Не екстрадирайте Анадурди Хаджиев

Мис­лех, че наис­ти­на сме ста­на­ли ев­ро­пей­ци. Но на­чи­нът, по кой­то бъл­гар­ски­те влас­ти през пос­лед­ни­те две сед­ми­ци се под­да­до­ха на по­ли­ти­чес­ки на­тиск от стра­на на еди­н то­та­ли­та­рен ре­жим е на път да ме убе­ди в дру­го.

При еди­н ши­ро­ко опо­вес­те­н в ме­дии­те слу­чай на 19 фев­руа­ри бъл­гар­ска­та по­ли­ция във Вар­на аре­сту­ва Ана­дур­ди Ха­джиев, член на ръ­ко­водс­тво­то в из­гна­ние на об­щес­тве­но-по­ли­ти­чес­ко­то дви­же­ние “Ва­тан” и бивш за­мес­тник-пред­се­да­тел на Цен­трал­на­та бан­ка на Тур­кме­нис­тан. Аре­стъ­т бе във връз­ка с ис­ка­не на тур­кмен­ско­то пра­ви­телс­тво чрез Ин­тер­пол за не­го­во­то ек­стра­ди­ра­не за из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние. Три дни по-къс­но Вар­нен­ският ок­ръ­жен съд на­ло­жи мярка вре­мен­но за­дър­жа­не под стра­жа за 40 дни до раз­глеж­да­не на де­ло­то от съд. Ис­ка­не­то всъщ­ност е ста­ро, в не­го ста­ва ду­ма за уж от­кло­не­ни 40 ми­лио­на до­ла­ра от Цен­трал­на­та бан­ка на Тур­кме­нис­тан. То бе от­хвър­ле­но през 2003 г., ко­га­то Вар­нен­ският ок­ръ­жен съд ре­ши, че Ха­джиев е няма­ло как да из­вър­ши по­доб­но прес­тъп­ле­ние и всъщ­ност е обе­кт на по­ли­ти­чес­ко прес­лед­ва­не от тур­кмен­ски­те влас­ти. През съ­ща­та го­ди­на той и се­мей­ство­то му по­лу­чи­ха ху­ма­ни­та­рен ста­тут в Бъл­га­рия.

Тур­кме­нис­тан бе и про­дъл­жа­ва да бъ­де еди­нстве­на­та то­та­ли­тар­на стра­на в ра­йо­на на ОССЕ и мо­же би еди­нстве­на­та стра­на от бив­шия Съ­вет­ски съюз, в коя­то по­ло­же­ние­то с де­мок­ра­ция­та и пра­ва­та на чо­ве­ка се вло­ши в срав­не­ние с го­ди­ни­те на ко­му­низ­ма. При уп­рав­ле­ние­то на пре­зи­ден­та Ния­зов (Тур­кмен­ба­ши), там бе ус­та­но­вен то­та­лен по­ли­ти­чес­ки и ид­ео­ло­ги­чес­ки кон­трол, как­то и култ към не­го­ва­та лич­ност, ка­къв­то ис­то­рия­та на та­зи и на съ­сед­ни­те й стра­ни не поз­на­ват мо­же би от вре­ме­то на Ти­мур. Еди­н от най-го­ле­ми­те гра­до­ве в Тур­кме­нис­тан бе преи­ме­ну­ван в Тур­кмен­ба­ши, навс­якъ­де бяха из­диг­на­ти не­го­ви ста­туи, вклю­чи­тел­но та­ки­ва от чис­то зла­то, а “Рух­на­ма”, кни­га­та, коя­то той на­пи­са, се изу­ча­ва за­дъл­жи­тел­но в учи­ли­ща­та и от дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли. Ния­зов по­чи­на при съм­ни­тел­ни об­стоя­телс­тва през де­кем­ври ми­на­ла­та го­ди­на.

Пред­се­да­телят на пар­ла­мен­та, кой­то по кон­сти­ту­ция трябва­ше вре­мен­но да го нас­ле­ди, бе на­бър­зо от­стра­нен от ед­на кли­ка приб­ли­же­ни на Тур­кмен­ба­ши, а впос­ледс­твие осъ­де­н по ска­лъ­пе­ни об­ви­не­ния. Съ­ща­та та­зи кли­ка ор­га­ни­зи­ра “из­бо­ри” без уча­стие на опо­зи­ция­та, коя­то е в из­гна­ние. Над все­ки от ней­ни­те вид­ни чле­но­ве те­жат об­ви­не­ния, по­доб­ни на те­зи сре­щу Ха­джиев, кои­то не бяха ам­нис­ти­ра­ни пре­ди из­бо­ри­те. Те бяха по ка­те­го­ри­чен на­чин спе­че­ле­ни от чо­ве­ка, кой­то бе пред­ва­ри­тел­но оп­ре­де­лен да ги спе­че­ли - Гур­бан­гу­ли Бер­ди­му­ха­ме­дов. Ни­коя де­мок­ра­тич­на стра­на в све­та не е приз­на­ла те­зи из­бо­ри за сво­бод­ни и чес­тни. В Тур­кме­нис­тан про­дъл­жа­ва да няма пра­во­съ­дие и то­ва про­дъл­жа­ва да бъ­де еди­нстве­на­та стра­на в ре­гио­на на ОС­СЕ, в коя­то няма дей­ства­щи вът­ре в стра­на­та пра­во­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции.

За­дър­жа­не­то на Ха­джиев до­бавя към стра­да­ния­та и нес­пра­вед­ли­вос­ти­те, кои­то пре­търпяха той и не­го­во­то се­мей­ство през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Ми­на­ло­то лято не­го­ви­те брат и сес­тра бяха аре­сту­ва­ни в Аш­ха­бад по по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви­ра­ни об­ви­не­ния в при­те­жа­ва­не на оръ­жие, а в дей­стви­тел­ност ка­то от­мъ­ще­ние за ра­бо­та­та им по до­ку­мен­та­лен филм за Тур­кме­нис­тан. След зак­рит про­цес те бяха осъ­де­ни на се­дем и шест го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да. Някол­ко сед­ми­ци след то­ва сес­тра му, Огу­лса­па­р Му­ра­до­ва, по­чи­на в зат­во­ра при съм­ни­тел­ни об­стоя­телс­тва. Ней­ни­те де­ца, кои­то вид­яха тяло­то, съоб­щи­ха на близ­ки­те си, че са ви­де­ли мно­го кон­ту­зии, вклю­чи­тел­но гол­яма ра­на на гла­ва­та. Два­ма­та братя и някол­ко дру­ги род­ни­ни на Ха­джиев из­търп­яват дъл­ги при­съ­ди по ска­лъ­пе­ни об­ви­не­ния в тур­кмен­ския Гу­лаг от 2002 г. През 2003 г. не­го­вият тъст бе пре­бит от по­ли­цаи и при­ну­ди­тел­но за­се­лен в от­да­ле­чен от не­го­во­то мес­то­жи­телс­тво град. И нак­рая, Бъл­га­рия, стра­на-член­ка на Ев­ро­пей­ския съюз, не са­мо че не об­лек­ча­ва не­го­ви­те стра­да­ния, а ги уве­ли­ча­ва. Ка­то се има пред­вид дей­нос­тта и по­ло­же­ние­то на Ха­джиев, няма ни­как­во съм­не­ние, че връ­ща­не­то му об­рат­но в то­та­ли­та­рен Тур­кме­нис­тан би зас­тра­ши­ло се­риоз­но не­го­вия жи­вот.

Би би­ло ис­тин­ска гав­ра с пра­во­съ­дие­то, ако Ана­дур­ди Ха­джиев бъ­де ек­стра­ди­ран в Тур­кме­нис­тан. Раз­би­ра се, сла­ва Бо­гу, че по то­зи въп­рос ду­ма­та ве­че има­т не са­мо бъл­гар­ски­те влас­ти - има Ев­ро­пей­ски съюз, има меж­ду­на­род­ни ме­ха­низ­ми за тър­се­не на вре­мен­ни мер­ки. В края на краи­ща­та той мо­же да си ос­та­не са­мо с пре­жив­яно­то в бъл­гар­ски­те аре­сти и зат­во­ри. Кое­то не е мал­ко, ка­то се има пред­вид, че ус­ло­вия­та в тях са сред най-не­чо­веш­ки­те в ре­гио­на. А за на­ша­та стра­на ще ос­та­не по­ред­но­то пет­но, леп­на­то ни от ед­на сис­те­ма на пра­во­съ­дие, коя­то не за пръв път по­каз­ва не­чувс­тви­тел­ност към пра­ва­та на чо­ве­ка.