Недоволства от Омбудсмана ни
Поредната новина, свързана с националния омбудсман, ме подразни. След като през март министърът на вътрешните работи Румен Петков връчи на омбудсмана Гиньо Ганев медал "Правосъдие, Свобода, Сигурност 2007" за "неговото застъпничество за правата и свободите на гражданите", през април двамата подписаха споразумение за взаимодействие и сътрудничество. На сайта на МВР по този повод се появи цитат от г-н Ганев, който заявява, че "с подписването на този акт МВР дава знак и конкретни доказателства, че се грижи за върховенството на закона, но и върховенството на правата на човека". С други думи, Ганев върна публично любезността на Петков от преди месец, макар и без връчване на медали.
Двамата държавни мъже демонстрират добри отношения и обноски. Тогава защо ли недоволствам? Дразня се, защото тези отношения са лишени от обществен смисъл. Законът за омбудсмана дава достатъчно правомощия на този орган. Ганев има достъп до районните полицейски управления и може да ги проверява по постъпили оплаквания на гражданите от действията на органите на реда. Затова не се нуждае от въпросното споразумение, за да си гледа работата.
Все още не бях разбрал дали се дразнех повече от безсмисленото споразумение или от вниманието, което медиите отдаваха на него, когато научих, че и други хора са ядосани на политиците си. Мнозинството от етническите руснаци в Естония беше пораздразнено в края на април от разрушаването на военния мемориал в памет на Червената армия в Талин. В Естония недоволството явно беше много по-голямо от това в България, защото медиите съобщиха за физически стълкновения с полицията, ранени и дори за един убит.
В коментар в английския вестник "Гардиън" известният историк Тимоти Гордън Аш отбелязва, че настроенията са мрачни не само в отделни страни, а в целия Европейски съюз. В доказателство за това той цитира проведено наскоро обществено проучване от вестник "Файненшъл Таймс". Изследването сочи, че 50 години след своето създаване Европейският съюз се ползва с одобрение на 44% от гражданите си. По повод на обществената депресия на европейците полският режисьор Кшищоф Зануси дори заявява, че ако Европа беше човек, той би я пратил на психолог.
Според Аш днешните граждани на Европа недоволстват от това, че институциите не вземат под внимание онова, което е важно за тях. Ако приемем, че английският историк е прав, тогава естонските политици трябва да се поинтересуват защо част от гражданите им смятат, че трябва да бъде запазен споменът за Червената армия. Българският омбудсман пък трябва проучи защо дразни хората като мен, като получава медали от министъра на вътрешните работи и сключва след това споразумения с него.
Мисля, че въпросната връзка между институции и граждани може лесно да бъде осъществена по Интернет. Ако държавни органи си сложат на сайтовете по един въпросник за това какво очакват хората от тях, те ще могат бързо да определят целите, които трябва да преследват в своята работа.
От сега мога да кажа, че повечето българи, подобно на мен, очакват от националния омбудсман и Министерството на вътрешните работи по-различни неща от подписването на споразумения и размяната на любезности. Конкретно от омбудсмана, като рожба на демокрацията, се изисква да служи на гражданите, а не на институциите. Ако г-н Ганев заслужи с действията си уважението на българите, съм сигурен, че и те ще го наградят с медал.