Ко­со­во - с ог­ра­ни­чен су­ве­ре­ни­тет и га­ран­ции за мал­цинс­тва­та

След про­дъл­жи­ли ед­на го­ди­на без­плод­ни пре­го­во­ри меж­ду Бел­град и При­щи­на, бив­шият фин­ланд­ски пре­зи­дент Мар­ти Ах­ти­саа­ри сло­жи на ма­са­та па­ке­та с пред­ло­же­ния, кои­то по всяка ве­роя­тност няма да удо­влет­воря­т как­то ко­сов­ски­те ал­бан­ци, та­ка и сър­би­те.

До­ку­мен­тът с пред­ло­же­ния на спе­циал­ния пра­те­ник на ООН най-ве­роя­тно няма да пре­по­ръ­ча ди­рек­тно не­за­ви­си­мост на Ко­со­во, но ще има по­ло­же­ния, от­нас­ящи се до ус­та­нов­ява­не­то на няка­къв вид "ог­ра­ни­чен су­ве­ре­ни­тет", под наб­лю­де­ние­то на Ев­ро­пей­ския съюз.Ах­ти­саа­ри ве­роя­тно ще пре­по­ръ­ча на Ко­со­во да бъ­де да­де­но пра­во­то да чле­ну­ва в меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции. "Всич­ки оча­ква­т, че нак­рая Ах­ти­саа­ри ще пре­по­ръ­ча не­за­ви­си­мост за Ко­со­во, но с ог­ра­ни­че­ния вър­ху су­ве­ре­ни­те­та и съ­що та­ка га­ран­ции за си­гур­нос­тта на мал­цинс­тва­та чрез меж­ду­на­род­ни си­ли", ка­за неот­дав­на гер­ман­ският за­мес­тник-вън­шен ми­нис­тър Гер­нот Ер­лер.

А то­ва ка­то цяло е пър­вият ко­мен­тар на ви­со­ко­пос­та­вен ев­ро­пей­ски пред­ста­ви­тел за ве­роя­тно­то съ­дър­жа­ние на па­ке­та за Ко­со­во, кой­то бе пред­ста­вен на 26 януа­ри във Вие­на от спе­циал­ния пра­те­ник на ООН за ста­ту­та на сръб­ска­та об­ласт Мар­ти Ах­ти­саа­ри пред Кон­так­тна­та гру­па. Ко­мен­тар, кой­то зас­лу­жа­ва вни­ма­ние за­ра­ди ад­ре­са, от къ­де­то ид­ва - Бер­лин, кой­то пред­се­да­телс­тва ЕС.

Ер­лер до­ри до­ба­ви, че "то­ва са ос­нов­ни­те еле­мен­ти, кои­то бих­ме мог­ли да пред­ви­дим" и по­со­чи, че би има­ло кон­сен­сус в Ев­ро­пей­ския съюз за по­доб­но пред­ло­же­ние. Ма­кар че в пос­лед­но вре­ме в ЕС се за­сил­ват гла­со­ве­те за за­паз­ва­не­то на те­ри­то­риал­на­та цялост на Сър­бия.Брюк­сел ще се из­пра­ви пред еди­н мно­го се­рио­зен де­бат, кой­то включ­ва мно­жес­тво ком­по­нен­ти ка­то си­гур­нос­тта на Бал­ка­ни­те, по­ли­ти­чес­ка ста­бил­ност и влия­ние­то вър­ху дру­ги “с­пящи” кон­флик­ти как­то в ре­гио­на на За­пад­ни­те Бал­ка­ни, Ев­ро­па та­ка и в пос­тсъ­вет­ско­то прос­транс­тво.

Бел­град през из­ми­на­ла­та го­ди­на се опи­тва­ше да убе­ди за­пад­ни­те сто­ли­ци, че слу­чаят “Ко­со­во­” ще има уни­вер­сал­но зна­че­ние за цялос­тна­та ар­хи­тек­ту­ра на си­гур­ност и въп­ро­си­те за Ка­та­ло­ния, Бас­кия, Прид­нес­тро­вие­то, Кюр­дис­тан и Кав­каз. От дру­га­та стра­на мно­жес­тво влия­тел­ни дип­ло­ма­ти и ко­мен­та­то­ри при­пом­ни­ха на сръб­ски­те уп­равл­ява­щи, че всъщ­ност оно­ва кое­то се случ­ва не е ни­що спе­циал­но и, че след всяка кри­за ка­то та­зи от 1999 г. има ви­на­ги и гу­бе­щи.

До­ка­за­телс­тво за то­ва, че всъщ­ност Ве­ли­ки­те си­ли ще се за­ни­мат с “ка­зу­са Ко­со­во” по­лу­чи пот­вър­жде­ние и от фак­та, че гер­ман­ският кан­цлер Ан­ге­ла Мер­кел раз­го­варя с пре­зи­ден­та Пу­тин по то­зи въп­рос в сре­да­та на ян­уа­ри т.г .

Рус­кият пре­зи­дент Вла­ди­мир Пу­тин зая­ви в Со­чи, че Ру­сия смята за не­до­пус­ти­мо да бъ­де на­ла­га­но от­вън ре­ше­ние за око­нча­тел­ни­я ста­тут на Ко­со­во. Ко­мен­та­то­ри­те на бал­кан­ски­те про­це­си си за­да­ва­ха сред мно­го въп­ро­си и то­зи до­кол­ко е ис­кре­на Мос­ква ко­га­то пра­ви по­доб­ни из­явле­ния и не съз­да­ва ли тя пре­ка­ле­ни оча­ква­ни­я в сръб­ски­те по­ли­ти­ци и граж­да­ни. Същ­нос­тният въп­рос е до­къ­де е го­то­ва да стиг­не Мос­ква в под­кре­па­та си за за­паз­ва­не­то на Ко­со­во в сръб­ски­те гра­ни­ци.

Аме­ри­кан­ския­т ана­ли­за­то­р Да­ниел Сер­вер прог­но­зи­ра, че бъ­де­щият ста­тут на об­лас­тта Ко­со­во всъщ­ност ще се ре­ши меж­ду пре­зи­ден­ти­те Джордж Буш и Вла­ди­мир Пу­тин.

Бел­град­ски­те ме­дии, опи­твай­ки се да пред­по­ло­жат как­во ще съ­дър­жа пред­ло­же­ние­то на Ах­ти­саа­ри, на­пи­са­ха, че всъщ­ност в до­ку­мен­та няма да има мно­го но­ви не­ща за сър­би­те, но няма и да лип­сват из­не­на­ди за ко­сов­ски­те ал­бан­ци.

Ед­на от те­зи из­не­на­ди за ал­бан­ци­те в Ко­со­во ще бъ­де ин­сти­ту­цио­нал­на­та за­щи­та на сър­би­те, те не са­мо ще бъ­дат га­ран­ти­ра­ни с де­пу­тат­ски­те им мес­та в пар­ла­мен­та, но и ин­те­ре­си­те им ще бъ­дат за­щи­те­ни с т.нар. "прин­цип на двой­но­то мно­зинс­тво". То­ва оз­на­ча­ва, че за­ко­ни­те, кои­то се от­насят до ко­сов­ски­те сър­би, ос­вен мно­зинс­тво от над 50 про­цен­та, ще трябва да по­лу­чат и мно­зинс­тво­то от гла­со­ве­те на сръб­ски­те де­пу­та­ти в ко­сов­ския пар­ла­мент.

Ка­то цяло по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си в Ко­со­во тол­ко­ва мно­го нап­ред­на­ха през из­ми­на­ли­те 8 го­ди­ни, че е мно­го труд­но някои да си по­мис­ли, че При­щи­на реал­но мо­же да се за­вър­не в по­ли­ти­чес­ка­та ор­би­та на Бел­град.

В ин­тер­вю, пуб­ли­ку­ва­но в са­раев­ско­то из­да­ние "Ос­ло­бо­дже­ние", пре­мие­рът на об­лас­тта Аги­м Че­ку зая­ви, че няма при­чи­на или необ­хо­ди­мост от бъ­де­щи пре­го­во­ри със Сър­бия за не­за­ви­си­мос­тта на Ко­со­во.

В за­ви­си­мост от то­ва как­во пред­ло­же­ние за ста­ту­та на Ко­со­во ще нап­ра­ви Ах­ти­саа­ри, ще бъ­дат въз­мож­ни са­мо пре­го­во­ри за до­пъл­ни­тел­ни уто­чне­ни­я, ка­за Че­ку.

В раз­лич­ни кръ­го­ве се за­го­во­ри, че Ко­со­во мо­же ед­нос­тран­но да об­яви не­за­ви­си­мост, а мно­жес­тво сър­би да се из­селят от об­лас­тта и да се прех­върлят да жи­веят в Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска в Бос­на.

Все още не е ясно ще има ли но­ва ре­зо­лю­ция за Ко­со­во в Съ­ве­та за Си­гур­ност на ООН или не? Ще на­ло­жат ли ве­то Мос­ква и Пе­кин на ед­на бъ­де­ща ре­зо­лю­ция за Ко­со­во - ще раз­бе­рем съв­сем ско­ро.

От­цеп­ва­не­то на Ко­со­во от те­ри­то­рия­та на Сър­бия мо­же да про­во­ки­ра вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ка нес­та­бил­ност и да до­ве­де до па­да­не­то на ре­фор­ма­тор­ски­те пар­тии от власт и да за­си­ли още по­ве­че по­зи­ции­те на край­но­дес­ни­те ра­ди­ка­ли, кои­то тър­пе­ли­во ча­кат влас­тта.

Ис­ти­на­та е, че ре­ше­ние­то за ста­ту­та на Ко­со­во ще има дос­та се­рио­зен ре­зо­нанс и сред ал­бан­ски­те об­щнос­ти в юж­на Сър­бия,се­ве­ро­за­пад­на Ма­ке­до­ния и юго­зточ­на Чер­на Го­ра и ще за­дъл­бо­чи се­риоз­но “а­л­бан­ския въп­рос” в ре­гио­на ни.

През 2006 г. на Бал­ка­ни­те смър­тта на пър­вия ко­сов­ски пре­зи­дент Иб­ра­хим Ру­го­ва и на бив­шия юго­слав­ски ли­дер Сло­бо­дан Ми­ло­ше­вич сло­жи­ха край на ис­то­рия­та в кон­флик­та меж­ду сър­би и ал­бан­ци. Но до­ко­га ли?