На ко­го му пу­ка, че дър­жа­ва­та гу­би от бе­зум­на­та на­ка­за­тел­на реп­ре­сия сре­щу чуж­ди­те граж­да­ни?

Автори:
    Станимир Петров

Сит­уа­ция­та на чуж­ди­те граж­да­ни, из­търп­ява­щи при­съ­ди в бъл­гар­ски зат­во­ри по­ра­зи­тел­но на­помня за ти­пич­на­та на­шен­ска­та по­го­вор­ка “Аз не ис­кам на ме­не да ми е доб­ре, ис­кам на Ву­те да му е зле.” То­ва е мо­же би пре­зум­пция­та, от коя­то е из­хо­дил бъл­гар­ският за­ко­но­да­те­лен ге­ний, ко­га­то е оп­ре­делял на­ка­за­ния­та на чуж­ди­те граж­да­ни за прес­тъп­ле­ния, свър­за­ни с пре­нас­яне през гра­ни­ца­та на нар­ко­тич­ни ве­щес­тва (НК, чл. 242, ал 2,4). В са­мо­до­вол­ния си уне­с на­шият за­ко­нот­во­рец не си е дал смет­ка, че из­пол­зва цяла­та стро­гост на за­ко­на, за да сан­кцио­ни­ра прес­тъп­ле­ния, кои­то не се случ­ват на те­ри­то­рия­та на стра­на­та. В съ­що­то вре­ме е до­пус­нал ин­сти­ту­тът на спо­ра­зу­ме­ние­то и съот­вет­но ми­ни­мал­на на­ка­зуе­мост по от­но­ше­ние на нар­ко­ди­лъ­ри, кои­то опу­сто­ша­ва­т жи­во­та на хил­яди мла­ди хо­ра (чл. 354а).

През ап­рил 2005 г. 37 чуж­ди граж­да­ни, из­търп­ява­щи при­съ­ди в Со­фий­ския зат­вор, за­поч­на­ха глад­на стач­ка. Про­тес­тът им бе на­со­чен сре­щу не­рав­но­пос­та­ве­но­то им тре­ти­ра­не спрямо бъл­гар­ски­те зат­вор­ни­ци по от­но­ше­ние на въз­мож­нос­ти­те за ус­лов­но пред­сроч­но ос­во­бож­да­ва­не, пре­къс­ва­не на на­ка­за­ния­та, пол­зва­не­то на от­пус­ки, го­диш­ни по­чив­ки и пре­мес­тва­не в об­ще­жи­тия от от­крит и пре­хо­ден тип, как­то и сре­щу бав­на­та про­це­ду­ра за осъ­щест­вява­не на тран­сфер в род­ни­те им стра­ни. То­га­ва ста­на ясно, че ос­нов­на­та преч­ка пред въз­мож­нос­тта за ус­лов­но-пред­сроч­но ос­во­бож­да­ва­не и тран­сфер на чуж­ден­ци­те е раз­ме­рът на гло­би­те, кои­то съ­пътс­тват на­ло­же­но­то на­ка­за­ние “ли­ша­ва­не от сво­бо­да”. От на­ча­ло­то на сеп­тем­ври 2006 г., след ка­то се раз­бра, че ни­кой не е нап­ра­вил ни­що за по­добр­ява­не на прав­но­то по­ло­же­ние на чуж­ден­ци­те, те въ­зоб­но­ви­ха про­тес­та си. От ръ­ко­водс­тво­то на зат­во­ри­те от­ре­ко­ха, че чуж­ден­ци­те са об­яви­ли глад­на стач­ка, но не от­ре­ко­ха, че сред тях има нап­ре­же­ние. По-къс­но бе об­яве­но, че глад­на стач­ка има, но броят на гла­ду­ва­щи­те е ма­лък. След сре­ща на про­тес­ти­ра­щи­те с ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­дие­то и да­де­но­то им уве­ре­ние, че слу­чаи­те им ще бъ­дат раз­гле­да­ни от ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни, чуж­ден­ци­те прек­ра­ти­ха глад­на­та стач­ка.

Таб­ли­ца­та она­глед­ява пром­яна­та на на­ка­за­тел­на­та реп­ре­сия през пос­лед­ни­те го­ди­ни по те­зи от тек­сто­ве­те на На­ка­за­тел­ния ко­декс, по кои­то из­търп­яват при­съ­ди чуж­ди граж­да­ни:

Ана­ли­зъ­т на си­туа­ция­та в Со­фий­ския зат­вор по­каз­ва, че от об­що 87 чуж­ди граж­да­ни, из­търп­ява­щи при­съ­ди по прес­тъп­ле­ния, свър­за­ни с нар­ко­тич­ни ве­щес­тва, 74 са осъ­де­ни по неп­ро­ме­не­ния чл. 242, (2), (4) НК и гло­би­те на някои от тях над­хвърлят до­ри 200 000 лв. Неп­ла­ща­не­то на те­зи гло­би е и ос­нов­на­та при­чи­на чуж­ден­ци­те да из­търп­яват при­съ­ди­те си “на кан­та­р”, т. е. да се дър­жат в зат­во­ра до края на при­съ­ди­те си за смет­ка на бъл­гар­ския да­нъ­коп­ла­тец и да не бъ­дат тран­сфе­ри­ра­ни в собс­тве­ни­те им дър­жа­ви. Как­то ста­ва ясно от таб­ли­ца­та, с пос­лед­ни­те из­ме­не­ния на НК се на­ма­ли­ха сан­кции­те са­мо по чл. 354а НК, но те не за­сег­на­ха чл. 242 НК, кое­то оз­на­ча­ва, че все още няма прав­на въз­мож­ност за об­лек­ча­ва­не на прав­но­то по­ло­же­ние на чуж­ди­те граж­да­ни в бъл­гар­ски­те зат­во­ри. В край­на смет­ка та­ка и не ста­на ясна за­ко­но­да­тел­на­та ло­ги­ка на пос­лед­ни­те из­ме­не­ния на НК, след ка­то за те­зи от прес­тъп­ле­ния­та, из­вър­ше­ни на те­ри­то­рия­та на стра­на­та (чл. 354а НК), на­ка­за­тел­на­та реп­ре­сия бе на­ма­ле­на мно­гок­рат­но, а на­ка­за­ния­та за прес­тъп­ле­ния по чл. 242 НК ос­та­на­ха неп­ро­ме­не­ни. То­ва са­мо по се­бе си обе­зсмисл­я уве­ре­ние­то на ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­дие­то за раз­глеж­да­не на проб­ле­ма на чуж­ди­те граж­да­ни.

Дру­га­та при­чи­на за про­тес­та на чуж­ден­ци­те в бъл­гар­ски­те зат­во­ри е свър­за­на със за­ко­но­да­тел­на­та въз­мож­ност за нас­тан­ява­не при по-ле­ки ус­ло­вия в об­ще­жи­тия от от­крит и пре­хо­ден тип. За­ко­но­да­телят оба­че е раз­по­ре­дил чуж­ден­ци­те да из­търп­яват на­ка­за­ние­то си в об­ще­жи­тия, оп­ре­де­ле­ни със за­по­вед на ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­дие­то (чл. 12в ЗИН). Та­ка­ва за­по­вед и съот­вет­но та­ки­ва об­ще­жи­тия все още няма, кое­то да­ва пъл­но­то ос­но­ва­ние на чуж­ден­ци­те да твърдят, че прав­но­то им по­ло­же­ние не е рав­но­пос­та­ве­но на то­ва на бъл­гар­ски­те граж­да­ни.

Тре­та­та при­чи­на за про­тес­та на чуж­ден­ци­те произ­ти­ча от въз­мож­нос­тта те да пол­зват пре­късва­не на на­ка­за­ние­то, от­пус­ки и го­диш­ни по­чив­ки. Как­то и по от­но­ше­ние на пре­мес­тва­не­то в об­ще­жи­тия, бъл­гар­ско­то за­ко­но­да­телс­тво не съ­дър­жа ог­ра­ни­чи­тел­ни раз­по­ред­би. Въп­ре­ки то­ва чуж­ден­ци­те не мо­гат да се въз­пол­зват от от­пус­ки и го­диш­ни по­чив­ки по­ра­ди то­ва, че не са се ус­та­но­ви­ли на пос­тоя­нно мес­то­жи­вее­не в стра­на­та и нямат ад­рес­на ре­гис­тра­ция.

В на­ча­ло­то на 2006 г. Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция об­ра­зу­ва пре­пис­ки по жал­би на ли­ше­ни от сво­бо­да чуж­ди граж­да­ни, кой­то твърд­яха, че са жер­тва на дис­кри­ми­на­ция по приз­нак “граж­данс­тво”. Кон­крет­ни­те оп­лак­ва­ния на жал­бо­по­да­те­ли­те бяха, че ка­то чуж­ди граж­да­ни не мо­гат да пол­зват от­пуск за доб­ро по­ве­де­ние в зат­вор­ни­чес­ко об­ще­жи­тие и пра­во­то да бъ­дат при­ве­де­ни в зат­вор с по-лек ре­жим. В уси­лие­то си да произ­не­се мак­си­мал­но спра­вед­ли­во ре­ше­ние, по де­ла № 009 и № 011 от 12. 04. 2006 г. Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция приз­на на­ли­чие­то на та­ка­ва и пре­по­ръ­ча на ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­дие­то да при­ве­де в съот­ветс­твие с раз­по­ред­ба­та на чл. 12 в ЗИН За­по­вед­та, с коя­то се из­вър­шва раз­пре­дел­яне по зат­во­ри на от­дел­ни­те ка­те­го­рии ли­ше­ни от сво­бо­да. Бъл­гар­ският за­ко­но­да­тел оче­вид­но пре­неб­рег­на та­зи пре­по­ръ­ка, след ка­то с но­вия Пра­вил­ник за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на ЗИН (ДВ, бр. 71 от 2006 г.) не нап­ра­ви пром­яна на тек­ста, съг­лас­но кой­то чуж­ди­те граж­да­ни “ ...се нас­тан­яват изо­ли­ра­но от ос­та­на­ли­те по мес­то­жи­вее­не и мес­то­ра­бо­та”.

Заед­но с та­зи пре­по­ръ­ка, съз­на­тел­но или не, Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция да­де и ед­но чис­то дис­кри­ми­на­цион­но пред­пи­са­ние, съг­лас­но кое­то трябва да се “...пред­прие­мат необ­хо­ди­ми­те мер­ки за обо­соб­ява­не на те­рен с по­ме­ще­ния под ох­ра­на из­вън зат­во­ра, в кой­то ли­ше­ни­те от сво­бо­да - чуж­ди граж­да­ни да пре­би­ва­ват в от­пуск за доб­ро по­ве­де­ние.” Не­ка хо­ра­та, кои­то има­т пре­тен­ции, че раз­би­рат от дис­кри­ми­на­ция, да се за­мислят да­ли от­пус­кът, кой­то чуж­ди­те граж­да­ни ще пол­зват в по­ме­ще­ние под ох­ра­на не ги дис­кри­ми­ни­ра спрямо бъл­гар­ски­те граж­да­ни, за кои­то от­пус­кът е на сво­бо­да и не под ох­ра­на.