На кого пречат забрадките?

В брой 135 от сеп­тем­ври 2006 г. “О­бек­тив” пи­са за “проб­ле­ма със заб­рад­ки­те”. То­га­ва ко­мен­ти­рах­ме уни­кал­но­то ре­ше­ние на Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция от 27 юни - ве­роя­тно за пър­ви път в све­тов­на­та прак­ти­ка тя ре­ши, че жал­бо­по­да­те­ли­те дис­кри­ми­ни­рат те­зи, от кои­то се оп­лак­ват. Не­ща­та мо­же би щяха да свър­шат с прие­ма­не­то на то­зи аб­сурд, но не би. Ми­нис­тъ­рът на прос­ве­та­та доц. Да­ниел Въл­чев някол­ко пъ­ти ясно да­де да се раз­бе­ре, че МОН е про­тив всякак­во ма­ни­фес­ти­ра­не на ре­ли­гиоз­на при­над­леж­ност в учи­ли­ще. Из­глеж­да вдъх­но­вен от по­зи­ция­та на вис­шия си на­чал­ник, ше­фът на РИО на МОН в Смолян през фев­руа­ри е дал ус­тно на­реж­да­не на ди­рек­то­ри­те “да се справят с проб­ле­ма”. За­що­то се е ока­за­ло, че въп­ре­ки ре­ше­ние­то на Ко­ми­сия­та, кое­то пра­ти две­те мо­ми­че­та от Сто­пан­ска­та гим­на­зия да си за­вър­шат об­ра­зо­ва­ние­то ка­то час­тни уче­нич­ки вкъ­щи, са се поя­ви­ли “но­ви” слу­чаи. Из­пълн­явай­ки на­реж­да­не­то, ди­рек­тор­ки­те на При­ро­до­ма­те­ма­ти­чес­ка­та и на Гим­на­зия­та за чуж­ди ези­ци в Смолян го правят как­то си знаят - чрез про­то­ко­ли­ра­ни “раз­го­во­ри” с уче­нич­ки­те, на кои­то уве­ща­ния­та се ре­ду­ват със зап­ла­хи. Меж­дув­ре­мен­но три мо­ми­че­та от Де­вин се оп­ла­ка­ха до ко­ми­сия­та на Ке­мал Еюп и пре­са­та от­ра­зи то­ва.

Та­ка през из­ми­на­ли­те ме­се­ци се видя, че ни­как­во трай­но и най-ве­че ху­ман­но ре­ше­ние на проб­ле­ма не е на­ме­ре­но. Прос­вет­ни­те влас­ти упо­ри­то търсят на­чин да заб­ранят ма­ни­фес­та­ция­та на ре­ли­гиоз­на при­над­леж­ност в учи­ли­ще и не е труд­но зад по­зи­ция­та им де се раз­че­тат мо­ти­ви­те “да не до­пус­нем по­тур­чва­не­то на по­ма­ци­те” и “да ог­ра­ни­чим нас­тъп­ле­ние­то на ис­ляма и тур­ци­те”. Все при­ми­тив­ни по­ли­ти­чес­ки ман­три, кои­то водят еди­нстве­но до по­тъп­ква­не на чо­веш­ки­те пра­ва.

Та­зи си­туа­ция да­де по­вод на “О­бек­тив” от­но­во да се обър-не към те­ма­та за заб­рад­ки­те. В раз­го­во­ра, кой­то след­ва по-до­лу уча­ства­т доц. Лил­яна Дея­но­ва, пре­по­да­ва­тел по со­цио­ло­гия в СУ “Кли­мент Ох­рид­ски­”и г-н Юли­ян На­ков, об­ра­зо­ва­те­лен ек­сперт, бивш (2001 - 2005) за­мес­тник-ми­нис­тър на МОН. Раз­го­во­рът въз­произ­веж­да някои ве­че поз­на­ти ар­гу­мен­та­ции. Но но­во­то и важ­но­то в не­го е кон­ста­та­ция­та, че “дис­ку­сии­те” око­ло заб­рад­ки­те и уни­фор­ми­те всъщ­ност от­вли­чат вни­ма­ние­то от кри­за­та и не­ре­ше­ни­те проб­ле­ми в об­ра­зо­ва­ние­то. Та­ка ли е или не не­ка да от­съ­ди чи­та­телят. А по­мес­те­на­та след то­зи раз­го­вор ста­тия на ра­йон­ния мюф­тия в Смолян Хай­ре­дин Ха­тим ни да­ва ис­лямския пог­лед към въп­ро­са - заб­раж­да­не­то на мо­ми­че­та­та и же­ни­те не е приз­нак на на­зад­ни­ча­вост, а средс­тво да се ук­ре­пи дос­той­нство­то им. Из­глеж­да на прос­вет­на­та бю­рок­ра­ция ни­как не е лес­но да схва­не по­доб­на глед­на точ­ка. Да­ли за­що­то дос­той­нство­то не вли­за в уче­бни­я план?

ОБЕ­КТИ­В: На­пос­ле­дък въп­ро­сът за заб­рад­ки­те в учи­ли­ще въз­ник­на на­но­во, за­що­то има но­ви слу­чаи - с три мо­ми­че­та в Де­вин и с две в Смолян. Оти­дох­ме там да ви­дим как­во ста­ва и ус­та­но­вих­ме, че смо­лен­ски­те мо­ми­че­та са под­ло­же­ни на си­лен на­тиск. Да­ват им сро­ко­ве да свалят заб­рад­ки­те, “об­ра­бот­ват” ро­ди­те­ли­те. В Де­вин по­ло­же­ние­то е по-доб­ро. Та­мош­ни­те де­ца нас­ко­ро са по­да­ли мол­ба до Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция (КЗД). И та­ка, чии пра­ва на­кърн­ява но­се­не­то на заб­рад­ки?

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: Смятам, че еди­н от глав­ни­те ар­гу­мен­ти на про­тив­ни­ци­те или за­щит­ни­ци­те на но­се­не­то на ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли в учи­ли­ща­та, е, че ста­ва ду­ма за свет­ско учи­ли­ще, че дър­жа­ва­та и цър­ква­та от­дав­на са раз­де­ле­ни, по­ра­ди кое­то ре­пуб­ли­кан­ска­та Кон­сти­ту­ция не поз­вол­ява по­каз­ва­не­то на ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли в учи­ли­ща­та. Поз­на­вам по­ло­же­ние­то в та­зи об­ласт във Фран­ция. В та­мош­на­та Кон­сти­ту­ция, как­то и в на­ша­та, има ра­вен дос­тъп на ин­ди­ви­ди­те, а не на гру­пи­те, до раз­лич­ни­те ин­сти­ту­ции и пра­ва. В пуб­лич­но­то прос­транс­тво няма ко­лек­тив­ни, а ин­ди­ви­дуал­ни пра­ва. Ко­лек­тив­ни­те не би­ва да се приз­на­ват, за­що­то то­ва мо­же да пре­диз­ви­ка кри­зи на де­мок­ра­ция­та и т.н. В то­ва се със­тои го­ле­мият де­бат меж­ду ре­пуб­ли­кан­ци­те и ко­му­ни­та­рис­ти­те.

Стру­ва ми се, че няма необ­хо­ди­ма връз­ка меж­ду свет­скос­тта на учи­ли­ще­то и заб­ра­на­та за но­се­не­то на иде­нтич­нос­тни зна­ци, т.е. на заб­рад­ки. В край­на смет­ка то­ва е въп­рос на нор­мал­на мо­дер­на иде­нтич­нос­т. Все­ки има пра­во да се иде­нти­фи­ци­ра, сти­га да не дис­кри­ми­ни­ра, да не пра­ви про­во­ка­ции, да не изи­сква при­мер­но да се учи еди как­ва си те­ма, а дру­га­та да не се учи и т.н. Но има про­ти­во­ре­чия и не­ре­ше­ни въп­ро­си, кое­то неп­ре­къс­на­то “и­з­би­ва” в спо­ро­ве. Аз следях де­ба­та във Фран­ция през 2003 г., ко­га­то има­ше спе­циал­на ко­ми­сия, за да заб­ра­ни но­се­не­то на дръз­ки (а не де­ли­кат­ни) сим­во­ли в учи­ли­ще. То­га­ва въп­ро­сът бе кое е дръз­ко. Ока­за се, че кръс­тче­то от 1 см не е дръз­ко, а кръс­тче­то от 15 см е.

Раз­би­рам и ар­гу­мен­ти­те на те­зи, кои­то са про­тив то­ва тур­ски се­мей­ства и ре­ли­гиоз­ни об­щес­тва да пре­чат на мо­ми­че­та­та, кои­то не ис­кат да носят заб­рад­ки, да се ин­тег­ри­рат.

Стру­ва ми се, че проб­ле­мът няма ед­но ре­ше­ние. За­ко­нът трябва да поз­во­ли хо­ра­та да се об­ли­чат как­то ис­кат. То­ва е въп­рос на иде­нтич­нос­т. Но не мо­же да се изи­сква от учи­ли­ще­то да раз­ре­ша­ва ма­са въп­ро­си, кои­то са обе­кт на дру­ги­те ин­сти­ту­ции. Заб­ра­на­та за но­се­не­то на сим­во­ли мо­же да се ар­гу­мен­ти­ра с то­ва, че фун­да­мен­та­лис­тки се­мей­ства ще поп­ре­чат на мо­дер­но­то из­граж­да­не на пра­ва­та. Но спо­ред мен ре­пуб­ли­кан­ска­та Кон­сти­ту­ция не про­ти­во­ре­чи на пра­во­то да но­сиш ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли в учи­ли­ще.

ОБЕ­КТИ­В: Г-н На­ков, ка­то зам.ми­нис­тър на МОН, е ав­тор на пис­мо от­пре­ди две го­ди­ни по слу­чая на две­те уче­нич­ки от Сто­пан­ска­та гим­на­зия в Смолян с обо­снов­ка за­що но­се­не­то на заб­рад­ки не про­ти­во­ре­чи на За­ко­на за на­род­на­та прос­ве­та (ЗНП)...

ЮЛ­ИЯН НА­КОВ: Ка­то нес­пе­циа­лист в та­зи об­ласт мне­ние­то ми е прос­то граж­дан­ска­та ми по­зи­ция. Аз не съм ед­но­ли­чен ав­тор на пис­мо­то. То бе­ше под­гот­ве­но от ек­спер­ти, но аз го одо­бри­х и под­пи­сах. Оно­ва, кое­то ни е уп­равл­ява­ло в он­зи мо­мент, е бил фак­тът, че ЗНП не ви­зи­ра та­къв слу­чай, че да мо­жем пряко да се оп­рем на не­го. В съ­що­то вре­ме глав­но­то за нас бе­ше га­ран­ти­ра­не­то на дос­тъ­па до об­ра­зо­ва­ние. И въп­ро­сът бе­ше до­кол­ко по­доб­ни бе­ле­зи, от кои­то бяха при­тес­не­ни хо­ра­та, объ­рна­ли се към нас, пре­чат на уче­бни­я про­цес или на­кърн­яват пра­ва­та на дру­ги­те. Те­ма­та е мно­го де­ли­кат­на. Не мо­же да се на­ме­ри ед­но ре­ше­ние.

Знае­те, че има две про­ти­во­по­лож­ни ста­но­ви­ща - на ЕС­ПЧ в Страс­бург и на Ко­ми­те­та по пра­ва­та на чо­ве­ка. Спо­ред мен те са под­хо­ди­ли кон­крет­но - в еди­ни­я слу­чай са от­че­ли уси­лия­та, кои­то пра­ви свет­ско­то об­ра­зо­ва­ние в Тур­ция, а в дру­гия е пог­лед­на­то как ед­на репуб­ли­ка, нас­ко­ро из­лязла от ло­но­то на то­та­ли­та­риз­ма, из­пит­ва пър­ви­те пробл­ясъ­ци на пер­со­нал­но преос­мисл­яне на цен­нос­ти и връ­ща­не към заб­ран­ява­ни пре­ди тра­ди­ции.

ОБЕ­КТИ­В: Ед­ва ли мо­жем да ре­шим въп­ро­са в све­то­вен ма­щаб, но мо­жем да из­ка­жем мне­ние­то си ка­то бъл­гар­ски граж­да­ни.

ЮЛ­ИЯН НА­КОВ: Ако то­га­ва слу­чаят е бил с две уче­нич­ки, се­га мо­же би е с мно­го по­ве­че, за­що­то ка­те­го­рич­но и ед­ноз­нач­но бе­ше ка­за­но, че то­ва про­ти­во­ре­чи на ре­пуб­ли­кан­ския и свет­ския ха­рак­тер на Бъл­га­рия. Слу­чаят е мно­го ком­пли­ци­ран, за­що­то но­се­не­то на заб­рад­ки ни­как не нат­рап­ват не­що, кое­то да пре­чи на уче­бни­я про­цес или да на­сил­ва око­лни­те, за да го ока­чес­тви­м ка­то при­тес­ни­те­лен и опа­се­н фе­но­мен. Нап­ро­тив. Ко­га­то об­съж­дах­ме проб­ле­ма с ек­спер­ти­те, си да­дох­ме смет­ка, че те­зи две мо­ми­че­та мо­гат да прес­та­нат да по­се­ща­ват учи­ли­ще, ако се ока­же, че не трябва да ходят там заб­ра­де­ни. А по­се­ще­ние­то на учи­ли­ще трябва да бъ­де на чел­но място в цен­нос­тна­та сис­те­ма на МОН. То­ва об­яснява за­що то­га­ва сме да­ли та­ко­ва тъл­ку­ва­ние на слу­чая.

Но под­чер­та­вам, че то­ва не е еди­нстве­на­та глед­на точ­ка. Не­ща­та опи­ра­т до граж­дан­ски­те по­зи­ции. Ед­на­та опи­ра до по­тап­яне­то из­цяло в рам­ки­те на за­ко­на, кое­то те прев­ръ­ща в не­го­ва фун­кция, а то­ва де­ху­ма­ни­зи­ра. Дру­га­та е да пос­та­виш на пред­но място ху­ман­ния ком­по­нент и да се за­мис­лиш с как­во би ув­ре­дил съд­ба­та на еди­н млад чо­век. Наис­ти­на трябва да се за­мис­лим да­ли кръс­тче­то от два сан­ти­мет­ра е аг­ре­сив­но или неаг­ре­сив­но и да­ли та­зи заб­рад­ка раз­сей­ва. Заб­ра­де­ни­те би­ха мог­ли да ка­жат, че всич­ки хрис­тия­ни око­ло тях, но­се­щи кръс­тче­та, афи­ши­ра­т ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и пре­чат на уче­не­то, кое­то за мен е аб­сур­дно.

ОБЕ­КТИ­В: Ар­гу­мен­тът за свет­ско­то ни об­ра­зо­ва­ние не из­дър­жа. То е свет­ско, не за­що­то не мо­жеш да но­сиш кръс­тче, заб­рад­ка, ев­рей­ска шап­чи­ца, ин­дий­ска къ­са ка­ма и т.н. в учи­ли­ще, а за­що­то ре­ли­гиоз­ни пред­ме­ти или уче­ни­я не са в ос­но­ва­та му, за­що­то не на­ла­га за­дъл­жи­тел­на ре­ли­гиоз­на док­три­на. Но от то­ва не след­ва, че не мо­же в учи­ли­ще да се носят сим­во­ли на “мо­ята вяра”.

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: Не мо­же да се но­си свас­ти­ка, но дру­ги не­ща мо­гат да се носят.

ОБЕ­КТИ­В: През пос­лед­ни­те 70 го­ди­ни свас­ти­ка­та, коя­то е ин­дий­ски ре­ли­гио­зен сим­вол, се е на­то­ва­ри­ла с мно­го по­ли­ти­чес­ки не­га­тив­ни ко­но­та­ции, кои­то нямат ни­що об­що с произ­хо­да й. У нас ед­ва ли някой би но­сил свас­ти­ка ка­то ре­ли­гио­зен сим­вол.

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: За те­зи де­вой­ки но­се­не­то на заб­рад­ки ос­вен ет­ни­чес­ка и ре­ли­гиоз­на при­над­леж­ност оз­на­ча­ва в из­вес­тна сте­пен и по­ли­ти­чес­ка при­над­леж­ност. Най-страш­но­то е, че в те­зи слу­чаи об­ра­зът на ДПС и на те­зи гру­пи от хо­ра се вну­ша­ва ка­то сим­вол на не­то­ле­ран­тност, на фун­да­мен­та­ли­зъм, на изо­ста­на­лос­т и не­же­ла­ние за ин­тег­ра­ция. Стран­но е, че не се реа­ги­ра на то­зи ужа­се­н ар­гу­мент. А но­се­не­то на заб­рад­ки­те съ­дър­жа в се­бе си цен­нос­ти ка­то со­ли­дар­ност, за­чи­та­не на ми­на­ло­то. Те­зи хо­ра има­т нуж­да от някак­ва по-уни­вер­сал­на сим­во­ли­ка. Но та­ки­ва до­во­ди не се из­лъч­ва­ха по ни­ка­къв на­чин в пуб­лич­но­то прос­транс­тво. За­то­ва ми се стру­ва, че де­ба­тът за ос­нов­ни­те цен­нос­ти трябва да се раз­ши­ри.

ОБЕ­КТИ­В: Учи­лищ­ни­те влас­ти, част от об­щес­тве­нос­тта и някои по­ли­ти­чес­ки си­ли реа­ги­рат ос­тро сре­щу но­се­не­то на ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли. Как­ви са при­чи­ни­те за то­ва? За­що няма та­ки­ва реак­ции сре­щу но­се­не­то на хрис­тиян­ски сим­во­ли?

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: Но­се­не­то на заб­рад­ки е и сим­птом на кри­за на бъл­гар­ска­та по­ли­ти­ка и на пуб­лич­нос­тта. Та­ка то­ва се асо­ции­ра с ДПС и Ах­мед До­ган. Няма реак­ция към но­се­не­то на хрис­тиян­ски­те ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли, за­що­то има из­клю­чи­тел­но кри­зис­на по­ли­ти­чес­ка пуб­лич­ност. На­ши­те проуч­ва­ния по­каз­ват, че граж­дан­ска­та иде­нтич­нос­т се ре­ду­ци­ра до ет­ни­чес­ка. т.е. не се приз­на­ват пра­во­то на па­мет, пра­во­то да си раз­ли­чен, не се приз­на­ват най-еле­мен­тар­ни чо­веш­ки пра­ва. Няма реак­ция сре­щу хрис­тиян­ски­те ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли, за­що­то има иде­нти­фи­ци­ра­не на на­ция­та с бъл­га­ри­те. Няма проб­лем, ко­га­то пар­ла­мен­тът об­явява Гер­гьов­ден и дру­ги хрис­тиян­ски праз­ни­ци за офи­циал­ни, но има проб­лем, ко­га­то някой друг ис­ка приз­на­ва­не­то на не­го­ва­та па­мет.

ОБЕ­КТИ­В: Всяка го­ди­на МС об­явява някои мю­сюл­ман­ски и ев­рей­ски праз­ни­ци за неп­ри­със­тве­ни дни.

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: Аз го­воря за до­ми­ни­ра­що­то мне­ние в пуб­лич­но­то прос­транс­тво. Ге­не­ра­ли­зи­рам въп­ро­са.

ЮЛ­ИЯН НА­КОВ: На­шият еки­п в МОН бе­ше пър­вият, кой­то офи­циал­но опо­вес­ти в бъл­гар­ски­те учи­ли­ща за мю­сюл­ман­ски праз­ник. То­ва сил­но впе­чат­ли хо­ра­та. Ед­на ко­леж­ка ка­за, че й се случ­ва за пръв път де­ца­та на мю­сюл­ма­ни­те да мо­гат ле­гал­но да от­със­тват през те­зи дни от учи­ли­ще.

Стру­ва ми се, че все още вла­чим някои не­ща от го­ди­ни­те на то­та­ли­та­риз­ма, ко­га­то се мис­ле­ше и дей­ства­ше уни­фор­ме­но. А де­мок­ра­ция­та се свър­зва с ясно обо­зна­ча­ва­не и на­зо­ва­ва­не кой кой е, как­то и със съв­мест­ява­не на раз­лич­нос­ти на ед­но място. Се­га се учи­м на то­ва по мно­го бо­лез­нен на­чин, за­що­то сме не­под­гот­ве­ни. В съ­що­то вре­ме ед­ни мно­го­ли­ки си­ли има­т общ ин­те­рес да се произ­ве­де проб­лем там, къ­де­то не съ­щес­тву­ва, за­що­то бъл­га­ри­нът е по­ка­зал то­ле­ран­тнос­тта си през ве­ко­ве­те мо­же би за­ра­ди фак­та, че не мо­же сам да се иде­нти­фи­ци­ра до кое ко­рен­че дос­ти­га.

Но ко­га­то из­ли­заш от об­лек­ло­то и уни­фи­ка­ция­та на то­та­ли­та­риз­ма и още не мо­жеш да при­вик­неш с фак­та, че някой до теб е мно­го по-раз­ли­чен, от­кол­ко­то си го въз­прие­мал, то на су­бек­тив­но ни­во все­ки пре­жив­ява от­но­си­тел­на кри­за на прие­ма­не­то на та­зи дру­гост, коя­то е доб­ре ма­ни­пу­ли­ра­на и из­пол­зва­на от по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки си­ли, кои­то се опи­тва­т да из­вле­кат от то­ва пол­за и в край­на смет­ка съз­да­ват проб­лем от ни­що­то. За мен всич­ко оно­ва, за кое­то мо­жем да си го­во­рим в та­зи връз­ка, е про­дукт на из­кус­тве­но съз­да­ден и на­са­ден проб­лем, ед­на ис­те­рия с не­ве­роя­тна­та запла­ха как бъл­га­ри­те на­мал­яват все по­ве­че и по­ве­че, а дру­ги ет­но­си на­бъб­ват и след вре­ме ние ще сме мал­цинс­тво, а те - мно­зинс­тво. То­ва е да­ле­че от ху­ма­низ­ма и от ду­ха на обе­дин­ява­ща се Ев­ро­па. Трябва да мис­лим за по-го­ле­ми­те пре­диз­ви­ка­телс­тва, а не да се със­ре­до­то­ча­ва­ме вър­ху дреб­на­ви не­ща и да се на­със­ква­ме ед­ни сре­щу дру­ги, за да се ока­же­м в еди­н мо­мент неп­ри­ми­ри­ми заед­но.

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: Ре­ду­ци­ра­не­то на граж­дан­ска­та иде­нтич­нос­т до ет­ни­чес­ка, е ти­ра­ния на мно­зинс­тво­то, коя­то из­би­ва в мно­го реак­ции в пуб­лич­но­то прос­транс­тво. Пре­ди 10-15 дни чух по ед­на те­ле­ви­зия раз­го­вор меж­ду Дим Ду­ков, Ива Ни­ко­ло­ва и еди­н, ко­го­то на­ри­ча­ха Са­шо. Той ка­за: “Те­зи ци­га­ни мно­го се мно­жат и жал­ко, че за тях няма ДДТ”. Всич­ки за­поч­на­ха да се смеят, вклю­чи­тел­но и жур­на­лис­ти­те. То­ва, че жан­рът бе­ше шоу, не ме ус­по­кои. Няма­ше де­мок­ра­тич­ност до­ри в ман­та­ли­те­та на хо­ра­та, кои­то оби­та­ва­т то­ва прос­транс­тво. Има ме­дии и по­ли­ти­чес­ки пар­тии, кои­то пре­чат. Раз­би­рам някои от реак­ции­те на ло­кал­ни­те учи­ли­ща. ДПС съ­що по­ли­ти­чес­ки упо­треб­ява про­тес­та, как­то и мно­го дру­ги пар­тии ма­ни­пу­ли­рат пра­во­то на те­зи или дру­ги хо­ра да има­т раз­лич­на па­мет за ми­на­ло­то или раз­лич­ни проек­ти за бъ­де­ще­то си. То­ва ме тре­во­жи и за­то­ва каз­вам, че проб­ле­мът е кон­кре­тен и той се със­тои в кри­за­та на де­мок­ра­тич­ни­те ин­сти­ту­ции. Ни­то там, ни­то в ме­дии­те ще се произ­ве­де де­бат, кой­то да лан­си­ра някак си по-спо­кой­но да се гле­да на то­зи проб­лем.

ЮЛ­ИЯН НА­КОВ: Вкар­ват ни в дреб­на­вост, за да из­пус­нем го­ле­ми­те въп­ро­си. До­кол­ко­то усе­ща­м, пред­ла­га­що­то ни се ка­то тен­ден­ция в об­ра­зо­ва­ние­то и ре­фор­ма­та, коя­то при­до­би съот­вет­ни оче­рта­ни­я след две го­ди­ни уп­рав­ле­ние на еки­па, зат­вър­жда­ва же­ла­ние­то бъл­га­ри­нът да не из­ле­зе ни­ко­га от про­вин­циа­лиз­ма, в кой­то е бил въз­пи­та­ван и мач­кан го­ди­ни на­ред в ус­ло­вия­та на пре­диш­ния кли­мат - че не би­ва да има са­мо­чувс­твие, не би­ва да има собс­тве­на по­зи­ция и мне­ние. Гло­бал­ни­те въп­ро­си, кои­то водят до нап­ре­же­ние, е удо­бно да ги “о­т­пуш­ваш” със стра­нич­ни кла­па­ни, кои­то да свалят па­ра­та и по­лу­че­но­то “на­ляга­не­”. За­поч­ват да се въ­веж­дат из­пи­ти още на пра­га на об­ра­зо­ва­ние­то. То­ва е еди­н от ин­стру­мен­ти­те, с кои­то няко­гаш­на­та ма­ши­на за уни­фи­ка­ци­я на хо­ра­та се зав­ръ­ща в но­во об­лек­ло и ни се по­каз­ва, че то­ва е на­чин, по кой­то поощр­ява­ме та­лан­ти­те, раз­кри­ва­ме ги и им да­ва­ме прос­тор. И от­къ­де ги раз­кри­ва­ме? Мо­же би още от ут­ро­ба­та?!

Не­за­ви­си­мо да­ли на­ши­те де­ца са ром­че­та, бъл­гар­че­та, тур­че­та или ев­рей­че­та, учи­ли тук, ко­га­то из­лязат някъ­де по све­та, те ще се при­тесн­яват от фак­та, че са не­си­гур­ни, по­пад­на­ли в свят, в кой­то жи­веят мно­го ум­ни и оп­рав­ни хо­ра и ще им по­каз­ват кое как е. За­що­то на тях ви­на­ги им е каз­ва­но: “Ти не мо­жеш да взе­меш из­пи­та, за­що­то не си хо­дил на уро­ци и не са те нау­чи­ли как точ­но да мис­лиш”. Име­нно то­ва има­м пред­вид под “д­реб­на­во”, в кое­то ни вкар­ват. Реал­но те­зи мо­ми­че­та, кои­то са със заб­рад­ки, не пре­чат на свет­скос­тта на на­ше­то об­ра­зо­ва­ние, за­що­то то не е в съ­дър­жа­ние­то му, в ме­то­ди­ка­та му или във фор­ма му. Мо­же би някъ­де във фор­ма­та има ле­ки проя­вле­ния, кои­то с не­що мо­гат да ни смутят.

ОБЕ­КТИ­В: Се­га на­но­во се го­во­ри за въ­веж­да­не на уни­фор­ма - или ед­на за всич­ки, или раз­лич­ни за всяко учи­ли­ще. То­ва се оп­рав­да­ва с раз­лич­ни до­во­ди. Еди­н от ос­нов­ни­те е, че чрез тях няма да бъ­дат ос­кърб­ява­ни те­зи с по-ло­шо ма­те­риал­но по­ло­же­ние. Ако се осъ­щес­тви иде­ята за уни­фор­ми, то до как­ва сте­пен МОН има пра­во­то да оп­ре­деля все­ки де­тайл?

ЮЛ­ИЯН НА­КОВ: МОН неп­ре­къс­на­то го­во­ри за де­цен­тра­ли­за­ция. За­бав­но е да слу­шаш от най-ви­со­ко ни­во раз­мис­ли на те­ма кол­ко е ху­ба­во да об­ле­чем всич­ки в уни­фор­ма. То­ва не е ра­бо­та на МОН. Приз­ва­ние­то му с ог­лед на ед­на де­цен­тра­ли­зи­ра­на ка­то уп­рав­ле­ние сис­те­ма е по-ско­ро да оп­ре­деля по­ли­ти­ка­та, да офо­рми об­ли­ка на по­ръч­ка­та, коя­то об­щес­тво­то пос­тавя пред об­ра­зо­ва­ние­то, та­ка че тя да бъ­де из­пъл­не­на 100% и да от­го­во­ри на це­ли­те пред на­ция­та. Как­во ще пра­вим ние? Ще раз­гра­дим ли всич­ко и ще ос­та­вим ли без на­цио­нал­ни цен­нос­ти об­ра­зо­ва­ние­то, без це­ли, кои­то на­ция­та да прес­лед­ва, или ще оти­де­м на ва­риан­та все­ки да раз­глеж­да не­ща­та край­но ин­ди­ви­дуа­лис­тич­но? В то­зи пор­ядък раз­го­вор на те­ма уни­фор­ма мо­же да бъ­де са­мо по­ред­но средс­тво за от­вли­ча­не на вни­ма­ние от се­риоз­ни­те проб­ле­ми на об­ра­зо­ва­ние­то. Ре­ше­ния­та трябва да бъ­дат взе­ти по мес­та, да бъ­дат свър­за­ни с мне­ния­та на ро­ди­те­ли­те.

Ар­гу­мен­тът за из­равн­ява­не­то е аб­со­лют­но при­ло­жим, но не е еди­нстве­ния­т. Ка­то по­ве­че­то не­ща в об­щес­тво­то той е мно­го си­лен, но мо­гат да се на­мерят и мно­го ар­гу­мен­ти сре­щу не­го, до­ри фак­та, че де­ца­та се чувс­тват мно­го по-ос­во­бо­де­ни от мо­мен­та, в кой­то прес­та­на­ха да носят уни­фор­ми.

ЛИ­ЛЯ­НА ДЕЯ­НО­ВА: За мен то­ва не е ефе­кти­ве­н ар­гу­мент за за­ли­ча­ва­не­то на со­циал­на­та раз­ли­ка. Ина­че съм съг­лас­на, че де­ца­та са чувс­тви­тел­ни към со­циал­ни­те раз­ли­чия, но то­ва учи­ли­ще­то не мо­же да го ре­ши. Нап­ри­мер си­нът ми ка­то ма­лък не ис­ка­ше да ка­ни някои съу­че­ни­ци вкъ­щи, за­що­то ро­ди­те­ли­те им би­ли бо­га­ти.

На­ше­то ми­нис­терс­тво пра­ви не­ща за ди­вер­си­фи­ка­ция на об­ра­зо­ва­ние­то и в съ­що­то вре­ме пи­ше глу­пос­ти - нап­ри­мер в кни­га, из­да­де­на по меж­ду­на­ро­ден проект “О­б­ра­зо­ва­ние за всич­ки”, виж­да­ме как “го­ле­ми­те ус­пе­хи в де­цен­тра­ли­за­ция­та на об­ра­зо­ва­ние­то” се опи­сва­т та­ка: “И ус­пе­хи­те в де­цен­тра­ли­за­ция­та в об­ра­зо­ва­ние­то се ръ­ко­водят от МОН­”- Ана­хро­ни­зъ­м!

Всич­ко, кое­то се случ­ва се­га, ис­ка да раз­гра­ди някак­ви ко­лек­тив­ни иде­нтич­нос­ти - ре­ли­гиоз­ни, ет­ни­чес­ки, со­ли­дар­ни и т.н., и да вну­ши на де­те­то, че то е ин­ди­ви­дуа­лен но­си­тел на вау­че­ри, та ако не му ха­ре­са уни­фор­ма­та в учи­ли­ще, да си за­не­се вау­че­ра в дру­го учи­ли­ще, ка­то си из­бе­ре пе­че­лив­ша­та стра­те­гия и мре­жа, коя­то ще му до­не­се ус­пех. Има­ме опи­т в раз­граж­да­не­то на ко­лек­ти­вис­тич­ни со­ли­дар­нос­ти. За­то­ва то­зи де­бат е част от го­ле­мия въп­рос за уни­вер­сал­ни­те цен­нос­ти и как об­ра­зо­ва­ние­то мо­же да ги фор­ми­ра, след ка­то няма уче­бни­ци как да та­чиш та­зи земя.