Медийната концентрация застрашава совободата на словото

Об­щес­тве­ни­те ра­диос­тан­ции и те­ле­ви­зии ка­то че ли са на из­чез­ва­не. Ми­на­ла­та го­ди­на ра­дио “Но­ва Ев­ро­па” се пре­вър­на в ра­дио “Зи-рок”. Пре­ди то­ва, не тол­ко­ва шум­но и скан­дал­но, ра­дио НЕТ ста­на ра­дио “Ен-джой”. На кни­га те не са про­ме­ни­ли ста­ту­та си на об­щес­тве­ни опе­ра­то­ри, но ко­мер­сиа­ли­за­ция­та им мо­же да се ус­та­но­ви с прос­то ухо. Ма­кар че Съ­ве­тът за еле­ктрон­ни ме­дии сан­кцио­ни­ра те­зи про­ме­ни ка­то за­кон­ни, съ­щес­тву­ват ос­но­ва­тел­ни по­доз­ре­ния, че за­ко­нът всъщ­ност е зао­би­ко­лен и чес­то­ти­те се преп­ро­да­ват или по­не преот­стъп­ват. А те­зи, кои­то не же­лаят да да­дат ефи­ра си, са при­тис­ка­ни ико­но­ми­чес­ки. Тех­ният рей­тинг се ока­зва ни­сък, рек­лам­ни­те при­то­ци пре­съх­ват и в края на краи­ща­та собс­тве­ни­кът на чес­то­та­та се съг­лас­ява на сдел­ка­та, коя­то бе­зот­каз­но ми­на­ва пред ре­гу­ла­тор­ния ор­ган под фор­ма­та на “пром­яна на прог­рам­на­та схе­ма”.

Каз­ват, че ко­мер­сиа­ли­за­ция­та на ефи­ра е пов­се­мес­тно явле­ние в Ев­ро­па. Но у нас тя е са­мо еди­н от проб­ле­ми­те, кои­то въз­ник­ват. Дру­гият е, че зам­лък­ват гла­со­ве­те на мал­ки­те ме­дии и за­поч­ват да се из­ли­ват ос­но­ви­те на ме­дий­ни мо­но­по­ли в ефи­ра. Рек­лам­ни­те аге­нции се прев­ръ­щат в пър­вос­те­пе­нен фак­тор, кой­то мо­же да дик­ту­ва как­во да се из­лъч­ва и до­ри не­що по­ве­че - кой да се чу­ва и кой не. На място­то на няко­гаш­на­та по­ли­ти­чес­ка цен­зу­ра се появява но­ва, ико­но­ми­чес­ка. Плу­ра­лиз­мът, до­ри сво­бо­да­та на сло­во­то се ока­зва­т от­но­во под въп­рос. По­не в ефи­ра.

Дър­жа­ва­та се от­тег­ли на­пъл­но от та­зи сфе­ра. Оп­рав­да­ние­то на по­ли­ти­ци­те са па­зар­ни­те прин­ци­пи. Ду­ма­та рей­тинг ста­на поч­ти све­ще­на, уни­вер­сал­но оп­рав­да­ние за всич­ки ме­дий­ни тран­сфор­ма­ции. Мно­зинс­тво­то ис­ка да гле­да “Биг бра­дър”, ма­кар че изо­бщо не е чу­ва­ло за Ор­уел и не знае от­къ­де ид­ва име­то на пре­да­ва­не­то, и да слу­ша чал­га.

Въп­ро­сът е как­во да пра­ви мал­цинс­тво­то, кое­то ис­ка да се въз­пол­зва от кон­сти­ту­цион­но­то си пра­во да бъ­де ин­фор­ми­ра­но. Ще стиг­нем ли до дик­та­ту­ра на чал­га­та и наис­ти­на ли ни­що не мо­же да нап­ра­ви дър­жа­ва­та про­тив то­ва? Как­во ста­на с так­си­те, от кои­то спо­ред За­ко­на за ра­дио и те­ле­ви­зия щяха да се фи­нан­си­рат об­щес­тве­ни­те еле­ктрон­ни ме­дии? За­що те не се въ­веж­дат, а в съ­що­то вре­ме ко­мер­сиал­ни­те ра­диа и те­ле­ви­зии има­т пра­во на по­ве­че рек­лам­но вре­ме? Не виж­да ли СЕМ оче­вид­но­то - че с не­го­ви­те ре­ше­ния се от­варят вра­тич­ки за зао­би­кал­яне на за­ко­на, а от­там и за че­рен па­зар на чес­то­ти? Те­зи въп­ро­си Бъл­гар­ският хел­зинк­ски ко­ми­тет пос­та­ви на об­съж­да­не на кръг­ла ма­са на 17 ап­рил т. г. в за­ла “Ма­ти” на НДК. По­ка­них­ме че­ти­ри­ма от уча­стни­ци­те в кръг­ла­та ма­са да ка­жат свое­то мне­ние по пов­диг­на­ти­те въп­ро­си в клуб “Обе­кти­в”. То­ва са доц. Ди­ми­тър Кам­бу­ров, пре­по­да­ва­тел в СУ “Све­ти Кли­мент Ох­рид­ски”, Да­наил Да­нов, прог­ра­мен ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за раз­ви­тие на ме­дии­те, Сви­лен Ов­ча­ров, ад­во­кат от БХК, и де­пу­та­тът от уп­равл­ява­що­то мно­зинс­тво Иво Ата­на­со­в, пред­се­да­тел на ме­дий­на­та ко­ми­сия в пар­ла­мен­та.

ОБЕКТИВ: Вие по­лу­чих­те сбор­ни­ка с до­ку­мен­ти за спи­ра­не­то на Ра­дио “Но­ва Ев­ро­па”. Ка­къв е ва­шият про­чит на то­ва съ­би­тие?

ДА­НАИЛ ДА­НОВ: Моят е мно­го тъ­жен. Хо­ра, в кои­то сме вярва­ли, хо­ра, кои­то лич­но аз съм раз­глеж­дал ка­то ем­бле­ма­тич­ни за сво­бо­да­та на сло­во­то, кои­то са пред­ставл­ява­ли ин­сти­ту­ции, за­щи­та­ва­щи сво­бо­да­та на сло­во­то, из­вед­нъж се явяват уча­стни­ци (не каз­вам съз­на­тел­но или не) в съ­би­тия, пред­ставл­ява­щи драс­тич­ни на­ру­ше­ния на сво­бо­да­та на сло­во­то.

Ще се вър­на в края на есе­нта на 2005 г. То­га­ва Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” раз­прос­тра­ни из­след­ва­не­то “Те­ле­ви­зия­та в Ев­ро­па”, нап­ра­ве­но в 20 стра­ни, сред кои­то и Бъл­га­рия. В не­го се пра­ве­ха зак­лю­че­ния на ба­за­та на ме­дий­на­та прак­ти­ка, сво­бо­да­та и ре­гу­ла­ция­та в те­зи стра­ни. И там, в пре­по­ръ­ки­те към Бъл­га­рия, ясно е за­пи­са­но: “Необ­хо­ди­мо е съз­да­ва­не­то на об­щес­твен ре­гис­тър за собс­тве­нос­тта на бъл­гар­ски­те ме­дии ка­то ме­ха­ни­зъм за са­мо­ре­гу­ла­ция на ме­дий­на­та об­щност” (раз­дел 9.4. - “Тър­гов­ски опе­ра­то­ри”, т. 12). Пи­ше и още не­що, по от­но­ше­ние на про­фе­сио­нал­на­та ети­ка, ци­ти­рам т. 16 от съ­щия раз­дел: “Всич­ки стра­ни, под­пи­са­ли Ети­чни­я ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии, трябва да оси­гур­ява­т спаз­ва­не­то му на прак­ти­ка.”

Каз­вам то­ва, за­що­то глав­ни­те дей­ства­щи ли­ца в то­зи про­цес - ге­рои на сбор­ни­ка за спи­ра­не­то на Ра­дио “Но­ва Ев­ро­па” - са свър­за­ни тясно с из­след­ва­не­то на Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво”. Спомням си някои от тях, кои­то при­със­тва­ха на то­ва пред­став­яне, дру­ги до­ри са ци­ти­ра­ни в не­го. Те бяха на 26 ноем­ври 2005 г. и в хо­тел “Ше­ра­тон”, ре­дом до пред­ста­ви­те­ли­те на по­ве­че от 60 ме­дии (сред кои­то и фон­да­ция “Но­ва Ев­ро­па”), ко­га­то в при­със­твие­то на пре­зи­ден­та, пре­мие­ра и пред­се­да­теля на На­род­но­то съб­ра­ние се по­ла­га­ха под­пи­си за съг­ла­сие с Ети­чни­я ко­декс. За­то­ва ми е тъж­но да че­та сбор­ни­ка, от кой­то раз­би­рам как те­зи ем­бле­ма­тич­ни за мен фи­гу­ри в бор­ба­та за сво­бо­да­та на сло­во­то в Бъл­га­рия са сред от­ри­ца­тел­ни­те ге­рои на то­зи сбор­ник.

ДИ­МИ­ТЪР КАМ­БУ­РОВ: В об­съж­да­не­то на то­зи ка­зус за мен осо­бе­но при­тес­ни­тел­на е бе­зиз­хо­ди­ца­та, в коя­то са пос­та­ве­ни как­то ра­дио­то, та­ка и дру­ги ин­сти­ту­ции, пре­тър­пе­ли по­доб­на тран­сфор­ма­ция. Тър­се­не­то на из­ход до гол­яма сте­пен е об­ре­че­но, до­кол­ко­то на­деж­да­та в граж­дан­ско­то об­щес­тво, в граж­дан­ски­те ин­сти­ту­ции, кои­то да ини­ции­ра­т съп­ро­ти­ва у граж­да­ни­те, е мал­ко ве­роя­тна, за­що­то име­нно граж­дан­ски ин­сти­ту­ции са за­ме­се­ни във въп­рос­ния ка­зус. То­ва е най-мрач­ният ас­пект на проб­ле­ма.

Кни­га­та сви­де­телс­тва, че то­зи ка­зус не би въз­ник­нал, ако няма­ше тол­ко­ва ак­тив­на ан­га­жи­ра­ност на част от еки­па на "Но­ва Ев­ро­па". То­ва е ви­ди­мият връх на ай­сбер­га. Хо­ра­та, из­вър­ши­ли тран­сфор­ма­ция­та на ра­дио­то, не са оча­ква­ли та­ка­ва съп­ро­ти­ва, за­що­то са из­хож­да­ли от пре­зум­пция­та, че те­зи не­ща са ста­ва­ли, ста­ват и ще про­дъл­жа­ват да ста­ват. Наг­лос­тта, с коя­то е из­вър­ше­но дей­ствие­то, ясно из­да­ва съз­на­ние­то за не­пок­ла­ти­мост, за без­на­ка­за­ност. Та­ка че, ако трябва да се тър­си из­ход, той не е са­мо в по­со­ка­та на граж­дан­ско­то об­щес­тво, а и на съ­буж­да­не­то на по­ли­ти­чес­ки ра­зис­ква­ния. В слу­чая граж­дан­ско­то об­щес­тво трябва да иг­рае рол­ята на ка­та­ли­за­тор, кой­то да нап­рег­не по­ли­ти­чес­ки си­ли, за да се свър­ши по­зи­тив­на ра­бо­та. Ина­че триъ­гъл­ни­кът меж­ду по­ли­ти­чес­ка, ико­но­ми­чес­ка власт и ме­дии е не­на­ру­шим. Ста­ва въп­рос за та­ка­ва взаи­мо­за­ви­си­мост на всяка от три­те стра­ни, че да се оча­ква пром­яна в ак­туал­ния по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и об­щоев­ро­пей­ски жи­вот е мал­ко ве­роя­тно.

СВИ­ЛЕН ОВ­ЧА­РОВ: Няма про­ти­во­ре­чие меж­ду нее­тич­нос­тта и про­ти­воп­рав­нос­тта на слу­чи­ло­то се. Ети­ка­та ос­вен от Ети­чни­я ко­декс се за­щи­та­ва от ре­ди­ца за­ко­ни и прин­ци­пи на пра­во­то. Съг­ла­сен съм, че то­ва е вър­хът на ай­сбер­га, за­що­то бе­зоб­ра­зия­та в слу­чая са до­пус­на­ти от ре­ди­ца дър­жав­ни ор­га­ни, кои­то трябва да бдят за ме­дий­ния плу­ра­ли­зъм, ме­дий­на­та сво­бо­да и сво­бо­да­та на сло­во­то. Съ­ве­тът за еле­ктрон­ни ме­дии трябва да га­ран­ти­ра оп­ре­де­лен дял кул­тур­ни и об­ра­зо­ва­тел­ни пре­да­ва­ния, об­съж­да­не на об­щес­тве­ни проб­ле­ми в бъл­гар­ския ефи­р. Тук СЕМ по ни­ка­къв на­чин не се на­ме­си. То­ва не е пре­це­дент. Има по­ре­ди­ца от слу­чаи, да­ли ос­но­ва­ние на за­ме­се­ни­те в афе­ра­та да бъ­дат спо­кой­ни, че мо­гат да из­вър­шат бру­тал­но на­ру­ше­ние на за­ко­на, без да бъ­дат сан­кцио­ни­ра­ни, до­ри при за­си­лен об­щес­твен ин­те­рес и ог­ром­ни про­тес­ти сре­щу скан­дал­на­та тран­сфор­ма­ция.

Ще дам еди­н при­мер на бе­зоб­ра­зие - слу­чая с ра­дио “НЕТ”. Най-нап­ред ра­дио “НЕТ” из­лъч­ва­ше рок му­зи­ка (по-доб­ра от та­зи на ра­дио “Зи-рок”), но­ви­ни, об­съж­да­ше об­щес­тве­ни проб­ле­ми и то по мно­го по-стой­нос­тен и по-до­бър на­чин от ос­та­на­ли­те ра­диа. Има­ше най-мно­го пре­да­ва­ния, зас­яга­щи проб­ле­ми­те на уя­зви­ми со­циал­ни гру­пи (хо­ра с ув­реж­да­ния - фи­зи­чес­ки и пси­хи­чес­ки), в срав­не­ние с всич­ки ме­дии, не са­мо ра­диа. Об­съж­да­ше проб­ле­ми­те на мла­ди­те хо­ра, кул­тур­ни проб­ле­ми, ко­руп­ция­та, пра­ве­ха не­що ка­то раз­след­ва­ща жур­на­лис­ти­ка. Ра­дио “НЕТ” бе еди­нстве­но­то, под­ло­же­но на мо­ни­то­ринг, че не спаз­ва­ло ли­цен­зия­та си в час­тта на об­щес­тве­ни­те пре­да­ва­ния и пуб­ли­цис­ти­ка­та по проб­ле­ми­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Мо­же би ра­дио­то не е дос­ти­га­ло точ­ни­те про­цен­ти спо­ред изи­сква­ния­та в ли­цен­зия­та за дял на те­зи пре­да­ва­ния в ми­ну­ти, но то бе­ше еди­нстве­но­то в Бъл­га­рия, кое­то спаз­ва­ше по­доб­ни изи­сква­ни­я и об­съж­да­ше об­щес­тве­но зна­чи­ми проб­ле­ми.

Как ста­на та­ка, че всич­ки ос­та­на­ли му­зи­кал­ни ра­диа, кои­то не спаз­ва­ха ли­цен­зия­та си в про­дъл­же­ние на го­ди­ни, не бяха под­ло­же­ни на мо­ни­то­ринг, а са­мо ра­дио “НЕТ” бе под на­тиск?! То­ва в край­на смет­ка до­ве­де до фи­нан­сов ко­лапс на ра­дио­то и то бе по­гъл­на­то от голям ме­диен кон­гло­ме­рат. Име­нно по­до­бен при­мер е оку­ра­жи­л хо­ра­та, уча­ства­ли в афе­ра­та на ра­дио “Но­ва Ев­ро­па”.

ДА­НАИЛ ДА­НОВ: Вър­хът на ай­сбер­га се виж­да и в За­ко­на за ра­дио­то и те­ле­ви­зия­та - в чл. 88 и 89, кои­то ви­зи­рат фи­нан­си­ра­не­то на об­щес­тве­ни­те опе­ра­то­ри. За­ко­нът, поя­вил се през есе­нта на 1998 г., бе­ше про­менян мно­гок­рат­но, но те­зи тек­сто­ве ос­та­ват. Там се го­во­ри за на­ли­чие­то на фонд “Ра­дио и те­ле­ви­зия”, но не­го го няма. Та­ка че “вър­хът на ай­сбер­га” са тек­сто­ве­те, кои­то не се из­пълн­яват, а “ле­дът под во­да­та” - не­що мно­го по-мощ­но и ма­сив­но от са­мия връх на ай­сбер­га, са от­го­во­ри­те на въп­ро­са за­що те­зи тек­сто­ве на за­ко­на не се из­пълн­яват.

ОБЕКТИВ: Има­т ли шанс об­щес­тве­ни­те ме­дии да оце­лея­т при раз­лич­но­то тре­ти­ра­не в за­ко­на или са об­ре­че­ни на из­чез­ва­не?

СВИ­ЛЕН ОВ­ЧА­РОВ: Фон­дът за фи­нан­си­ра­не на об­щес­тве­ни­те ме­дии прак­ти­чес­ки и прав­но е на­пъл­но въз­мо­жен, но няма по­ли­ти­чес­ка воля да бъ­де да­ден жи­вот на те­зи за­ко­но­ви тек­сто­ве. Ос­вен то­ва, въз­мож­но е да се пред­прие­ме дру­га мярка за фи­нан­си­ра­не­то на об­щес­тве­ни­те ме­дии - от дър­жав­ния бю­джет или по друг на­чин. Тре­то, след ка­то не се съз­да­ва фонд за фи­нан­со­во­то под­по­ма­га­не на об­щес­тве­ни­те ме­дии, ка­то край­на мярка мо­же да се пре­мах­не дис­кри­ми­на­ция­та спрямо тях с рек­лам­но­то вре­ме, на кое­то има­т пра­во. Та­зи дис­кри­ми­на­ция зас­яга не са­мо ли­цен­зи­ра­ни­те, но и ре­гис­три­ра­ни­те еле­ктрон­ни ме­дии (т. е. и ка­бел­ни­те те­ле­ви­зии).

ДА­НАИЛ ДА­НОВ: То­га­ва да пре­мах­нем изи­сква­ния­та за об­щес­тве­ни­те ме­дии, да заб­ра­вим дву­ли­чие­то и прос­то да зая­вим, че на бъл­гар­ско­то об­щес­тво не са му пот­реб­ни об­щес­тве­ни ме­дии, че всич­ко е чал­га, ер­зац кул­ту­ра, че та­ка­ва е ис­ти­на­та. Да я приз­наем, прие­мем и да тър­пим пос­ледс­твия­та.

Мно­го ми се ис­ка да ка­жа, че об­щес­тве­ни­те ме­дии не са на из­чез­ва­не, за­що­то съм не­поп­ра­вим оп­ти­мист, но от дру­га стра­на, прак­ти­ка­та по­каз­ва, че те ве­роя­тно са на из­чез­ва­не. Ако пог­лед­нем рей­тин­ги­те на БНТ и БНР, не мо­жем да кон­ста­ти­ра­ме по­ло­жи­те­лен про­цес. За­що­то, ма­кар и ви­со­ки, при по-дъл­бо­чи­нен ана­ли­з на слу­ша­тел­ска­та ау­ди­то­ри­я ще ви­дим ос­нов­но при­със­твие­то на въз­рас­то­ви гру­пи, кои­то по-ско­ро гле­дат на­зад, от­кол­ко­то нап­ред. Къ­де са мла­ди­те хо­ра? Ка­къв е де­лът на хо­ра­та от 16 до 30 го­ди­ни, кои­то са ак­тив­ни слу­ша­те­ли на БНР, нап­ри­мер? Ако видя та­ка­ва по­зи­тив­на ста­тис­ти­ка, то­га­ваще ка­жа, че об­щес­тве­ни­те ме­дии не са на из­чез­ва­не. Та­ка­ва ста­тис­ти­ка оба­че не съм видял, а търся за нея дан­ни от го­ди­ни. В то­зи сми­съл или пре­по­ръ­ки­те, за­пи­са­ни в ре­ди­ца до­ку­мен­ти и из­след­ва­ния, трябва да се спазят, или трябва да прие­мем фак­та, че об­щес­тве­ни­те ме­дии из­чез­ват. Па­за­рът и не­го­ви­те пра­ви­ла оче­вид­но водят до про­це­си, кои­то са­мо мо­жем да кон­ста­ти­ра­ме, но не и да им про­ти­во­дей­ства­ме. Няма воля за то­ва.

ИВО АТА­НА­СО­В: На об­щес­тве­ни­те ме­дии ще им бъ­де труд­но, за­що­то не мо­же дър­жа­ва­та да не ти да­ва па­ри и в съ­що­то вре­ме да се кон­ку­ри­раш с чис­то ко­мер­сиал­ни ме­дии, ка­то из­пълн­яваш об­щес­тве­ни фун­кции - из­лъч­ваш но­ви­ни, пуб­ли­цис­ти­ка, об­ра­зо­ва­тел­ни пре­да­ва­ния и т. н. Мисля, че то­ва бе­ше до­ка­за­но от прак­ти­ка­та.

Фонд “Ра­дио и те­ле­ви­зия”, кой­то трябва­ше да из­дър­жа БНТ, БНР, СЕМ и дру­ги та­ки­ва об­щес­тве­ни опе­ра­то­ри, не са­мо не се пъл­ни, той бе­ше зак­рит. Стру­ва ми се, че и то­зи ка­би­нет няма да на­ме­ри по­ли­ти­чес­ка воля да за­поч­не да съ­би­ра ра­дио­те­ле­ви­зион­на­та так­са. Тя не е гол­яма - еди­н про­цент от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, но об­ща­та да­нъч­на те­жест не е мал­ка и ве­роя­тно се смята, че та­зи кап­ка мо­же да пре­лее ча­ша­та на тър­пе­ние­то.

По то­зи на­чин БНТ и БНР ос­та­ват под опе­ка­та на пра­ви­телс­тво­то. Мо­же се­гаш­но­то да не се бър­ка в ра­бо­та­та им, но дру­го ще си поз­вол­ява то­ва и на­ме­са­та ще бъ­де въз­мож­на, до­ка­то уп­равл­ява­щи­те фи­нан­си­рат на­цио­нал­ни­те ме­дии.

Дру­га­та въз­мож­ност съ­що е спор­на. Поч­ти през це­лия пре­ход се дис­ку­ти­ра да­ли БНТ и БНР, кои­то са фи­нан­си­ра­ни от бю­дже­та, трябва да има­т при­хо­ди от рек­ла­ми. Но след ка­то дър­жа­ва­та не е нап­ра­ви­ла необ­хо­ди­мо­то, за да оси­гу­ри об­щес­твен ха­рак­тер на фи­нан­си­ра­не­то, тя не мо­же да ли­ши на­цио­нал­ни­те еле­ктрон­ни ме­дии от въз­мож­нос­тта да до­пъл­ват бю­дже­ти­те си с при­хо­ди от рек­ла­ми. Еди­нстве­но­то, кое­то мо­же да се нап­ра­ви, е да има ог­ра­ни­че­ние за ми­ну­ти­те рек­ла­ма в об­щес­тве­ни­те ме­дии и осо­бе­но в прай­мтай­ма. То­ва е нап­ра­ве­но. Ние сме пос­та­ве­ни под на­тиск от две стра­ни: от тър­гов­ски­те ме­дии, кои­то ис­кат да бъ­де пре­мах­на­та рек­ла­ма­та в об­щес­тве­ни­те, и от об­щес­тве­ни­те, пре­ди всич­ко от БНТ и БНР - да бъ­де пре­мах­на­то ог­ра­ни­че­ние­то за рек­ла­ми при тях.

Ко­га­то се прие­ма­ше бю­дже­тът за 2006 г., има­ше скан­да­лен слу­чай. С еди­н па­раг­раф в За­ко­на за дър­жав­ния бю­джет бе­ше про­ме­нен ме­дий­ният за­кон и то в съ­щес­тве­на не­го­ва част - из­равн­ява­не­то на рек­лам­но­то вре­ме във всич­ки ме­дии. След то­ва то­зи па­раг­раф бе­ше от­ме­нен, но за да вмък­не някой слу­жи­тел от Ми­нис­терс­тво­то на фи­нан­си­те та­къв текст, оче­вид­но има ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си. За­ко­но­да­телят не мо­же да оти­де ни­то в ед­на­та край­ност, ни­то в дру­га­та. Трябва да се на­ме­ри няка­къв ком­про­ми­сен ва­риант. Мо­же да се спо­ри да­ли се­гаш­ни­те ог­ра­ни­че­ния са най-доб­ри­те, но не са и най-ло­ши­те.

ДИ­МИ­ТЪР КАМ­БУ­РОВ: Оча­ква­не­то, че влас­то­вият ели­т ще бъ­де заин­те­ре­су­ван от съ­щес­тву­ва­не­то на об­щес­тве­ни ме­дии, кои­то да дей­стват ка­то ко­рек­тив, е мал­ко ве­роя­тно в на­шия по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки кон­текст, за­що­то то­ва оз­на­ча­ва то­зи ели­т да си съз­да­де над­зи­ра­те­ли от кое­то не чувс­тва пот­реб­ност. За­то­ва па­за­рът е по-ско­ро оп­рав­да­ние, че се ог­ра­ни­ча­ва де­мок­ра­ция­та, раз­би­ра­на по по-мо­де­рен на­чин - не са­мо ка­то власт на мно­зинс­тво­то, но и ка­то из­ява, да­ва­не на дос­тъп и пуб­лич­ност на раз­лич­ни мал­цинс­тва и гру­пи, кое­то се на­ри­ча плу­ра­ли­зъм.

Как­во ис­кат да гле­дат хо­ра­та? През пос­лед­ни­те 15 го­ди­ни бе­ше вни­ма­тел­но под­гот­вен и осъ­щес­тве­н про­цес на ре­зиг­на­ция на раз­лич­ни гру­пи от хо­ра (за­що­то иде­ята, че съ­щес­тву­ва еди­не­н на­род, е край­но съм­ни­тел­на). То­ва бе­ше из­ра­бо­те­но със съз­на­тел­но ме­дий­но и по­ли­ти­чес­ко дей­ствие и до­ве­де­но до вър­ха име­нно в пе­рио­да след зав­ръ­ща­не­то на Си­меон Сак­ско­бур­ггот­ски на бъл­гар­ска те­ри­то­рия. Все по­ве­че по­ли­ти­чес­ки­те и ико­но­ми­чес­ки­те ели­ти има­т иде­ята за де­зин­те­ре­си­ра­но об­щес­тво, кое­то им е удо­бно. Да се кул­ти­ви­ра про­це­сът на съз­да­ва­не на граж­дан­ско об­щес­тво мо­же еди­нстве­но чрез членс­тво­то ни в Ев­ро­пей­ския съюз и на­тиск от­вън вър­ху по­ли­ти­чес­кия ели­т, за да бъ­де при­ну­ден той да вър­ши не­що пряко вол­ята и же­ла­ние­то си. От­но­во го­во­рим за не­ща, кои­то зву­чат пе­си­мис­тич­но. Не бих ка­зал, че ста­ва ду­ма за няка­къв пос­ле­до­ва­тел­но про­ве­ден план или за някак­ва кон­спи­ра­тив­на тео­рия. Ста­ва ду­ма за струк­ту­ри, кои­то не са при­тис­ка­ни от дей­ства­що граж­дан­ско об­щес­тво, и за лип­са­та на необ­хо­ди­мост от тяхна стра­на да пред­прие­мат някак­ви дей­ствия. Ко­га­то ста­ва ду­ма за ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки дик­тат, да­ли по­ли­ти­чес­кият се е за­ме­нил от ико­но­ми­чес­ки, да­ли изо­бщо пос­тав­яне­то на то­зи въп­рос не е прин­цип­но пог­реш­но? Да­ли по­ли­ти­чес­кият дик­тат не е бил ви­на­ги им­пли­цит­но скрит в ико­но­ми­чес­кия? Има се­риоз­ни опа­се­ни­я в та­зи по­со­ка.

ОБЕКТИВ: Из­глеж­да се фор­ми­ра кон­гло­ме­рат от еле­ктрон­ни ме­дии, в кой­то цен­трал­на фи­гу­ра е Кра­си­мир Гер­гов. Фор­мал­но оба­че собс­тве­ни­ци­те са дру­ги. Тук се спо­ме­на, че още пре­ди две го­ди­ни е бил пос­та­вен въп­ро­сът за проз­рач­нос­тта в собс­тве­нос­тта на ме­дии­те. Трябва ли да бъ­де ная­сно об­щес­тво­то със собс­тве­нос­тта на ра­диос­тан­ции­те и те­ле­ви­зии­те?

ДА­НАИЛ ДА­НОВ: Не­ка да го­во­рим ка­то пот­ре­би­те­ли. Би ли оти­шъ­л някой да си ку­пи хла­дил­ник или до­ри ба­нич­ка, без да знае кой е произ­во­ди­телят? Оче­вид­но не! Спе­циа­лис­ти­те в об­лас­тта на еле­ктрон­на­та тех­ни­ка каз­ват, че не е тол­ко­ва важ­но да­ли еди­н про­дукт но­си мар­ка­та “Ком­пак”, “То­ши­ба” или “Ел Джи”, а да­ли на не­го пи­ше къ­де е произ­ве­ден. Ако пи­ше, зна­чи произ­во­ди­телят не се при­тесн­ява да ка­же кой е, да из­ле­зе на свет­ло.

Мо­дер­на­та бъл­гар­ска ме­дий­на прак­ти­ка след про­ме­ни­те през 1989 г. е ус­тре­ме­на към де­мок­ра­ти­чен запа­ден мо­дел. Навс­якъ­де там има ети­чни ко­дек­си. Бъл­гар­ският Ети­че­н ко­декс, съз­да­ден през 2005 г., до голяма сте­пен е пов­то­ре­ние, тясна ин­тер­пре­та­ция на де­мок­ра­тич­ни­те за­пад­ни прак­ти­ки. В т. 4.2 на то­зи ко­декс пи­ше: “Ние вярва­ме, че об­щес­тво­то има пра­во да знае кой при­те­жа­ва и кон­тро­ли­ра ме­дии­те.” На сре­ща­та през есе­нта на 2005 г. при под­пис­ва­не­то на Ети­чни­я ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии при­със­тва­ха глав­ни­те ре­дак­то­ри и собс­тве­ни­ци­те на го­ле­ми­те опе­ра­то­ри и из­да­ния. Там бяха пред­ста­ви­те­ли­те на цен­трал­ни­те все­кид­нев­ни­ци без “Мо­ни­тор”, на об­щес­тве­ни­те БНТ и БНР, на час­тни­те Да­рик ра­дио, Би Ти Ви, “Но­ва те­ле­ви­зия”, на ра­дио “Но­ва Ев­ро­па”... Всич­ки те под­пи­са­ха Ети­чни­я ко­декс, т. е. оче­вид­но ис­ка­ха пуб­лич­но да по­ка­жат съп­ри­час­тността си с не­го. Но ко­га­то се за­да­дат реб­ром въп­ро­си­те: “Чии са ка­пи­та­ли­те? Кой е собс­тве­ни­кът?”, от­го­вор няма. Оче­вид­но има стре­меж не­що да се скрие. А то­ва пре­диз­вик­ва съм­не­ния. И тук не е важ­но да­ли ста­ва ду­ма за ли­це­то Х, У или Z, важ­но­то е, че съ­щес­тву­ват скри­ти час­тни ин­те­ре­си. За ме­дия­та ясно трябва да се ка­же кой е собс­тве­ни­кът й, ни­що по­ве­че.

ДИ­МИ­ТЪР КАМ­БУ­РОВ: Трябва да се знае не са­мо кой при­те­жа­ва ме­дии­те, но и кой ги кон­тро­ли­ра, да­ли то­зи су­бект е с по­ли­ти­чес­ко или ико­но­ми­чес­ко по­данс­тво. Има се­риоз­но опа­се­ние, че сред пе­чат­ни­те ме­дии из­клю­чи­тел­но ма­лък е де­лът на бъл­гар­ски­те и че чуж­до­то при­със­твие на бъл­гар­ския пе­ча­тен па­зар преоб­ла­да­ва. За­то­ва някой би мо­гъл да ка­же: “Ето, Гер­гов е на­ше мом­че, бъл­га­рин, до­ка­то дру­ги­те пе­чат­ни ме­дии са чуж­да собс­тве­ност.” То­ва би мог­ло да бъ­де стран­на фор­ма на за­щи­та, не­що ка­то кри­во­раз­бран стам­бо­ло­ви­зъм. За­то­ва ми се стру­ва, че мно­го важ­но е да се знае кой е собс­тве­ни­кът на ме­дия­та, кой стои зад не­го и кой дър­па кон­ци­те. Въп­ро­сът е как да ста­не то­ва.

Ако има­ше раз­след­ва­ща жур­на­лис­ти­ка на необ­хо­ди­мо­то рав­ни­ще, ако мо­же­ше да се иг­рае иг­ра­та на напр­яга­не­то на по­ли­ти­чес­ки­те си­ли, а не да бъ­дат ос­та­ве­ни в по­ло­же­ние на сго­вор меж­ду ви­со­ки­те им ета­жи, ще­ше да има по-гол­яма на­деж­да то­ва да се про­ме­ни. За­то­ва съм пе­си­мист.

ИВО АТА­НА­СО­В: Аз съм ка­те­го­ри­чен, че собс­тве­нос­тта трябва да е ясна, за­що­то ме­дии­те има­т мно­го по-голям ре­сурс да влияят на хо­ра­та, от­кол­ко­то по­ли­ти­ци­те. Еди­н по­пул­ярен те­ле­ви­зио­нен во­дещ мо­же да бъ­де по-си­лен в то­ва от­но­ше­ние от най-оби­ча­ни­я по­ли­тик. За съ­жа­ле­ние проз­рач­нос­тта лип­сва и до­ри на кръг­ла­та ма­са в за­ла “Ма­ти” на НДК се го­во­ре­ше ино­ска­за­тел­но, при­веж­да­ха се ка­то до­ка­за­телс­тво за кон­цен­тра­ция­та на еле­ктрон­ни ме­дии вто­рич­ни бе­ле­зи.

За­ко­нът мно­го лес­но се зао­би­каля и не са­мо ме­дий­ният. До пос­лед­на­та пром­яна в кон­сти­ту­ция­та чуж­дес­тран­ни граж­да­ни не мо­же­ха да ку­пу­ват земя, но те го пра­ве­ха ма­со­во чрез под­ста­ве­ни ли­ца. По съ­щия ме­ха­ни­зъм се кон­цен­три­рат и ме­дии. То­ва труд­но мо­же да се до­ка­же. Г-н Сви­лен Ов­ча­ров ка­за ед­но име, но той е граж­да­нин. По­ли­ти­кът трябва да е в със­тоя­ние да до­ка­же то­ва, кое­то каз­ва. Но име­то ед­ва ли е от та­ко­ва голямо зна­че­ние. Важ­на е въз­мож­нос­тта да се кон­цен­три­ра у еди­н чо­век гол­ямо ме­дий­но влия­ние, от кое­то ще пос­лед­ва и по­ли­ти­чес­ко, и влас­то­во.

ОБЕКТИВ: Има ли нуж­да от про­ме­ни в за­ко­на, за да има юри­ди­чес­ки ме­ха­ни­зъм за ус­та­нов­ява­не­то и до­каз­ва­не­то на собс­тве­нос­тта?

СВИ­ЛЕН ОВ­ЧА­РОВ: В Ев­ро­па има при­ме­ри за то­ва, има ги и в Бъл­га­рия. То е и ев­ро­пей­ска, и бъл­гар­ска тра­ди­ция. Пър­во­то е заб­ра­на на уча­стни­ци в па­за­ра, кои­то нямат ре­гис­тра­ция по проз­ра­чен на­чин. Тър­гов­ският ре­гис­тър е пуб­ли­чен във всич­ки стра­ни ос­вен в оф­шор­ни­те зо­ни. На­шият въз­рож­ден­ски и ев­ро­пей­ският мо­дел са всяка сто­пан­ска еди­ни­ца да бъ­де проз­рач­но ре­гис­три­ра­на, да се знае кол­ко па­ри има, къ­де й е офи­съ­т, кой я кон­тро­ли­ра и уп­равл­ява. Оф­шор­ни­те зо­ни са изо­бре­те­ние на ХХ век с цел пра­не на па­ри и ук­ри­ва­не на да­нъ­ци. В Ев­ро­па е ог­ра­ни­че­но влия­ние­то на ком­па­нии, ре­гис­три­ра­ни в оф­шор­ни зо­ни, с ку­хи ад­ре­си, с те­ле­фон­ни сек­ре­та­ри и т. н. Пър­ва­та мярка, коя­то мо­же да се взе­ме, е да няма ме­дии, ре­гис­три­ра­ни из­вън стра­на­та, чии­то собс­тве­ни­ци по цяла­та ве­ри­га включ­ват ком­па­нии, ре­гис­три­ра­ни в оф­шор­ни зо­ни.

Вто­рият проб­лем труд­но мо­же да се ре­ши с прав­ни средс­тва - проб­ле­мът с под­ста­ве­ни­те ли­ца. То­ва е из­клю­чи­тел­но по­пул­ярен ме­тод сред бъл­гар­ски­те ме­дии. До­ка­то скри­тият пъл­но­мощ­ник или под­ста­ве­но­то ли­це са би­ли прием­ли­ви и по­пуля­рни в ста­ри­те ре­пуб­ли­ки в Сред­но­ве­ко­вие­то, в съв­ре­мен­но­то ин­дус­триал­но ин­фор­ма­цион­но об­щес­тво не се гле­да с доб­ро око на по­доб­ни прак­ти­ки, осо­бе­но от да­нъч­ни­те ор­га­ни.

В Бъл­га­рия все още фут­бол­ни клу­бо­ве, ме­дии и дру­ги по­пуля­рни сто­пан­ски су­бек­ти са собс­тве­ност на скри­ти пъл­но­мощ­ни­ци и под­ста­ве­ни ли­ца. То­ва са об­лас­ти, в кои­то па­да гол­ямо пра­не на па­ри. Смята­ме, че за­ко­но­да­тел­на­та и из­пъл­ни­тел­на­та власт нямат вол­ята да се пре­борят с то­ва. Тук ос­вен по­газ­ва­не­то на сво­бо­да­та на сло­во­то се по­лу­ча­ват от­ри­ца­тел­ни ефе­кти и вър­ху дру­ги важ­ни об­щес­тве­ни от­но­ше­ния ка­то сво­бо­дата на кон­ку­рен­ция­та, да­нъч­ното за­ко­но­да­телс­тво и съ­би­рае­мостта на да­нъ­ци­те, бор­ба­та с пра­не­то на мръс­ни па­ри, бор­ба­та с ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност. Проб­ле­мът е меж­ду за­ко­на и из­пъл­не­ние­то му. Мо­жем да заб­ра­ним скри­ти­те пъл­но­мощ­ни­ци в бъл­гар­ски­те ме­дии, но с то­ва ни­що няма да се про­ме­ни. Въп­ро­сът е да има някак­во раз­след­ва­не.

В ка­зу­са с ра­дио “Но­ва Ев­ро­па” има някак­во раз­след­ва­не от про­ку­ра­ту­ра­та за на­ли­чие­то на скрит пъл­но­мощ­ник в ли­це­то на но­воиз­бра­ния борд на фон­да­ция “Но­ва Ев­ро­па” и хо­ра­та, кои­то на­пус­на­ха. Тук ста­ва ду­ма за фон­да­ция с нес­то­пан­ска, пред­по­ла­га се с бла­гот­во­ри­тел­на цел. Про­ку­ра­ту­ра­та се заин­те­ре­су­ва за­що бор­дът е поис­кал от СЕМ да сме­ни ха­рак­те­ра на ра­диоо­пе­ра­то­ра от об­щес­твен в тър­гов­ски, за­що желае смяна­та на фор­ма­та от об­щес­тве­но­по­ли­ти­чес­ки в му­зи­ка­лен, кое­то е не­съв­мес­ти­мо с ед­на нес­то­пан­ска ор­га­ни­за­ция. В слу­чаи­те, ко­га­то собс­тве­ни­ци на ме­дии­те са чис­то сто­пан­ски су­бек­ти, За­ко­нът за юри­ди­чес­ки­те ли­ца с нес­то­пан­ска цел (ЗЮЛНЦ) не мо­же да бъ­де из­пол­зван. Мо­же би има за­ко­но­да­тел­на праз­но­та. То­ва не оз­на­ча­ва, че об­щес­тве­ни­те ме­дии не са пе­че­ливш биз­нес. Въз­мож­но е да­де­но тър­гов­ско дру­жес­тво да из­вли­ча пе­чал­ба от пуб­ли­цис­тич­на и об­щес­тве­но­по­ли­ти­чес­ка ме­дия - при­мер е CNN. Об­щес­тве­ни­те ме­дии мо­гат да бъ­дат пе­че­лив­ши. Виж­те, има ог­ром­но уве­ли­че­ние на об­щес­тве­ни­те дис­ку­сии в ин­тер­нет ме­дии­те. Дър­жа­ва­та зат­во­ри кран­че­та­та на тра­ди­цион­ни­те об­щес­тве­ни еле­ктрон­ни ме­дии и се­га хо­ра­та че­тат по­ве­че вес­тни­ци и пи­шат пис­ма до тях, за­що­то те има­т еле­ктрон­ни фо­ру­ми.

ДА­НАИЛ ДА­НОВ: Ме­дия зна­чи “сре­да”. Оз­на­ча­ва и “в сре­да­та” - в цен­тъ­ра меж­ду влас­тта и об­щес­тво­то. Дру­го­то е PR. Ко­га­то не знаем чия е собс­тве­нос­тта, не знаем от чие име го­во­ри ме­дия­та, кой дър­па кон­ци­те й. И съ­щес­тву­ва въз­мож­нос­тта про­дук­тът на та­зи ме­дия да бъ­де ве­че не жур­на­лис­ти­ка, а по-ско­ро фор­ма на от­стоя­ва­не на спе­ци­фич­ни ин­те­ре­си, от­там и на про­па­ган­да! За­то­ва, за да няма спе­ку­ла­ции, че се пра­ви про­па­ган­да, не­ка да ка­жем кой стои зад да­де­на ме­дия.

ОБЕКТИВ: Меж­ду пе­чат­ни­те и еле­ктрон­ни­те ме­дии има съ­щес­тве­на раз­ли­ка и тя е, че вес­тни­ци­те и спи­са­ния­та има­т вто­ри из­точ­ник на до­хо­ди - про­даж­ба­та. А то­ва мо­же да ги нап­ра­ви не­за­ви­си­ми от рек­ла­ма­та. За­то­ва мно­го съ­щес­твен е въп­ро­сът за рек­лам­ни­те аге­нции, за от­но­ше­ния­та меж­ду тях и ме­дии­те. Мо­жем ли да зак­лю­чим от прак­ти­ка­та, че тран­сфор­ма­ция­та на об­щес­тве­ни­те ме­дии в ко­мер­сиал­ни не ста­ва доб­ро­вол­но, по­не­же “то­ва ис­кат да слу­шат и гле­дат хо­ра­та”, а дон­якъ­де под на­тис­ка на рек­ла­мо­да­те­ли­те, опо­средс­тва­ни от рек­лам­ни­те аге­нции? Ид­ва ли но­ва, ико­но­ми­чес­ка цен­зу­ра на място­то на по­ли­ти­чес­ка­та?

СВИ­ЛЕН ОВ­ЧА­РОВ: На­пъл­но съм съг­ла­сен, че ко­мер­сиа­ли­за­ция­та се дик­ту­ва от рек­ла­ма­та ка­то ин­дус­трия. На нея са й по-удо­бни ко­мер­сиал­ни­те ме­дии със за­бав­на те­ма­ти­ка. Аз не съм ме­диен спе­циа­лист, то­ва са наб­лю­де­ния­та ми ка­то пот­ре­би­тел.

Об­рат­но, ед­на об­щес­тве­на ме­дия мо­же да пе­че­ли и да има ог­ром­на пот­ре­би­тел­ска ба­за, но при дру­га фор­ма на фи­нан­си­ра­не - так­си от ка­бел­ни опе­ра­то­ри, про­даж­ба на вес­тни­ци, суб­си­дии от об­щес­твен фонд и т. н. Дър­жа­ва­та не суб­си­ди­ра и не оку­ра­жа­ва об­щес­т