На­ру­ша­ва ли ам­нис­тия­та об­щес­тве­ния до­го­вор?

В сре­да­та на януа­ри някол­кос­то­тин зат­вор­ни­ци от Вра­ца и Пле­вен за­поч­на­ха про­тес­ти сре­щу ло­ши­те са­ни­тар­но-би­то­ви ус­ло­вия и из­диг­на­ха ис­ка­ни­я за по­мил­ва­не и ам­нис­тия. Под­кре­пи­ха ги ко­ле­ги­те им и в дру­ги зат­во­ри. Някол­ко дни по-къс­но про­тес­ти­те бяха прек­ра­те­ни с уве­ре­ние­то, че се под­готвя ам­нис­тия и че ком­пе­тен­тни­те ин­сти­ту­ции ще от­го­ворят на ис­ка­ния­та.

Не по­ред­ният про­тест на зат­вор­ни­ци­те оба­че на­ка­ра уп­равл­ява­щи­те да се за­мислят за ам­нис­тия. Та­ка­ва иде­я има­ше още пред­ход­ният ка­би­нет, но тя та­ка и не бе осъ­щес­тве­на. Кон­крет­ният по­вод за под­готв­яна­та ам­нис­тия е дос­та­тъч­но зна­чим, а са­мия акт на ми­ло­сър­дие дон­якъ­де би об­лек­чил по­ло­же­ние­то на зат­вор­ни­ци­те. Въп­ре­ки, че ам­нис­тия­та би об­хва­на­ла в по-гол­яма сте­пен те­зи от зат­вор­ни­ци­те, нас­та­не­ни в об­ще­жи­тия, ос­во­бо­де­ни­те мес­та там би­ха мог­ли да се зае­мат от зат­вор­ни­ци от кор­пу­си­те на зат­во­ри­те, ус­ло­вия­та в кои­то са се­риоз­ният проб­лем на зат­вор­ни­чес­ки­те ад­ми­нис­тра­ции. Не е тай­на, че зат­во­ри­те не са би­ли прио­ри­тет на ни­то ед­но от пра­ви­телс­тва­та след 1989 г. И че проб­ле­ми­те, кои­то от де­се­ти­ле­тия са нат­ру­па­ни в сис­те­ма­та, не мо­гат да бъ­дат раз­ре­ше­ни с ма­ги­чес­ка пръч­ка. За ре­ша­ва­не­то им не по­мог­на­ха ни­то осъ­ди­тел­ни­те при­съ­ди, произ­не­се­ни сре­щу Ми­нис­терс­тво­то на пра­во­съ­дие­то и сре­щу дър­жа­ва­та за­ра­ди ло­ши­те би­то­ви ус­ло­вия, ни­то ев­роин­тег­ра­цион­ни­те про­це­си. Та­ка най-нак­рая Гла­ва “П­ра­во­съ­дие и вът­ре­шен ред” бе зат­во­ре­на без да са нап­ра­ве­ни съ­щес­тве­ни стъп­ки за по­добр­ява­не на ус­ло­вия­та зад ре­шет­ки­те. Вследс­твие на кое­то бъл­гар­ски­те зат­во­ри мо­гат да ог­лавят пос­лед­но­то място ка­то най-ло­ши зат­во­ри на Ев­ро­пей­ския съюз.

В мо­мен­та, в кой­то се за­го­во­ри за ам­нис­тия, се поя­ви­ха и гла­со­ве, че по­доб­но прав­но дей­ствие на­ру­ша­ва об­щес­тве­ния до­го­вор и че та­къв за­кон е ед­ва ли не опа­се­н*. Те­зи, кои­то се стра­ху­ват от ам­нис­ти­ра­ни зат­вор­ни­ци не си да­ват смет­ка, че от зат­во­ра все­кид­нев­но из­ли­зат зат­вор­ни­ци - та­ки­ва, кои­то са из­тър­пе­ли при­съ­ди­те си или не са из­тър­пе­ли при­съ­ди­те си, но са ос­во­бо­де­ни ус­лов­но - пред­сроч­но, кои­то пол­зват от­пус­ки, пре­къс­ва­ния и го­диш­ни по­чив­ки. Има и та­ки­ва, кои­то ра­ботят без ох­ра­на на вън­шни обе­кти. Не си да­ват смет­ка съ­що, че ам­нис­тия­та ще об­хва­не хо­ра, кои­то и без то­ва след брое­ни сед­ми­ци и ме­се­ци ще бъ­дат на сво­бо­да.

Няма на­ру­ша­ва­не на об­щес­тве­ния до­го­вор, след ка­то в ре­пуб­ли­ка с пар­ла­мен­тар­но уп­рав­ле­ние ам­нис­тия се да­ва от Пар­ла­мен­та (Кон­сти­ту­ция на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, чл. 84, т. 13), кой­то е гла­су­вал раз­ме­ра на на­ка­за­ния­та, кои­то съ­дът да на­ла­га. Но има на­ру­ша­ва­не на об­щес­тве­ния до­го­вор, ко­га­то ни­то еди­н от из­вър­ши­те­ли­те на над 170 по­ръч­ко­ви убий­ства през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни не е пра­тен в зат­во­ра. Ко­га­то дър­жа­ва­та е раз­гра­бе­на и про­пи­та от ко­руп­ция, а в ре­зул­тат осъ­де­ни за то­ва няма и в зат­во­ра до­ри не са чу­ва­ли за прес­тъп­нос­тта на бе­ли­те якич­ки, за по­ли­ти­ци, бан­ке­ри, при­ва­ти­за­то­ри или гос­по­да 10 %. От как­во да се стра­ху­ва­ме по­ве­че - от те­зи, кои­то са се вър­на­ли на сво­бо­да, за да има­т въз­мож­нос­тта да за­жи­веят нор­мал­но или от те­зи, кои­то нео­без­по­коя­ва­но са ру­ши­ли и ру­шат ус­тои­те на дър­жав­нос­тта за смет­ка на собс­тве­но­то си бла­го­по­лу­чие.

Не е страш­на ам­нис­тия­та, страш­на е без­на­ка­за­нос­тта.

* в. “Се­га­” 23. 01. 2007 г., Пе­тьо Це­ков, “С­во­бо­да­та е на вър­ха на пи­сал­ка­та на Пет­ка­нов”.