Насилията над бежанци и имигранти

На 30 януа­ри еди­н бе­жа­нец от Ни­ге­рия бе­ше пре­бит жес­то­ко в цен­тъ­ра на Со­фия - в ка­фе­не в под­ле­за на НДК. То­зи по­бой, по­не­же се бе­ше слу­чил на място, кое­то няма как да бъ­де зао­би­ко­ле­но чрез мъл­ча­ние, по­пад­на в ме­дии­те. Там се въртя ден-два и как­то се и оча­ква­ше, не пре­диз­ви­ка ни­ка­къв от­звук. Тол­ко­ва мно­го прес­тъп­ле­ния ста­ват все­ки ден, би­ха се оп­рав­да­ли ме­дии­те, на как­во да реа­ги­раш по-нап­ред? А тук до­ри няма и труп!

Бе­жа­не­цът и ими­гран­тъ­т са по прин­цип хо­ра без­сил­ни - ли­ше­ни от ко­ре­ни, от поз­на­та и пред­ска­зуе­ма сре­да, от мре­жа­та на род­ни­ни­те и прия­те­ли­те. То­ва би трябва­ло да се раз­би­ра от об­щес­тве­нос­тта и от ин­сти­ту­ции­те. Хо­ра­та би трябва­ло да бъ­дат под­гот­ве­ни да се от­насят с бе­жа­не­ца и ими­гран­та топ­ло и с уча­стие. Но то­ва да­леч не е та­ка. Ока­зва се, че слу­чаи­те на на­си­лие са мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то те­зи, кои­то из­ли­зат на бял свят. Ока­зва се, че в на­ша­та мис­ле­на за то­ле­ран­тна стра­на, тър­пи­мос­тта ни­как не е всеоб­ща доб­ро­де­тел.

В раз­го­во­ра, по­мес­тен по-до­лу, от­чет­ли­во се оче­рта­ва­т две поля­рни глед­ни точ­ки: на ин­сти­ту­ции­те, на кои­то за­ко­нът е въз­ло­жил гри­жа­та за те­зи не­ка­не­ни гос­ти и на пра­во­за­щит­ни­ци­те, меж­ду кои­то е и двук­рат­но на­па­да­ният чер­но­кож пе­вец и ком­по­зи­тор, бе­жа­не­цът от Ка­ме­рун Ан­ди. Спо­ред пър­ва­та по­зи­ция в об­лас­тта на за­щи­та­та на пра­ва­та на бе­жан­ци­те и ими­гран­ти­те у нас всич­ко е прек­рас­но, а те до­ри по­лу­ча­ват, и то до­ка­то са в изо­ла­то­ра, т.е. в зат­во­ра, три пъ­ти днев­но топ­ла хра­на, а в по­ме­ще­ния­та им е нап­ра­во го­ре­що през зи­ма­та. Чо­век за мал­ко да не поч­не да за­виж­да на те­зи по съ­щес­тво зат­вор­ни­ци. От вто­ра­та по­зи­ция се виж­да, че офи­циал­на­та “ис­ти­на” за по­ло­же­ние­то с те­зи хо­ра у нас е мит, че няма тъм­но­кож, кой­то да не е бит, че офи­циал­на­та гри­жа ни­как не по­ма­га об­щес­тво­то да бъ­де нау­че­но да се от­нася с раз­би­ра­не и ува­же­ние към раз­лич­ни­те си “гос­ти”.

В раз­го­во­ра уча­ства­т: Ан­на Ан­дрее­ва, ди­рек­тор на Ин­тег­ра­цион­на ди­рек­ция в Дър­жав­на­та аге­нци­я за бе­жан­ци­те, Да­наил Ди­мов, на­чал­ник на До­ма за нас­тан­ява­не на чуж­ден­ци в с. Бус­ман­ци, Ил­иа­на Са­во­ва, ди­рек­тор на Прог­ра­ма­та за бе­жан­ци и миг­ран­ти на БХК и ка­ме­рун­ският бе­жа­нец в Бъл­га­рия с ар­тис­ти­чен псев­до­ним Ан­ди.

Най-на­шу­ме­лият слу­чай на по­бой бе­ше с ни­ге­рие­ца на 30 януа­ри. Мно­го ли са слу­чаи­те и опа­снос­т ли са те спо­ред вас?

АН­ДИ: Тук съм 1995 г. Аз съм ком­по­зи­тор, ки­та­рист и пе­вец, бе­жа­нец от Ка­ме­рун. Поч­ти 10 го­ди­ни се за­ни­ма­вам про­фе­сио­нал­но с му­зи­ка. Има­л съм до­го­во­ри с го­ле­ми про­ду­цент­ски къ­щи тук и в САЩ. Има проект да за­пис­вам ед­но ал­бум със сръб­ския ком­по­зи­тор Го­ран Йех­нич, кой­то да бъ­де из­да­ден в Ню Йорк. На мен ми е поз­на­то Бъл­га­рия - хо­ра, тра­ди­ции, за­що­то съм се ин­те­ре­су­вал [*].

ДА­НАИЛ ДИ­МОВ: Ка­то пред­ста­ви­тел на Ди­рек­ция “Ми­гра­ция­” към служ­ба “По­ли­ция­” ще се спра на реа­ли­за­ция­та на фун­кцио­нал­ни­те ни за­дъл­же­ния. Ние се за­ни­ма­ва­ме с чуж­ден­ци­те и до се­га не ми е из­вес­тен слу­чай на на­ру­ша­ва­не на чо­веш­ки­те им пра­ва или на раз­лич­но от­но­ше­ние към тях, пре­дим­но аз­иат­ци или чер­но­ко­жи. Ста­раем се да не до­пус­ка­ме ин­ци­ден­ти. Ще про­дъл­жим - да не се делят хо­ра­та на ра­си, ре­ли­гии или дру­ги приз­на­ци, тъй ка­то всич­ки сме граж­да­ни на све­та, всич­ки сме ед­ни и съ­щи.

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: Ще се от­клоня от те­ма­та. Еже­днев­но се сблъс­ква­ме с на­си­лие на ули­ца­та и в об­щес­твени­те за­ве­де­ния, но не са­мо към цвет­но­ко­жи­те или раз­лич­ни­те, а и към нас. Неп­рия­тно ми е, ка­то видя във вес­тни­ка, че хо­ра­та оса­кат­ява­т де­ца­та си. Зна­чи об­щес­тво­то ни е бол­но. И ако сме се съб­ра­ли да тър­сим ре­ше­ние, то ре­ше­ние няма, ко­га­то обществото са­мо про­во­ки­ра те­зи не­ща. За слу­чая с бе­жа­не­ца от Ни­ге­рия ис­ка­ме да сме ная­сно с по­ли­цей­ския про­то­кол. На ма­са­та е има­ло още два­ма цвет­ни, а е на­пад­нат са­мо той. Ве­роя­тно ста­ва ду­ма за би­тов скан­дал, а не за не­що, на­со­че­но кон­крет­но сре­щу не­го. Той по­лу­чи не­ве­роя­тно доб­ро об­служ­ва­не в бол­ни­ца­та. Лич­но аз все­ки ден звънях. Прия­те­ли­те му от Сво­ге го по­се­ти­ха. Чо­ве­кът е срещ­нал раз­би­ра­не и прия­те­ли, за­що­то не го на­ми­рат за тол­ко­ва раз­ли­чен пред­вид цве­та на ко­жа­та.

През януа­ри има­хме слу­чай, ко­га­то се сблъс­ка­ха две мом­че­та бе­жан­ци - от Ира­н и Ира­к. Спо­рът им за же­на бе ре­шен с но­жо­ве. Не трябва да обо­бща­ва­ме за от­но­ше­ние­то към чуж­ден­ци­те. Мисля, че навс­якъ­де има на­си­лие: и от мно­зинс­тво­то към мал­цинс­тва­та у нас и об­рат­но, а съ­що и в еми­грант­ска­та об­щност.

АН­ДИ: Не съм съг­ла­сен с гос­по­жа­та ди­рек­тор за слу­чая с мом­че­то, за­що­то го поз­на­вам лич­но. Аз бил еди­н от хо­ра­та, кои­то са хо­ди­ли там след ин­ци­ден­та. Ние хо­дим в ед­на цър­ква заед­но. Поз­на­вам го доб­ре и знам кой бе­ше при ин­ци­ден­та. Той не бе­ше с дру­ги хо­ра, прос­то се при­би­ра­ше от тре­ни­ров­ка. Съ­би­рат се при не­го и ка­то прия­те­ли се ве­селят. От мач оти­ва­ше при не­го, ми­на­ва на НДК и те го на­па­дат. Съ­щия ден аз съ­що щях да съм на­пад­нат от те­зи хо­ра. Аз бях с ед­на жур­на­лис­тка. Тя бе­ше ку­пи­ла обу­вки, кои­то трябва­ше да се вър­нат на ма­га­зин по­ра­ди де­фект. По­мо­ли ме с нея да оти­дем на ма­га­зин и да сме­ним обу­вки­те. Ко­га­то ми­на­вах­ме на под­лез на НДК, има­ше два­ма мом­че­та с тех­ни­те прия­тел­ки, но щом вид­яха мен, ви­кат “White power”, кое­то оз­на­ча­ва “Б­яла си­ла”, и ме след­ват. Да­ма­та няма­ше пред­ста­ва как­во ста­ва. Върв­яхме спо­кой­но, ама аз не бях спо­коен. Хо­дих­ме до ма­га­зин, пос­ле се приб­рах. Бяхме там към 6 ча­са, а то­ва с мом­че­то е ста­на­ло към 9 ча­са. Но да каз­ва­ме, че та­ко­ва не­що го няма е не­въз­мож­но, за­що­то ста­ва все­ки ден.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Аз ка­то бъл­гар­ка ви­на­ги съм се горд­яла с пред­ста­ва­та, че стра­на­та ни е то­ле­ран­тна, а ние сме то­ле­ран­тни хо­ра, но след ка­то за­поч­нах се­гаш­на­та си ра­бо­та пре­ди 10 го­ди­ни, раз­брах, че то­ва е мит. За съ­жа­ле­ние не сме то­ле­ран­тни към раз­лич­ни­те - по мно­го при­чи­ни. 50 го­ди­ни сме би­ли зат­во­ре­но об­щес­тво, чуж­ден­ци­те и осо­бе­но по-ек­зо­тич­ни­те от Аф­ри­ка или Ази­я са би­ли из­клю­че­ние. Не сме свик­на­ли с тях и не знаем как да реа­ги­ра­ме осо­бе­но на хо­ра с раз­лич­ни вън­шни приз­на­ци. Ра­си­зъм има, с не­го се сблъс­квам все­ки ден ка­то ад­во­кат, ра­бо­тей­ки с хо­ра, кои­то някак са пос­тра­да­ли, за­що­то са чер­но­ко­жи, ара­би или ин­ду­си.

Ре­гис­три­рат ли се всич­ки слу­чаи на на­си­лие и ра­бо­ти ли се по тях спо­ред за­ко­на? Мно­зи­на каз­ват, че чу­ва­що­то се в ме­дии­те е мал­ка част от слу­чи­ло­то се.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Чес­то е та­ка по мно­го при­чи­ни. Ако са би­ли ата­ку­ва­ни, мно­го от жер­тви­те са из­пла­ше­ни и не же­лаят да ко­мен­ти­рат. Мно­го е труд­но да убе­ди­ш по­ве­че­то от тях, че трябва да пус­нат жал­ба пред по­ли­ция­та, за­що­то то­ва е прес­тъп­ле­ние. Пос­ле мно­зи­на се от­каз­ват от по­ка­за­ния­та си, за­що­то са зап­ла­ше­ни. За­ра­ди пре­жив­яно­то фи­зи­чес­ко­то на­си­лие, те се стра­ху­ват да про­дъл­жат. Ако пък се опи­та­т да го сторят, чес­то по съв­сем бю­рок­ра­тич­ни при­чи­ни не ви­на­ги по­лу­ча­ват необ­хо­ди­мо­то вни­ма­ние и не ви­на­ги, осо­бе­но ако са без ад­во­кат, се ре­гис­три­рат оп­лак­ва­ния­та им. Най-чес­то по­доб­ни слу­чаи не сти­гат до ме­дии­те, за­що­то ор­га­ни­те не мо­гат да раз­крият из­вър­ши­теля. Най-доб­рият при­мер за то­ва е Ан­ди, обе­кт на две на­па­де­ния. Ква­ли­фи­ци­ра­ни ад­во­ка­ти от на­ша­та прог­ра­ма го пред­ставл­ява­ха и му по­ма­га­ха, но въп­ре­ки то­ва не ус­пяхме да стиг­нем до­ни­къ­де и произ­водс­тва­та бяха прек­ра­те­ни. Мал­ко слу­чаи се ре­гис­три­рат, за още по-мал­ко нау­ча­ва об­щес­тво­то.

Има ли дис­кри­ми­на­ция към по­доб­ни хо­ра у нас?

ДА­НАИЛ ДИ­МОВ: За­ко­но­да­телс­тво­то ни е ед­нак­во за всич­ки, без ог­лед на пол, цвят на ко­жа­та, ре­ли­гия и др. Ако го­во­рим за се­гаш­на­та об­ста­нов­ка, мо­га да из­разя мне­ние ка­то граж­да­нин. Ос­вен приз­на­ка, дал по­вод за на­па­де­ния­та над Ан­ди - цве­та на ко­жа­та, зна­че­ние има по­ви­ше­на­та прес­тъп­ност у нас. То­ва мо­же да се слу­чи на де­ца­та ни, се­мей­ства­та, на близ­ки и поз­на­ти. На­да­ли има гол­яма раз­ли­ка в слу­чаи­те на на­па­де­ния вър­ху чуж­ден­ци в за­ви­си­мост от ра­са­та и ре­ли­гия­та им. Смятам, че то­ва е ули­чна прес­тъп­ност в Со­фия и в дру­ги­те гра­до­ве. Всич­ки се стра­ху­ва­ме да не бъ­дем ог­ра­бе­ни, да не бъ­де из­вър­ше­на краж­ба в апа­рта­мен­та ни, да не ни бъ­де от­крад­на­то лич­но­то МПС, да не бъ­де уп­раж­не­но на­си­лие вър­ху нас, да не на­пад­нат де­те­то ни, осо­бе­но в по-къс­ни­те ча­со­ве, та­ка е и с чуж­ди­те граж­да­ни с по-раз­ли­чен вън­шен вид, но то­ва е свър­за­но с ули­чна­та прес­тъп­ност. Въп­ре­ки уси­лия­та на МВР тя е бич за об­щес­тво­то. На­мал­ява­не­то й ще бъ­де голям ус­пех за МВР. И на­там са ни на­со­че­ни уси­лия­та.

Въп­ро­сът е за дис­кри­ми­на­ция­та в еже­дне­вие­то - не да те на­пад­нат с нож, а на ули­ца­та да ти ка­жат “Ма­ха­й се бе, че­рен плъх!”. Съ­що и за дос­тъ­па до ус­лу­ги­те на дър­жа­ва­та.

ДА­НАИЛ ДИ­МОВ: Не съм бил сви­де­тел на дис­кри­ми­на­цион­ни ак­то­ве от стра­на на ин­сти­ту­ции­те към чуж­ден­ци. Не бих мо­гъл да ка­жа как бъл­га­ри­те или граж­да­ни­те от Ев­ро­па въз­прие­мат хо­ра­та от Аф­ри­ка или Ази­я. Мо­же би там нас ще ни прие­мат по съ­щия на­чин, как­то тук ние въз­прие­ма­ме раз­лич­ния цвят на ко­жа­та им. Аз съм еди­н от мал­ко­то бъл­га­ри, кои­то ни­ко­га не са на­пус­ка­ли гра­ни­ци­те на Бъл­га­рия, най-ве­че по фи­нан­со­ви при­чи­ни.

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: Го­ди­ни на­ред ос­нов­на­та гру­па от бе­жан­ци бе­ше от Близ­кия из­ток. То­ва са хо­ра, кои­то не се раз­ли­ча­ват мно­го от нас, а ако са по-мур­га­ви, ги при­числ­яват към еди­н друг ет­нос. Но на­пос­ле­дък ид­ват все по­ве­че аф­ри­кан­ци, а те са ви­ди­мо раз­лич­ни. Не съм ад­во­кат на ин­сти­ту­ции­те, но пра­вим мно­го, та хо­ра­та да на­мерят до­ма си и да поис­кат да ос­та­нат, за­що­то в край­на смет­ка ед­но от за­дъл­же­ния­та ни към ЕС е да пред­ло­жим на бе­жан­ци­те тук доб­ри ус­ло­вия, за да не про­дъл­жа­ват към Ев­ро­па.

Ра­ботя с тях от 1993 г. и не съм има­ла оп­лак­ва­ния за дис­кри­ми­на­ция и мал­тре­ти­ра­не. От 18 ме­се­ца съм ди­рек­тор на Ин­тег­ра­цион­на­та ди­рек­ция. Голя-ма част от хо­ра­та, вклю­че­ни в на­ша­та ин­тег­ра­цион­на прог­ра­ма, са цвет­но­ко­жи. Все­ки ден ходя на ра­бо­та с ав­то­бус. Жи­вее­щи­те в об­ще­жи­тие­то ни, ид­ва­щи на курс по бъл­гар­ски ези­к или на про­фе­сио­нал­но обу­че­ние, пъ­ту­ват по съ­ща­та ли­ния, но не съм вид­яла оби­дно подм­ята­не към тях. Не съм вид­яла та­ки­ва не­ща и в ма­га­зи­ни­те, къ­де­то из­ли­за­ме по об­яд да па­за­ру­ва­ме. Мисля, че дър­жа­ва­та пра­ви всич­ко въз­мож­но в то­ва от­но­ше­ние. С “На­цио­нал­на­та прог­ра­ма за ин­тег­ра­ция на бе­жан­ци­те” на тях им се да­ват оп­ре­де­ле­ни пра­ва и па­ри. Гол­яма­та ни си­ла е, че учи­м хо­ра­та да се справят с жи­во­та у нас. Во­дим ги по ин­сти­ту­ции­те и им по­каз­ва­ме къ­де как­во зая­вле­ние трябва да по­да­дат, как да го на­пи­шат, под­готв­яме ги пред­ва­ри­тел­но, за да не правят опа­шка след се­бе си, ко­га­то оти­да­т в НОИ да вне­сат здрав­ни­те си внос­ки. Пра­вим то­ва, за да ги нау­чим да ста­нат хо­ра ка­то нас, и да мо­гат да си ре­ша­ват проб­ле­ми­те: ко­го да по­търсят, ако има­т проб­лем, как­во да ка­жат на ле­каря, ако са бол­ни, към ко­го да се объ­рна­т на ули­ца­та, ако се по­чувс­тват зас­тра­ше­ни. Прог­ра­ма­та поч­на ми­на­ла­та го­ди­на и то­ва е по мо­ду­ла й “Со­циал­на ада­пта­ция­”. Мно­го труд­но бе­ше да се на­мерят квар­ти­ри за хо­ра от раз­ли­чен ет­нос. Въп­ре­ки всич­ко “Чер­ве­ният кръст” ве­че ус­пява в то­ва. Ве­че не го­во­рим за ужа­сява­щи­те ус­ло­вия, при кои­то жи­вее­ха бе­жан­ци на прос­ло­ву­та­та ули­ца “О­ре­хов­ски дол”. Се­га гру­па от тях са нас­та­не­ни в нов блок, под наем. Чо­ве­кът, кой­то пре­дос­тавя чис­то но­во­то си жи­ли­ще, не е ра­сист. Ние не пла­ща­ме ог­ром­ни нае­ми.

На всич­ко то­ва трябва да се от­да­де дъл­жи­мо­то. В ин­тег­ра­цион­на­та прог­ра­ма са вклю­че­ни мно­го ас­пек­ти на кон­крет­на­та гри­жа за от­дел­ния чо­век, за се­мей­ство­то и де­ца­та му за хо­ра­та, кои­то се нуж­даят от до­пъл­ни­тел­ни гри­жи, за хо­ра­та със спе­циал­ни нуж­ди, за са­мот­ни­те же­ни, за де­ца­та в учи­лищ­на въз­раст.

Не трябва от еди­нич­ни слу­чаи, ка­къв­то бе­ше то­зи с ни­ге­рие­ца, да пра­вим из­во­ди за цяла­та сис­те­ма. Об­раз­но ка­за­но, аз съ­що се чувс­твам дис­кри­ми­ни­ра­на в град­ския тран­спорт.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Въп­ро­сът е как­во е от­но­ше­ние­то на дър­жа­ва­та и на хо­ра­та към раз­лич­ни­те, вън от за­дъл­же­ния­та ни по за­кон, кои­то мал­ко или мно­го се ста­раем да спаз­ва­ме.

Пи­там Ан­ди. Г-жа Ан­дрее­ва ка­за, че има прог­ра­ма, уче­ща бе­жан­ци­те да се ин­тег­ри­рат в об­щес­тво­то. Ти ка­то чер­но­кож, жи­веещ тук, смяташ ли че бъл­га­ри­те се нуж­даем от прог­ра­ма, коя­то да ни нау­чи как да об­щу­ва­ме с цвет­но­ко­жи­те?

АН­ДИ: То­ва, кое­то е тук, не е оби­кно­ве­ния­т ра­си­зъм, кой­то го има навс­якъ­де. Не каз­вам, че бъл­га­ри­те не знаят как да об­щу­ват с чуж­ден­ци­те, че не са доб­ри хо­ра. Нап­ро­тив. Но има някои ор­га­ни­за­ции, на­ре­че­ни “Ню на­ци­зъм” или “Е­к­стре­ми­зъм”. Оби­кно­ве­н бъл­га­рин не е ра­сист, но има та­ки­ва ор­га­ни­за­ции, кои­то пос­тоя­нно дей­стват. До­се­га кол­ко­то вре­ме съм живял в Бъл­га­рия, не съм сре­щал чер­но­кож, кой­то да не е на­па­дан и да не е има­л проб­лем, да не е оби­жда­н. Не е оби­кно­ве­н бъл­га­рин, кой­то пра­ви то­ва, но има та­ки­ва, кои­то про­во­ки­рат ом­ра­за, ра­си­зъм. Де­ца­та и мла­де­жи­те ве­че са прие­ли та­ко­ва не­що. То­ва е се­рио­зен проб­лем. Моя поз­на­та от дру­га ра­са, коя­то оти­шла в САЩ да учи. Ка­то се вър­на тук, се раз­хож­да­ше с прия­тел­ка по ули­ца­та и те го­ворят по ан­глий­ски. Тя е с ру­са ко­са и до­кол­ко­то раз­брах, ка­то ми­на­ват, нея я бър­кат за аме­ри­кан­ка и я оби­жда­т. Та­ка че все­ки мо­же да има проб­лем, но не съм сре­щал тъм­но­кож, кой­то да не е има­л проб­лем до­се­га.

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: А аз не поз­на­вам и бял чо­век у нас, кой­то да не е има­л проб­ле­ми - нямам поз­на­ти, на кои­то да не са им раз­би­ли жи­ли­ще­то, да не са ог­ра­би­ли де­те­то им. А жи­вея в цен­тъ­ра.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: До­ка­то оби­кно­ве­ни­те прес­тъп­ле­ния са обу­сло­ве­ни от жаж­да­та за па­ри, то те­зи на ра­сис­тка ос­но­ва са от ом­ра­за. И в НК има гла­ва за ра­сиз­ма и про­повя­два­не­то на ом­ра­за. Няма спор, че об­ща­та кри­ми­но­ген­на об­ста­нов­ка доп­ри­нася за раз­вихр­яне­то на краж­би и гра­бе­жи и на чувс­тво­то за без­на­ка­за­ност на из­вър­ши­те­ли­те, но го­во­рим за прес­тъп­ле­ния­та от ом­ра­за. И ако още ги има, а на­пос­ле­дък рязко на­рас­тват, вър­ше­ни глав­но от мла­де­жи, то трябва ли то­ва да е пред­мет на дър­жав­на по­ли­ти­ка?

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: Прес­тъп­ле­ния от ом­ра­за има ко­га­то де­ца уби­ва­т де­ца или ро­ди­те­ли пре­би­ват де­ца­та си. Има ом­ра­за в об­щес­тво­то. Не сме из­мис­ли­ли ние Хен­зел и Гре­тел, ос­та­ве­ни в го­ра­та от собс­тве­ни­те ро­ди­те­ли. Кол­ко­то е по-бол­но об­щес­тво­то, тол­ко­ва по­ве­че тър­си кла­па­ни, за из­пус­ка­не на нап­ре­же­ние­то. Но не мисля, че ом­ра­за­та е на­со­че­на по­ве­че към неп­ри­ли­ча­щи­те на нас, от­кол­ко­то към нас са­ми­те. Ве­че не че­та пре­са, за­що­то от­во­риш ли я, виж­даш: “Де­те оса­ка­те­но­”, “Де­те уби­то­”, но не от дру­ги, раз­лич­ни, а от ро­ди­те­ли­те им. Ра­со­ва­та ом­ра­за е ед­на от стра­ни­те на нес­рет­ния жи­вот, кой­то ка­ра хо­ра­та да из­бух­ват и из­вър­шват не­ред­ни не­ща.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Ако сме по-бо­га­ти, няма да има ра­со­во мо­ти­ви­ра­но на­си­лие и то­ва не е въп­рос глав­но на въз­пи­та­ние­то, та­ка ли?

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: Да. Стра­на­та има още мно­го да пра­ви за мул­ти­кул­тур­но­то об­ра­зо­ва­ние. В на­ше проуч­ва­не 85% от цвет­ни­те каз­ват, че мно­гок­рат­но са на­па­да­ни по ра­со­ви мо­ти­ви.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Г-н Ди­мов, Вие ра­бо­ти­те със слу­жи­те­ли, кои­то еже­днев­но се сблъс­кват с всякак­ви еми­гран­ти. Наб­лю­де­ния­та ни со­чат, че ма­кар и не еже­днев­но, те са жер­тва на сло­вес­на аг­ре­сия от стра­на на слу­жи­те­ли­те. Тя мо­же и да не е про­во­ки­ра­на от ра­си­зъм, а от нап­ре­же­ние­то в ра­бо­та­та. Нуж­даят ли се слу­жи­те­ли­те от обу­че­ние, за да знаят по­ве­че как да се от­насят към раз­лич­ни­те по цвят или по ре­ли­гия, та да няма до­ри сло­вес­ни сблъ­съ­ци? Или мис­ли­те, че няма та­къв проб­лем?

АН­НА АН­ДРЕЕ­ВА: Тук сте съв­сем пра­ва. То­ва трябва да се пра­ви, за­що­то ид­ва мо­мент, ко­га­то пре­гар­яме. Ко­га­то за­поч­нах­ме ра­бо­та, слу­шах­ме ек­зо­тич­ни ис­то­рии и вярвах­ме на всич­ко. Пос­ле поч­нах­ме да си каз­ва­ме: “О, не, той пак ме лъ­же”, за­що­то ис­ти­на­та мно­го чес­то не е там, къ­де­то ние смята­ме. Хо­ра­та не трябва да ра­ботят дъл­го та­ка­ва ра­бо­та или ако я вър­шат от го­ди­ни, им трябва не са­мо обу­че­ние, но и раз­то­вар­ва­не, за­що­то от “пре­гар­яне” прес­та­ват да виж­дат тра­ге­дия­та на дру­гия. Ние се опи­тва­ме да пра­вим обу­че­ние. Се­га има­ме но­ви проек­ти пред Ев­ро­пей­ския бе­жан­ски фонд, да­но ус­пеем да ги за­щи­тим. Пред­ви­де­ни са мно­го па­ри за обу­че­ние на хо­ра­та, ра­бо­те­щи с бе­жан­ци.

Ра­сиз­мът, ксе­но­фоб­ски­те ор­га­ни­за­ции, те­зи на скин-хедс, на уай­т-пауър и т.н. не сме ги из­мис­ли­ли ние. Те се поя­ви­ха у нас, но то­ва е мо­дел на, та­ка да се ка­же, мно­го по-ци­ви­ли­зо­ва­ни стра­ни. ДА­НАИЛ ДИ­МОВ: Фун­кции­те, кои­то из­пълн­ява­ме ние, слу­жи­те­ли­те на Ди­рек­ция “Е­ми­гра­ция­”, в До­ма за нас­тан­ява­не на чуж­ден­ци в Бус­ман­ци, се свеж­дат до осъ­щест­вява­не на мер­ки за ад­ми­нис­тра­тив­на при­ну­да. Всич­ки нас­та­не­ни в до­ма в Бус­ман­ци, са с на­ло­же­ни при­ну­ди­тел­ни ад­ми­нис­тра­тив­ни мер­ки - ек­спул­си­ра­не, заб­ра­на за вли­за­не за оп­ре­де­лен срок в гра­ни­ци­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и съот­вет­но със за­по­вед за нас­тан­ява­не на чуж­де­нец в до­ма. Ние, слу­жи­те­ли­те в до­ма, об­гриж­ва­ме нас­тан­ява­ни­те там. На тях им се пре­дос­тавят най-доб­ри ус­ло­вия спо­ред въз­мож­нос­ти­те на дър­жа­ва­та, мно­го по-доб­ри от оне­зи, в кои­то жи­веят над 30-40% от бъл­га­ри­те. Хра­не­не­то се из­вър­шва с ке­тъ­рин­го­ва фир­ма. Хра­на­та се дос­тавя топ­ла сут­рин, обе­д и ве­чер, най-къс­но еди­н час след при­готвяне­то. Оси­гур­ява­т им се въз­мож­нос­ти за спорт, за те­ле­фон­ни раз­го­во­ри, за пос­тоя­нни сре­щи с ад­во­ка­ти, НПО-та, свиж­да­ния в оп­ре­де­ле­ни­те за то­ва дни. Се­га е зи­ма, но тем­пе­ра­ту­ра­та в стаи­те е над 24 гра­ду­са, пос­тоя­нно има­т топ­ла во­да. Пре­дос­тавят им се за­бав­ле­ния. Всич­ко то­ва им се да­ва, не са­мо за­що­то сме длъж­ни да им го пре­дос­та­вим ка­то стра­на - член­ка на ЕС, но и ка­то хо­ра. До се­га не е има­ло оп­лак­ва­не от чуж­де­нец за ус­ло­вия­та в до­ма, а ако е има­ло, то е би­ло про­во­ки­ра­но не от ус­ло­вия­та и об­гриж­ва­не­то от слу­жи­те­ли­те, а от неиз­вес­тнос­тта, в коя­то се на­ми­ра той до­ка­то е нас­та­нен в до­ма, за­що­то не знае да­ли ще го ек­спул­си­рат или съ­дът ще от­ме­ни мярка­та. Име­нно то­ва про­во­ки­ра нап­ре­же­ние в чуж­ден­ци­те, а не ус­ло­вия­та, в кои­то жи­веят.

Слу­жи­те­ли­те в до­ма са с по­ли­цей­ски фун­кции за раз­ли­ка от мно­го ев­ро­пей­ски дър­жа­ви, къ­де­то са со­циал­ни ра­бот­ни­ци. При нас не се пра­ви раз­ли­ка меж­ду чуж­ден­ци­те в за­ви­си­мост от тех­ния пол, цвят на ко­жа­та, ве­роиз­по­ве­да­ние. Ако няко­га има по-рязко от­но­ше­ние към някой, то­ва не се дъл­жи на дис­кри­ми­на­ция, а за­що­то се стре­мим да оси­гу­ри­м мак­си­мал­на ох­ра­на при сре­щи­те им с НПО-та, с дип­ло­ма­ти от по­солс­тва­та. Пон­яко­га се на­ла­га да се дър­жим по-стро­го, за да не ес­ка­ли­ра нап­ре­же­ние­то и да се пре­не­се вър­ху по­се­ти­те­ли­те. До­се­га не сме го до­пус­на­ли.

Г-н Ан­ди, има ли как­во да нау­чат слу­жи­те­ли­те от ин­сти­ту­ции­те, мо­же ли с обу­че­ние да бъ­де въз­пи­та­но об­щес­тво­то?

АН­ДИ: Не смятам, че има нуж­да от обу­че­ние, но кол­ко­то по-чес­то се го­во­ри за ед­но не­що, хо­ра­та се съоб­раз­яват. Нап­ри­мер то­ва, кое­то го­во­рим в мо­мен­та, се ока­зва, че хо­ра­та не го знаят. Не трябва да има спе­циал­но обу­че­ние, но трябва да има по­ве­че хо­ра на мес­та­та, къ­де­то се за­ни­ма­ва­те с чуж­ден­ци.

ИЛ­ИА­НА СА­ВО­ВА: Мо­гат ли слу­жи­те­ли­те и ин­сти­ту­ции­те с по­ве­де­ние­то си да да­дат при­мер, да въз­пи­тат хо­ра­та в то­ле­ран­тност?

АН­ДИ: Аб­со­лют­но.

* С цел съх­ран­ява­не на ав­тен­тич­нос­тта на­чи­нът на го­во­ре­не на Ан­ди е за­па­зен - ма­кар да жи­вее от­дав­на в Бъл­га­рия, той пра­ви пон­яко­га ези­ко­ви греш­ки. обратно