Мо­же ли меж­ду­на­род­но­то пра­во­съ­дие да удо­влет­во­ри жер­тви­те

На 26 фев­руа­ри 2007 г. Меж­ду­на­род­ният съд на ООН произ­не­се свое­то ре­ше­ние по де­ло­то Бос­на и Хер­це­го­ви­на сре­щу Сър­бия и Чер­на го­ра. Пър­во­на­чал­на­та жал­ба е по­да­де­на през 1993 г., т.е. още пре­ди прик­люч­ва­не­то на бос­нен­ска­та вой­на. В нея дър­жа­ва­та жал­бо­по­да­тел твър­ди, че Сър­бия е ви­нов­на за из­вър­шва­не­то на ге­но­цид по вре­ме на бос­нен­ска­та вой­на и ис­ка обе­зще­те­ние от 100 ми­лиар­да до­ла­ра. Меж­ду­на­род­ни­те съ­дии ува­жи­ха час­тич­но жал­ба­та. Те ус­та­но­ви­ха, че Бел­град е под­по­ма­гал бос­нен­ски­те сръб­ски си­ли с оръ­жие и па­ри по вре­ме на вой­на­та и че през 1995 г. в Среб­ре­ни­ца е из­вър­шен ге­но­цид спрямо мю­сюл­ман­ско­то на­се­ле­ние. Въп­ре­ки то­ва Сър­бия не бе­ше осъ­де­на за ге­но­цид, тъй ка­то съ­дът смет­на, че из­би­ва­не­то на по­ве­че от 7 000 мю­сюл­ман­ски мъ­же на въз­раст от 9 до 80 го­ди­ни в то­зи град не мо­же да бъ­де пре­пи­са­но на сръб­ски дър­жав­ни ор­га­ни, ли­ца и ин­сти­ту­ции.

ПРЕ­ДИЗ­ВИ­КА­ТЕЛС­ТВА­ТА НА ПРЕ­ХОД­НО­ТО ПРА­ВО­СЪ­ДИЕ

Меж­ду­на­род­ният съд на ООН трябва­ше да се произ­не­се по спор, свър­зан с ед­на от бал­кан­ски­те вой­ни от 90-те го­ди­ни. Жал­бо­па­да­телят, Бос­на и Хер­це­го­ви­на, е но­во­съз­да­де­на дър­жа­ва.

От­вет­ни­кът по де­ло­то до са­мия му край про­мен­яше своя­та дър­жав­на фор­ма. Пър­во­на­чал­но бе­ше фе­де­ра­ция­та Юго­сла­ви­я, пос­ле фе­де­ра­ция­та Сър­бия и Чер­на го­ра, нак­рая съ­дът трябва­ше да ре­ша­ва да­ли Чер­на го­ра про­дъл­жа­ва да е от­вет­ник, след ка­то на­пус­на въп­рос­на­та фе­де­ра­ция. Въп­рос­на­та нея­сно­та произ­ти­ча от но­во­то дър­жав­но строи­телс­тво в За­пад­ни­те Бал­ка­ни. То зат­руд­ни Меж­ду­на­род­ния съд и в ре­зул­тат на то­ва ре­ша­ва­не­то му се за­ба­ви с бли­зо 14 го­ди­ни. Меж­ду­на­род­ни­те съ­дии трябва­ше да взе­мат ре­ше­ние със съд­бов­но зна­че­ние за ре­гион, за кой­то са ха­рак­тер­ни дър­жав­на­та и прав­на неус­та­но­ве­ност. Пре­диз­ви­ка­телс­тва­та в то­зи пе­риод на пре­ход­но пра­во­съ­дие са свър­за­ни с тър­се­но­то на об­щес­тве­ни об­ясне­ния, ле­ко­ве и от­го­вор­ност за из­вър­ше­но­то зло в ми­на­ло­то, без да бъ­де на­ру­шен нас­ко­ро склю­че­ния мир и въз­препя­тства­ни въз­мож­нос­ти­те за раз­ви­тие. За­то­ва тъл­ку­ва­не­то на ре­ше­ние­то на Меж­ду­на­род­ния съд трябва да нап­ра­вим в кон­тек­ста на пре­ход­но­то пра­во­съ­дие.

ПРА­ВО­ТО НЕ Е ВСЕ­СИЛ­НО

Меж­ду­на­род­ният съд на ООН раз­глеж­да спо­ро­ве меж­ду дър­жа­ви. С то­ва той е уни­ка­ле­н. За раз­ли­ка от Меж­ду­на­род­ния на­ка­за­те­лен съд и Меж­ду­на­род­ния три­бу­нал за бив­ша Юго­сла­ви­я, кои­то търсят лич­на от­го­вор­ност на кон­крет­ни­те из­вър­ши­те­ли на прес­тъп­ле­ния, ре­ше­ния­та на Меж­ду­на­род­ния съд на ООН се от­насят до от­дел­ни на­ции, кои­то трябва да пла­щат обез-ще­те­ни­я и да носят мо­рал­на­та ви­на за из­вър­ше­ни­те на­ру­ше­ния на меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Въп­ре­ки че Меж­ду­на­род­ният три­бу­нал за бив­ша Юго­сла­ви­я ве­че осъ­ди мно­го об­вин­яе­ми от раз­ли­чен произ­ход за прес­тъп­ле­ния про­тив чо­ве­чес­тво­то, воен­ни прес­тъп­ле­ния и ге­но­цид, Бос­на и Хер­це­го­ви­на поис­ка от Меж­ду­на­род­ния съд на ООН да по­тър­си от­го­вор­ност на Сър­бия. Дър­жа­ва­та жал­бо­по­да­тел­ка твър­де­ше, че пос­лед­на­та е на­ру­ши­ла кон­вен­ция­та на ООН сре­щу из­вър­шва­не­то на ге­но­цид от 1948 г. и поис­ка ог­ром­но обе­зще­те­ние за из­вър­шва­не­то на то­ва прес­тъп­ле­ние.

15 меж­ду­на­род­ни съ­дии бяха из­пра­ве­ни пред труд­на за­да­ча. От ед­на стра­на те трябва­ше за пър­ви път да при­ла­гат кон­вен­ция­та на ООН за ге­но­цид. По­ра­ди то­ва те не мо­же­ха да пол­зват пре­диш­ни съ­деб­ни пре­це­ден­ти. То­ва им да­ва­ше ог­ром­на дис­кре­ция, но и изи­сква­ше но­се­не­то на ог­ром­на от­го­вор­ност. От ед­на стра­на, ре­ше­ние сре­щу Сър­бия ще­ше да бъ­де из­пол­зва­но от по­ли­ти­ци­те в та­зи стра­на ка­то до­ка­за­телс­тво на по­пу­лис­тка­та им те­за, че меж­ду­на­род­на­та об­щност мра­зи сър­би­те и це­ли да ги на­ка­же, за да оп­рав­дае въз­душ­ни­те уда­ри от 1999 г. Съ­що та­ка съ­дии­те в Ха­га трябва­ше да взе­мат пред­вид де­ли­кат­ни­те от­но­ше­ния меж­ду мю­сюл­ма­ни­те и сър­би­те в са­ма­та Бос­на. Ми­рът меж­ду от­дел­ни­те ет­но­си в та­зи стра­на е кре­хък, въп­ре­ки при­със­твие­то на меж­ду­на­род­ни воен­ни час­ти и по­мощ­та, коя­то дой­де след края на вой­на­та. Пред­стоя­що­то от­дел­яне на Ко­со­во за­си­ли гла­со­ве­те за при­съе­дин­ява­не на те­ри­то­рии­те на бос­нен­ски­те сър­би към Сър­бия. При­вър­же­ни­ци на по­доб­но ре­ше­ние има как­то сред сър­би­те, та­ка и сред мю­сюл­ма­ни­те в Бос­на. Ре­ше­ние сре­щу Сър­бия мо­же­ше да бъ­де из­пол­зва­но ка­то до­ка­за­телс­тво за то­ва че об­що­то съ­жи­телс­тво меж­ду бив­ши жер­тви и па­ла­чи е не­въз­мож­но.

От дру­га стра­на, ре­ше­ние в пол­за на Сър­бия рис­ку­ва­ше да ра­зо­ча­ро­ва род­ни­ни­те на жер­тви­те от бос­нен­ска­та вой­на. След неус­пе­ха в про­це­са сре­щу Ми­ло­ше­вич те оча­ква­ха то­ва ре­ше­ние ка­то ис­то­ри­чес­ко удо­сто­ве­ре­ние за из­вър­ше­но­то зло сре­щу тях и ка­то въз­мож­ност за по­лу­ча­ва­не на ма­те­риал­на и мо­рал­на ком­пен­са­ция.

Меж­ду­на­род­ният съд на ООН под­хо­ди реа­лис­тич­но. Той мо­же­ше да се въз­пол­зва от съб­ра­ни­те ве­че до­ка­за­телс­тва за из­вър­ше­ния ге­но­цид в Бос­на и да тър­си връз­ка­та на Бел­град с тях, как­то пра­ве­ше Меж­ду­на­род­ният три­бу­нал. Съ­дии­те в то­ва де­ло оба­че не се ин­те­ре­су­ва­ха от прав­на­та ло­ги­ка, а от за­паз­ва­не­то на ми­ра и раз­ви­тие­то на Сър­бия и Бос­на. Те не се из­лъ­га­ха да търсят удо­влет­во­ре­ние на вът­реш­но­то же­ла­ние за спра­вед­ли­вост на жер­тви­те. Вмес­то на ло­ги­ка­та, съ­дии­те из­пол­зва­ха опи­та на меж­ду­на­род­ния три­бу­нал. Пуб­лич­на­та реак­ция по от­но­ше­ние на ре­ше­ния­та на три­бу­на­ла по­ка­за на све­та, пра­во­съ­дие­то не е в със­тоя­ние ка­то ро­ди­тел да до­не­се си­гур­ност на хо­ра­та. Ста­рият мит за вез­де­съ­ща­та си­ла на пра­во­то е ве­че раз­бит. По­ра­ди то­ва, кол­ко­то и ци­нич­но да е, Меж­ду­на­род­ният съд на ООН се аб­стра­хи­ра от стра­да­ния­та и пред­раз­съ­дъ­ци­те. Той ос­та­ви мо­ра­лът на стра­на, ко­га­то ана­ли­зи­ра проб­ле­ми­те, раз­лич­ни­те пред­по­чи­та­ния и пос­ле­ди­ци­те на въз­мож­ни­те ре­ше­ния.

За прав­ни­те реа­лис­ти пра­во­то е тех­но­ло­гия или ин­сти­ту­ция, ор­га­ни­зи­ра­на око­ло из­пъл­не­ние­то на необ­хо­ди­ми­те за об­щес­тво­то за­да­чи. Ма­кар кон­вен­ция­та на ООН сре­щу ге­но­ци­да да има своя цел, свър­за­на с на­каз­ва­не­то на из­вър­ши­те­ли­те на то­ва прес­тъп­ле­ние, цел­та на пра­во­то има по-вис­ша цел. Пътят на пра­во­то во­ди към мир и съ­зи­да­ние. За­то­ва це­ли­те на от­дел­ни­те кон­вен­ции и за­ко­ни трябва да са част от то­зи път, а не не­го­ви раз­кло­не­ния.

Кол­ко­то и па­ра­док­сал­но да из­глеж­да, мо­ра­лът в край­на смет­ка по­бе­ди. Меж­ду­на­род­ният съд пос­тъ­пи мо­рал­но ка­то да­де шанс на ми­ра в Бос­на и в За­пад­ни­те Бал­ка­ни. Ка­то от­ка­за­ха да се на­месят ка­те­го­рич­но, меж­ду­на­род­ни­те съ­дии зая­ви­ха, че в то­зи мо­мент дру­ги средс­тва трябва да бъ­дат из­пол­зва­ни в от­го­вор на из­вър­ше­но­то зло. Тър­се­не­то на от­го­вор­ност сре­щу Сър­бия няма да по­мог­не за ус­та­нов­ява­не­то на ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на­та. То­ва е ра­бо­та на ис­то­ри­ци­те. Спра­вед­ли­вос­тта за жер­тви­те мо­же да се тър­си не в де­ла сре­щу дър­жа­ви­те, а сре­щу от­дел­ни­те из­вър­ши­те­ли на прес­тъп­ле­ния. Не про­ти­во­пос­тав­яне­то меж­ду мю­сюл­ма­ни и сър­би, а ин­сти­ту­цио­нал­ни­те ре­фор­ми и сът­руд­ни­чес­тво са клю­ча към дъл­гот­рай­ния мир и раз­ви­тие­то в бъ­де­ще.

Бос­нен­ски­те мю­сюл­ма­ни не по­лу­чи­ха ис­ка­ни­те ма­те­риал­ни ком­пен­са­ции по то­ва де­ло. Те оба­че бяха ком­пен­си­ра­ни мо­рал­но. Те по­лу­чи­ха удо­влет­во­ре­ние от ре­ше­ние­то, че Сър­бия е ви­нов­на за то­ва, че не е въз­препя­тства­ла из­вър­шва­не­то на ге­но­цид в Среб­ре­ни­ца. Ос­вен то­ва бяха уве­ли­че­ни шан­со­ве за прик­люч­ва­не на ра­бо­та­та на меж­ду­на­род­ния три­бу­нал с осъ­жда­не­то на глав­ни­те об­вин­яе­ми Мла­дич и Ка­ра­джич. След ре­ше­ние­то на Меж­ду­на­род­ния съд на ООН Бел­град няма по­ве­че ос­но­ва­ния да въз­препя­тства из­прав­яне­то на пос­лед­ни­те пред трибу­на­ла в Ха­га.