На децата трябва да се преподава толерантност
През юни парламентът прие Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за следващите 10 години. В нея е записано, че всички деца трябва да имат равен старт и трябва да се полагат специални грижи за тези от тях, които не говорят добре български.
Програмата бе гласувана, но няма правна сила и се очаква да бъде приложена чрез приемане на съответните нормативни актове. Потърсихме разяснения от народната представителка от НДСВ Татяна Калканова, която е заместник-председател на постоянната парламентарна комисия по образование и наука.
- Госпожо Калканова, някои НПО окачествиха програмата като крачка назад в сравнение с вече поетите ангажименти с Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество от 1999 г. Там се предвиждаше основната цел да е десегрегацията на ромските училища. Защо в националната програма за това се споменава само мимоходом?
- При обсъждането на програмата още преди тя да мине през Министерския съвет, имахме много срещи и получавахме предложения да се постави акцент върху десегрегацията. НПО настояваха в програмата да влязат като обособена глава целите на Рамковата стратегия. Надделя другото становище - че това е национална програма, в която всичко трябва да е балансирано. Не може в този общ стратегически документ принципите от Рамковата програма да бъдат изведени като акцент.
Откъде идва усещането за отстъпление? Националната програма, която приехме, е много по-обща.
ЛИПСВА КОНКРЕТИКАТА
Основните критики срещу нея бяха, че няма план за действие и не са ясни мерките, които произтичат от нея. В националната програма няма отговор на нито един от тези въпроси - например колко да се увеличи бройката за помощник-учителите през следващата година.
По време на заседанието на комисията някои предложения на НПО бяха възприети, особено във връзка с обучението по български език. Едно от тях е, че се предвижда децата, чийто майчин език не е български, да преодоляват езиковите проблеми още в детските градини. Друга промяна предвижда да се разработят и прилагат програми за помощник-учителите за специално обучение на децата по български.
Второто предложение на ДПС, което влезе в програмата, е да се създаде контролен механизъм в процедурите за насочване на деца с увреждания към специализирани институции. Там се настаняват много често здрави деца. Оказа се, че огромният процент от тях са от ромски произход. Това е почти постоянна критика в мониторинговите доклади от ЕС.
Програмата дава стратегическите цели и мерките за тяхното осъществяване, но без да ги разполага във времето. Аз бях защитник на идеята, че трябва да се направи едно ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ НЕЯ, КОЕТО ДА Е ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ Така щеше да е ясно какво ще правим следващата учебна година, по-следващата и т. н. Отказахме се от тази идея, защото тези действия трябва да бъдат финансово подкрепени. Няма как да направим финансови разчети за пет или десет години напред. С всеки закон за бюджета те могат да претърпят коренна промяна.
Затова се възприе всяка година до 1 октомври министърът на образованието и науката да отчита пред парламентарната комисия какво е направено през предходната учебна година и какво предстои през следващата. Избрахме тази дата, защото тогава в парламента започват дискусиите по бюджета. Идеята е това, което се заяви като намерение за следващия период, да може да бъде подплатено със съответните финансови ангажименти.
- На 1 октомври тази година ще се прави ли такъв отчет?
- Да.
- Влиза ли в плановете на парламента дотогава да се направи някаква промяна в нормативните актове?
- До 1 октомври в Народното събрание трябва да постъпи проект за нов Закон за народната просвета. Дали името на проекта ще е същото, подлежи на уточняване. В него ще се потърси решение на някои проблеми. Например училищата сега не могат да формират свои бюджети. Въпреки че в системата на образованието парите не стигат, сега те не могат да задържат собствените си приходи. А има такива училища. Например в Разград миналата седмица посетих селскостопански техникуми, които формират значителни приходи от съвместна дейност със земеделски кооперации.
- В този проект ще се третират ли проблемите на децата, чийто майчин език не е български?
- Аз и моите колеги още в миналия парламент подкрепихме предложението на г-жа Евгения Живкова за задължителна предучилищна езикова подготовка. Идеята беше точно тук да се осъществява диференцираният подход при изучаването на българския език. Сега обаче въпреки многото финансирани проекти нито помощник-учителите са достатъчни, нито са въведени в практиката програми за диференцирано езиково обучение.
В новия закон всичко това ще бъде подробно записано. Това, което сега звучи малко общо в програмата - “да се използват диференцираниподходи за изучаване на български език”, ще бъде конкретизирано. Ще се въведе и контрол при насочването на деца към специализирани институции.
Мисля, че за десегрегацията е важно да се развиват средищните училища. В момента обаче МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ СЕ ПРОТИВЯТ НА ПЪТУВАНЕТО
Имам такъв проблем и в моя избирателен район, в трънските села. Местните власти се оплакват, че децата трябвало да пътуват десет километра. Какъв е проблемът? Осигурен транспорт има.
Ако се инвестира в тези училища, това е реален механизъм за десегрегация. Ще пътуват и българчета, и ромчета.
- Помощник-учителите, които трябва да помагат на децата в първи клас, работят вече три години. Обаче те са само 107 за цялата страна, при това две трети работят по програми на НПО. Има ли разчети колко трябва да бъдат те, за да се преодолеят затрудненията на децата, за които българският език не е майчин?
- Тук трябва по-добро планиране на средствата, предвидени в държавния бюджет. Броят на помощник-учителите се определя по заявки на общините. Те трябва да са по-активни в преценката на потребностите.
- Значи решението на проблема зависи изцяло от общините?
- В този конкретен случай - да.
- Има ли прояви на расизъм или на етническа нетърпимост в училищата?
- За съжаление, да.
- От страна на учителите, на родителите или на децата?
- На децата, и то най-вече при по-малките. Знаете ли какво ми прави впечатление. Имаше проекти за нови учебници по история, които да представят по друг начин взаимоотношенията с нашите съседи на Балканите. Имаше проекти на женски организации на тема жената в българската литература, защото тя там не е описана като равноправна. Обаче не съм чула за проект да се преподава толерантност. Това даже не е обучение, а възпитание. Но не се прави.
Вече се изпълняват програми за редуциране на децата със специални образователни изисквания в помощни училища, като се пренасочват да учат в нормални учебни заведения. Другата основна критика на ЕС е за липсата на достъпна среда за тези деца. Оказа се, че в изключително редките случаи, когато ръководства на училища повишават достъпността им, другите деца и родителите са против. Съпротивата срещу десегрегацията на децата с увреждания е още по-силна.
- Как ще се преодолеят предразсъдъците срещу десегрегацията?
- Една от целите на тази програма звучи до известна степен шаблонно, но е много важна. Тя гласи “равен достъп до образование”. Главният критерий за образователната система е доколко тази шаблонна фраза важи в практиката. Да си кажем честно - много сме назад и статистиката в това отношение е безпощадна: над 60 процента от ромските деца са напълно неграмотни.
Другият тревожен симптом, който не се огласява, е, че има влошаване в тази област. Поколенчески изледвания показват, че ромските деца днес са много ПО-НЕГРАМОТНИ ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ, БАБИ И ДЯДОВЦИ
- Защо родителите, които са относително образовани, не искат да пращат децата си на училище? Не искат или не могат?
- И не искат, и не могат. Статистиката сочи, че почти всички ромски деца тръгват на училище. В началните класове процентът на посещаемост е много висок. След трети-четвърти клас той драстично пада. Едното обяснение е чисто икономическо - родителите не могат да посрещнат разходите и не могат да пратят на училище всичките си деца. Те правят подбор кое от тях да изучат - както са правели нашите деди едно време. За останалите нямат средства.
Голям е процентът на ромските семейства, които пътуват, за да търсят работа. Ето например тези, които се бяха настанили в софийския квартал “Малинова долина” и стана скандал, като ги гонеха оттам - те къде да си пращат децата на училище?
Сега в Закона за социално подпомагане се налага принципът на наказателните мерки срещу родителите, които не пращат децата си на училище. Надявам се, че г-жа Масларова ще успее в новия закон да прокара другия принцип - средствата за социално подпомагане да отиват за учебници, за храна на децата в училище и т. н. Може би, ако това се приложи в рамките на новата учебна година, ще има резултат.
Третият проблем е липсата на мотивация. Ами за какво да учат, след като това не повишава процента на тези, които започват работа?
- Защо не го променя?
- По ред причини, някои от тях, за съжаление, са чисто дискриминационни. Те се питат - като учи детето му, какво променя това? Вярно е, че много малко роми са завършили средно образование. Но не знам да има изследвания дали образованието им е повлияло на тяхната реализация. Аз съм почти убедена, че не е.
Има и друг проблем, за който малко се говори. Аз се натъкнах на него в едно столично училище в квартал, населен предимно с роми. Директорът е активен човек, който работи за десегрегация - извеждане на деца от това ромско училище и насочването им към други, особено след осми клас. Оказва се, че има вътрешна съпротива срещу това - и от част от учителите, и от част от родителите. Защото извеждането на деца оттам означава намаляване на учениците и поставя под съмнение участието на училището в различни програми. Ето един въпрос, по който никой не говори - доколко самите ромски организации и родители искат десегрегация.