LE ROI EST MORT. VIVE LE ROI!*

Но­ви­на­та ве­че не е но­ви­на. Ос­та­ват два въп­ро­са:

ЗА­ЩО САР­КО­ЗИ СПЕ­ЧЕ­ЛИ ?

Ако трябва да се от­го­во­ри с ед­но из­ре­че­ние, то е: “За­що­то съумя да го­во­ри на фран­цу­зи­те на френ­ски!” Той ка­за на фран­цу­зи­те то­ва, кое­то те ис­ка­ха да чуят.

Фран­ция е ед­на от во­де­щи­те стра­ни в Ев­ро­пей­ския съюз, но от­дав­на не е Ве­ли­ка си­ла. Някои фран­цу­зи го знаят, но не ис­кат да го прие­мат. Дру­ги - ве­роя­тно още не го знаят. И той им ка­за “Ще вър­на на Фран­ция ней­на­та гор­дост!” Все някой трябва­ше най-сет­не да ка­же, че Царят е гол!

Френ­ски­те фер­ме­ри стра­дат от дик­та­та на Брюк­сел и... правят стач­ки. Из­ли­ват мляко, горят пло­до­ве. На тях той обе­ща да раз­го­варят с Ев­ро­па ка­то с рав­ни. На ра­бот­ни­ци­те обе­ща да им да­де въз­мож­ност да ра­ботят по­ве­че, за да по­лу­ча­ват по­ве­че. За­що­то се­гаш­на­та сед­ми­ца от 35 ра­бот­ни ча­са, въ­ве­де­на от со­циа­лис­ти­те, до­не­се са­мо хаос и ми­зе­рия в зап­ла­ти­те. На ра­зо­ча­ро­ва­ни­те от пре­ка­ле­на­та сво­бо­да на уче­ни­ци­те, при­пом­ни, че да се ста­ва при вли­за­не­то на учи­тел­я в клас не е не­що ло­шо. И че ако той бъ­де из­бран, в учи­ли­ща­та ще има по­ве­че ред, по­ве­че кул­ту­ра и по­ве­че спорт. Крат­ко и ясно.

Еми­грант­ска­та въл­на е най-сла­ба­та му точ­ка. Да се го­во­ри за “на­ция” и “из­бра­на еми­гра­ци­я” е близ­ко до на­цио­на­лиз­ма. Но фран­цу­зи­те знаят, че за да се ста­не аме­ри­кан­ски, ан­глий­ски, ка­над­ски, ав­стра­лий­ски и ка­къв ли не граж­да­нин, се по­пъл­ват мно­го и слож­ни фор­мул­яри с въп­ро­си и справ­ки. За­що то­га­ва те да нямат пра­во да из­би­рат кой да по­канят у до­ма си, а дру­ги­те да има­т? Вярно, за някои бед­ни род­ни­ни в ев­ро­пей­ско­то се­мей­ство, то­ва не е мно­го прия­тно, но ка­то още не сме стиг­на­ли аме­ри­кан­ци­те... Прия­тел­ски­те връз­ки меж­ду Аме­ри­кан­ски­те ща­ти и Фран­ция да­ти­рат още от ге­не­рал Ла­фа­йет. Са­мо че, фран­цу­зи­те не оби­ча­т аме­ри­кан­ци­те, за­що­то са по-сил­ни, по-бо­га­ти, по-не­кул­тур­ни и пон­яко­га, прос­то за­що­то са аме­ри­кан­ци. И Сар­ко­зи доу­точ­ни, че прия­телс­тво­то с тях ще се за­па­зи, но чес­то два­ма прия­те­ли мо­гат дa има­т раз­лич­но мне­ние.

И, за да по­ка­же, че поз­на­ва проб­ле­ми­те в де­тай­ли, Сар­ко­зи уто­чни, че здрав­на­та ка­са ще по­ви­ши въз­връ­ща­не­то на па­ри­те за зъ­бо­ле­кар и очи­ла, кои­то се­га са “пое­ти” твър­де сим­во­лич­но. “Фран­цу­зи­те дър­жат сър­ца­та си вляво, но ке­сия­та си вдясно” гла­си ед­на мес­тна по­го­вор­ка. Но не е дос­та­тъч­но са­мо да я знаеш. Трябва и да я при­ла­гаш. Как­то и всич­ко ка­за­но по-го­ре!

ЗА­ЩО РОАЯЛ ЗАУ­БИ ?

Ма­кар и фор­мал­но ве­рен, въп­ро­сът е неп­ра­вил­но за­да­ден. Гос­по­жа Се­го­лен Роаял спе­че­ли. Спе­че­ли да бъ­де пър­ва­та же­на, дос­тиг­на­ла до вто­рия тур в пре­зи­дент­ски­те из­бо­ри. При то­ва в стра­на, в коя­то же­ни­те по­лу­ча­ват пра­во на глас ед­ва през 1944 г. В стра­на, къ­де­то син­ди­ка­ти­те все още се борят за рав­ни зап­ла­ти меж­ду мъ­же­те и же­ни­те при рав­ни пос­то­ве в ед­но и съ­що пред­прия­тие. В стра­на, в коя­то още от 511 го­ди­на им­пе­ра­тор Кло­вис из­да­ва за­кон, с кой­то же­на няма пра­во да сяда на тро­на. Ед­но мъж­ко об­щес­тво? Да. Та­ка е. И та­зи оба­ятел­на и ин­те­ли­ген­тна же­на на­ка­ра три­на­де­сет ми­лио­на и по­ло­ви­на фран­цу­зи да гла­су­ват за нея. Ни­ма всич­ки те са би­ли же­ни? Роаял спе­че­ли! От днес Фран­ция ве­че не е съ­ща­та.

За­гу­би при­ми­тив­ният со­циа­ли­зъм. Но то­ва бе­ше не­ми­нуе­мо. За­що­то френ­ска­та ле­ви­ца е ос­та­на­ла някъ­де меж­ду зал­па на Ав­ро­ра и Ап­рил­ския пле­нум на БКП. Как­во про­ти­во­пос­та­ви ка­то прог­ра­ма со­циа­лис­ти­чес­ка­та пар­тия? Са­мо ста­ри кли­ше­та, до бол­ка поз­на­ти на всич­ки, кои­то са по­ми­рис­ва­ли ро­за­та на тяхна­та ем­бле­ма. На всич­ки въп­ро­си, на кои­то трябва­ше да се да­де то­чен от­го­вор, Роаял от­го­вар­яше смът­но, нея­сно, мъгл­яво.

В труд­ни­те квар­та­ли лип­сва ра­бо­та, ред и ква­ли­фи­ка­ция. Лип­сват и за­ко­ни, кои­то да нап­равят въз­мож­но тяхно­то връ­ща­не към Ре­пуб­ли­ка­та, по ду­ми­те на еди­н по­ли­тик. На то­ва Роаял пред­ло­жи да се да­дат още па­ри на хо­ра­та, кои­то и без то­ва от­дав­на са на пъл­на дър­жав­на из­дръж­ка с раз­ни­те ви­до­ве со­циал­ни по­мо­щи. Тоест от­но­во поз­на­то­то “На все­ки спо­ред нуж­ди­те, от все­ки спо­ред въз­мож­нос­ти­те”. И по­не­же па­ри­те все по­ве­че и по­ве­че лип­сват, броят на хо­ра­та, ра­бо­те­щи за ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та се уве­ли­ча­ва ла­ви­нооб­раз­но. “Ка­то не мо­жем да бъ­дем ед­нак­во бо­га­ти, ще бъ­дем ед­нак­во бед­ни!”. Вярно про­пас­тта, меж­ду ра­бо­те­щи за гро­шо­ве и те­зи, кои­то ги по­лу­ча­ват, за­що­то от­каз­ват всич­ки пред­ло­же­ни мес­та от тру­до­ва­та бор­са се за­дъл­бо­ча­ва. За­ко­нът за спи­ра­не на по­мо­щи­те на без­ра­бо­тен, от­ка­зал два пъ­ти, оба­че бе на­ре­чен реак­цио­нен. Фа­моз­ният за­кон за 35 ча­со­ва ра­бот­на сед­ми­ца съ­що трябва да ос­та­не спо­ред со­циа­лис­ти­те. Та­ка ра­бо­та­та се де­ли “по рав­но”. Ка­то ба­ни­ца, ка­то тор­та. Но то­ва е пос­та­нов­ка от вре­ме­то на Ди­кенс. Вмес­то да наз­на­чат но­ви ра­бот­ни­ци, собс­тве­ни­ци­те прос­то на­ма­ли­ха обе­ма на ра­бо­та­та или по­тър­си­ха внос от Ин­дия и Ки­тай. Ре­зул­та­тът - по-мал­ко про­дук­ция, по- мал­ко да­нъ­ци в бю­дже­та и по­ве­че без­ра­бот­ни. Вън­шният дълг на­рас­тва, но со­циа­лис­ти­те пред­ла­гат да се уве­ли­чи чи­нов­ни­чес­кия апа­ра­т. Съ­що ти­пич­но. (Сар­ко­зи пред­ла­га да се сък­ра­ти и да се пре­мах­нат спе­циал­ни­те пен­сии.) Нак­рая, Роаял та­ка за­си­па из­би­ра­те­ли­те с обе­ща­ни­я, че до­ри и най-бла­го­на­ме­ре­ни­те раз­бра­ха, че не мо­же да обе­ща­ва­ш на сел­яни­те по-ви­со­ка из­куп­на це­на на жи­то­то, а на граж­да­ни­те по-ев­тин хляб. И прог­ра­ма­та им за­гу­би.

В нощ­та на шес­ти сре­щу сед­ми май, на пло­ща­да на Бас­ти­лия­та , мъ­жът, на ко­го­то френ­ският на­род гла­су­ва до­ве­рие­то си, ка­за: “За мен има са­мо ед­на Фран­ция! Ще бъ­да пре­зи­дент на всич­ки фран­цу­зи! “Vox populi, vox Dei!” Да­ли то­зи из­бор е бил пра­ви­лен? За то­ва е още мно­го ра­но да се го­во­ри.

* Кралят е мъртъв. Да живее кралят!