­ри­рат ло­шия опи­т с те­зи учи­ли­ща, за да се вър­не от­но­во об­ра­зо­ва­ние­то на ром­ски­те де­ца в бла­то­то, в кое­то гол­яма част от об­щес­тво­то ни е трай­но об­ре­че­на на нис­ка кул­ту­ра и со­циал­но ау­т­сай­дерс­тво, а то­ва пре­диз­вик­ва проб­ле­ми с неп­ред­ви­ди­ми пос­ле­ди­ци. Но от не­го ще спе­че­ли еди­н ма­лък кръг от из­бра­ни лю­де.

Ще ми се да вярвам, че ав­тор­ки­те са до­пус­на­ли съв­сем не­вол­на греш­ка, не­поз­на­вай­ки ло­шия опи­т от ми­на­ло­то.

И нак­рая ще си поз­воля да пос­тавя за мно­го се­рио­зен раз­ми­съл еди­н ва­жен ри­то­ри­чен въп­рос: Ко­му е нуж­но ро­ми­те да бъ­дат тре­ти­ра­ни еди­нстве­но и са­мо ка­то но­си­те­ли на проб­ле­ми? На са­ми­те ро­ми ли? На мно­зинс­тво­то? На дру­ги­те ет­ни­чес­ки мал­цинс­тва? За­ра­ди по-ус­пеш­на­та ни ев­ро­пей­ска­ ин­тег­ра­ция ли?

Ис­кре­но се над­явам да не е са­мо за­ра­ди обе­ща­ни­я ев­ро­пей­ски по­ток от па­ри за ром­ска­та ин­тег­ра­ция. Теж­ко и гор­ко им на ро­ми­те то­га­ва.

[*] Ана­ли­ти­че­н док­лад на те­ма: "Ро­ми­те в бъл­га­рия: но­ви­те пре­диз­ви­ка­телс­тва". (Из­ка­за­ни­те ста­но­ви­ща в док­ла­да са на ав­то­ри­те и не ан­га­жи­рат фон­да­ция "Фр. Ебе­рт"). Ав­то­ри: Ма­рия Си­мео­но­ва - д-р по фи­ло­со­фия, Да­ние­ла Ко­ру­джие­ва - кул­ту­ро­лог, Ло­ра Пет­ро­ва - юри­ст; С., фев­руа­ри 2007 г. обратно
[**] Нап­ри­мер Ма­ру­шиа­ко­ва, Е., 1992, Проб­ле­ми на де­ца­та ци­ган­че­та. В: На­цио­на­лен ана­ли­з на по­ло­же­ние­то на бъл­гар­ски­те де­ца и се­мей­ства. УНИ­ЦЕ­Ф. С., стр. 92. обратно